Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Ивайло Цветков като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 471 по описа за 2020 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от М.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Н.,
ПлАК – пълномощник по делото против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че не съществува арендно правоотношение между
наследниците на И. Х. – П.Г.Х. и „***” ЕООД относно имот № 075003 и имот №
021008 в землището на гр.Долни Дъбник по силата на договор за аренда, сключен
на 16.04.2014г. в гр.Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за земеделските
земи, предмет на договора с обща площ 9,098 дка.
ОСТАВИЛ
БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ, като НЕДОПУСТИМ иска за земеделските земи за разликата от 9,098
дка до 41,190 дка и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от М.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Н.,
ПлАК – пълномощник по делото против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.55
ал.1,пр.1-во от ЗЗД за сумата от 454,25 лв., претендирано обезщетение за
неоснователно ползване на имот №075049 и №021024, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ
предявения от М.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Н.,
ПлАК – пълномощник по делото против П.Г.Х., ЕГН **********,***.*** ***иск на
основание чл.59 от ЗЗД за сумата 200 лв., претендирано обезщетение за отдаване под аренда и
получавана рента за собствени на ищцата поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.2 от ГПК
М.Т.М., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, чрез адв. И.Н., ПлАК –
пълномощник по делото против „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, разноски по делото в размер 1080
лв.
Недоволна
от решението е останала ищцата М.Т.М. и е
подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено като
неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени
предявените искове.
Въззивницата е изложила подробни аргументи защо делбата
има не транслативно, а конститутивно действие, респ. защо е неприложим чл.17,
ал.2 от ЗАЗ в процесния случай.
Според М.Т.М.,
погиването на вещта води до прекратяване
на договора, дори и това прекратително основание да не е изрично предвидено в
ЗАЗ.
М.Т.М.
претендира разноските в двете инстанции.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „***” ЕООД на 13.05.2020 г. и на 22.05.2020 г.
е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Въззиваемото
дружество счита, че решението в частта му, с която ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ като
НЕДОПУСТИМ иска за земеделските земи за разликата от 9,098 дка до 41,190 дка и
е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част, е влязло в сила и не е
предмет на въззивно обжалване.
„***” ЕООД
претендира направените разноски.
Препис от
въззивната жалба е връчен на П.Г.Х. на 19.05.2020 г. и до 04.06.2020 г. отговор
не е депозиран по делото.
С
определение №626 от 25.06.2020 г. съдът е приел въззивната жалба за допустима и
редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането ѝ.
В
о.с.з. на 27.08.2020 г. М.Т.М. е уточнила, че няма нищо против договора, а
против начина на плащане – чрез пощенски запис. Обяснила е, че е пожелала да
ѝ се плаща на ръка с РКО, в който да е посочено: основанието, имота, площта
и пр. „***” ЕООД обаче на 28.12.2016 г. ѝ пратили пари с пощенски запис,
в който не било посочено основанието за плащане. М.Т.М. отказала да получи парите,
които останали на нейно разположение в „***“ЕАД до крайния възможен момент –
31.12.2019 г.
Процесуалният
представител на въззивницата – адв. И.Н. е пледирал за уважаване на въззивната
жалба по аргументи, изложени в писмена защита. Претендира направените разноски,
съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният
представител на „***” ЕООД – адв. А.Я. моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като се отчете, че то е
влязло в сила в частта му, с която ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖАНЕ като НЕДОПУСТИМ иска
за земеделските земи за разликата от 9,098 дка до 41,190 дка и е ПРЕКРАТЕНО
производството по делото в тази част. Моли се също да бъде отчетено, че
възражението за погиване на вещта в резултат на делбата се прави за първи път с
въззивната жалба. По съществото на спора подробни аргументи са изложени в
писмени бележки. Претендират се разноски по списък.
И двете
страни са възразили по чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Видно
от договор за аренда от 16.04.2014 г.,
сключен между И.Г.Х. като арендодател и ответника „***”
ЕООД като арендатор за срок от 15 стопански години, считано от 01.10.2014 г.,
той са отнася за следните имоти в землището на гр. Долни Дъбник:
1. ОВОЩНА
ГРАДИНА, с площ от
0,987 дка, категория ТРЕТА, в местността ***, съставляваща имот с №413028;
2. НИВА,
с площ от 8 дка, категория ЧЕТВЪРТА, в местността ***, съставляваща имот с №118010;
3. НИВА,
с площ от 21.192 дка, категория ТРЕТА, в местността ***, съставляваща имот с №075003 и
4. НИВА,
с площ от 19.997 дка, категория ЧЕТВЪРТА, в местността ***, съставляваща имот с № 021008.
Договореното арендното
плащане е 20 лв./дка годишно и е платимо след изтичане на стопанската година.
Не
е спорно и е видно от решение №1073 от 17.06.2013 г. по гр.д. №7372/2012 г. на
Плевенски Районен съд, че към 16.04.2014 г. горепосочените имоти са
били съсобствени между М.Т.М., Т. Т. С., И.Г.Х.,
С.А.В., Ц.С.Б. и Н.С. Н. като М.Т.М.
е притежавала 7/36 ид.ч. от всеки от тях, а И.Г.Х. –
8/36 ид.ч. от всеки от тях.
Съгласно чл.3, ал.4 от ЗАЗ в
действащата му към 16.04.2014 г. редакция, като съсобственик И.Г.Х. е могъл сам, без съгласието
на останалите съсобственици, да сключи процесния договор за аренда.
Видно
от решение №848 от 10.06.2015 г. по гр.д. №7372/2012 г. на Плевенски
Районен съд, влязло в сила на 21.07.2015 г., са поделени имотите – обект на
арендата по процесния договор, като М.Т.М. е
получила в дял:
1.НИВА, с площ от 3 дка, категория ТРЕТА, в местността ***, съставляваща имот с
№075049, образувана
от имот №075003.
2.НИВА, с площ от 6.085 дка, категория ТРЕТА, в местността ***, съставляваща имот с
№021024, образувана
от имот №021008.
Видно
от договор за аренда от 23.02.2016 г.,
сключен между М.Т.М. като арендодател и „***”
ЕООД като арендатор за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2016 г.,
той са отнася за получените от М.Т.М. в дял при делбата имоти с
№075049 и №021024. Договореното арендното плащане е 15 лв./дка годишно и е
платимо след изтичане на стопанската година по един от следните начини: по
банков път, чрез пощенски запис или в брой в офиса на арендатора.
В исковата молба М.Т.М.
признава, че по силата на арендния договор от 16.04.2014 г. е получила рентата
за стопанската 2014/2015 г. директно от арендатора. Твърди, че не е получила
рентата за стопанската 2015/2016 г.
М.Т.М. счита, че поради
извършената съдебна делба, имоти с №075003 и №021008 са „трансформирани“ –
„раздробени“, което е довело до невъзможност за изпълнение на задълженията на
арендодателя по арендния договор от 16.04.2014 г. и до неговото разваляне по
право съгласно чл.89 от ЗЗД по отношение на тези имоти след 21.07.2015 г.
/когато е влязло в сила съдебното решение по първата фаза на делбата/.
М.Т.М. твърди, че въпреки, че арендното
правоотношение между страните по
договора от 16.04.2014 г. е погасено/престанало да съществува, „***”
ЕООД е продължило да ползва през стопанската 2015/2016 г., но
вече без основание, имоти с №075049 и №021024 – реални части от имоти с №075003
и №021008. Счита, че „***” ЕООД се е обогатило
неоснователно за нейна сметка, като не ѝ е платило сумата от 454.25 лв., съответна
на рентата.
М.Т.М. е предявила
установителен иск с петитум: да бъде признато за установено, че не съществува
арендно правоотношение по силата на аренден договор от 16.04.2014 г. между
наследниците на И.Г.Х. и „***” ЕООД относно
имоти с №075003 и №021008.
Предявен е и иск с петитум:
да бъде осъдено „***” ЕООД да заплати на ищцата
сумата от 454.25 лв. като обезщетение за ползването през стопанската 2015/2016
г. на имоти с №075049 и №021024.
При условието на евентуалност
– ако бъде отхвърлен предходния осъдителен иск, М.Т.М. е предявила иск с
петитум: да бъдат осъдени наследниците на И.Г.Х. да ѝ заплатят сумата от
200 лв., която са получили като рента за отдаването на нейната земя под аренда
през стопанската 2015/2016 г.
Като ответник е конституиран П.Г.Х.
– наследник на И.Г.Х..
„***” ЕООД е оспорило
предявените срещу него искове, твърдейки, че арендния договор от 16.04.2014 г.
е надлежно сключен и действащ и че е изпратило на 28.12.2016 г. на М.Т.М.
чрез пощенски запис сумата от 474 лв. като рента за
стопанската 2015/2016 г.
При тази фактическа
обстановка Плевенски Районен съд е приел, че имоти
с №075003 и №021008 са с обща площ 41.190 дка, а при делбата М.Т.М. е получила
в реален дял само 9.098 дка от тях /колкото е площта на имоти с №075049 и
№021024/. Приел е също, че М.Т.М. няма правен интерес от поисканото
установяване относно разликата от 9.089 дка до 41.190 дка и е прекратил
съответно производството по делото – поради частична недопустимост на иска. В
тази си част първоинстанционното решение е подлежало да обжалване с частна
жалба, както изрично е указано в него. Такава не е подадена до 04.03.2020 г.,
поради което то е влязло в сила и не се явява предмет на въззивното обжалване.
Плевенски Районен съд е
приел, че след делбата на имоти с №075003 и №021008 – предмет на арендния
договор от 16.04.2014 г., той продължава да действа с оглед чл.17, ал.2 от ЗАЗ
и по отношение на новообразуваните имоти с обща площ 9.098 дка – поставени в
дял на ищцата, доколкото те се явяват част от имоти с №075003 и №021008, поради
което предявеният установителен иск се явява частично неоснователен. Казано
иначе – Плевенски Районен съд е приел, че при делбата се касае за приобрещение
по смисъла на чл.17, ал. 2 от ЗАЗ, при което М.Т.М. следва да замести
арендодателя по отношение на част от имоти с №075003 и №021008, а именно – имоти
с №075049 и №021024.
В обжалваното решение е
прието още, че делбата не е предвидена нито в ЗАЗ, нито в процесния аренден
договор като основание за прекратяване на действието му.
Доколкото съществува арендно
правоотношение между М.Т.М. и „***” ЕООД относно имоти
с №075049 и №021024, Плевенски Районен съд счита, че ползването на тези имоти
не е без основание. Иначе казано – иска по чл.55 от ЗЗД се явява неоснователен.
За такъв е счетен и иска по чл.59 от ЗЗД, тъй като не е доказано нито И.Г.Х.,
нито наследника му П.Г.Х. да са се обогатили неоснователно за сметка на М.Т.М.
със сумата от 200 лв., получавайки я като рента за нейните имоти с №075049 и
№021024 през стопанската 2015/2016 г.
Според въззивната инстанция,
мотивирането на обжалваното решение с чл.17, ал.2 от ЗАЗ е несъстоятелно,
защото:
Ефектът от делбата е ликвидиране на съсобствеността и възникване на отделни самостоятелни
права на собственост, без това да означава, че общата вещ погива и на нейно
място възникват нови вещи/реални дялове.
Право на собственост може да
има само върху реални телесни вещи, а не върху измислени фикции. При
съсобствеността няколко различни лица имат право на собственост върху един и
същ обект – цялата обща вещ. Тези права се конкурират помежду си и фикцията
„идеални части“ идва, за да определи съотношението между тях. Ст.д. за
конкуренция, при която правата на съсобствениците не се изключват едно друго,
но при упражняване на съдържащите се в тях правомощия владение и ползване се
търпят взаимни ограничения. Касае се за вътрешни отношения между
съсобствениците.
При делбата се прекратява
съсобствеността като правоотношение между съсобствениците, т.е. конкуренцията
между тях престава да съществува и всяко право на собственост, освободено от
връзката и конкуренцията с другите права на собственост, се превръща в право на
собственост върху реална част от общата вещ или съответна на дела парична стойност.
Тази трансформация /превръщане/ на правата не бива да се бърка с транслация
/прехвърляне/, при която се разменят престации. Делбата има конститутивно
действие, а не транслативен характер.
В чл.17, ал.2 от ЗАЗ ст.д. за
приобретателя на арендувания обект и за заместване на арендодателя, т.е. за
размяна на престации между арендодателя и едно трето лице /приобретател/, но
такава размяна на престации между арендодателя
като един от съсобствениците, сключил договора и друг от съсобстевиниците
няма при делбата.
На следващо място въззивната
инстанция намира, че неправилно Плевенски Районен съд е мотивирал решението с
това, че делбата не е предвидена нито в ЗАЗ, нито в процесния аренден договор
като основание за прекратяване на действието му.
Действително в ЗАЗ делбата на
арендувания имот не е предвидена изрично като основание за прекратяване
действието на арендния договор. Но това не означава, че арендния договор може
да бъде прекратен само на предвидените в ЗАЗ или в договора основания. Възможни са всички общи за
двустранните договори прекратителни основания. Според мотивите на Тълкувателно решение
№ 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС,
нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно
регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не
и за тяхната изключителност.
Същинският спор обаче е дали в резултат на делбата имоти с
№075003 и №021008 са се „трансформирали“/ “погинали“/“раздробили“; дали това е довело до обективна невъзможност
за изпълнение на задълженията по чл.6, ал.1 от ЗАЗ на арендодателя по арендния
договор от 16.04.2014 г. и до неговото разваляне по право по отношение на тези
имоти, съгласно чл.89, изр.1 от ЗЗД; дали
ищцата като трето лице може да се позове на това разваляне на договора и има ли
правен интерес да иска да бъде установено, че не съществува арендно
правоотношение по силата на аренден договор от 16.04.2014 г. между наследниците
на И.Г.Х. и „***” ЕООД относно имоти с №075003 и №021008 или относно части от
тях.
Въззивната инстанция намира,
че в резултат на делбата са се трансформирали /превърнали са се от едно в
друго/ както правоотношението между съсобствениците, така и обекта на това
правоотношение. При трансформацията на правоотношението няма транслация /т.е. както
беше отбелязано по-горе не е налице хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ/, а при
трансформацията на обекта няма погиване на общата вещ – променят се площта,
границите и номерата на имотите като техни индивидуализиращи белези.
След 21.07.2015 г., когато е
влязло в сила съдебното решение по първата фаза на делбата, арендодателят е
престанал да бъде съсобственик на
имотите – предмет на арендния договор, а ищцата е станала индивидуален
собственик на реална част от тях, а именно – на процесните 9.089 дка.
Задълженията на арендодателя
по чл.6, ал.1 от ЗАЗ стават неизпълними не защото е погинала общата вещ, а
защото са се променили правата на арендодателя по отношение на реална част от
тази обща вещ. Той вече не е съсобственик
и няма право да управлява общата вещ, вкл. и да я отдава под аренда.
На тази обективна последваща
невъзможност арендодателят да изпълнява задълженията си по чл.6, ал.1 от ЗАЗ,
респ. на развалянето на договора по право обаче могат да се позоват само
страните по договора, не и ищцата като трето лице.
Според
въззивната инстанция, ищцата няма правен интерес да установява че арендното
правоотношение между страните по договора не съществува, защото дори и да
съществува това арендно правоотношение, след 21.07.2015 г. арендния договор се
явява сключен от несобственик по отношение на процесните 9.089 дка и като такъв
е съответно непротивопоставим на ищцата като техен индивидуален собственик,
т.е. няма сила за нея. Достатъчно е ищцата да се позове на тази
непротивопоставимост, за да реализира правата си по отношение на процесните
9.089 дка.
Ето защо, обжалваното решение
се явява недопустимо – постановено по недопустим иск и като такова следва да
бъде обезсилено в частта си, с която е
ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М. против „***” ЕООД иск с правно основание чл.124
от ГПК за признаване за установено, че не съществува арендно правоотношение
между наследниците на И. Х. – П.Г.Х. и „***” ЕООД относно имот № 075003 и имот
№ 021008 в землището на гр.Долни Дъбник по силата на договор за аренда, сключен
на 16.04.2014г. в гр.Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за земеделските
земи, предмет на договора с обща площ 9,098 дка.
Позовавайки се на
непротивопоставимостта на арендния договор по отношение на процесните 9.089
дка, ищцата би могла да ги ревандикира от арендатора „***” ЕООД, а той на свой
ред – да уреди отношенията си с арендодателя на плоскостта на чл.25 от ЗАЗ.
Ищцата обаче не е предявила иск по чл.108 от ЗС.
М.Т.М. би могла да поиска от
арендатора обезщетение за ползването на собствените ѝ 9.089 дка без
основание. Това именно е направила, предявявайки срещу „***” ЕООД иска по чл.55
от ЗЗД. Този иск се явява основателен за
периода от 01.10.2015 г. до 01.10.2016 г., доколкото няма спор, че през
този период процесните 9.089 дка са ползвани от „***” ЕООД.
Ищцата е претендирала като
обезщетение сумата от 454.25 лв. /9.089 дка по 50 лв./дка/. Данни за пазарната
рента през процесната стопанска година могат да се почерпят от арендния договор
от 16.04.2014 г. Този договор може и да е загубил действие за ищцата, но
продължава да бъде ориентир за пазарната рента. Според него, арендното плащане
е 20 лв./дка годишно и е справедливо да
бъде определено обезщетение, съответно на тази пазарна рента – т.е. сумата от
181.78 лв. /9.089 дка по 20 лв./дка/.
Следва да се отбележи, че по
делото има данни за пазарната рента и през стопанската 2016/2017 г. Те се
съдържат в арендния договор от 23.02.2016 г., сключен между М.Т.М. като арендодател и „***” ЕООД като арендатор относно
имоти с №075049 и №021024. Според него, договореното арендното плащане е 15
лв./дка годишно.
Сумата
от 181.78 лв. следва да бъде присъдена на М.Т.М.. Без
значение в случая е превода на сумата от 474 лв., осъществен на 28.12.2016 г. от
„***” ЕООД чрез „***“ЕАД. Видно от у-ние
изх. №59 00-1080/05.09.2019 г. /на стр. 73 от първоинстанционното дело/,
като получател на тази сума е посочена М.Т.М., а като основание за превода –
„рента 2015/2016 г.“. Подобно плащане не е на претендираното в настоящото
производство основание, а и в крайна сметка не е извършено в полза на ищцата.
Както бе прието за безспорно между страните пред въззивната инстанция /в о.с.з.
на 27.08.2020 г./, сумата от 474 лв. не е била потърсена от М.Т.М. в 3-годишен
срок и след 31.12.2019 г. нейното изплащане вече е невъзможно.
При това положение
обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М.
против „***” ЕООД иск с правно основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД за сумата
от 181.78 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно ползване на имоти
№075049 и №021024, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН и вместо него следва да
бъде постановено решение, с което да бъде ОСЪДЕНО „***” ЕООД да заплати на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в полза на М.Т.М. сумата от 181.78 лв.,
явяваща се обезщетение за ползването от ответника без основание през
стопанската 2015/2016 г. на 9.089 дка, съставляващи общата площ на собствените
на ищцата имоти №075049 и №021024.
Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно в частта му, с която иска с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата от 181.78 лв. до 454.25
лв.
Разглеждането и частичното
уважаване на иска по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД не налага разглеждането на
предявения при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД срещу П.Г.Х..
Така е, защото не се е сбъднало процесуалното условие за неговото евентуално разглеждане.
Обжалваното
решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от М.Т.М. против П.Г.Х. иск на основание чл.59 от ЗЗД за сумата 200
лв., претендирано обезщетение за
отдаване под аренда и получавана рента за собствени на ищцата поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
При този изход на спора по
същество, М.Т.М. следва да заплати в полза на
„***” ЕООД сумата от 324.88 лв., явяваща се разноски по
компенсация, направени в първата инстанция. При определяне на тази сума, съдът
е редуцирал на основание чл.78, ал.5 от ГПК адв. възнаграждение, платено от
ответника за защита по двата иска, до 600 лв. /2 х 300 лв./
М.Т.М. следва да заплати в
полза на „***” ЕООД и сумата от 382.91 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната инстанция. При
определяне на тази сума, съдът е редуцирал на основание чл.78, ал.5 от ГПК адв.
възнаграждение, платено от въззиваемия за защита по двата иска, до 600 лв. /2 х
300 лв./ Не е уважено възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на въззиваемия. Сумата
от 400 лв., платена от въззивницата за адв. възнаграждение за защита по всички
искове, не е прекомерна.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че не съществува арендно правоотношение между
наследника на И.Г.Х. – П.Г.Х.
и „***” ЕООД относно имот № 075003 и имот № 021008 в землището на гр.Долни
Дъбник по силата на договор за аренда, сключен на 16.04.2014 г. в гр.Плевен,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН за земеделските земи, предмет на договора с
обща площ 9,098 дка и
ПРЕКРАТЯВА
производството в съответната му част – поради липса на правен интерес от
предявяването на установителния иск.
ОТМЕНЯ
на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” ***, иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1-во от ЗЗД за сумата от 181.78 лв., претендирана като обезщетение за
неоснователно ползване на имот №075049 и №021024, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН и вместо него ПОСТАНОВИ
следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***” *** да заплати в полза на М.Т.М.,
с ЕГН: **********,*** сумата от 181.78
лв., явяваща се обезщетение за ползването от
ответника без основание през стопанската 2015/2016 г. на 9.089 дка,
съставляващи общата площ на собствените на ищцата имоти №075049 и №021024 в
землището на гр. Долни Дъбник.
ОБЕЗСИЛВА
на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение
№277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд в
частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от М.Т.М., с ЕГН: **********,***,
чрез адв. И.Н. от ПлАК против П.Г.Х., с ЕГН: **********,***.*** №32, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 200 лв., претендирано обезщетение за отдаване под аренда и
получавана рента за собствени на ищцата поземлени имоти, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и
ПРЕКРАТЯВА
производството в съответната му част – поради несбъдване на процесуалното
условие за разглеждане на иска.
ОТМЕНЯ
решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по
описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която на основание чл.78
ал.2 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в полза на „***”
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни Дъбник, ул. „***”
№, разноски по делото в размер 1 080 лв. и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в
полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни
Дъбник, ул. „***” №, сумата от 324.88 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени в първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №277 от 24.02.2020 г. по гр.д. №3780/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 от ГПК М.Т.М., с ЕГН: **********,*** е ОСЪДЕНА да заплати в
полза на „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Долни
Дъбник, ул. „***” №, сумата от 382.91 лв.,
явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: