Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 08.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
І-3 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа гр.д. №15184 по описа на СГС за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.146 ЗЗД.
Ищецът „Д.“ АД твърди, че на 29.08.2008 г.
между „Ц.К.Б.“ АД /„ЦКБ“ АД/ и ответника е сключен договор за потребителски
кредит за предоставяне на банков кредит в размер на сумата от 30 000,00 лв. Сочи, че по силата на договор за
поръчителство от същата дата ищецът, като
поръчител, също е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя
пред банката за изпълнение на цялото задължение по договора за кредит. Поддържа, че тъй като ответникът спрял
да погасява задълженията си по тази сделка от мес.09.2010 г.,
ищецът започнал да плаща дължимите суми чрез директен дебит от банковата му
сметка, като за периода 25.11.2010 г. – 10.09.2015 г. е изплатил задълженията
на кредитополучателя в общ размер на сумата от 27 609,92 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът
И.П.С., чрез назначения му особен представител, в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност. Не претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Договорът за
поръчителство е облигационна връзка между поръчител и кредитор, по силата на
който поръчителят се задължава да обезпечи кредитора, като изпълни обезпеченото
задължение вместо длъжника, ако последният не го изпълни /арг. от чл.138 ал.1 ЗЗД/. Поръчителството като вид лично обезпечение има
акцесорен характер, като представлява функция на друг главен дълг - този на
главният длъжник към кредитора.
В случай, че
поръчителят изпълни задължението на главния длъжник, той придобива вземане
срещу длъжника - арг. от чл.143 ал.1 ЗЗД. Това вземане е регресно и е
проявление на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното
обогатяване. За да се ангажира отговорността на длъжника спрямо платилият
поръчител е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за поръчителство; поръчителят
да е изпълнил едно свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като
изпълнението трябва да е действително и точно; необходимо
е изпълнението на поръчителя да нарушава принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, т.е необходимо е да се установи, че основанието за
сключване на договор за поръчителство не е дарствено спрямо главния длъжник,
тъй като в последният случай не възникват регресни права; поръчителят
следва да уведоми главния длъжник за изпълнението. Неуведомяването
на длъжника, съгласно чл.143 ал.1 ЗЗД, за
предявената претенция срещу поръчителя обаче не погасява
регресните му права от плащането на задължението. При неуведомяване
длъжникът запазва единствено възраженията си срещу кредитора - само тях той
може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви
права срещу поръчителя поради неуведомяването му. В този смисъл е и
решение №229/10.09.2012 г. по гр.д. №452/2011 г. на ІV ГО на ВКС.
Видно от представения
по делото договор за потребителски кредит №80600КР-АА-9660 от 29.08.2008
г., „ЦКБ“ АД е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на сумата от 30 000,00 лв.
Като обезпечение на кредита в полза на банката е учредено поръчителство от ищеца по
настоящото дело, видно от представения по делото договор за поръчителство от 29.08.2008 г. Съгласно договора, ищецът се
е задължил да отговаря пред банката солидарно с кредитополучателя за всички негови
задължения по договора за потребителски кредит – за възстановяване цялата сума
по кредита – главница, ведно с съответните начислени редовни и наказателни
лихви и други задължения, както и за всички последици от неизпълнението на
договора за кредит от страна на кредитополучателя, заедно с разноските на
банката по събиране на вземанията.
По делото е представено удостоверение,
изх. №147084/06.11.2015 г., издадено от „ЦКБ“ АД, в което е посочен размерът на
извършените от ищеца плащания по процесния договор за кредит и датите, на
съответните плащания. Представени са също извлечения от сметката на ответника
по процесния договор за кредит за периода 02.01.2008 г. – 17.11.2015 г., както
и движение по аналитична сметка за периода 01.01.2010 г. – 06.11.2015 г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че размерът на изплатените от
ищеца в полза на „ЦКБ“ АД суми по процесните договор за кредит и договор за
поръчителство възлиза общо на 27 609,92 лв., от които: сумата от
21 925,56 лв. – главница, сумата от 5053,75 лв. – редовна лихва и сумата
от 630,61 лв. – лихва за забава, като плащанията са извършени през периода
25.11.2010 г. – 10.09.2015 г.
Други относими доказателства не са
ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че рамките на
производството по настоящето дело се установи безспорно и категорично, че ищецът чрез договор за поръчителство е обезпечил
вземането на „ЦКБ“ АД към главния длъжник – ответник по делото. Установи се също, че в изпълнение на задължението си в качеството си на
поръчител и по силата на чл.138, чл.140 и чл.141 ЗЗД, ищецът е изпълнил
част от задължението на главния длъжник в общ размер на сумата от 27 609,92
лв.
Ответникът по делото
не доказа, че вътрешните отношения между него и ищеца изключват регресните
права на последния. Следователно е налице и втората предпоставка на регресната
отговорност.
Възражението на ответника за погасяване на
част от вземанията по давност е неоснователно. Регресният
иск на поръчителя по чл.143 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност,
която започва да тече от деня на плащането на главния дълг на кредитополучателя
към кредитора, от който момент възниква регресното вземане на лицето, платило
чуждо задължение. В случая това е станало през периода 25.11.2010 г. –
10.09.2015 г. Следователно вземането на поръчителя за получаване на
сумата, платена на 25.11.2010 г., което е
най-старото, е възникнало на 25.11.2010
г. и давността по отношение на него изтича на 25.11.2015
г., т.е. след подаване на исковата молба в съда, която искова молба е депозирана на
24.11.2015 г. Регресните вземания за получаване на останалата част
от платените чужди задължения са възникнали след тази дата, поради което към
датата на предявяване на настоящия регресен
иск предвидената в закона погасителна давност не
е изтекла и по отношение на тях.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният
иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния му
претендиран размер.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски в размер на сумата от 1104,40 лв., представляваща държавна
такса, сумата от 250,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от
1500,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 1400,00 лв.,
представляваща депозит за особен представител.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на „Д.” АД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.143 ЗД
сумата от 27 609,92 лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.11.2015 г. до
окончателното изплащане, представляваща изплатени през периода от 25.11.2010 г. – 10.09.2015 г. задължения по договор за
поръчителство от 28.09.2008 г., обезпечаващ вземане на „Ц.К.Б.“ АД по договор за потребителски кредит
№80600КР-АА-9660 от 29.08.2008 г., а на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 4254,40
лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: