Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Русе, 06.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 287 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на Й.В.Й., чрез адв. С.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/380#7
от 28.04.2023 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с който е установено държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по направление „Биологично пчеларство“ за кампании 2015, 2016,
2017 и 2018 г. във връзка с подадените от Й. заявления за подпомагане с УИН
18/140515/67858, УИН 18/060616/74847, УИН 18/140617/79493 и УИН 18/190518/83756
в размер на 22 247,23 (двадесет и две хиляди двеста четиридесет и седем
лева и двадесет и три стотинки) лева, на основание чл. 15, ал, 3, т. 3 и ал. 4,
т. 1 и т. З, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, т. З и т. 5 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на м. 11 „Биологично земеделие" (Наредба № 4).
В жалбата, в съдебно заседание и в писмени
бележки се излагат доводи за издаването на акта от некомпетентен орган поради
липса на валидно делегиране, липсвали мотиви, фактическите основания за
издаване на ИАА били бланкетни, непълни и неясни, възпрепятствали защитата на
лицето. Сочи се нарушение на материалния закон – към момента на издаването на ИАА
не била относима приложената редакция на чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4. Сочи се,
че отношенията, свързани с неизпълнение на поет ангажимент следва да се уредят
съобразно редакцията на правната норма, действаща към датата на възникване на
тези отношения (2015 г.), а изменението на наредбата занапред предвиждало въвеждане
на допълнителни санкции без да е придадена обратна сила на действието им, респ.
се твърди, че АО, с оглед изменението на наредбата, е приложил утежняваща
норма. Към датата на плащане на субсидията за 2015 г. плащането не можело да се определи за
неправомерно и не подлежало на възстановяване по чл. 7 от Регламент (ЕС) №
809/2014 г. Наложената санкция не била съобразена с целта на закона, тъй като
била оползотворена по предназначение, налице било и несъразмерност между
нарушението и санкцията. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
нейната неоснователност и моли съда тя да бъде отхвърлена. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Подадена е от лице-адресат на утежняващ
индивидуален административен акт, който поражда неблагоприятни последици, тъй
като му се възлагат задължения. Административният акт е съобщен на 17.05.2023
г. Жалбата е депозирана на 30.05.2023 г., поради което се явява подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 АПК.
От
събраните в по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Й.В.Й. е регистриран земеделски производител с
УРН 401896 в ИСАК. С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. изх. №
02-180-6500/28 от 04.01.2016 г. (л. 43-44 от преписката) Й. е одобрен за
участие по тази мярка с направление „Биологично пчеларство“ с поемане на 5-годишен
ангажимент.
В т. В „Изискуеми документи и срокове за това“
на УП е посочено, че най-късно до 30 септември на петата година от ангажимента,
който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за
подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж трябва да е получил
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство като сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична
продукция, съгл. чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4“. Посочено е, че най-късно
до 30 октомври на петата година от поемане на ангажимента – поне веднъж трябва
да представи копие на този сертификат, съгл. чл. 39, т. 2б от Наредба № 4.
Това задължение фигурира и под т. 10 на
декларация към приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“
2015, която декларация жалбоподателят е подписал саморъчно (л. 14).
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г.,
изх. № 01-6500/380 от 31.01.2022 г. (л. 8 от преписката) ДФЗ – Разплащателна
агенция (РА) е прекратила биологичния ангажимент по Мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Биологично пчеларство“ на Й.В.Й.
на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 (не е получил сертификат) от Наредба № 4. Този
акт е подлежал на самостоятелно обжалване. В с.з. жалбоподателят изрично заяви,
че не го е оспорил, поради което последният е получил стабилитет е породил
съответните правни последици. По делото няма и данни същият да е бил оспорван.
Страните не спорят, че биологичният ангажимент
на жалбоподателя по мярка 11 е прекратен с влязъл в сила административен акт
към датата на откриване на производството по издаване на оспорвания АУПДВ. Не
се спори също така, че прекратяването е извършено поради това, че
жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл. 33, ал. 3, т. т. 3 от Наредба
№ 4/2015 г., тъй като не е получил и представил в ДФЗ до 30 октомври на петата
година от ангажимента, т.е. до 2020 г., сертификат или писмено доказателство за
съответствие на произведените пчелни продукти с правилата на биологично
производство.
В с.з. жалбоподателят посочва, че разговарял със
собственика на фирмата Лакон (вер. Маком – сертифицираща фирма за биологично
пчеларство) още преди искането за субсидиране и имал устна договорка, че следва
да плати една такса предварително и когато получи субсидия ще плаща за всяка
следваща година. Превел първата сума, получил първата субсидия през 2016 г.,
платил на фирмата и така продължили до 2017 г., когато не получил субсидия, поради
което не можел да плаща на фирмата Лакон. Субсидията не била преведена, тъй
като станало ясно, че времето за преход е само една година и няма да може да
получи субсидия докато не премине към биологично пчеларство. Съотв. не платил
на фирмата и не получил нужния сертификат за да премине към биологично
пчеларство. Към момента на кандидатстване за субсидия нормативната уредба
предвиждала само 10% санкция.
Спор не е налице и относно размера на
изплатената на Й. субсидия по мярка 11 относно поетия през 2015 г. ангажимент.
На жалбоподателя е изплатена сума в общ размер на 22 247, 23 лв. през
първата година от ангажимента за кампания 2015 (16 086,46 лв.) и през
третата година от ангажимента за кампания 2017 (6 160,77 лв.). За кампании
2016 г. и 2018 г. суми не са изплащани по подадените от заявления за
подпомагане през тези години. Това се установява и от съдържащите се в
приобщената по делото административна преписка справки за верификация (л. 45-46
от преписката).
Началото на административното производство,
приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с писмо изх. № 01-6500/922 от 02.03.2023
г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 40 от преписката). Същото
изпратено до жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за да го
информира, че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ по отношение на него се открива производство по
издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, че ангажиментът по мярка 11
„Биологично земеделие“ е прекратен по следната причина: на основание чл. 15,
ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 (не е представен сертификат за съответствие на
произведените пчелни продукти) като в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 1 от
Наредба № 4 жалбоподателят следва да възстанови 100% от субсидията, равняваща
се на 22 247,23 лв.
Даден му е 14-дневен срок за предоставяне на
възражения.
С писмо вх. № 01-6500/922#2 от 24.03.2023 г.,
той е възразил, била приложима сочената разпоредба, но към редакцията ѝ
от ДВ. Бр. 16/2015 г.
На 28.04.2023 г. е издаден оспореният АУПДВ, с
който на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 и т. 3 от Наредба № 4/2015
г., е установено публично държавно вземане в размер на 22 247,23 лв.,
представляващо 100% от общата изплатена на жалбоподателя сума по мярка 11 за
кампании 2015 г. и 2017 г. поради
прекратяване на ангажимента по мярката (л. 41 от преписката). АУПДВ има
съдържание идентично с писмото по чл. 26, ал. 1 от АПК.
Въз основа на изложените фактически
установявания, за които страните не спорят, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на материалните
предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от изпълнителния
директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 35-36 от преписката)
делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а,
ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т.
2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Владислава Илиева Казакова –
заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в
т. 3 от заповедта – да издава и подписва актовете за установяване на публични
държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда
за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от
27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за
подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11
„Биологично земеделие“ (Мярка 11). Изложеното обосновава извод, че оспореният
АУАПДВ е издаден от компетентен орган, противно на твърдяното в жалбата.
