Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 13.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 13722 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 20226869 от 16.10.2020 г.
по гр. д. № 62262 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 75-ти състав е признато за установено по предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК*********срещу
Ж.П.Б., ЕГН ********** искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД искове, че Ж.П.Б. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 443,04 лева /четиристотин четиридесет и три
лева и четири стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от месец 06.2016 год. до месец 04.2018 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ се в гр.София, ж.к.*********ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до
окончателното и изплащане, като е
отхвърлен иска за сумата от
521,08 лева и за периода от м.05.2015 год. до м.05.2016 год., като погасен по
давност, сумата от 48,99 лева /четиридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение, ведно със
законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до окончателното и изплащане, сумата
от 122,32 лева /сто двадесет и два лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 14.09.2016 год. до 27.05.2019 год., като е отхвърлен
иска за сумата от 10,26 лева /десет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляващ лихва за забава върху главницата от 48,99 лева, представляваща
претендирана такаса за отчитане на уреди за дялово разпределение, като
неоснователен.
С постановеното решение
е осъден Ж.П.Б. да
заплати на Т.С. ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 147,46 лева /сто четиридесет и
седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща разноските по
настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите, както и
сумата от 40,22 лева /четиридесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща дължимите разноски по
заповедното производство-
гр.д. №32311/2019 год. по описа на СРС, 75 с-в.
С определение №
20259683/24.11.2020 г. е изменено решението в частта на разноските на основание
чл.248 ГПК като Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Ж.П.Б. на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 162.31 лв.-сторени разноски в производството съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на "Т.с." ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така
постановеното решение в частта на уважаване на
исковете е постъпила въззивна
жалба от ответника Ж.П.Б. с излагане на
доводи, че е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че неправилно СРС е
приел, че е налице облигационно отношение с ищеца във връзка с доставка и
потребяване на ТЕ в описания имот, както и че това обстоятелство не е било
оспорено от ответника. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че потребителя не
оспорва по основание и размер исковите суми, тъй като още с подаденото възражение
по заповедното производство са направени такива оспорвания. Абсурдно е да бъде
прието, че ответникът е потребител на ТЕ за битови нужди, тъй като в производството не са ангажирани
доказателства, за това че същият е собственик и/или вещен ползвател на имота. В
случая ответникът не притежава собствеността и вещното право върху имота, които
обстоятелства са заявени с възражения по делото. Сочи, че ищецът не е доказал
размера на потребената ТЕ и изправността на измервателните уреди. Оспорва
констатациите на приетите в производството СТЕ и ССчЕ и заявява становище, че
съдът неправилно е основал решението си на двете заключения. Счита, че
неправилно съдът е уважил претенцията за заплащане на потребена ТЕ в имота,
както и претенцията за такса дялово разпределение. За последната сочи, че в
производството не са ангажирани доказателства за установяване основанието и
размера й. Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор от Т.С.
ЕАД, ищец пред СРС, в който се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която претенциите по чл. 422 ГПК са били уважени. Отправя искане за потвърждаване на решението като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски.
Третото
лице-помагач- "Т.с." ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 126-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
Решението на
СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови
решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден, че ответникът
е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата
доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово
разпределение. Следователно между
страните по спора било възникнало облигационно отношение по повод доставка и
потребление на топлинна енергия. Пред
първата инстанция ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба и в първото съдебно заседание не е направил възражения
срещу основанието и размера на предявените искове. В подаденото по заповедното производство възражение
по чл. 414 от ГПК е направил възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
Решението е
правилно.
Чрез представеният пред
първата инстанция писмо на СГНС, Главна дирекция за изграждане на София до
нотариуса при Софийски народен съд от 26.11.1973 г., удостоверение на ГИС София
от 20.02.2014 г., писмо на СО, Дирекция Общински приходи от 17.05.2019 г. с
приложена декларация от Ж.П.Б. по чл.14 от ЗМДТ от 01.01.2011 г. за имота и
писмо на Столична община до Служба по вписванията при Софийски районен съд от
13.09.2007 г. се установява, че ответникът е собственик на недвижим имот,
представляващ апартамент № ** находящ се в гр.София, находящ се в гр.София,
ж.к.*********ет.*. Установено е чрез представените писмени доказателства и
констатациите на СТЕ, че този имот с аб.№ 274818 е бил топлоснабден, а
сградата- ЕС, в която се намира същия е топлофицирана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите му за недоказване на соченото обстоятелство по
надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в проведеното
производство са представени писмени доказателства, които в своята съвкупност
сочат, че собственик на имота след 01.01.2011 г. е ответника, като в
производството не са ангажирани доказателства за промяна в собствеността.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена са представени съобщения към фактури издадени от ищеца за
прогнозно начислените суми за периодите 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., 01.05.2016
г.-30.04.2017 г., 01.05.2017 г.-30.04.2018 г., в които са отразени издадените
от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за реално потребената енергия
за исковия период, както и справка за задълженията на абоната за исковия период
м.05.2015 г.-м.04.2018 г. Количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената
сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция.
Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия
в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от Т.с. ЕООД съгласно договор. При условията на сключения договор е
извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция
са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия
за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия
е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и за топлинна
енергия, отдавана от сградната инсталация.
Съгласно представените писмени документи за исковия период е
налице непогасено задължение за аб.№ 274818 в размер на 964,12 лева, представляващи стойността на потребената
и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 год. до м.04.2018 год.,
както и за сумата от 48,99 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за
дялово разпределение.
При съобразяване
частична основателност на направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на част от претенциите на основание чл.111, б”в” ЗЗД за период три
години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 07.06.2019 г. правилно и
законосъобразно СРС е изложил правни и фактически изводи за дължимо и
непогасено задължение за потребената в имота ТЕ за битови нужди в размер на сумата
443,04 лева, която
потребителят – собственик на имота следва да заплати.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща
нормативна уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици
на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД.
В проведеното
производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за дължимите суми
за дялово разпределение от страна на ответника. Видно от представените
писмени документи сумите за такса
за ДР, които потребителят
дължи и не са погасени по давност или чрез плащане възлизат на
сумата от 48,99
лева, представляваща такса за отчитане на уреди за дялово разпределение, до който размер
правилно съдът е уважил предявения иск с постановеното решение.
При това
положение първоинстанционният съд е решил спора по възможно най-благоприятен за ответника път.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход
на спора решението на СРС е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната
инстанция:
При този изход
на спора на въззиваемата страна "Т.С." ЕАД следва
да бъдат присъдена разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв.
Водим от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20226869 от 16.10.2020 г. по гр. д. № 62262 по описа за 2019 г. СРС, ГО, 75-ти състав, в
частта, с която е признато за установено по предявените от Т.С. ЕАД, ЕИК*********срещу
Ж.П.Б., ЕГН ********** искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД искове, че Ж.П.Б. дължи на Т.С. ЕАД сумата от 443,04 лева /четиристотин четиридесет и три
лева и четири стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от месец 06.2016 год. до месец 04.2018 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №18, находящ се в гр.София, ж.к.*********ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 48,99 лева /четиридесет и осем лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща такса за отчитане на уредите за
дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 122,32 лева /сто двадесет и два лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 14.09.2016 год. до 27.05.2019 год., както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА Ж.П.Б., ЕГН ********** да заплати на Т.С.
ЕАД, ЕИК*********сумата в размер
на 50.00
лв.-разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на "Т.с.”
ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.