РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2551
гр.
Пловдив, 09.12. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ
състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1535
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1.Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от О.А.С., с адрес ***, чрез адв. В.С.,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер
на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт за периода
от 01.01.2015г.
до 21.05.2019г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“),
лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници,
хлебарки и гризачи), липса на постоянен достъп до течеща вода и санитарен
възел, не му е осигурявана работа (работа се дава
само на някои хора и то по неясни правила), в затвора е получил сърдечен
пристъп, правена му е кардиография, прекарал е бронхопневмония, страда от
артрит и хипертония, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Алтернативно, ако
се приеме искът за основателен и доказан се иска присъждане на обезщетение в
минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От събраните по делото доказателства се установява, че О.С.
е търпял наказание лишаване от свобода с начало 05.03.2014г. За периода
12.02.2015г. е постъпил в ЗО „Смолян“. На 29.05.2015г. е преведен по социални
причини в ЗО „Хеброс“. На 17.07.2015г. е освободен. На 28.03.2016г. е постъпил
в ПО Затвора Пловдив.
6. По делото, е постъпила
Докладна записка от 26.06.2019г. /л.42-48/, ведно с приложени към него 1 бр.
ксерокопие от работно време на „Магазин лишени от свобода“ към ДП
ФЗД-ТП-Пловдив и 4 бр. ксерокопия от график за разпределение на времето на
лишени от свобода, съответно за втори, пети, трети и шести пост, в Затвора-Пловдив
има организиран ред по раздаване на перилни, миещи и хигиенни материали за
всеки л.св., което се извършва по
утвърдена таблица от чистача на поста, като препаратите за всяка стая се
получават от отговорника на стаята. При
допълнителна нужда от перилни, миещи и хигиенни материали такива се раздават и
извън утвърдените таблици.
Относно наличието
на инсекти и гризачи в Затвора гр. Пловдив се твърди,
че има сключен централен договор /от ГДИН гр. София/ с обезпаразитяваща
фирма, която идва шест пъти годишно. Заразените с дървеници дюшеци, спално
бельо и одеяла се бракуват, а до бракуването им се съхраняват отделно от
незаразените.
Представени са 7
броя копия на фактури и протоколи за извършена дезинсекция по месеци и години
/л.105-111/.
По отношение
начина на осигуряване на работа се твърди, че свободните работни места в
Затвора-Пловдив се обявяват на общодостъпни места, обособени на всички постове
и в зависимост от изискванията за съответния вид работа комисия определя кои от
лишените от свобода могат да работят. На работещите в кухненските блокове и производствените
цехове се полага работно облекло, обувки и предпазни средства.
Във всяка стая
има достъп до денонощно течаща вода.
В постъпило Становище
с Рег. № 6993/26.09.2019 г. се твърди, че през периода на изтърпяване на
наказанието на О.С. /01.01.2015 г.- 21.05.2019 г./ в
Затвора-Пловдив не са правени основни ремонти на килиите на лишените от
свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и
счупени прозорци. През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, на пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода.
7. От постъпили от Затвора
гр. Пловдив становище рег. № 4223/14.06.2019г. /л.37-39/,
докладна рег. № 341/1/19.06.2019г. /л.40/, докладна рег. № 1859/19.09.2019г.
/л.50/, становище рег. № 6993/26.09.2019г. /л.89-92/, докладна
№6993/09.10.2019г. /л.96-99/ ведно с приложени към нея ксерокопия на 2 бр.
молби за работа на С. и график за разпределение на времето на л.св. в ЗООТ
„Хеброс“ и становище рег. № 567/1/09.10.2019г. /л.100-103/ ведно с приложени
към нея ксерокопия на 3 бр. молби за работа на С. се установява, че О.С. е
постъпил в ЗО „Смолян“ на 12.02.2015г., на 29.05.2015г. е преведен по в ЗО
„Хеброс“ докато на 17.07.2015г. е освободен. На 28.03.2016г. е постъпил в ПО
Затвора гр.Пловдив.
В този период
последователно е пребивавал в следните спални помещения:
- в периода 01.01.2015
вкл. е настанен в помещение 15; квадратура без санитарен възел 28,18 кв.м.; санитарен
възел 2,69 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой
прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,99х1,15/0,45х1,15;
размери на прозорците в санитарния възел 0,33х1,15;
- в периода 12.02.2015 г. – 29.05.2015 г.
включително ЗООТ „Смолян“;
- в периода 29.05.2015 г. – 17.07.2015 г.
включително е настанен в ЗООТ „Хеброс“. Посочва се, че няма данни в кои стаи е
бил настанен ищецът, нито за броя настанени в стая. Стаите в ЗООТ „Хеброс“ са с
различна квадратура, във всяка стая има поставени легла, шкафчета, столове и
маса, два или три прозореца в зависимост от големината на стаята, отоплението е
с локално парно. Тоалетната и умивалнята са общи за сградата, банята се ползва
три пъти седмично – понеделник, сряда и петък. Обработка срещу насекоми се
извършва в същите дни, в които това се прави в Затвора Пловдив;
- в периода 28.03.2016 г. - 01.04.2016 г.
