Решение по дело №897/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 327
Дата: 16 септември 2022 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200897
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Добрич, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.
в присъствието на прокурора П. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20203230200897 по описа за 2020 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Р. К. Т. – роден на ****** ЕГН **********
За НЕВИНЕН в това, че на 21.09.2019 г., в град Добрич, по ул. „*****“,
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет „*****“ с № на рама
****** което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
поради което и на основание чл. 304, предл. „четвърто“ от НПК във вр. с чл.
9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 345, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд Добрич.
1
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение № 327 от 16.09.2022 г. по а.н.д. № 20223230200897 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК,
по внесено от Районна прокуратура Добрич постановление, с което се
предлага Р. К. Т. , ЕГН **********, живущ в *****, да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл.
78а, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа предложението и пледира обвиняемият Р. К. Т. да бъде признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление и освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Редовно призован за съдебно заседание, обвиняемият Р. К. Т. не се
явява, представлява се от упълномощения от него защитник – адвокат М.Я. от
Адвокатска колегия - Добрич.
По пренията защитникът на обвиняемия Р.Т. пледира последният да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като се навеждат доводи, че
деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, не е престъпно, поради своята малозначителност по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 21.09.2020 г., около 15:30 часа, обвиняемият Р. К. Т. управлявал в
град Добрич, по ул. „***“, в близост до бензиностанция от търговската верига
„****“, мотоциклет „****“ с номер на рама ****, без табела с регистрационен
номер. Обвиняемият Т., управлявайки мотоциклета, навлязъл в района на
бензиностанцията от към центъра на града, след което преустановил
движението си и привел мотоциклета в покой, изгасяйки двигателя му. След
като свидетелят С. П. С. (служител в бензиностанцията) заредил мотоциклета
с гориво, обвиняемият Т., бутайки мотоциклета се отдалечил от колонката за
зареждане на гориво.
По същото време и място свидетелите С. Х. М. и В. Й. Г., и двамата
полицейски служители при Първо РУ на МВР – Добрич, в състав на
автопатрул, изпълнявали служебните си задължения по охрана на
обществения ред в района. Свидетелите С. Х. М. и В. Й. Г. забелязали
навлизащия в бензиностанцията мотоциклет, управляван от обвиняемия Р. К.
Т. , като решили да му извършат проверка. При извършената от тях проверка
1
се установило, че мотоциклетът е без табела с регистрационен номер, а
впоследствие и, че не е регистриран по надлежния ред.
Обвиняемият Р. К. Т. бил отведен в сградата на Първо РУ на МВР -
Добрич, където свидетелят К. В. К. съставил на Р.Т. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № ****, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП - управление на моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. При съставяне на АУАН, обвиняемият Т. е
бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като изписал: „нямам
за във момента!“ (цитат).
Видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР - Добрич, обвиняемият Р. К. Т. притежава изискуемата по
закон правоспособност за управляваното от него моторно превозно средство.
Съгласно приобщената към доказателствения материал по делото
справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен и приложенията
към нея, управляваният от обвиняемия Т. на 21.09.2019 г. мотоциклет „****“
с № на рама ***** е бил дерегистриран (с прекратена регистрация) след дата
03.08.2015 г. и към инкриминираната дата – 21.09.2019 г. не е бил
регистриран по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Анализ на доказателствения материал:
Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели С. Х. М. и В. Й. Г.. Съдът кредитира в
цялост показанията на свидетелите М. и Г., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен
контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви.
Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина, отчитайки, че същите кореспондират с останалите
доказателства по делото. В действителност, в показанията на свидетелите
С.М. и В.Г. е налице противоречие относно обстоятелството как двамата са се
придвижили до мястото на проверката, в частност, кой от двамата се е
придвижил пеш и кой управлявайки служебния автомобил. Това
противоречие намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед
нормалните процеси в човешката памет е обяснимо, след определен период от
време, да се забравят някои обстоятелства, отчитайки и многобройните
проверки, извършвани от полицейските служители при осъществяване на
своята дейност. Същественото в случая е, че свидетелите М. и Г. са
категорични, че обвиняемият Т. е управлявал процесния мотоциклет, като
обстоятелството как полицейските служители са се придвижили до мястото
на проверката е правно ирелевантно.
Съдът кредитира и показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел С. П. С., чиито показания са последователни, логични и
2
безпротиворечиви, кореспондиращи с показанията на свидетелите М. и Г.,
като липсва индиция за неговата заинтересованост.
Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели К. В. К., А. Д. Д. и С. Х. М., както и
показанията на разпитания в досъдебното производство свидетел П.М.
Петров, тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на
съдебното дирене доказателства, отчитайки, че посочените свидетели не са
очевидци на случилото се, а възпроизвеждат факти и обстоятелства, свързани
с управлявания от обвиняемия мотоциклет „****“, а именно, че мотоциклетът
е бил дерегистриран (с прекратена регистрация) след дата 03.08.2015 г. и към
инкриминираната дата – 21.09.2019 г. не е бил регистриран по надлежния ред,
предвиден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, което обстоятелство не се оспорва.
В съдебно заседание обвиняемият Р.Т. не се явява, поради което съдът,
на основание чл. 283 от НПК е прочел и приобщил към доказателствения
материал по делото протокола за разпит на обвиняемия Т. от 20.12.2019 г.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината
на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
Обвиняемият Т. отрича да е управлявал мотоциклета, като твърди, че
само е запалил двигателя му, изфорсирал го е няколко пъти, след което го е
изгасил и избутал мотоциклета от паркинга до бензиностанцията.
В настоящия случай съдът намира, че не следва да кредитира
обясненията на обвиняемия Т. единствено в частта, че същият не е управлявал
процесния мотоциклет, тъй като обясненията му в тази част се оборват от
кредитираните показания на свидетелите С.М. и В.Г..
Дори и съдът неправилно да не кредитира обясненията на обвиняемия в
тази им част, следва да се отбележи следното:
Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление № 1 от 17
януари 1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС, в понятието „управление” се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. С други думи –
привеждайки двигателя на мотоциклета в работен режим, деянието се явява
съставомерно, тъй като е налице „управление” на моторното превозно
3
средство.
Ето защо, съдът намира, че обвиняемият Р. К. Т. е управлявал
моторното превозно средство, респективно – моторното превозно средство
участва в движението, поради което Т. се явява субект на нарушението, за
което е наказан.
Съдът кредитира обясненията на обвиняемия Т. в останалата им част,
тъй като същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал
по делото.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
доказателства – гласните доказателства, обективирани посредством
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. Х. М.
и В. Й. Г., както и показанията им, дадени пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото,
съобразно чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К. В. К., С. П. С., А. Д.
Д. и С. Х. М., показанията на разпитания в досъдебното производство
свидетел П.М. Петров, обясненията на обвиняемия Р.Т. в кредитираната им
част, дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 283 от НПК, както и от останалите
приложени по досъдебно производство № 197/2020 г. по описа на Първо РУ
на МВР - Добрич писмени доказателства: Характеристика на Р. К. Т. от
24.09.2019 г.; Справка за съдимост на Р. К. Т. от 25.09.2019 г.; Справка УИС
от 25.09.2019 г.; Справки за първоначална регистрация от 03.09.2011 г.;
Справка за промяна на регистрация от 05.02.2015 г.; Справка за промяна на
регистрация от 27.02.2015 г.; Справка за прекратяване на регистрация от
03.08.2015 г.; АУАН от 21.09.2019 г.; Справка нарушител/водач; Протокол за
разпит на обвиняемия Р. К. Т. от 20.12.2019 г.; Справка за съдимост на Р. К. Т.
от 17.07.2020 г.; Протокол за разпит на свидетеля П. М. Д. от 07.01.2020 г.;
Копие от свидетелство за регистрация част I; Копие от свидетелство за
регистрация част II; Копие от Заявление за закриване на партида по чл. 54 от
03.08.2015 г; Заявление № 150804010215 за прекратяване на регистрация;
Декларация по чл. 143, ал. 6 от ЗДП от 03.08.2015 г.; Справка за пратки и
парични преводи на Р. К. Т. – 8 л.; Справка от Еконт относно пратка от
30.06.2020 г. – 5 л.; Справка картон на водача; Справка за съдимост на Р. К. Т.
от 17.06.2022 г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото,
преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован
ПРАВЕН ИЗВОД:
Непосредствен обект на престъплението по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК са обществените отношения във връзка с регистрирането на моторни
превозни средства. Законът за движение по пътищата императивно
установява, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат
4
само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувана с министъра на транспорта и
министъра на отбраната. Предмет на престъплението са табелите с
регистрационен номер. Изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от Наказателния кодекс се изразява в управление на моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Престъплението е на
просто извършване и за неговото довършване не е необходимо да са
извлечени облаги или други ползи. Субект на разглежданото престъпление
може да бъде всяко наказателноотговорно лице (собственика на моторно
превозно средство или всеки, който го управлява). Престъплението по чл.
345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК ще е осъществено от субективна страна, когато
деецът е съзнавал, че управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
От обективна страна, обвиняемият Р. К. Т. е извършил престъпление по
чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет „****“ с № на рама ***** който не е бил регистриран
по надлежния ред, предвиден в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
От субективна страна, престъплението може да бъде извършено само с
пряк умисъл. За съставомерността на деянието от субективна страна е
достатъчно обвиняемият да е знаел, че управляваното от него моторно
превозно средство не е регистрирано, което в случая е несъмнено установено
чрез събраните гласни и писмени доказателства. Следователно, обвиняемият
е съзнавал противоправния и общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждал неговите общественоопасни последици. От тук и изводът, че
обвиняемият пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговият умисъл.
Без съмнение, като е управлявал моторното превозно средство -
мотоциклет „****“ с № на рама *****, който не е бил надлежно регистриран,
в град Добрич, по ул. „***“, на 21.09.2019 г., обвиняемият Р. К. Т. формално
е осъществил признаците от обективна и субективна страна на
престъплението, в което е обвинен. В случая обаче установените
обстоятелства сочат на малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.
2 от НК, което изключва престъпния му характер. В доктрината и в съдебната
практика е изяснено, че деянието, което привидно осъществява признаците на
състав на престъпление, е малозначително в две хипотези – когато не е
общественоопасно въобще или когато обществената му опасност е явно
незначителна, понеже степента на засягане на защитените обществени
отношения е незначителна. За да се прецени дали се изключва основен
5
признак на престъплението съобразно чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима
внимателна преценка на всички елементи от състава на престъплението. В тях
се включат характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на
деянието, както и данните за личността на дееца, макар последните да не са от
решаващо значение, доколкото водещото са неговите обективни
характеристики. Обосноваването на извод дали дадено деяние е
малозначително, предполага оценка на обстоятелствата, сочещи на
обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обществените
отношения - обект на посегателство, а също и субективните му
характеристики извън вината – подбуди, мотиви.
Тези принципни положения, отнесени към настоящия случай, дават
основата за аргументиране на преценка, че извършеното от обвиняемия Р.Т.
деяние е малозначително поради явната незначителност на обществената му
опасност, а следователно не е престъпно.
Престъплението, в което е обвинен Р.Т. е формално, не се изисква
настъпване на конкретни вредни последици, така че за наличие на обществена
опасност или за нейната степен се съди по засягането на защитените
обществени отношения. Обектът на посегателство е комплексен, понеже
защитава безопасността при осъществяване на транспорта. Много ниската
степен на засягане на този правно защитен обект обаче се обосновава от
конкретните характеристики на деянието. Обстоятелствата, които подкрепят
този извод са няколко. На първо място следва да се отчете малкото
разстояние, изминато от обвиняемия с управлявания от него нерегистриран
по надлежния ред мотоциклет (от паркинга до намиращата се в
непосредствена близост бензиностанция), както и обстоятелството, че това
управление е било извършено в светлата част на денонощието. Следва да се
отчете и обстоятелството, че мотоциклетът е бил закупен от обвиняемия за
управление в гористи и планински местности, т.е. извън пътищата, отворени
за обществено ползване, като на инкриминираната дата обвиняемият го е
управлявал единствено, за да го зареди с гориво от намиращата се в
непосредствена близост до паркинга, където се е намирал мотоциклета,
бензиностанция. Следователно, управлението по пътищата, отворени за
обществено ползване на моторно превозно средство без надлежна
регистрация, е с инцидентен характер. В допълнение, обвиняемият Р.Т. е с
чисто съдебно минало и отлични характеристични данни по местоживеене,
нарушенията му на правилата за движение по пътищата, за които е наказван
по административен ред като водач на моторно превозно средство не са тежки
и са с голяма давност, което дава възможност за извод за изключително
ниската му степен на обществена опасност.
Изложените обстоятелства, установени по делото, мотивират извода, че
деянието, извършено от обвиняемия Р.Т. макар формално да осъществява
признаците на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, показва явно
незначителна степен на обществена опасност. Тази явно незначителна степен
на обществена опасност изключва престъпния му характер и обосновава
6
оправдаването на обвиняемия Р.Т. за извършено престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК, понеже деянието не съставлява престъпление - чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК.
И тъй като производството е по реда на диференцираната процедура по
Глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание“, за съда липсва процесуална
възможност да упражни правомощията си по чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301,
ал. 4 от НПК, т.е., да наложи на обвиняемия административно наказание за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
На основание чл. 190, ал. 1 от НК и с оглед признаването на обвиняемия
за невинен, сторените по делото разноски следва да останат за сметка на
държавата.

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

Районен съдия:
(Данчо Д.)
7