Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./12.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18705 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от„А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление,***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
против Р.Б. ****/М./, ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване
на решение, с което бъде признато за установено по
отношение на Р.Б. ****, че дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД сума в общ размер на 1126,27 лв. /хиляда и сто двадесет и шест лева
и 27 стотинки/, представляващи главница
към Договор за кредит „Бяла
карта"; 225,83 лв. /двеста
двадесет и пет лева и 83
стотинки/, представляващи обезщетение
за забава: считано от 1.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както
и законна лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението
В исковата си молба ищецът „А.з.с.н.в.”
ООД твърди, че на 22.08.2014 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като Кредитор и Р.Б. **** като Кредитополучател
е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 415710, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Твърди, че подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверява,
че е получил и е запознат предварително
с всички условия на индивидуалния
договор и Общите условия приложими
към него, както и че е
получил от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение №
2 от ЗПК, посочващ индивидуалните
условия по кредита. Твърди, че съгласно сключения
договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 1200,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, a Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно
договореното от страните,
в случай, че Кредитополучателят извърши
транзакции, които надвишават
размера на разполагаемия му
остатък по кредита, сумите
на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния
лимит. Твърди, че заедно с подписване
на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен
инструмент - кредитна карта с № 415710, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата
и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали
и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат
и Тарифа за дължимите такси за ползване
на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa. Твърди, че съгласно договореното от страните, Кредитополучателят
получава от Кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата
транзакции, което е достъпно
на персоналната страница /личен
акаунт/ на Кредитополучателят
на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от
два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението
на договора и ползването на картата
ще се осъществява на личния акаунт на
Кредитополучателя, който се задължава
да архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията.
Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението
на договора и ползването на картата,
като например: стандартен европейски формуляр, Общи
условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани
с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др.
Твърди, че кредитодателят е
предоставил на Кредитополучателя кредит при следните
условия: вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;
срок на договора: 2 години; фиксиран
годишен лихвен процент по заема - 43,2 %. Твърди, че върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен
процент в размер на 0,12 %, като лихвата
се изчислява всеки ден върху усвоената
и непогасена главница, като за изчисляването й се
приема, че календарния месец
е с продължителност 30 дни; годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема:
45,9 %. Твърди, че общата
сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е сборът
от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата,
съгласно Тарифата. Твърди, че е
било договорено заплащане на текущото
задължение, дължимо за предходен месец, /което представлява сбор от
усвоена и непогасена главница
на текущия месец, усвоена и
непогасена главница,
начислена и непогасена договорна
лихва върху главницата и
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на месеца. Твърди, че кредитополучателя е усвоил заемни
суми по дати, както следва: 150 лв. на 26.08.2014г. ; 172.67 лв. на 27.08.2014г. ; 0.61 лв. на
29.08.2014г. ; 425.5 лв. на 03.09.2014г. ; 110.93 лв. на 08.09.2014г. ; 339.92 лв.
на 10.09.2014г. ; 400 лв. на 30.09.2014г. ; 30 лв. на 05.10.2014г. ; 500 лв. на
08.10.2014г. ; 300 лв. на 09.10.2014г. ; 20 лв. на 10.12.2014г. , или обща
сума в размер на 2449,63 лв. Твърди,
че страните са договорили,
че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Твърди, че поради забава при заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 240,43 лв.,
за периода от 27.08.2014 г. до 7.03.2015 г. Твърди,
че в случай, че кредитополучателя не заплати текущото
си задължение на падежа, съгласно
условията на сключения
договор, страните са
договорили задължение на Кредитополучателят
да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни
след падежа обезпечение чрез поръчителство,
за което между Кредитодателя и поръчителя
се подписва договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението
за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква
при всеки отделен случай на
забава за плащане на текущото
задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същия дължи
на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената
и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число
на следващия месец текущото задължение. Твърди, че на посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 598,01 лв., за периода от 6.11.2014 г. до
7.03.2015 г. Твърди, че съгласно
разпоредбите на договора за кредит, в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото
си задължение на посочения
в договора падеж, същия е длъжен
да предостави на Кредитодателя както
обезпечение чрез поръчителство, така
и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението
му в три дневния срок до предоставяне на обезпечението, като при забава за плащане на посочената по-горе сума в размер
на 15% от максималния кредитен
лимит, Кредитополучателят дължи
на Кредитодателят разходи
за действия по събиране на задължението
в размер на 2,50 лв. за всеки
ден до заплащане на сумите. Твърди, че в настоящия случай, на Кредитополучателят е начислена такса разходи
за събиране в размер на 102,50 лв.
за периода от 6.11.2014 г. до 7.03.2015 г. Твърди, че
съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит,
в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично
с изпълнение на описаните
условия и Кредитодателят не е длъжен
да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство. Твърди, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 7.05.2015 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна
лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер
на задължението си. Твърди,
че на длъжника е начислена лихва за
забава в размер на 366,53 лв. за периода от 7.05.2015
г. /датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на задължението в съда. Твърди, че подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
се е съгласил, че след настъпване
на предсрочна изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно
заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността
на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя.
Твърди, че общия размер на всички плащания, договорени от страните
при подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно
с начислената договорна
лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който
същата се дължи съгласно условията на договора, и
разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. Твърди, че ответникът не е заплатил/а изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която
е погасена до момента, е в размер на 2525,00 лв., с която са
погасени както следва: лихва за забава: 140,70 лв.
за периода от 7.05.2015 г. до 31.05.2016 г. , такса разходи за събиране: 102,50 лв., такса разходи за дейност на служител: 120,00 лв., неустойка: 598,01 лв. договорна лихва: 240,43 лв., главница: 1323,36 лв.
Твърди, че на 11.12.2015 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Аксес Файнанс"
ООД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК
*********, по силата на който
вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта" № 415710 от дата
22.08.2014 г. сключен между „Аксес
Файнанс" ООД и Р.Б. **** е прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в."
ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в."
АД /сега „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *********. С изрично пълномощно законният представител на „Аксес Файнанс" ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД
/понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/ в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания
от 07.11.2014 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД До ответника от „Аксес Файнанс" ООД чрез А.з.с.н.в.
ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-АФ/415710/05.01.2016г. за извършената продажба на вземането, изпратено с известия за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост тъй като
пратката не е потърсена от
получателя. Твърди, че на 07.03.2018 г. ищцовото дружество е изпратило
повторно Уведомително писмо
с изх.№ УПЦ-С-АФ/415710/07.03.2018 г., изпратено чрез куриер на настоящия адрес на ответника, посочен в процесния договор, като видно от обратна разписка към товарителница № 67714638 - писмото отново се е върнало в цялост.
Към исковата молба представя копие от Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-АФ/415710/07.03.2018
г, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна, чрез назначенвия й особен
представител депозира
отговор на исковата молба,
в който изразява становище
за неоснователност на иска. Оспорва наличието на облигационни отношения между ответника
и цедента, както и валидността
на договора за цесия. Оспорва
реалното предаване на процесната сума на ответницата. Релевира доводи за настъпила давност на вземането.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 8477/2018 г. на ВРС се установява, че в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник Р.Б. ****.
От писмените доказателства - договор за кредит „Бяла карта“ от 22.08.2014
г. с Приложение № 1 към договора; рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. с допълнително споразумение № 1/11.12.2015г.
към договора, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с
известие за доставяне, се установява, че: на 22.08.2014г. между „Аксес файнанс“ ООД, като заемодател, и
Р.Б. ****, като заемател бил сключен договор за заем, чрез
издаване на кредитна карта с максимален размер на 1200 лв. Съобразно чл. 15 ал.
