№ 444
гр. С., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000360 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
Община Сливен, представлявана от Кмета на Общината С. Р., чрез адв.Д. Д. от САК
насочена против Решение от 19.09.2022 г., постановено по т.д. № 306/2021 г. по описа на
СГС, ТО, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД за солидарно осъждане на „Стройконсулт - ГН 99“ЕООД и „Свеко
Енергопроект“АД да върнат сумата от 27 537 лв., представляваща авансово платено
възнаграждение на 12.03.2016 г. по договор от 23.09.2015 г. за обществена поръчка за
упражняване на строителен надзор при изпълнение на СМР за реконструкция на вътрешната
водопроводна мрежа и разширение и реконструкция на канализационната мрежа на
гр.Сливен.
Във въззивната жалба се развиват съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния
закон - нормите на чл.20 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, в нарушение на съдопроизводствените
правила, както и за необоснованост.
Твърди се първоинстанционният съд да е извършил недопустимо тълкуване на
договорните клаузи, които били ясни и точни и не пораждали съмнение относно вложения в
тях смисъл и волята на страните, като подменил постигнатото от страните съгласие за
характера на заплатения аванс, т.к. заплащането му не било свързано с покриването на
каквито и да било разходи.
Отделно от това ответниците-въззивници нито твърдели, нито доказали извършването
на такива разходи.
На самостоятелно основание неправилно било преценено установеното извънсъдебно
признание на част от иска от страна на ДЗЗ“Свеко - Строй“ , което след надлежна показа за
връщане на процесната сума, платена като аванс отговорило, че не било справедливо да се
върне целия получен аванс, а само сумата от 8 192,26 лв.
1
В този смисъл искът не бил оспорен по основание, а само по размер.
Поддържа се и първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, касаещи ненадлежно извършване на доклад по делото, в
който да е дадена правна квалификация на исковете, да се отделят спорните от безспорни
факти и да се разпредели доказателствена тежест между страните.
Освен това не обсъдил всички наведени доводи в исковата молба, вкл. в цялост и в
съвкупност всички доказателства по делото. По този начин направил еднопластов,
схематичен и повърхностен анализ и разбор на доказателствата по делото, което довело и до
необосноваността на постановеното от него решение.
По подробно изложени доводи в подкрепа на гореизложените оплаквания се иска от
настоящата инстанция отмяна на обжалваното решение и по същество уважаване на
предявения иск.
Отговор по въззивната жалба е подал единствено „Енергоексперт“АД /с предишно
наименование „Свеко Енерго проект“АД/, което чрез процесуалния си представител оспорва
наведените в нея оплаквани и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу първоинстанционния
съдебен акт, посочени във въззивната жалба, приема следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по
редовно предявен иск.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на същото настоящата
инстанция намира за неоснователни.
СГС е бил сезиран с предявен в условието на субективно пасивно кумулативно
съединяване кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Твърдяло се е в исковата молба, че двете ответни дружества били съдружници в
ДЗЗД“Свеко-Строй“, регистрирано на 18.09.2013 г.
Въз основа на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка същото
дружество сключило с ищеца договор за упражняване на строителен надзор при изпълнение
на строително-монтажни работи /СМР/ за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа
и разширяване и реконструкция на канализационната мрежа на гр.Сливен, в рамките на
нарочен проект. Стойността на строителния надзор била 91 790 лв. с ДДС, като правата и
задълженията на страните по договора, както и начина на извършване на разплащането били
подробно уговорени в клаузите му.
Твърдяно е, че в изпълнение на договора на 12.01.2016 г. били подписани 3 бр. актове
за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителство за
всички спрени строежи, касаещи три различни подобекта, всички част от строежа,
представляващ СМР за реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа и разширяване и
реконструкция на канализационната мрежа на гр.Сливен.
На 15.01.2016 г. гражданското дружество издало фактура № 10/15.01.2016 г. за сумата
от 27 537 лв., представляваща аванс, съгласно чл.5.1 от договора, която била платена на
12.03.2016 г. от ищеца по банкова сметка.
На 05.05.2016 г. страните по делото сключили допълнително споразумение към
договора от 23.09.2015 г., съгласно ценово предложение, наложено от разД.ето на обекта в
договора на строителя на два етапа.
С това споразумение е бил променен чл.5 от договора, като е уговорено междинно
плащане в размер на 45% от стойността на договора, което да се извърши при завършване на
1-и етап на СМР и при представяне одобрен от възложителя окончателен доклад след
приключване на дейностите по I-ви етап на СМР, придружен с технически паспорт на
строежа за този етап и копие от Сертификата за приемане на първия етап, представени
Протокол обр.16, разрешение за ползване на строежа за I-ви етап на СМР, приемо-
2
предавателен протокол за приемане на този етап. Уговорено е и окончателно плащане в
размер на 25% от стойността на договора при наличие на изброените по-горе документи, но
за II-ри етап на СМР.
След завършването на първия етап и представяне на необходимите документи по чл.5.1
от споразумението, гражданското дружество издало фактура № 11/01.08.2016 г. в размер на
34 421 лв. без ДДС /41 305 лв. с ДДС/, платена с две платежни нареждания.
На 28.04.2020 г. между страните по делото се подписало споразумение за прекратяване
на договора от 23.09.2015 г., считано от датата на подписване на споразумението.
С писмо изх.№ 4700-126/26.05.2020 г. Община Сливен поканила ответниците да върнат
изплатения на 12.03.2016 г. аванс по договора, на което последните отговорили, че намират
за справедливо да върнат не цялата сума от получения аванс, а само сумата от 8 192,26 лв.
Поддържано е да е налице основание за солидарно осъждане на двамата ответници да
върнат процесната сума от 27 537 лв., поради отпадане основанието за плащането й,
дължима ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Поддържано е ищецът да е платил на ответниците дължимото им се възнаграждение, в
качеството им на изпълнители по извършен I-ви етап от договора от 23.09.2015 г., поради
което и извършеното авансово плащане било задържано от гражданското дружество без
основание, т.к. цената за извършените от него дейности била платена изцяло.
Поискано е постановяване на съдебно решение, с което ответниците да бъдат осъдени
солидарно, в условието на евентуалност /посочено е алтернативност/ разделно при
съотношение 50%/50%, да върнат процесната сума на ищеца.
От двамата ответници в срока по чл.367 ГПК отговор е подал единствено „Свеко
Енергопроект“АД, чрез адв.К.-А..
В него предявеният иск е оспорен по основание и размер, като неоснователен.
Не са оспорени фактическите твърдения на ищеца относно договорната обвързаност
на страните по делото по договора от 23.09.2015 г. и допълнителното споразумение към
него от 05.05.2016 г.
Поддържано е последното да е било сключено по настояване на гражданското
дружество, с оглед избягване неблагоприятната ситуация то да не получи полагащото му се
заплащане въпреки положения труд и изразходваните ресурси по започнатото изпълнение и
по етап II от строителството.
Поддържано е и споразумението да не съдържа уговорка първоначално платените
30% от размера на възнаграждението да бъдат приспаднати от дължимите междинно и
окончателно плащане при завършване на I-ви и II-0ри етап на СМР, т.к. страните приели за
безспорно, че платената сума от 27 537 лв. има за основание извършените от обединението-
изпълнител дейности по мобилизация на екипи от експерти и администриране на проекта,
какти и за прегледа на цялата изготвена до възстановяване на спрените СМР документация.
Към момента на изплащане на процесната сума дружествата ответници изпълнили
част от договорените дейности - факт, признат и от ищеца и платена именно на това
основание, поради което не подлежи на връщане при прекратяване на договора.
Ищецът отразил процесната фактура в счетоводството си и упражнил правото на
приспадане на данъчен кредит по нея, с което действие демонстрирал приемане на
фактически извършените от изпълнителя дейности.
В условието на евентуалност прави възражение за недължимост на 64,29% от
платените 30% от уговореното възнаграждение с оглед окончателното завършване на етап
I-ви от СМР на обекта, предвид че с допълнителното споразумение страните възприели
разД.ето на оставащите за изпълнение дейности по договора в съотношение 45/70 за първи
етап и 25/70 за втори етап, или 64,29% и 35,71%.