включително е настанен в приемно отделение ОП1; квадратура без
санитарен възел 26,47 кв.м.; санитарен възел 2,80 кв.м.; капацитет за настаняване
на л.св. при 4 кв.м. – 6; среден брой л.св. в групата за месеца – 35; брой
прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,50х1,18/0,77х1,18;
размери на прозорците в санитарния възел 0,30х1,18;
- в периода 01.04.2016
г. - 09.02.2017 г. включително е настанен в пета група, стая 65 – липсват данни
за квадратурата, санитарния възел, прозорците и броя настанени в стаята.
- в периода 09.02.2017
г. - 30.10.2017 г. включително е настанен в трета група, стая 33; квадратура
без санитарен възел 29,60 кв.м.; санитарен възел 3,96 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; среден брой л.св. в групата за месеца –
114; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,20х1,20;
размери на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20;
- в периода 30.10.2017
г. - 03.11.2017 г. включително е настанен в ОП1; квадратура без санитарен възел
26,47 кв.м.; санитарен възел 2,80 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при
4 кв.м. – 6; среден брой л.св. в групата за месеца – 32-33; брой прозорци в
спалното помещение – 2; размери на прозорците 0,50х1,18/0,77х1,18; размери на
прозорците в санитарния възел 0,30х1,18;
- в периода
03.11.2017 г. - 01.03.2019 г. включително е настанен в трета група, стая 21; квадратура
без санитарен възел 27,10 кв.м.; санитарен възел 4,50 кв.м.; капацитет за
настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; среден брой л.св. в групата за месеца – средно около 110 ; брой прозорци в спалното помещение –
2; размери на прозорците 1,19х1,19/0,58х1,19; размери на прозорците в
санитарния възел 0,43х1,19;
- в периода 01.3.2019
г. - 21.05.2019 г. включително е настанен в трета група, стая
35; квадратура без санитарен възел 27,91 кв.м.; санитарен възел 4,60 кв.м.;
капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; среден брой л.св. в групата
за месеца – средно около 120 ; брой прозорци в спалното помещение – 1; размери
на прозорците 1,20х1,20; размери на прозорците в санитарния възел 1,20х1,20.
Посочва се в
справката и че за всеки от лишените от свобода е осигурено легло с размери
90х180см., шкафовете са с размери 45х50см. На С. е осигурен достъп до течаща топла
вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната
група, а като работещ в „Обособено производство“ му е осигурен достъп до течаща топла вода всеки ден. Отоплението се осъществява чрез
централно-локално парно отопление.
За периода от
03.07.2014г. до 30.01.2015г. С. е устройван на работа, както следва:
- със Заповед №
685/28.05.2014г. - „в услуга по зачистване на детайли от термореактивна
пластмаса“;
- от 12.06.2015г.
до 16.06.2015г. – фирма „РИНГ-П“ ЕООД;
- от 02.07.2015г.
до 16.07.2015г. – доброволен труд съгласно Заповед № 424/26.03.2015г. на
Началника на Затвора Пловдив за ремонт на покривната конструкция на столовата;
- със Заповед №
996/15.06.2016г. - зачистване на детайли от термореактивна пластмаса и
сепариране на компоненти в „Обособено производство“. Освободен на 21.02.2017г.;
- със Заповед № 107/23.01.2018г.
- в „Обособено производство“. Освободен със Заповед № 1999/06.11.2018г.;
- със Заповед № 1199/10.05.2019г.
– чистач на източна столова. Освободен със Заповед № 2381/03.09.2019г.
8. По делото в съдебно
заседание, проведено на 20.09.2019 г., е разпитан свидетелят А.Д.С. заявява, че
познава ищеца от затвора в град Пловдив. С него не са в една килия, той е на
друг пост, но имат контакт. В килията, в която е ищецът се поддържа хигиена, но
стените са разбити, има дървеници, хлебарки. Заявява, че уж се пръска редовно
против дървеници и хлебарки, но няма отърваване от тях. Не на
всички затворници дават работа, само на определени хора. Критериите за това си
ги определя администрацията на затвора Пловдив, той не знае как се случва, не е
запознат, но много пъти е питал, защото е в затвора от 10 години. Казвали са му,
че ако си наказан няма работа, но в същото време свидетелят виждал хора, които
имат десетки наказания и работят и обратно такива, които нямат наказание и не
работят.
9. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, се
свежда до следното:
За периода от 01.01.2015г. до 21.05.2019г.на О.С. са регистрирани исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис и придружаващи заболявания – хипертонично сърце
без (застойна) сърдечна недостатъчност, артериална
хипертония II ст., синдром на ротаторния маншон на рамото, тендинит
на бицепса и други спондилози
с радикулопатия. От приложената по делото медицинска
документация е видно, че на С. е оказвана медицинска помощ. Заболяването на
сърдечно-съдовата система е изследвано и лекувано в специализирана инвазивна
кардиология. Синдром на ротаторния маншон на
рамото е обект на диагностика и лечение от ортопед-травматолог, за което
медицински документи липсват. Лечението се провежда консервативно, както е
предписано от ревматолога. Заболяванията на С. не
правят условията в затворите по-различни отколкото за останалите лишени от
свобода. Като доказателство за това се посочват предписанията на лекарите,
осъществили прегледи и лечение на С. – хигиенно-диетичен режим и лечение през
устата.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че С. е търпял наказание лишаване от свобода с
начало 05.03.2014г. През исковия период 01.01.2015 г.
