РЕШЕНИЕ
№ 260028 17.09.2020г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №436 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение №141/18.02.2020г., постановено по гр.д.№1286/2018г. по описа
на РС- П. е отхвърлен като неоснователен предявеният от Щ.А.Д., ЕГН ********** ***, иск срещу А.Д.С.,***, да се приеме за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/4ид.част от УПИ в гр.П., с идентификатор
56277.503.243; на 1/3ид.част от
полуподземен етаж с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР от построената в същото дворно място двуетажна
жилищна сграда и на 1/3ид.част от таванското подпокривно пространство с площ от
55кв.м.
Осъден е Щ.А.Д., ЕГН **********
***, да заплати на А.Д.С.,*** сумата от
850лв. разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Щ. А.Д., чрез
пълномощника му адв.В..
Твърди се в същата, че постановеното от районния съд решение е
неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело
до необоснованост и противоречие с материалния закон.
В тази насока се визира, че съдът е приел от една страна, че искът е
процесуално допустим, тъй като съдебните решения в производството по чл.437 от ГПК не се ползват със сила на присъдено нещо. Приел е в случая, че искът е
неоснователен, тъй като по въпроса за секвестируемостта на имотите предмет на
иска има влязло в сила решение по гр.д.№258/2016г. на ОС- П., с което е било
прието, че имуществото предмет на изпълнителното производство е секвестируемо.
Т.е.- ищецът според обжалваното решение цели пререшаване на вече разрешен с
влязла в сила съдебно решение.
Приема се, че е налице противоречие, което е очевидно.
Счита се, че това може да се обясни единствено с намерението на
първоинстанционния съд да не се съобразява със задължителното за него
определение на ОС- П. от 05.03.2019г. по в.ч.гр.д.№106/2018г., с което се
отменя определение за прекратяване на същото дело, като образувано по
процесуално недопустим иск- поради наличие на влязло в сила решение по спорния
предмет.
Визира се, че по тази причина, съдът е счел за ненужно да обсъжда
събраните по делото доказателства.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново по
същество на спора за уважаване на предявения иск, с последици- по закон, тъй
като фактите представляващи основание на исковата претенция са доказани.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса- А.Д.С..
В съдебно заседание, жалбоподателят Щ. А.Д., редовно призован не се
явява. За него се явява адв.В., редовно упълномощен. От страна на последния се
поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение,
като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно, като бъде уважен предявения
иск. В този смисъл излага съображения, които са развити и в представената
писмена защита. Моли за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски
пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата- А.Д. С., редовно призован не се явява. Същият
се представлява в съдебното заседание от адв.К., редовно упълномощен. Последният
моли, да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди
решението на първоинстанцинния съд, като правилно и законосъобразно. В тази
връзка излага подробно съображенията си.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е депозирана искова молба от Щ.А.Д. ***, срещу
А.Д.С. ***, с която е предявен иск с правно основание по чл.124 от ГПК.
Твърди се в същата, че по силата на наследяване от родителите на
ищеца- А. Я. Д. и К.Щ.Д., същият е собственик на ¼ид.част от УПИ в гр.П.,
с идентификатор 56277.503.243, както на
½ид.част от жилището, представляващо първия жилищен етаж в построената в
него двуетажна жилищна сграда и на 1/3ид.част от избения етаж на сградата.
Сочи се, че собственик на останалите ид.части от посочените обекти,
както и на жилището, представляващо втори жилищен етаж на посочената жилищна
сграда е брат му- Я. А.Д..
Твърди се, че за присъдено срещу него парично вземане на лицето С.. К.
Н. от гр.София е образувано изпълнително дело №59/2018г. на ЧСИ Георги
Тарльовски, с рег.№882- гр.П..
Визира се, че за събиране на вземането, принудителното изпълнение е
било насочено към притежаваните от него:
-1/ 4ид.част от дворното място с идентификатор 56277.503.243;
-1/3 ид.част от избения етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3;
-1/4ид.част от таванско помещение с площ от 55кв.м. /подпокривното
пространство/, с изнасянето им на публична продан.
Същото е било приключено с постановление на ЧСИ от 22.08.2018г., като
с него тези части от имота са възложени на ответника А.С..