Ако се приеме, че платения аванс следва да бъде приспадан от междинното и
окончателното плащане в горното съотношение, искът се явявал неоснователен за сумата от
17 703,54 лв., представляващи 64,29% от претендираната сума от 27 537 лв., предвид че
3
нямало спор между страните първи етап от строителството да е завършен.
Оспорено е твърдението на ищеца за наличието на солидарна отговорност между
двамата ответници в ДЗЗД, т.к. последното не е юридическо лице и в отношенията с трети
лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни. В ДЗЗД“Свеко-
Строй“ квотите на участие на партньорите било 46,2% за „Свеко Енергопроект“АД и 53,8%
за „Стройконсулт - ГН - 99“ЕООД.
В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните са оспорили
взаимно становищата си по иска, но не са заявили допълнителни фактически твърдения и
доводи.
По нея отговор е подал и ответника „Стройконсулт - ГН 99“ЕООД, чрез адв.А. от
САК, като също не са оспорени фактическите твърдения за договорната обвързаност на
страните по делото по посочените по-горе договор и допълнително споразумение към него,
вкл. не е оспорено твърдението за прекратяването на договора.
Поддържано е към датата на прекратяване на договора изпълнителят по него да е
извършил необходимите дейности и да е направил разходи, които съгласно чл.11, т.1.7 от
договора трябва да му бъдат заплатени.
След самостоятелна преценка на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, безсъмнено
установени и от писмените доказателства, приети по делото, а именно: 1/ че са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на договор за упражняване на
строителен надзор, сключен на 23.09.2015 г. въз основа на проведена обществена поръчка; 2/
че в изпълнение на задължението си по чл.5,.1 по този договор на 12.03.2016 г. Община
Сливен е заплатила на гражданското дружество - изпълнител по договора сумата от 27 357
лв., представляваща аванс от 30% от стойността на договора, по издадена фактура №
10/15.01.2016 г. от изпълнителя; 3/ че към договора на 05.05.2016 г. е било сключено
допълнително споразумение, съобразно посочените в него клаузи, касаещи изменение на
т.5, раздел I - плащане по договора; 4/ че изпълнителя е изпълнил задълженията си по
първия етап от СМР, за което е издало фактура № 11/01.08.2016 г. в размер на 34 421,25 лв.
без ДДС /41 305,50 лв. с ДДС/, платена изцяло на два пъти от възложителя; 5/че на
26.04.2020 г . е сключено ново допълнително споразумение между страните по договора за
прекратяването му, считано от датата на подписване на споразумението, без да се сочат
конкретни причини за това; 6/ с писмо изх. № 4700-126/26.05.2020 г. Община Сливен
уведомила гражданското дружество изпълнител, че към 30.04.2020 г. има задължение към
нея по предоставения аванс в размер на 27 357 лв. и е поискала предоставянето на разходни
документи за актуван аванс, в противен случай да върне сумата по конкретно посочена
банкова сметка; 7/ в отговор на писмото ДЗЗД чрез управителя си е заявило, че поисканата
сума не се дължи, поради направените значителни разходи от изпълнителя за мобилизация
на персонал и по администрирането на проекта, но при отчитане процента на извършените
дейности по договора е изразило готовност за възстановяване на 25/70 от платения аванс, а
именно сумата от 8 192,26 лв. при подписване на споразумение с общината за окончателно
уреждане на отношенията във връзка с договора; 8/ че споразумение в предложения смисъл
не е подписано.
Анализът на ангажираните писмено доказателства установяват още допълнителното
споразумение от 05.05.2016 г. да е било сключено след писмо с вх. № 4700-184/20.04.2016 г.
на ръководителят на ДЗЗД „Свеко Строй“, в което последното е отправило предложение до
Община Сливен за сключване на такова към договора от 23.09.2021 г., с което да бъдат
определени два етапа за изпълнението на договора за упражняване на строителен надзор
съобразно уговорените етапи за изпълнение на СМР, предмет на същия, вкл. и съответно
отделни размери и падежи на окончателните възнаграждения, дължими за изпълнение на
задълженията във връзка с всеки етап.
Предложението е мотивирано с обстоятелството, че към датата на изготвянето му
Община Сливен има осигурено финансиране само за първия етап от договорените. В
писмото е посочено, че изпълнителят е получил 30% аванс, изразходван за организацията на
4
офиса и работата на обекта и цялата логистика по изпълнението на договора. Поискано е
остатъкът от 70% от общата стойност на договора да бъде разпределен за изпълнение на
възложените задължения за всеки етап в съответствие с дължината на реконструираните
участъци - 62% към 38%, като се уговори възнаграждение в размер на 45% от стойността на
договора за изпълнение на задълженията във връзка с първия етап и възнаграждение в
размер на 25% от стойността на договора за изпълнение на задълженията във връзка с
втория етап.
Отговор на предложението от Общината не е представен, но на 05.05.2016 г. е
сключено допълнително споразумение към първоначалния договор за изменение на чл.5.1
от същия, в което обсъденото по-горе предложение е прието и е постигнато съглашение
плащането на договора да се извършва по следния начин: 1/ авансово - в размер на 30% от
стойността, посочена в т.4.1 /общ размер 91 790,00 лв. с ДДС/ до 30 дни от подписването на
акт обр.2а за откриване на строителна площадка на обекта и издаване на фактура; 2/
междинно плащане в размер на 45% от стойността на договора при завършване на етап
първи на СМР и при изпълнение на следните кумулативни условия - одобрен от
възложителя окончателен доклад след приключване на дейностите по I-ви етап на СМР,
придружен с технически паспорт на строежа за този етап и копие от Сертификата за
приемане на първия етап, представени Протокол обр.16, разрешение за ползване на строежа
за I-ви етап на СМР, приемо-предавателен протокол за приемане на този етап; 3/
Окончателно плащане в размер на 25% от стойността на договора при наличие на
изброените по-горе документи, но за II-ри етап на СМР.
Страните не спорят, че плащането по първия етап е направено поради сбъдване на
предвидените кумулативни условия в допълнителното споразумение, както и че действия по
упражняване на строителен надзор за изпълнение на втория етап от СМР не са извършвани,
защото самите СМР не са извършвани, респ. - не са заплатени.
При тези безспорни факти спорен между страните по делото е правният въпрос дали
при прекратяване на договорното правоотношение помежду им изпълнителят гражданско
дружество дължи връщане на платената като аванс цена по договора.
Въззивната инстанция споделя изводът на първоинстанционния съд, че отговорът на
този въпрос е отрицателен.
Материалният закон в нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД урежда като предпоставка за връщане
на даденото в която и да било от уредените в текста хипотези установяване на отпадането
на основанието, на неосъществяването му или на началната му липса.
В случая се поддържа да е налице третата хипотеза - отпадане на основанието, поради
прекратяване на договорната връзка между страните, а от там и връщане на авансово
платена сума по аргумент на същата да не съответства насрещна престация.
Приема се в съдебната практика /Решение № 64 от 03.06.2011 г. по т. д. № 558/2010 г.
на ВКС, I т. о, Решение № 155 от 30.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1819/2015 г., ВКС, I т. о./ ,
че в такава хипотеза предпоставка за връщане на получената без основание престация е
липсата на основание тя да се задържи.
В случая на твърдението на ищеца-въззивник че след прекратяване на договора между
страните за ответниците-въззиваеми липсва основание за получаване на авансово платената
по договора сума, възражението на ответниците по същество е, че такова основание е
налице, т.к. са изпълнили задълженията си по договора за изработка преди прекратяването
му до размера на платеното и съобразно постигнатото съглашение в допълнителното
споразумение от 05.05.2016 г.
В тази връзка изложените доводите от СГС, че клаузите на обвързващия страните
договор не е дал конкретна дефиниция какво включва авансовото плащане от 30%, следва да
се споделят изцяло - в чл.5.1 от договора е посочено единствено, че сумата от 30% от
стойността на договора, посочена в чл.4.1 се плаща в 30 дневен срок от подписването на акт
обр.2а за откриване на строителна площадка на обекта и издаването на фактура.
По идентичен начин в споразумението за прекратяване на договора страните не са
обективирали каквото и да е съглашение относно връщането на платените до този момент
суми, вкл. на авансовото възнаграждение, поради което и отговора на поставения въпрос
5
има ли основание за задържането му от страна на изпълнителите следва да се извлече въз
основа на граматическото и логическо тълкуване на относимите клаузи на т. 5.1 от
първоначално сключения договор и допълнителното споразумение от 05.05.2016 г., с
клаузите на т. 4.1 и 4.2, чл.11.2 от договора, във вр. с чл.20 ЗЗД.
Така в чл.5.2 и чл.5.3 от допълнителното споразумение от 05.05.2016 г. изрично е
посочено, че след авансовото плащане от 30% от стойността на договора, до пълното му
изпълнение ще се дължат едно междинно и едно окончателно плащания, при настъпване на
специално предвидените кумулативни предпоставки за това, които плащания ще са в размер
съответно на 45% от стойността на договора по чл.4.1 и 25% от стойността на договора по
чл.4.1, което последно плащане е определено като окончателно.
Както вече се посочи, обсъденото споразумение е сключено въз основа на изрично
отправено предложение от изпълнителя по договора във връзка с факта, че още към момента
на сключването му страните са били наясно, че за втория етап от изпълнението финансиране
не е било осигурено.
Предложението ясно е обосновано да се предлага изпълнението на задълженията по
договора да бъде разделено на два етапа, съобразно извършеното строителство на
дължината на участъците от колекторите, като за първи етап се дължи плащане 45% от
общата стойност на договора, а за втория - 25 %. Този размер на плащанията е съобразен с
обстоятелството, че към момента на отправяне на предложението изпълнителят е получил
аванс от 30%, за който е заявено /отчетено/, че е изпълнил организацията на офиса, на
работата на обекта и цялостната логистика по изпълнение на договора - предварителен
преглед на проекта, одобрение на анализа на цените за допълнителните видове работи,
преглед, одобрение и изготвяне на доклад за съответствие на работния проект - част и др.
Затова и предложението за уреждане на поетапното плащане по останалата част от
изпълнението на задълженията на страните по договора - разб. на възложителя за плащане
на цената и на изпълнителя за осъществяване на действията по строителен надзор, касае
останалите 70% от него.
При съобразяване нормата на чл.20 ЗЗД във вр. с постигнатото въз основа на
отправеното предложение съглашение между страните с подписване на допълнителното
споразумение от 05.05.2016 г. се налага, че предложението на изпълнителя е било прието от
възложителя и със споразумението страните са се съгласили за изпълненото по договора от
страна на изпълнителя до приключването на първия етап да се дължи възнаграждение в общ
размер от 70% от общата цена по договора, включващ авансовото плащане от 30% и
междинно такова от 45%, а окончателното плащане от 25 % от общата стойност на договора
е уговорена като дължима след приключването на етап II.
При отправеното предложение за сключване на обсъжданото споразумение следва и
че с подписването му възложителят е приел без забележки изпълненото до момента от
изпълнителя, респ. - че извършеното като авансово плащане в размер на 30% от общата цена
по договора съответства на това изпълнение.
Тълкуването на обсъдените норми от постигнатите съглашения между страните не
може да предпостави друго, освен че действителната им воля е именно тази, защото тя
отговаря на установеното от анализа на всички приобщени писмени доказателства.
Решаващият въззивен състав приема тази действителна воля да е ясно заявена и
закрепена в двустранно подписаното допълнително споразумение от 05.05.2016 г., от чието
съдържание е безсъмнено, че уговорения начин на плащане на цената по договора е на общо
три етапа, посочени в чл.5.1, чл.5.2 и чл.5.3, като всеки един от тях държи сметка за
конкретно изпълненото по договора до приключване на съответния етап.
И т.к. между страните спор по факта, че до прекратяването на договорното
правоотношение на 28.04.2020 г. единствено СМР по последния етап не са извършени и не
са разплатени по начина, посочен в чл.5.3, следва платеното в изпълнение на договореното в
чл.5.1 и чл.5.2 да е платено на валидно правно основание - изпълнение на задълженията на
изпълнителя по договора до прекратяването му.
При постигнатите съглашения между страните до прекратяване на договора връщане
на авансово платена сума не се дължи, защото се установи на същата да съответства
6
насрещната престация от страна на изпълнителя да изпълни точно и в срок съответната част
/30%/ от договореното.
Горното тълкуване в най-пълна степен съответства на изричната уговорка в чл.11.2 от
договора извършените разходи до прекратяването да подлежат на заплащане на съответната
страна, както и на възмездния характер на договора, като държи сметка за естеството на
дейностите, които изпълнителят е следвало да извърши на всеки един от етапите от
изпълнението, както и безсъмнено установеното, че според уговореното част от
извършеното - до размер на 70% от договора, е било прието от Община Сливен и по арг. от
чл.266 ЗЗД за тази част се дължи възнаграждение на изпълнителя.
Неизпълнената част от дължимата престанция и от двете страни до прекратяването на
договора е останала 25% от общата му цена и само за нея възнаграждение не е дължимо.
В обобщение - с прекратяването на договора за изработка между страните не е
отпаднало основанието, на което изпълнителят е получил сумата от 27 537 лв.,
представляваща 30% от цената на договора, платена авансово, т.к. се установи по делото
същата да е получена като насрещна престация за изпълненото от него по договора до
прекратяването му, вкл. в изпълнение на задължението на възложителя да заплати за
работата на насрещната страна, приета от него. Затова с прекратяване на договорната връзка
не е отпаднало основанието за получаване на тази сума от изпълнителя и тя не подлежи на
връщане - както правилно е посочил първоинстанционния съд - прекратяването на договора
действа занапред и няма ретроактивно действие, поради което и не може да заличи
последиците от валидно възникналото договорно правоотношение, вкл. изпълнението на
задълженията по него до прекратяването.
Предвид изложените съображения и поради пълно съвпадение на правните изводи
относно крайния резултат от спора на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение се явява правилно и следва да се потвърди.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от страна на
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
касаещи изготвения по делото доклад.
Последният е достатъчно пълен и точен - с него е дадена правилна правна
квалификация на предявения иск /която не се различава от дадената и от ищеца-въззивник/,
изрично е посочено кои факти не се нуждаят от доказване, а по арг. от чл.153 ГПК съдът е
приел, че спорът между страните е правен и за разрешаването му ангажираните
доказателства са достатъчни.
Последният извод е напълно обоснован, предвид констатираното и от настоящата
инстанция с оглед становищата на страните по спора, че същите не спорят по релевантните
факти относно съществуването на договорно правоотношение помежду им, по което
допълнително са постигнати две споразумения, относно извършените частични плащания по
договора от страна на възложителя като насрещна престация за приетата от него в
изпълнение на договора работа от изпълнителя, относно прекратяването на договорната
връзка.
Спорът по делото, както вече се посочи, е правен и касае тълкуването на безспорно
установените факти, което първоинстанционният съд е направил.
Несъстоятелно е и оплакването, че СГС не е обсъдил всички наведени доводи в
исковата молба, както и в цялост и в съвкупност всички доказателства по делото.
Посоченото оплакване е бланкетно, като страната не сочи конкретно кои точно нейни
доводи и доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд, а при извършената
въззивна проверка решаващия състав не установи такова нарушение.
Несъстоятелно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, т.к.
даденото от първоинстанционния съд тълкуване на нормите на чл.20 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3
ЗЗД изцяло се споделя от настоящата инстанция, по изложените до тук съображения.
В този смисъл и обжалваното решение се явява обосновано.
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемите разноски пред настоящата инстанция за
7
платени адвокатски възнаграждения на процесуалните им представители, съобразно
представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата към тях за извършването им, в
размер, съответно на 3 426 лв. в полза на „Енергоексперт“АД и 600 лв. в полза на
„Стройконсулт - ГН 99“ЕООД.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.09.2022 г., постановено по т.д. № 306/2021 г. по описа на
СГС, ТО.
ОСЪЖДА Община Сливен - Булстат № *********, представлявана от кмета С. Н. Р. да
заплати на „Енергоексперт“АД, ЕИК ********* сумата от 3 426 лв., а на „Стройконсулт -
ГН 99“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 600 лв. за сторени от тях по делото разноски пред
въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение на процесуалните им
представители.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8