– 21.05.2019 г. е постъпил в ЗО „Смолян“. На 29.05.2015г. е преведен по
социални причини в ЗО „Хеброс“. На 17.07.2015г. е освободен. На 28.03.2016г. е
постъпил в ПО Затвора Пловдив.
При това положение и с оглед изричното уточнение от
пълномощника на ищеца спрямо периодите, посочени в исковата молба, възведените
в обстоятелствената й част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3
от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от С., ще следва да
бъдат разглеждани, както следва: за ЗО „Хеброс“ от 29.05.2015г. до 17.07.2015г.
и за Затвора гр.Пловдив от 28.03.2016г. до 21.05.2019г.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. Според чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
12. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал С. при изтърпяване на
наложеното му наказание в периода от 29.05.2015г. до 17.07.2015г. и от
28.03.2016г. до 21.05.2019г., са разполагали със санитарен възел и постоянно
течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като
е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а
отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Непротиворечиви в
тази насока са показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца.
Действително, от показанията на разпитания по делото
свидетел и твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с
лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените
от свобода, които се грижат за почистването.
13. По отношение
твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно
състояние на С., съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства,
в т.ч. и от изготвената СМЕ действително се установи, че ищецът е имал
здравословни проблеми през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора
гр. Пловдив, но безспорно се установи, че на С. е било оказано медицинско
обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано
лечение. Горният извод се подкрепя и от приетата по делото СМЕ, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса в
необходимата пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства, за които са
необходими специални знания, с които съдът и страните не разполагат. Вещото
лице е категорично, че от приложената по делото медицинска документация е
видно, че на С. е оказвана медицинска помощ. Заболяването на сърдечно-съдовата
система е изследвано и лекувано в специализирана инвазивна кардиология. Синдром
на ротаторния маншон на рамото е обект на диагностика
и лечение от ортопед-травматолог, като лечението се провежда консервативно,
както е предписано от ревматолога.
14. Що се касае до
оплакването от страна на ищеца, че не му
е осигурявана работа следва да се посочи, че същото е неоснователно. По делото
са приложени молбите за работа на С.. От приложени по делото справки и
становища е видно, че по подадени от
него молби е устройван на работа, както следва:
- със Заповед № 685/28.05.2014г. - „в услуга по
зачистване на детайли от термореактивна пластмаса“;
- от 12.06.2015г. до 16.06.2015г. – фирма „РИНГ-П“ ЕООД;
- от 02.07.2015г. до 16.07.2015г. – доброволен труд
съгласно Заповед № 424/26.03.2015г. на Началника на Затвора Пловдив за ремонт
на покривната конструкция на столовата;
- със Заповед № 996/15.06.2016г. - зачистване на детайли
от термореактивна пластмаса и сепариране на компоненти в „Обособено
производство“;
- със Заповед № 107/23.01.2018г. - в „Обособено
производство“;
- със Заповед № 1199/10.05.2019г. – чистач на източна
столова.
Установява се обаче, че в периодите от 29.05.2015г. до
17.07.2015г. и от 28.03.2016г. до 21.05.2019г. включително, когато е пребивавал
в Затвора гр. Пловдив, С. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от
свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание С. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС.
Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не
бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през процесните
периоди, въпреки че за това същият бе неколкократно
изрично задължен от съда.
15. Съдът приема за
доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото
от страна на ответника се представиха доказателства за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация не повече от два-три пъти
годишно. В подкрепа на това оплакване на ищеца са и показанията на разпитания
по делото свидетел, които съдът кредитира.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
16. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по
справедливост в размер на 1 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като
искът до размер на 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (1 700 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ІV. За разноските:
17. При този изход
от производството и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във връзка с
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Административен съд – Пловдив деловодни разноски в размер на 180 лв., за
изготвяне на заключение по изслушаната в хода на производството СМЕ.
18. С оглед изхода
на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.Независимо от това, и предвид
разпоредбата на §6 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) следва
да се посочи, че съгласно последователната практика на Върховен административен
съд в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Изричната уредба в ЗОДОВ на отговорността за разноски не предвижда отговорност
на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно
или частично отхвърляне на иска/исковете му, следователно такова не се дължи. В
разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ в действащата редакция е направено категорично
и ясно разграничение между разноски по делото(за свидетели, вещи лица и пр.),
държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Описани са и
случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо.
Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт
или адвокат, ако такъв е ползван.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на О.А.С., ЕГН **********, в момента в Затвора гр. Пловдив,
обезщетение в размер на 1 700,00 (хиляда и седемстотин)
лева, за претърпени неимуществени вреди за периода от 29.05.2015г. до
17.07.2015г. и от 28.03.2016г. до 21.05.2019г., както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване
на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер
от 30 000 (тридесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов”
№ 21, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 180 лв.,
представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за вещо
лице, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: