Решение по дело №6331/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3630
Дата: 7 август 2024 г.
Съдия: Симона Иванова Углярова
Дело: 20241110206331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3630
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110206331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.М.Л.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н Сердика, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
102В, представлявано от Л.М.П. – управител, чрез адв. И., против
Наказателно постановление № 734512 – F711088/01.11.2023 г., издадено от
Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона
за хазарта /ЗХ/ на дружеството – жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, във връзка с което се поддържа на
първо място, че в случая са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се
в непосочени дата и място на извършване на нарушението; непрецизна
цифрова квалификация в АУАН; непрецизно описание на нарушението, с
оглед на които жалбоподателят не е наясно какво е нарушението, нито в какво
точно е обвинен, респективно е нарушено правото му на защита. На следващо
1
място се излага довод за недоказаност на нарушението, изведено от
противоречие между съставения АУАН и констатациите в ПИП. Акцентира се,
че нарушението изобщо не е извършено, тъй като крупието, което е подписало
съответния дневен отчет е овластено със Заповед № 5/01.06.2020 г. от
управляващия дружеството да замества управителя на игралната зала.
Обосновава се наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН за определяне на
конкретното нарушение като „маловажно“ по смисъла на закона.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се представлява от адв. И., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото писмени бележки процесуалният представител поддържа жалбата
изцяло по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. М., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружество „Б.М.Л.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, е организатор на хазартни игри в
игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно
Удостоверение за издаден лиценз № 000030-475 от 19.01.2023 г., издадено на
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от изпълнителния директор на
Национална агенция за приходите за горепосочената игрална зала.
На 16.05.2023 г. около 11:00 ч. била извършена проверка в игрална зала за
хазартни игри, находяща се в гр. София, бул. "Мария Луиза" № 102В, подлез
на Централна гара, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати
от „ХХХХХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХХ, резултатите от която били обективирани
в Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри cep. АА
2
№ 0016743/16.05.2023г.
В хода на проверката било установено, че дневен отчет за игрални
автомати в игралната зала № 21 за 21.03.2021 г., не бил подписан от
управителя на игралната зала, а от лице, заемащо длъжността крупие.
С оглед така констатираното нарушение св. М. Б. Н., на длъжност
„инспектор по приходите“ в НАП, съставил срещу дружеството –
жалбоподател „ХХХХХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХХ, АУАН № F711088/15.06.2023
г., в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като
нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството и му
бил връчен в деня на съставянето му – 15.06.2023 г., който го подписал без
конкретни възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу
констатациите на така съставения АУАН, в който били изложени доводи за
наличието на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № F711088/15.06.2023 г., в кръга на правомощията
си, Изпълнителен директор на НАП издал атакуваното Наказателно
постановление № 734512 – F711088/01.11.2023 г., с което на основание чл.
108, ал. 1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите
задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
отчетност за видовете хазартни игри.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител М. Б. Н..
От показанията на св. М. Б. Н. се установяват обстоятелствата по
3
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
М. Н. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Допълнително е необходимо да бъде отбелязано единствено, че
представеното с жалбата на въззивника и в хода на съдебното следствие
писмено доказателство не се кредитира от съда, тъй като липсват каквито и да
било данни или доказателства за осъществено „заместване“ на управителя в
процесния случай – нито в хода на самата проверка, нито при съставяне на
АУАН, нито при подаване на възражението срещу него (в което е коментирана
само евентуална маловажност на случая и несъразмерност на санкцията). Едва
с жалбата е приложена Заповед № 5/01.06.2020 г., която предвижда в случаите
на отсъствие на управителя на игралната зала, неговите функции да се
изпълняват от крупие на смята в игралната зала. Доколкото в случая се касае
до вътрешноведомствен акт (заповед на управител на дружество), т. е. такъв,
който би могъл да бъде издаден във всеки един момент с удачно, според
случая съдържание и дата, то обосновано възниква съмнението дали
представената с жалбата заповед е изготвена за целите на процеса. Отделно от
това, в процесния дневен отчет, представен по административнонаказателната
преписка, а не този представен впоследствие очевидно за нуждите на процеса,
графата "Управител на игрална зала" е непопълнена и неподписана (дори и в
условия на заместване), като в тежест на жалбоподателя е било да докаже
физическо отсъствие на управител в съответния ден (посредством графици,
присъствени списъци или по друг начин), което не е било сторено, не е
4
сторено включително и в хода на съдебното следствие по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание, респективно и всички доводи на въззивника, релевирани в
жалбата, са изцяло неоснователни.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
административни органи. Съгласно чл. 90, ал. 1-3 от ЗХ, нарушенията по този
закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове
от органите на Националната агенция за приходите. Наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
5
агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен
директор и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните
нарушения и наказания. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
кръга на техните правомощия, съгласно приложените към материалите на
делото Заповед № 2770/09.09.2020 г. на за Изпълнителния директор на НАП и
Решение № 29/07.06.2023 г. на МС.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Предвид възраженията, релевирани в жалбата, е необходимо да бъде
посочено, че съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че
и двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН
реквизити – нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на
дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в
достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.
Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството
нарушение, като е налице конкретна информация за датата и мястото на
извършване на нарушението – на 21.03.2021 г. в гр. София, бул. "Мария
Луиза" № 102В, подлеза на Централна гара, по адрес и седалище на
дружеството, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение –
че дневен отчет за игрални автомати в игралната зала № 21 за 21.03.2021 г. не
е подписан от управителя на игралната зала. Съобразно изложеното, налице е
яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател, а възраженията на последния в противоположния аспект не
намират подкрепа в събрания по делото доказателствен материал и са изцяло
6
неоснователни.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователни наведените от въззивника доводи за допуснати при
съставянето на АУАН и НП съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната на НП, а именно – непълно описание на фактите на
административното обвинение и липса на посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. Фактическите обстоятелства, обуславящи
изпълнителното деяние на нарушението, са подробно и безпротиворечиво
описани, при което неяснота не се констатира. В тази връзка е необходимо да
бъде посочено, че в съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти
и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на
процесното административно нарушение, но не и всички възможни
обстоятелства, свързани с осъществяването му. Поради това настоящият
съдебен състав прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.
С оглед релевираните в жалбата възражения е необходимо да бъде
посочено, че действително в АУАН се говори за подпис на "управител", а в НП
– за подпис на "управителя на игралната зала". Първият цитат обаче не следва
да се тълкува изолирано от останалата част от съдържанието на акта, а
именно: "... отчет № 21 за 21.03.2021 г. за игрални автомати в игрална зала,
който не е подписан от управител... " (т. е. очевидно се реферира към
управителя на търговския обект), нито от инкриминираната законова
разпоредба на чл. 14, ал. 6 НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, съгласно която:
"Данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и
пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец" –
доколкото в самия образец изрично е посочено "управител на игрална зала", то
всички изложени доводи, заедно и поотделно, не позволяват да бъде
споделена тезата за нарушено или ограничено право на защита.
В принципен план, коректно се цитира част от съдържанието на ПИП –
"коректно се води отчетност на дневни и месечни отчети", но следва да бъде
отбелязано, че в същия протокол е налице и изрично отбелязване за
установени липси на подпис на отчети, като резултатите от реализираната и
отчетена търговска дейност са различни от и непротивопоставими на
законовото задължение за полагане на подписи на съответни длъжностни
лица.
7
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри, организаторът е длъжен да води следните отчети: дневен отчет
за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13;
месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно
приложение № 14; месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по
образец съгласно приложение № 15.
Алинея шеста на същия член предвижда, че данните в съответните отчети
по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички
служители, посочени в съответния образец. Видно от Приложение № 13 към
този подзаконов нормативен акт, в дневния отчет за игрални автомати в
игрална зала се изискват два подписа – този на крупие и на управителя на
игралната зала. В случая надлежно крупие е подписало отчета и е изписало
саморъчно имената си, докато липсва подпис или саморъчно изписване на
имена на управителя на игралната зала. Изискването не е изпълнено, поради
което съдът намира, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник
действително е извършено, респективно отговорността му е правилно
ангажирана.
Според чл. 108, ал. 1 от ЗХ организатор на хазартни игри, който наруши
общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни
изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни
технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до
10 000 лева.
От обективна страна по делото се установи, че към момента на
извършване на проверката, дневният отчет за 21.03.2021 г. бил представен с
липсващ реквизит – подпис на управител на игралната зала. Нарушението се
изразява в бездействие при регламентирано активно поведение от страна на
жалбоподателя – необходимост на води отчетност по предвидения ред.
Деянието е формално и е довършено със самото непопълване на подпис. В
настоящия казус се касае до дневен отчет и същият следва да бъде подписан в
рамките на съответния ден – в случая това е 21.03.2021 г.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и
8
безвиновна не следва да се обсъжда субективната страна на деянието.
Съдът разгледа и въпроса за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и
установи, че процесното нарушение следва да се квалифицира като маловажен
случай. При преценката дали са налице основания за прилагане на хипотезата
е необходимо да се изследват начинът, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които
в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. От една страна, обществените отношения, регулиращи
организацията и провеждането на хазартни игри се отличават с висока степен
на обществена опасност и контролът спрямо дейността е засилен.
Действително, извършеното нарушение е формално такова, като
законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни
вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното
нарушение. От друга страна обаче настоящият съдебен състав намира, че
дневният отчет не е подписан поради техническа грешка и пропуск. Видно от
приложения отчет, в него трябва да са посочени игралната зала,
организаторът, стойност на единица кредит в левове или евро, отчет № и дата,
№ по ред, производствен № на игралния автомат, показания на електронни
броячи (вход/изход), показания на електромеханични броячи (вход/изход),
сума на постъпили залози, сума на изплатени печалби, разлика, повреден ИА,
дата и час, име, фамилия и подпис на управителя на игралната зала, име,
фамилия и подпис на крупие. В случая не са налице други липсващи
законоустановени реквизити. Съдържанието на отчета и стойностите, които се
посочват, са попълнени според регламентираните изисквания и отразяват
действителните величини, поради което липсата на подпис в случая би могло
да бъде възприета като малозначителна. В случая съдът намира, че се касае за
инцидентна проява и според настоящия състав деянието е с изключително
ниска степен на обществена опасност и може да се квалифицира като
маловажно. Касае се за нарушение, което значително се различава от другите
случаи на подобни нарушения, в които липсва попълване на множество
реквизити или дневен отчет въобще липсва. Ето защо съдът намира, че и
отправянето на предупреждение до санкционираното ЮЛ ще постигне целите
на генералната и специалната превенция.
9
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на
наказанието, административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига
до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди
нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В атакуваното НП въпросът за
маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези
критерии, още повече, че не е засегнат въпросът за броя на проверените
дневни отчети и дали констатираният пропуск е изолиран и частичен. Поради
изложеното съдът намира, че в конкретния случай
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар
предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
Жалбоподателят следва да бъде предупреден, че при последващо
нарушение ще бъде ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 734512 – F711088/01.11.2023 г.,
издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 108, ал.
1 от Закона за хазарта /ЗХ/ на дружеството – жалбоподател „Б.М.Л.“ ЕООД,
ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 14, ал. 6 от
Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и
финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни
образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН нарушителя
10
„Б.М.Л.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11