Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  16.03.2018 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                                      II  граждански състав

На деветнадесети февруари                          Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1781 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител адв. И. М. твърди, че бил собственик съм на 1/3 идеална част от поземлен имот, парцел 16, масив 34, под номер 034016, с площ от 3,528 дка /три хиляди петстотин и двадесет и осем квадратни метра/, местност „М.", в землището на село Т., община П., област С..

Твърди, че предишните съсобственици на имота - А.Д.Т. ЕГН **********, П.Д.Т. ЕГН ********** и С.Г.Д. ЕГН ********** сключили на г. договор за аренда на гореописания имот с „Т." ЕООД, ЕИК. След придобиването на имота, в качеството му на Приобретател, на основание чл. 17 ал. 3 от Закона за арендата в земеделието, на г. уведомил С.И.И. - управителя на дружеството, че е придобил 1/3 идеална част от гореописания имот; че го е встъпил в правата на арендодателят С.Г.Д. ЕГН **********, както и за 1ВАМ на банковата му сметка, по която да му бъде изплатено арендното плащане.

Сочи, че след като „Т. " ЕООД, ЕИК не му изплатил полагащото му се рентно плащане за стопанската 2014/2015 г. в договорения в договора за аренда срок - до 31.12.2015 г., на 01.09.2016г. изпратил до „Т." ЕООД покана, с която канел дружеството да му заплати рентното плащане за 2014/2015 стопанска година в размер на 30,00 лева. От тогава до сега не бил получил плащане на рентата от дружеството длъжник.

Моли съда, да осъди „Т." ЕООД ЕИК  да му заплати рентното плащане за стопанската 2014/2015 г. в размер на 30 лв. /тридесет/ лева за 1/3 идеална част от поземлен имот негова лична собственост, парцел 16, масив 34, с площ от 3,528 дка /три хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, местност „М.", в землището на село Т., община П., облает С..

С уточняваща молба вх. № 12256/20.10.2017 г. по описа на Районен съд – К. ищецът прави изменение  в петитума на предявения от него иск както следва: Да му бъде заплатена арендна вноска за стопанската 2014/2015 г. в размер на 100 (сто) кг. пшеница за 1 (един) декар годишно за притежаваната от него ⅓ идеална част от поземлен имот: парцел 16, масив 34, с площ от 3,528 дка /три хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, местност „М.“, в землището на село Т., община П., област С., представляваща 117 килограма и 600 грама пшеница за притежаваната от него ⅓ идеална част от ПИ с площ от 3,528 дка. Претендира заплащането на направените разходи в настоящото производство, включително платено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат И. М., който моли съда са уважи предявения иск.

 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Т." ЕООД. В съдебно заседание пълномощника на ответното дружество, адвокат С. Б. моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

 

С протоколно определение от 16.11.2017., постановено по настоящото дело, на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск като същия се счита за предявен за заплащане на арендна вноска за стопанската 2014/2015г. в размер на 100 кг пшеница за 1 дка годишно, за притежаваната от Н.И.К. ⅓ идеална част от поземлен имот: парцел 16, масив 34, с площ 3,528 дка /три хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, местност „М.“, в землището на село Т., община П., област С., представляваща 117 килограма и 600 грама пшеница за притежаваната от него ⅓ идеална част от ПИ с площ от 3,528 дка.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

По делото е представен договор за аренда от г., сключен между А.Д.Т., П.Д.Т. и С.Г.Д., като наследници на М. К. К.от една страна като арендодатели от една страна, а от друга страна „Т.“ ЕООД в качеството му на арендатор. Съгласно договора арендодателят предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване: земеделска земя в землището на село Т. в местност „М.“ под № 034016 на площ 3 528 дка, със съседи: имот № 034050, нива насл. на М. О. Д.; имот № 034049, нива на Д. Г. Х.; имот № 034033, полски път на община П.; имот № 000076, полски път на община П..

 

В чл. 2 от договора е посочено, че арендодателят предоставя на арендатора описаните земеделски земи срещу заплащане на следната арендна вноска : 100 /сто/ кг. Пшеница за 1 /един/ декар годишно. Уговорено е, че арендната вноска се дължи от 1 до  20 число на месец октомври след приключване на стопанската година. За първа стопанска и арендна година се счита периода от сключване на договора до 1 октомври 2006г. Посочено е, че договорът се сключва за срок от 20 години, считано от датата на подписването му.

От  представеното по делото постановление за възлагане по изпълнително дело № 20138720400362  от 03.10.2013г. по описа на ЧСИ Д. Ц., с рег. №872 се установява, че на Н.И.К. са възложени 1 /3 ид. части от поземлен имот, парцел 16, масив 34, с площ от 3.528 дка., местност М., село Т., община П., област С. /лист 13 от делото/.

 

На основание чл.17, ал.3 във връзка с чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, ищецът в качеството си на приобретател  е уведомил ответното дружество в качеството му на арендатор за промяната в собствеността. Уведомлението е получено от ответника на 23.01.2014г. /лист 11 от делото/.

 

По делото е представено известие за доставяне от „Т.“ ЕООД до ищеца по делото, с което последния е уведомен за извършено  плащане в натура по гр.дело №1781/2017г. по описа на Районен съд – К..

Не е спорно, а това се установява от фактура оригинал № г., че ответникът е изпратил по „Е.“ ООД дължимото арендно плащане в натура до ищеца на  разноски на последния. Не е спорно , че ищеца е отказал да получи арендното плащане, видно от представеното по делото писмо от г. изпратено от Н.И.К. до Т.“ ЕООД, изпратено чрез „Телепоща“.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Договорът за аренда не е оспорен от страните. Не е оспорено и задължението на ответната страна да заплаща дължима рента съгласно нормата на чл.8 от ЗАЗ.

 

Фактът  на неизпълнение на задължението за заплащане на арендни вноски от страна на арендатора е отрицателен т.е. ответникът е този, който следва да ангажира по делото доказателства, че е извършил арендни плащания, така както същите за уговорени в договора. В тежест на ответника е да докаже, че  е изпълнил точно задължението си. За да се приеме, че изпълнението на задължението е точно и че същият е изправна страна по договора то същото /престацията/  не може да бъде непълно, забавено, лошо или несъответно на уговореното или частично.

 

 Съгласно уговореното в договора за аренда, при положение, че арендното плащане е следвало да бъде осъществено в натура, то следва да се има предвид, че  пшеницата е заместима вещ. Следователно съгласно нормата на чл.68 б. „в“ от ЗЗД, ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението. Това е така, защото в случая  не става въпрос за парични задължения или да се даде определена вещ, а за  задължение за предаване  на заместими  родово определени вещи, каквато е пшеницата.

 

В тази връзка следва да се отбележи, че при тълкуването  договора, съдът възприема, че естеството на задължението, а и правилото на чл.68, б. „в“ от ЗЗД, предполагат ищецът да съдейства, а именно да се яви, за да получи арендното плащане. По делото не се събраха данни  ищцовата страна да е изпълнила това си свое задължение т.е налице е хипотезата на чл.95, ал.2 от ЗЗД, а именно, че кредиторът – ищецът е изпаднал в забава, тъй като не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Видно от представените по делото писмени доказателства ответникът е престирал на ищеца арендното плащане в натура на 26.01.2018г. Въпреки това, съдът счита, че ответното дружество не е изпълнило задължението си за заплащане  на уговорената рента, тъй като съгласно нормата на чл.97 от ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо е кредиторът е в забава, длъжникът, т.е. ответната страна може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Алинея 2 на същия член уточнява, че когато предаването за пазене на дължимото е съпроводено  със значителни разноски или неудобства, като следва да се има предвид, че съхраняването на зърно- пшеница следва да се извърши при определени условия и помещения то длъжникът след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да бъде внесена в банка на името на кредитора.

 

В настоящия случай ответното дружество на 15.01.2018г. видно от представената товарителница № г. издадена от  Е.“ - К. дължимото арендно плащане на ищеца т.е след завеждане на исковата молба.  Съдът приема, че е налице неточно изпълнение на дължимата престация, забавено изпълнение от страна на ответника, поради което същият е неизправна страна по договора.

 

Предвид гореизложеното съдът счита, за установено неизпълнение на договора за аренда от страна на арендатора, поради неплащане на арендна вноска за стопанската 2014/2015г, съгласно договор за аренда от 30.01.2007г. поради което предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от  ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК - възлагане на разноските върху ищеца, по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно. В настоящия случай не е налице нито една от двете предпоставки. Ако ответникът е отказал доброволно да изпълни задължението си и с това е причинил предявяване на иска, извършеното в хода на процеса изпълнение не го освобождава от разноски. В настоящия случай ищецът е подал исковата си молба на 27.06.2017г., а ответникът е изпълнил задължението си на 15.01.2018 г. т.е след предявяване на иска. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е не непременно изходът на делото, а поведението на ответната страна. Само в случай на плащане от страна на ответника по процесния договор за аренда преди подаване на исковата молба на ищеца би могло да се приеме, че ответникът не е дал повод на ищеца за завеждане на иска. Съгласно чл.80 от  ГПК е представен и списък на разноските.

 

            Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

 

За претендираните от ищеца разноски по делото е представен списък на разноските съгласно чл.80 ГПК, в който е включено и искане за заплащане на пътни разходи. Ищецът е направил  разходи за транспорт с лек автомобил от град Р. до град К. и обратно, както и за насроченото открито съдебно заседание по делото на 19.02.2018г. от 9.15 часа, които се установяват с представени касови бележки за закупуване на  бензин. С оглед изхода на делото ищеца има право да му се присъдят и тези разходи направени в производството. /Определение № 400 от 14.12.2012г. на ВКС по гр.дело №436/2012г., I г.о. ГК/. Представени са и бележки за направени разноски за пощенски услуги от страна на ищеца.

По изложените съображения съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищеца разноски в размер  на 733.42 лева.

           

            Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. И., ЕИК съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б.  да предаде  на Н.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат И. М.  117 килограма и 600 грама пшеница представляващи арендна вноска за  стопанската година 2014/2015г. на основание договор за аренда от г за притежаваната от него ⅓ идеална част от ПИ с площ от 3,528 дка от поземлен имот: парцел 16, масив 34, с площ 3,528 дка /три хиляди петстотин двадесет и осем квадратни метра/, местност „М.“, в землището на село Т., община П., област С..

 

ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. И., ЕИК, съдебен адрес ***, чрез адвокат С. Б.  да предаде на Н.И.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат И. М. сумата от 733.72 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        

 

                                                           Районен съдия :