Приема се, че последният не е станал собственик на тези части от
имота, тъй като принудителното изпълнение е процесуално незаконосъобразно.
В тази насока се сочи, че то е извършено в нарушение на чл.435, ал.2,
т.2 от ГПК, с оглед на това, че посочените части от поземления имот и от
жилищната сграда в него са несеквестируеми, тъй като нямат статут на
самостоятелен обект на собственост, а са принадлежност към притежаваната от
ищецът ½ид.част от жилището, представляващо първи етаж на двуетажната
жилищна сграда, което е несеквестируемо- като единственото притежавано от него
жилище.
Твърди се, че драстично е нарушението за продажбата на 1/3ид.част от
избения етаж, който погрешно е получил идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР,
тъй като не представлява обект в жилищната сграда, който има самостоятелно
функционално предназначение /парагр.1 от ДР на ЗКИР/. Сочи се, че този етаж е
проектиран и изпълнен като избен етаж със складово предназначение, респ.-
вкопан е на 0.80м. в земята и около 1м. над прилежащия терен със светла
височина 1.80м. и отвори за естествено осветление- с размери, предвидените по
проекта, съответстващи на избен етаж.
Твърди се, че същото се отнася и за подпокривното пространство на
сградата, което има положението на обща част на етажната собственост. В тази
насока се приема, че отделен етажен собственик не може да извършва
разпоредителни действия със своята идеална част от подпокривното пространство
съгласно Тълкувателно решение №34/1983г. на ОСГК ВСР- т.4. Логично това
означава, че такава част не може да бъде и предмет на принудително изпълнение
отделно от частта в етажната собственост към която принадлежи.
Визира се, че дворното място, в което е построена жилищната сграда- също
не може да бъде предмет на отчуждителни сделки отделно от съответния обект в ЕС
/ справка- напр. Решение №154/1964г. ОСГК ВСР/ Това важи и за принудително
изпълнение върху идеална част от дворното място- освен заедно с обекта към
който принадлежи.
Моли се да се приеме за установено по отношение на ответника, че той
не е придобил правото на собственост върху ¼ ид.част от УПИ в гр.П., с
идентификатор 56277.503.243, на 1/3ид.част от полуподземният етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР от построената в същото дворно място
двуетажна жилищна сграда и на 1/3 ид.част от таванското подпокривно
пространство с площ от 55кв.м. с присъждане на разноските по съдебното
производство.
В срокът по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.С.,
чрез пълномощника му адв.Л.К..
В него се приема, че предявения иск на първо място нередовен, на второ
недопустим.
В този смисъл се визира, че е предявен отрицателен установителен иск
за собственост, като ответникът не е придобил правото на собственост на
описания в исковата молба недвижим имот. Посочва се, че в обстоятелствената
част на исковата молба се сочат твърдения за причината поради която ответникът
не е придобил правото на собственост, а именно: нарушение на чл.435, ал.2, т. 2
от ГПК, т.е нарушаване правилото за изнасяне на публична продан на
несеквестируем имот.
Това е хипотеза, даваща възможност за обжалване действията на ЧСИ.
Същевременно петитума не съответства на обстоятелствената част на исковата
молба. В този случай следва да се иска отмяна на незаконосъобразното действие
на ЧСИ.
Искането е да се остави без движение исковата молба за уточняване на
заявения петитум с обстоятелствената част на исковата молба.
Твърди се, че при тези искове наличието на правен интерес е
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Целта на предявения петитум е
да се разреши повдигнатия правен спор със сила на пресъдено нещо. За този
правен спор обаче има влязло в сила решение.
Основното съображение на ищецът се позовава на твърдението му, че
проведеното принудително изпълнение от ЧСИ Тарльовски е незаконосъобразно,
поради нарушението на чл. 435, ал.2, т. 2 от ГПК.
В тази насока се сочи, че преди ЧСИ- Тарльовски да доведе до край
принудителното изпълнение по изп.д.№59/2018г., производството се е водило пред
ЧСИ- Д.С. по изп.д.№116/2016г. Докато е било висящо производството пред ЧСИ- Д.С.,
ищецът в настоящето производство, който е бил длъжник в изп.д.№116/2016г. по
описа на ЧСИ Д.С. е обжалвал изнасянето на публична продан на Приземния етаж и
таванското помещение, т.е процесните имоти със същото това твърдение за
несеквестируемост.
Визира се, че по тази негова жалба има влязъл в сила съдебен акт на ОС-
П. по в.гр.д.№258/2016г. В този съдебен акт, съдът се е занимал обстойно с
твърденията за несеквестируемост и е оставил жалбата без уважение, като е
потвърдил действията на ЧСИ Д.С..
Този съдебен акт е атакуван и
пред ВКС по реда на отмяната на влезлите в сила съдебни решения, видно от
Определение на ВКС №228/20.07.2017г. по гр.д.№4270/2016г.
Сочи се, че поради влизането в сила на този съдебен акт е недопустимо по
друг правен ред- този по чл.124 от ГПК, отново да се търси пререшаване на
правния спор със сила на пресъдено нещо.
Визира се, че отделно от това, ищецът е обжалвал по пътя на частните
жалби предявеното разпределение от 30.10.2018г., извършено от ЧСИ Тарльовски по
изп.д.№59/2018г., отново с мотива за несеквестируемост на процесните обекти.
Това е още едно обстоятелство недаващо правна възможност за редовното и
надлежно упражняване на правото на иск в настоящето дело.
По съществото на предявения иск се приема, че същия е неоснователен.
Сочи се, че процесните обекти са самостоятелни такива и са нанесени в
Кадастралната карта. Същите са секвестируеми и ответникът по надлежния ред е
станал собственик на същите.
Визира се, че преди провеждането на процедурата за публичната им
продажба, ищецът е депозирал искане в Агенцията по кадастър изменение на
кадастралната карта, като за посочените обекти да отпаднат кадастралните
номера. Това искане е оставено без уважение. Към датата на провеждането на
публичната продажба въпросните обекти са били със самостоятелен статут в
Кадастралната карта. В настоящето производство се приема, че съдът не може
повторно да се занимава с твърдението, че тези обекти били несеквестируеми.
Исканията са в насока да бъде оставена исковата молба без движение за
изправяне на допуснатата нередовност в исковата молба, а на следващо място да се
прекратите производството, с присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
С Определение №112/ 05.03.2019г. постановено по гр.д.№106/2018г. на ОС-
П., в производство по чл.274 и сл. ГПК е прието от съдът, че е налице правен
интерес и съответно предявеният от ищеца
иск е допустим.
Пазарджишкият окръжен
съд от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Решение №259/09.06.2016г., постановено по в.гр.д.№258/2016г.
по описа на ОС- П. се установява, че срещу ищеца, в качеството му на длъжник по
изп.д.№20158890400116 по описа на ЧСИ Д.С. са описани и изнесени на публична
продан притежаваните права на собственост, предмет и на настоящето дело, а
именно 1/4ид.част от дворно място с идентификатор
56277.503.243 в гр.П.; 1/3ид.част от
избения /приземен/ етаж с идентификатор
56277.503.243.1.3 и 1/4ид.част от таванско помещение с площ от 55кв.м.
/подпокривното пространство/ на масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 56277.503.243.1.
Производството е било по реда на чл.437, ал.1- 4, във вр. с чл.435,
ал.2, т.2 от ГПК с твърдения от длъжника за несеквестируемост и липсата на
статут на самостоятелни обекти по отношение на процесните идеални части от
избен етаж и таванско помещение.
С цитираното решение Окръжният съд е потвърдил разпореждането на
ЧСИ за изнасяне и насрочване на
публичната продан върху процесните права на собственост приемайки, че са
секвестируеми права и самостоятелни обекти. Постановеното решение е окончателно.
От Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г.Тарльовски по
изп.д.№201888820400059 от 22.08.2018г. е видно, че процесните имоти са
възложени на купувача по публична продан и ответник по настоящото дело А.С..
Видно от заключението съдебно- техническата експертиза с вх.№5643 се
установява, че предмет на делото са части от недвижими имот в гр.П., които са
възложени с Постановление на ЧСИ от 22.08.2018г. върху ответник А.Д.С., а
именно: 1/3ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР на гр.П. и 1/3ид.ч. о таванско помещение с площ от
55кв.м. на построената в имота с
идентификатор 56277.503.243 сграда.
Процесният етаж е проектиран като сутерен с одобрен през 1978г. проект
за обект „Пристройка и надстройка на жилищна сграда на Я. Д. и А. *** в парцел
VІ-1105 в кв.145 по плана на гр.П.“. Сутеренът, включващ антре и четири помещения с достъп
до общото стълбище е проектиран със светла височина 2м.; предвидено пряко
странично осветление на всички помещения с прозорци с размери 124/82мм и
124/62мм, разположени на 0,8м. от пода.
Същият етаж е реализиран с ниво на тавана на помещенията под 1,50м. от
нивото на терена. Етажът е полуподземен, съгласно §5, т.49 от ДР на ЗУТ.
Помещенията в процесният етаж се ползват като складови. От всички тях
само едно не отговаря на изискванията за осигуреност на пряко странично
осветление; прозорецът на помещение 1 в пристройката е с площ по- голяма от 1/7
от площта на същото помещение.
Светлата височина на помещенията е под 2,50м.
Тъй като процесният етаж не е надземен и не осигурява изискващите се
осветеност и височина на помещенията съгласно Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, то в него не може да се устрои жилище, съгласно същата наредба.
Поради това в КККР, полуподземният етаж на сграда с идентификатор
56277.503.243.1 е неправилно нанесен като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.503.243.1.3 с предназначение жилище.
С гореописаният проект на втори етаж е проектирано подпокривно
пространство, което е реализирано като осветено и в тази част е обособена стая
от около 13кв.м.; останалата част от етажа се полза като склад. В тази част на
сградата няма таванско помещение с площ от 55кв.м., описано в Постановление на
имот на ЧСИ от 22.08.2018г.
От допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза се
установява, че са анализирани допълнително данни и документи относно процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.П.,
като в тази насока е посочено:
С Протокол №34, Решение 4 от 11.09.1956г. на Окръжния градоустройствен
съвет към Пловдивски окръжен народен съвет е одобрен Проект за „Направа на
жилищна сграда на Я. Ат.Д.“*** по плана на града. Новопроектираната сграда
включва жилищен етаж и избен етаж с три изби, достъпни от вход на северната
фасада. Нивото на пода на избения етаж е на 0,65м. под нивото на терена при
входа /прието за кота 0/. Светлата височина на избеният етаж е 2,2м.
През юни 1978г. е одобрен Проекта за обект „Пристройка и надстройка на
жилищна сграда на Я. Д. и А. *** в парцел VІ- 1105 в кв.145 по плана на гр.П..
Към тази дата е действала Наредба №5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, издадена от Министъра на строежите и архитектурата, обн.,
ДВ, бр.69 от 02.09.1977г. и бр.70 от 06.09.1977г. Съгласно същата, процесният
етаж има характеристиките на полуподземен, в който освен помещенията по чл.39-
складови, могат да се изграждат и гаражи и паркинг- гаражи- чл.62, ал.2.
Съгласно чл.38, ал.3 на действащия в момента Закон за устройство на
територията, в съществуващата жилищна сграда с режим на етажна собственост се
допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на
самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или ателие за
индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако
обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е
съобразено със санитарно- хигиенните, противопожарните и другите технически
изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на
всички собственици на жилища- непосредствени съседи на обектите.
Процесният самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.503.243.1 по кадастрална карта е кадастрални регистри на гр.П.-
апартамент, жилище на етаж „0“ е нанесен като такъв с изработването на картата,
която е в сила от 1914г.
От допълнителното заключение на съдебно- техническата експертиза се
установява, че при извършена справка в СГКК по документи, съставени в
процедурата по одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри за
землището на гр.П. относно отразяването на процесния самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3, че от собствениците на имот с идентификатор 56277.503.243 не са постъпили
възражения по кадастралната карта, които да доведат до корекция на вече
отразени /или не/ данни по същата. Процесният самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.503.243.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на
гр.П.- апартамент, жилище на етаж „0“ е нанесен като такъв с изработването на
картата на проектанта.
При тези данни
въззивният съд прави следните изводи:
Атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в
съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба
срещу него е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно Определение №81 от 20.02.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№498/2011г.,
І г.о., с докладчик съдията Т.Г., защитата на длъжника може да бъде насочена
срещу материалната незаконосъобразност или срещу процесуалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Материалната
незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени
материалноправните предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес, а
именно: съществуването на изпълняемото право и принадлежност на имуществото,
върху което е насочено изпълнението, на длъжника. Процесуална
незаконосъобразност на изпълнението е налице, когато не са спазени
процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес, а именно:
наличие на изпълнително основание и изпълнителен лист и точно и законосъобразно
изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния изпълнител.
Защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес се осъществява по исков път, чрез предявяване на иска по
чл.439 от ГПК. Този иск по съществото си е отрицателен установителен иск за
оспорване на вземането, който може да бъде обоснован само на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
постановено решението, което се изпълнява.
Защитата на длъжника срещу процесуалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение се осъществява чрез обжалване само на точно посочени
в ГПК изпълнителни действия и само на основанията, посочени в закона- съгласно
чл.435, ал.2 от ГПК, когато изпълнението е насочено срещу несеквестируемо
имущество на длъжника или когато длъжникът не е уведомен надлежно за
изпълнението, а когато се обжалва постановлението за възлагане на имота при
публична продан- съгласно чл.435, ал.3 от ГПК, когато наддаването не е
извършено надлежно или когато имуществото не е възложено на предложилия най-
висока цена.
На практика ищецът Д. принципно е осъществил защита срещу процесуална незаконосъобразност
на принудителното изпълнение, като е обжалвал действия на съдебния изпълнител
насочени срещу имущество на първия,
което се приема от него за несеквестируемо.
Няма спор, че е прието, че процесните идеални части са приети за
секвестируми, съгласно постановеното Решение №259/09.06.2016г. по
гр.д.№258/2016г. по описа на ОС- П..
По делото е приложена и частна жалба от Д. срещу Разпределение по чл.462
от 30.10.2018г. по изп.д.№59/2018г. по описа на ЧСИ Тарльовски, като няма данни
за резултат, но факт е, че не се отрича, че е осъществено публична продан и че
процесните имоти са възложени на ответника по делото.
Няма основание да не бъдат приети изводите на първоинстанционният съд,
съобразно мотивите и решението по т.3 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г.
на ВКС, по т.д.№7/2014г., отнасящи се до решенията на окръжния съд, постановени
по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, от гледна точка на евентуална
отмяна на тези решения по реда Гл.24 ГПК, които са в насока, че решението по
чл.437 ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо относно изпълняемото право.
Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори
то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос
по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с
разрешаването му не се формира сила на присъдено нещо по материално право.
За да бъде обаче искът основателен по същество, както правилно е приел
първоинстанционният съд, следва ищецът
/длъжник/ да установи
обстоятелства, които са различни от въпросите за секвестируемостта на
процесните имоти, които въпроси обаче вече са обсъдени и по които е налице
влязло в сила решение. Такива реално не са налице.
В конкретният казус, в производството образувано във връзка с
предявения отрицателен установителен иск за собственост отново се поставят за
решаване въпросите касаещи несеквестируемостта, които на практика вече са
обсъждани в друго производство.
Ето защо изготвените заключения на съдебно- техническата експертиза
действително не са относими и действително няма как да бъдат обсъждани по
съществото на спора.
На практика не се оспорва в хода на делото, че ответникът А.С. е
придобил, след проведена публична продан, респективно постановление за
възлагане собствеността върху процесните имоти. В тази насока следва да се
отбележи, че последиците от тази публична продан, с навеждане отново на
твърдения за несеквестируемост не могат да бъдат преодоляни. Ответникът С. по
надлежния ред е придобил собствеността върху тези имоти и няма основание да се
приеме, че същия не е собственик върху тях.
Поради изложеното, въззивният съд не намира, че предявения иск от
страна на ищеца Д. се явява основателен, с оглед на което няма и основание за
неговото уважаване.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционният
съд, несподеляне на възраженията изложени от жалбоподателят и неговата защита, то
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
изцяло, а подадената въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №141/18.02.2020г., постановено по гр.дело №1286/2018г. по описа
на РС- П..
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.