№ 98
гр. Разград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500153 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от Д.С. С. против отказа на съдебния изпълнител да прекрати по
отношение на нея изпълнителното производство с Разпореждане от 13. 04. 2022 г. по изп.
дело № 20207620400463 по описа на ЧСИ Д. и моли да бъде отменено.
Представено е писмено обяснение от ЧСИ, в което са заявени съображения, относно
неоснователност на жалбата.
Ответникът по жалбата не е депозирал становище.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок против акт, подлежащ на
съдебен контрол.
По същество, съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от взискателя „Банка ДСК“ АД
против длъжника С.И.С. от гр. Разград въз основа на издаден изпълнителен лист от 08. 07.
2020 г. по ч. гр. д. № 844/ 2020 г. на РРС, по което е допуснато незабавно изпълнение и е
осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 15 594, 76 лв. главница, ведно със законната
лихва, считано от 07. 07. 2020 г. до окончателно изплащане на сумата, сумата 120 лв. такса,
сумата 501, 41 лв. лихва за периода 14. 01. 2020 г. до 01. 06. 2020 г., сумата 2, 63 лв. лихвена
надбавка върху просрочената главница за периода 14. 01. 2020 г. до 01. 06. 2020 г., сумата
1
151, 61 лв. лихвена надбавка върху главницата за периода 01. 06. 2020 г. до 08. 06. 2020 г. ,
сумата 327, 41 лв. разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. С Молба, вх. №
15115/ 29. 12. 2020 г. „Банка ДСК“ АД е поискала присъединяване като взискател основание
на 26. 11. 2020 г. по ч. гр. д. № 1919/ 2020 г. на РРС издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника за осъждането му да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата
954, 80 лв. главница със законната лихва от 25. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане,
сумата 78, 82 лв. дължима такса, сумата 165, 67 лв. договорна лихва от 21. 12. 2019 г. до 24.
11. 2020 г., сумата 5, 31 лв. лихвена надбавка от 21. 12. 2019 г. до 24. 11. 2020 г., сумата 25
лв. държавна такса и сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С изх. № 10/ 04. 01. 2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение на горните задължения, връчена на 05. 01. 2021 г.
С Разпореждане от 25. 10. 2021 г. съдебният изпълнител е спрял изпълнителното
производство, установявайки, че длъжникът е починал.
С Разпореждане от 29. 10. 2021 г. са конституирани като длъжници по делото
наследниците на починалия С.И.С.: Д. СТ. С. - негова съпруга, И.С.С., С.С. С. – негови
деца. На наследниците са изпратени съобщения за размера на задълженията им по делото.
На жалбоподателя Д. СТ. С. съобщението е връчено 03. 11. 2021 г. Същата е подала Молба,
вх. № 18520/ 29. 12. 2021 г. до съдебния изпълнител, че ще погасява задължението си по
делото на равни месечни вноски в размер на 500 лв., като първата вноска ще направи до 30.
12. 2021 г. До м. март 2022 г. е направила плащания на 3 вноски: на 30. 12. 2021 г., на 07.
02. 2022 г. и на 09. 03. 2022 г.
На 06. 04. 2022 г. жалбоподателката е подала Молба, вх. № 04819, с която е
приложила удостоверение за отказ от наследство, останало след смъртта на С.И.С.. Според
приложеното удостоверение, по ч. гр. д. № 652/ 2022 г. с Решение № 211/ 04. 04. 2022 г. в
особената книга при РРС е вписан отказ от наследство под № 34/ 04. 04. 2022 г. на Д.С. С.,
останало след смъртта на С.И.С..
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е отказал прекратяване на
изпълнителното дело спрямо Д.С. С., тъй като след като по делото са постъпили 3 плащания
в размер на 500 лв., същата е изявила намерение да приеме наследството на осн. чл. 49, ал. 2
от ЗН. Отказът от наследство след неговото приемане е недействителен.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е основателна.
От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Д.С. С. е
наследник по закон на починалия в хода на изпълнителното производство длъжник С.И.С..
По ч. гр. д. № 652/ 2022 г. с Решение № 211/ 04. 04. 2022 г. в особената книга при РРС е
вписан отказ от наследство под № 34/ 04. 04. 2022 г. на Д.С. С., останало след смъртта на
С.И.С.. При представянето на безспорни доказателства, че Д.С. С. се е отказала от
наследството на своя наследодател С.И.С. и че отказът е надлежно вписан в специалната
книга при РРС под № 34/ 04. 04. 2022 г. , ЧСИ е бил длъжен да прекрати изп. производство
срещу срещу нея. Достатъчно е формално да са налице доказателства за отказ от наследство,
2
какъвто е и конкретният случай, за да се приеме от съдебния изпълнител, че в
изпълнителното производство се установява, че наследникът се е отказал от наследството на
наследодателя –длъжник. Не е в правомощията на съдебния изпълнител да преценява дали
този отказ от наследство е действителен, респ. дали от страна на Д.С. С. са налице
конклудентни действия по приемане на наследството преди направения отказ. Спорът за
действителността или не на извършения отказ на наследник от наследството на длъжника не
може да се реши нито в изпълнителното производство, нито в настоящото производство по
реда на чл. 435 ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, доколкото, както
изпълнителното производство, така и настоящото не са спорни искови производства. Всеки
кредитор, чиито права са засегнати от отказ от наследство, може да предяви установителен
иск, с който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е
допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да бъде
принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите интереси ще
е достатъчно да се установи действителното правно положение, а именно че направеният
отказ от наследство не е произвел действие и че наследството е прието. Така е разрешен
въпроса, относно преценката на валидността на отказа от наследство в настоящата хипотеза
и с Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, както и в
практиката на окръжните съдилища в страната.
Извън правомощията на съдебния изпълнител е преценката за валидността на отказа
от наследство и същият е длъжен да се съобрази с материалната доказателствена сила на
този документ, поради което обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното
производство спрямо жалбоподателката се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13. 04. 2022 г. по изп. дело № 20207620400463 по описа
на ЧСИ Д., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство спрямо Д.С.
С. на основание направен от последната отказ от наследството на починалия С.И.С., като
незаконосъобразен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3