№ 1325
гр. Плевен, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430102887 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от М. К. П. с ЕГН ********** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права:
Твърди се, че ищеца сключил с ответника "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД, Договор за паричен заем *** година на стойност 2000 лв.; срок на кредита
-34 седмици; брой вноски - 17; размер на двуседмична погасителна вноска -
132,41 лв.; при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 35 % и Годишен
процент на разходите (ГПР) - 40,53 %. Общ размер на всички плащания -
2250,97 лева.
Излага се, че по силата на чл. 4 от Договора, в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора, заемателя следвало да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица -
1
поръчители, които да отговарят на определени изисквания; 2. Банкова
гаранция; и 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Твърди се, че на същата дата - 24.04.2023 година, ищеца М. П. сключил
с ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, Договор за предоставяне на
гаранция № ***, съгласно който гарантът се задължавал да издаде гаранция за
плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения възникнали съгласно Договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по него. За поемане на тези задължения потребителя дължал
възнаграждение на гаранта в размер на 1234,03 лв., платимо разсрочено на
вноски, съвпадащи по падеж с тези по договора за паричен заем. Съгласно чл.
3, ал. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, "ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД било овластено да приема вместо гаранта изпълнение
на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, както и всички други вземания на гаранта по
договора, като по този начин общата погасителна вноска се увеличавала на
205 лева, а общата дължима сума по кредита на 3485 лева.
Твърди се още, че ищеца погасил задълженията си по двата договора,
чрез заплащането на 11 погасителни вноски, съгласно погасителния план,
всяка по 205 лв. и на 06.10.2023 година приключил кредита, чрез предсрочно
погасяване. Така общата сума, заплатена по Договор за паричен заем ***
година и Договор за предоставяне на гаранция *** година възлизала в размер
на 3049,46 лева.
Ищецът счита, че сключените договори между страните били
недействителни, като излага доводите си за това.
Сочи се, че ответниците "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК *** и
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *** представлявали финансови
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ. При справка в ТР се
установявало, че едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД било „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и че
седалището и на двете дружества било на един и същ адрес.
Навеждат се доводи, че приложим в правоотношенията между страните
бил ЗПК, който предвиждал в разпоредбата на чл. 22, че когато не били
2
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. В
случая, според ищеца, била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, поради невключването на възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от
процесните договори. Посочени били процентните стойности на ГПР - 40,53
%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащали и по какъв начин е формиран ГПР. Не било ясно
как допълнителния разход за възнаграждението по договора за предоставяне
на гаранция се отразявал на общия размер на ГПР. Ако към посочения в
договора разход за договорна лихва се прибавели и скритите разходи -
допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, то общият размер на ГПР значително щял да надхвърли максимално
допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размера на законната
лихва. Това била недобросъвестна търговска практика, която накърнявала
добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водело до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите били сключени при
предварително определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от
възможността да повлияе върху съдържанието им, което било явно, тъй като
кредиторът включвал възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция при формирането на месечните погасителни вноски.
Възнаграждението в полза на гаранта било разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касаело обезпечение на
вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне
на гаранция, заемодателят бил овластен да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта бил
известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на
кредита, не подкрепяло доводите за доброволност при избора на обезпечение,
а от формулировката им ставало ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следвало да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Договорът за
предоставяне на гаранция имал за цел да обезщети кредитора за вредите от
възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влизало в
3
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Заплащането на възнаграждението за гаранция обаче не било
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че било
включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на
разходите не бил съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При
отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен
разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би
надхвърлил законоустановения.
Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на
гаранция, според ищеца, се явявало допълнителна услуга за потребителя,
която била пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължал
възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на
отговорността на гаранта или не) и този разход бил известен на кредитора - т.
е безспорно следвало да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора била налице безспорна
обвързаност, която се установявала от редица допълнителни обстоятелства -
сключване на договора за гаранция с посочено в сайта на кредитора и
одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не
на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези
договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за гаранция директно
на овластения заемодател „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Освен това
едноличен собственик на капитала на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД било „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. Не на последно
място, в договорите за предоставяне на гаранция било изрично посочено, че
"ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД било овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
още веднъж потвърждавала извода, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта бил известен на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД и при
необходимост от ангажиране отговорността на гаранта, реално би се стигнало
до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото
възнаграждение по сключения договор за гаранция се явявал допълнително
възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително
го оскъпявал и макар, че било уговорено по "друго" правоотношение, то целта
4
била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Сочи се, че поради невключване на възнаграждението за предоставяне
на гаранция при формирането на ГПР, същият не отговарял на действителния
такъв. При изчисляването му с включено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство, чрез онлайн калкулатор, се получавал ГПР от 522,77 %, което
многократно надхвърляло законоустановения максимум, предвиден в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
При изложените доводи, според ищеца, сключеният от него с „Изи Асет
Мениджмънт” АД Договор за паричен заем *** година се явявал
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Навеждат се доводи, че въпреки, че всеки един от договорите - за кредит
и за предоставяне на гаранция формално представлявали самостоятелни
договори, то следвало да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установявала от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение
по чл. 4, сключването на договора за предоставяне на гаранция в деня, в който
е сключен самият договор за кредит- с одобрено от заемодателя лице, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция, ведно с основното задължение по кредита. Договорът, сключен
между потребителя и заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД, и договорът,
сключен между потребителя и "Файненшъл България" ЕООД, се намирали във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните.
Недействителността на договора за кредит, неминуемо рефлектирала и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията.
Предвид изложеното, според ищеца, процесният договор за
предоставяне на гаранция заобикалял закона, поради което бил изцяло
недействителен. Същият изначално бил лишен от основание, тъй като по
силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на
кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било
поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че гарантът изпълнел и погасял
вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната
стойност на платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за гаранция, коетобило 1234,03 лева, ищецът - потребител не
5
получавал каквато и да било услуга. Този договор се явява нищожен, като
накърняващ добрите нрави.
Навеждат се доводи, че при недействителност на договора за
потребителски кредит и договора за предоставяне на гаранция, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. При това
положение, общо заплатената сума от ищеца по Договор за паричен заем ***
година и Договор за предоставяне на гаранция *** година била 3049,46 лева,
при главница 2000 лева. Надплатената сума от 1049,46 лева над главницата, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, подлежала на връщане, като недължимо
платена.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което: 1. Да се прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК за недействителен сключения между ищеца и ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД Договор за паричен заем *** година, поради това, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора; 2. Да се прогласи на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-
то, чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 ЗЗП за недействителен сключения между ищеца и "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция *** година, като
обезпечение на Договор за паричен заем *** година, поради липса на
основание и противоречие със закона и добрите нрави; 3. Да бъде осъден на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ответника ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД да заплати на ищеца сумата от 1049,46 лева, представляваща недължимо
платени суми по Договор за паричен заем *** година и Договор за
предоставяне на гаранция *** година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.
Ответникът ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи, че
правото на иск в случая е упражнено при условията на злоупотреба с право,
както и че установителната искова претенция е недопустима, поради липсата
на правен интерес от предявяването й. На следващо място ангажира
6
становище за неоснователност на исковете.
Ответникът ”ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД също е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място
доводи за недопустимост на установителната искова претенция, поради
липсата на правен интерес от предявяването й. На следващо място ангажира
становище за неоснователност на исковете.
В о.с.з. на 09.09.2025г. е допуснато изменение на цената на исковата
претенция по чл.55, ал.1, предл.1 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която се
счита предявена за сумата от 250,97лв.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ответниците поставят въпрос за допустимостта на обективното
съединяване на иск по чл.26 от ЗЗД с осъдителен иск за реализиране на
правата произтичащи от нищожността. Последователно поддържано и в
теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от
воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато
сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом
законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-
голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е
от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която
не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред.
Трайна е практиката на съдилищата за допустимостта на такова обективно
съединяване на иск за нищожност с осъдителен иск за реализиране на правата
произтичащи от нищожността. В този смисъл могат да бъдат посочени
Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК,
Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК,
Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2279/2022 г., I г. о., ГК,
Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о.,
ГК.
Между страните не е налице спор и се установява от представения
препис на Договор за паричен заем с номер *** от 24.04.2023г., че същия е
бил сключен между ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на
заемодател и ищеца М. К. П., в качеството на заемател.
7
Видно е, че съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от 2 000
лв., който е следвало да се върне на 17 погасителни вноски за период от
11.05.2023г. до 21.12.2023г. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е в размер на 35.00 %, а годишният процент на разходите е
посочен в размер на 40.53 %.
Според обективираното в чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от сключването му да представи на заемодателя конкретно
определено в договора обезпечение: 1)две физически лица-поръчители, всяко
от които да отговоря на условията в договора/служебна бележка за размера на
получавано трудово възнаграждение, размер на осигурителен доход в размер
на 1000лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за заем, сключен с кредитора, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови
и финансови институции; или 2) банкова гаранция с бенефициер кредитора, за
сумата по чл.2, т.7 със срок за валидност 30 дни, след крайния срок за плащане
на задължението по потребителския договор.
Не е спорно, че ищеца и ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, са
сключили договор за предоставяне на гаранция *** от 24.04.2023г., представен
в препис по делото, по силата на който вторият ответник като гарант се е
задължил да издаде гаранция за изплащане в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички
задължения на потребителя по процесния Договор за заем. Съгласно чл. 3,
ал.1 от договора, потребителят се е задължил да плати възнаграждение на
гаранта в размер на 1 234,03лв., платимо на разсрочени вноски, всяка от които
в размер на 72,59 лв., за периода от 11.05.2023 г. до 21.12.2023 г. Потребителят
се е задължил да заплаща уговореното възнаграждение на гаранта по
начините, установени в договора за заем.
От представената счетоводна справка от ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД се установява, че ищеца е заплатил на заемодателя по
сключения Договор за паричен кредит суми в общ размер на 2 250,97лв.
Установява се също така от приложената справка от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, че ищеца е заплатил на този кредитор по
сключения Договор за предоставяне на гаранция възнаграждение в общ
размер на 1 234,03лв.
8
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По исковете, насочени срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът намира за основателно релевираното възражение за нищожност
на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Установи се, че в Договора формално е посочен процент на ГПР 40.53%,
но от клаузите му не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и
какво е стойностното измерение в проценти на всеки един от формиращите го
компоненти, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
приложение № 1 към закона. Така например, според съдържанието на
договора, единственият разход за потребителя е заплащането на
възнаградителна лихва, но от погасителния план е видно, че кредиторът е
имал предвид и други разходи по кредита - възнаграждение за поръчителство.
Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира
конкретният размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен
заем е посочена една общо дължима сума от 2 250,97лв., но в нея не е
включено допълнителното плащане от 1 234,03 лева, представляващо
дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция, който обезпечава договора за заем. С това допълнително плащане се
покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй
като представляват условие за сключване на самия договор (потребителят се
задължава в тридневен срок от сключването да предостави обезпечение), и
които са били предварително известни на заемодателя с оглед
обстоятелството, че този факт не е спорен между страните и заемодателят и
дружеството-гарант са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ.
След като тези две условия са налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК изисква стойността на възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция да бъде включена в размера на ГПР( в този смисъл т.6 от Решение на
СЕС от 13.03.2025 г. по дело 0-337/23). Посочването в договора на стойност на
ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са
по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест
9
на договора. При съобразяване на възнаграждението по договора за
поръчителство при изчисляване на ГПР, същия безспорно би надхвърлил
максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за
заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем
№*** от 24.04.2023г., сключен между ищеца и ответника „Изи Асет
Мениджмънт” АД е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност, ищеца дължи
по процесния договор единствено главницата в размер на 2 000лв. Внесените
от него суми над този размер – 250,97лв., се явяват платени без основание и
подлежат на връщане.
Ето защо, съдът намира, че и предявеният иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан в претендирания след
допуснатото изменение на цената му размер и следва да бъде уважен като
такъв.
По иска, насочен срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на гаранция
№*** от 24.04.2023г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Изи Асет
10
Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.
Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на
длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното ( чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция). Тоест, срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер на
1 234,03лв. – повече от половината от получената в заем сума от 2 000лв.,
ищеца - потребител не получава каквато и да било услуга. Ето защо, този
договор се явява нищожен, като накърняващ добите нрави, в каквато насока са
и оплакванията на ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника
„Файненшъл България“ ЕООД искова претенция за прогласяване
нищожността на сключения Договор за предоставяне на гаранция №*** от
24.04.2023г., се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена като
такава.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищеца разноски за държавна такса по предявените срещу тях
искове, както следва: ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД в размер на
117,33лв. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 50лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че принципно не е
необходимо да се провежда нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието
на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. №
2266 / 2016 на ВКС, I г.о.). В случая не са налице обстоятелства, които да
навеждат изводи за съображения на страните по договора за правна защита и
съдействие, които да са различни от посочените в чл.38 от ЗА.
11
Относно размерът на възнаграждението, което е дължимо на адвоката,
съдът приема, че то следва да се определи с оглед на общия материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото, както и реално
извършената от адвоката работа.
ПСъдът съобразява, че делото не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, но адвоката е извършил дейност по изготвяне и депозиране
на исковата молба, явил се е в проведеното о.с.з, като е изготвил и писмени
бележки. Възнаграждението обаче следва да бъде определено отделно във
връзка с воденото производство по исковете срещу всеки от ответниците.
Отчитайки горното, съдът счита, че на осъществилия безплатна правна
помощ адвокат следва да се определи ввъзнаграждение в претендирания общ
размер от 720лв., но то е дължимо поравно от двамата ответници - в размер на
360лв. от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с воденото
производство по предявените срещу този ответник искове и 360лв. от
ответника „Файненшъл България“ ЕООД във връзка с производството по
насочения срещу него иск.
Воден от горното,съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №***/24.04.2023г.,
сключен между М. К. П., ЕГН **********, като заемател и „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, като заемодател, на основание чл. 26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради
противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция
№***/24.04.2023г., сключен между М. К. П., ЕГН **********, като
потребител и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, като гарант, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на правно основание.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на М. К. П., ЕГН **********, на
основание чл.55,ал.1,пр. 1 от ЗЗД, сумата от 250,97лв., недължимо платена по
договор за заем №***/24.04.2023г., при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
12
09.05.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на М. К. П. с ЕГН **********, сумата от 117,33лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на М. К. П., ЕГН **********, сумата от 50лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на адвокат С. С. Т. от ***, личен номер
***, с адрес на кантората: ***, сумата от 360лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА за оказана безплатна
адвокатска помощ.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** да заплати на адвокат С. С. Т. от ***, личен номер
***, с адрес на кантората: ***, сумата от 360лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми: IBAN:
***, чрез адв.С. С. Т..
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13