1 от договора при неплащане на дължима вноска на падежа й, заемателят
следвало в тридневен срок да осигури поръчителство. С чл. 21 т.1 било уговорено
право на кредитодателя да обяви предсрочна
изискуемост на целия кредит при забава в падежирало
плащане повече от 10 дни или при невнасяне на минимум 15 % от кредитния лимит в
два последователни месеца. В чл. 21 т. 5 било уговорено, че при забава в
плащането на текущо задължение кредитополучателят дължи разходи за събиране на
задълженията в размер на 2,50 лв. на ден. Съобразно чл. 21 т. 6 от договора при
обявяване на предсрочна изискуменост на вземането,
кредитополучателят дължи и еднократна такса в размер на 120 лв. С договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014г. и приложение №1/11.12.2015г към
него „Аксес Файнанс” ООД
прехвърлил н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ********* /прамоприемник
на който е „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *********/ цялото непогасено вземане по
договора за заем в размер на 1442,97лв. За извършеното прехвърляне на
вземането, длъжника бил уведомен по пощата с обратна разписка, която била
върната с отбелязване, че не е потърсена.от получателя.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се
установява, че предоставения кредитен лимит от 1200 лева е усвоен
и от страна на ответника са извършени погашения на главница, лихнви, неустойки и разходи за събиране, като към датата на
подаване на заявлението в съда усвоения и непогасен лимит е в размер на 1126.27
лева а непогасените лихви са в общ размер от 225.83 лева.
Въз основа на така установените факти,
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна
страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 60, ал. 2
от ЗКИ; чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на валидна договорна връзка между ответника и третото лице – цедент, по силата на договор за потребителски кредит, по която заемодателят е изправна страна и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на претендираните суми, които са били обявени за предсрочно изискуеми; размера на договорната лихва, неустойка, такси и претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент, период; валиден договр за цесия между заемодателя и ищеца, извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответникът следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.
Ответникът оспорва надлежното уведомяване за придобиване на вземането от ищеца. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване номера на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по него. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.
В случая съд
намира, че процесният договор за заем попада в
хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в
чл. 4 от с.з. /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр. 35 от
Съдът намира, че не са налице изискуемите предпоставки за наличие на валидно обявена предсрочна изискуемост. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за кредит са дадени задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, които намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /в този смисъл постановеното по чл. 290 ГПК решение № 123/09.11.2015 год. на ВКС по т.д. № 2561/2014 год., ІІ т.о./. В т. 18 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредитната институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В настоящия случай, макар и в чл. 21, ал. 2 от договора, да е предвидено, че при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, то цялото задължение става автоматично незабавно изискуем, то това не би могло да породи действие, ако кредитната институция изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Твърдения, че заемодателят е уведомил длъжника за упражненото право не са наведени, като писмото от 07.03.2018г., не съдържа такова изявление, а и то не е получено от длъжника. Мотивиран от горното настоящият състав на ВРС намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно доказване на релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Недоказания факт по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК се приема за неосъществил се факт, поради което се налага извода, че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва, неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, която да е настъпила преди образуване на заповедното производство. На друго основание исковият съд не може да установява дължимост на процесните претенции, тъй като единственото въведено и поддържано от ищеца основание е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит "Бяла карта".
Въз основа на гореизложените доводи, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съобразно с изхода на спора, на ищеца разноски не се следват, а от правоимащия ответник, не е направено искане в този смисъл и не е представен списък на разноски.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 иск с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК, да бъде прието
за установено по отношение на Р.Б. ****/М./,
ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8477/2018г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:
1126.27 лева /хиляда сто двадесет
и шест лева и двадесет и седем
стотинки/ - главница, дължима
по Договор за кредит „Бяла карта“ № 415710 от
22.08.2014 г., сключен между Р.Б. **** и „Аксес Файнанс“ ООД и Приложение №
01/11.12.2015 г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) сключен на 01.07.2014 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД; сумата 225.83
лева обезщетение за забава от 01.06.2016 г. до
31.05.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 31.05.2018 г. до изплащане
на задължението.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: