№ 615
гр. Варна, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110111530 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.Б.” АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
******, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Е., срещу М. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ № *********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата 5792 лв., представляваща изискуема главница по сключен между
страните Договор за потребителски кредит № FL******2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.12.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата
574.43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 16.02.2022 г. –
01.11.2022 г., както и сумата 206.23 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода 16.02.2022 г. – 05.12.2022 г.,
които суми са предмет на Заповед № *****2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
*****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
В исковата си молба ищецът „Ю.Б.Б.” АД излага, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Във връзка с дадените от съда указания е предявил настоящите
искове за установяване дължимостта на претендираните суми. Твърди, че
ответникът е ползвал банков кредит, съгласно сключен между страните
договор за потребителски кредит от 27.08.2021 г., с разрешен кредитен лимит
5792 лв. и краен срок за ползване и погасяване – 16.08.2026 г. Поддържа, че
1
на 16.02.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
вноски за възнаградителна лихва, а на 16.09.2022 г. и на тези за главница, като
е изпаднал в забава. На 01.11.2022 г. банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, за което длъжникът бил надлежно уведомен. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
Ответникът М. В. М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено от ищеца заявление е издадена заповед №
*****2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по образуваното ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI
състав, срещу длъжника М. В. М. за заплащане на посочените в заповедта
суми, предмет на настоящото производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Настоящият иск за установяване съществуването на
претендираните вземания е предявен на 08.09.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК.
В проведено по делото на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
16.02.2024 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване
му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства, в това число сключен между страните
договор за потребителски кредит от 27.08.2021 г.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза
на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна
разноски са в общ размер от 885.81 лв. /за държавна такса – 131.45 лв. и за
адвокатско възнаграждение – 754.36 лв./, които следва да бъдат присъдени в
полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за извършени разноски в общ размер от 1317.89 лв., в това
число 200.23 лв. – държавна такса и 1117.66 лв. – адвокатско възнаграждение,
която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
2
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ №
*********, дължи на „Ю.Б.Б.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ******, следните суми: сумата 5792
лв. /пет хиляди седемстотин деветдесет и два лева/, представляваща
изискуема главница по сключен между страните Договор за потребителски
кредит № FL******2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2022 г. до
окончателното й изплащане; сумата 574.43 лв. /петстотин седемдесет и
четири лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода 16.02.2022 г. – 01.11.2022 г., както и
сумата 206.23 лв. /двеста и шест лева и двадесет и три стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода 16.02.2022 г. – 05.12.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които
суми са предмет на Заповед № *****2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
*****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ № *********, да заплати на „Ю.Б.Б.” АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
******, сумата 885.81 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и
една стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № *****2022 г. по описа на ВРС, ХLVI
състав, както и сумата 1317.89 лв. /хиляда триста и седемдесет лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3