Актът за установяване на публично държавно
вземане - предмет на настоящото съдебно производство, е издаден на основание
чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК,
както и чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014
г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. но
Европейския парламенти Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5
от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани
от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Едновременно с това с новосъздадените ал. 6 и ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП
(ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е регламентирано, че
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от
ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
кодекс. Към настоящия момент нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП е изменена (изм.,
бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и постановява, че актовете за
установяване на публично държавно вземане се издават по реда на АПК. Следва да
се отбележи, че всъщност дори и преди цитираното изменение на чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП, редът за издаване на АУПДВ също е по АПК, тъй като съгласно чл. 166, ал.
2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда,
че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран.
В конкретния случай, видно от съдържанието на
оспорения акт, от фактическа страна административният орган се е позовал на
влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент на жалбоподателя
по мярка 11 и посочените в него основания за прекратяване както и на размера на
изплатените на жалбоподателя суми за подпомагане по тази мярка. От правна
страна административният орган се е аргументирал с разпоредбите от една страна
на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК,
както и чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17.07.2014
г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП
и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (досежно
правомощието си да издаде акт от вида на оспорения АУПДВ и лихвата), а от друга
страна – досежно материалните предпоставки за определяне на конкретното
държавно вземане – на разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 3 и 4 и ал. 4, т. 1 и
т. 3, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба № 4, чл. 59, ал. 1 и ал.
2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП.
Евентуалното несъответствие между фактическите и
правните основания, посочени в административния акт, не съставлява порок на
формата на акта, а е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта.
Доколкото съдържанието на оспорения АУПДВ позволява извършването на съдебна
проверка за законосъобразност и липса на основанията по чл. 146 от АПК, то
съдът намира, че процесният АУПДВ отговаря на изискванията за форма на
административния акт.
Противно на твърденията на жалбоподателя, съдът
намира, че в настоящия случай не са налице и съществени нарушения на
административно производствените правила.
Компетентният орган е изпълнил задълженията си,
предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително е уведомил писмено
адресата на акта за започването на административно производство по издаването
на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство
чрез подаване на възражение и ангажиране на допълнителни доказателства,
относими към изложените констатации.
Съдът намира, че оспореният АУПДВ съответства на
материалноправните норми и на целта на закона.
Видно от доказателствата по делото на 31.01.2022 г. с нарочен акт на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ е бил
прекратен поетия от Й. ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ с
Направление „Биологично пчеларство“. Този акт не е бил обжалван и е влязъл в
сила. Биологичният ангажимент на жалбоподателя е прекратен на основание по чл.
15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 (изм. и
доп. ДВ. бр.33 от 20 април 2021 г.) Държавен фонд "Земеделие"
едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на
получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.
4, когато подпомаганите лица: не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т.
2, 3 и 5 (т. 3) и в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7 (т. 5).
Според изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3
и т. 5 от Наредба № 4/2015 г., в редакция на нормите към датата на издаване на
акта за прекратяване на биологичния ангажимент на жалбоподателя (изм. и доп. ДВ.
бр.33 от 20 април 2021 г.), Държавен фонд "Земеделие" прекратява
поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ
по съответното направление не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3
и 5; - до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от
подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното
направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или
писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция; да
предоставят документите по т. 2 и 5, които удостоверяват състоянието на
парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за
подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент; за
площите/животните/пчелните семейства по чл. 6, ал. 4 до края на ангажимента
поне веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция.
Не е спорно, както се каза по-горе, че
сертификат не е бил издаван/представян.
Съвкупният анализ на цитираните норми сочи, че
неполучаването от земеделския производител, респективно непредставянето пред
ДФЗ, на сертификат за съответствие на произведените от него пчелни продукти с
правилата на биологичното производство е основание за прекратяване на поетия
биологичен ангажимент съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г като
размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя по реда
на ал. 4 от чл. 15 на Наредба № 4/2015 г.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредба №
4/2015 г., в редакцията на нормата към датата на издаване на оспорвания АУПДВ (изм.
ДВ. бр.20 от 3 март 2023 г.) урежда три хипотези за възстановяване на получена
по мярка 11 финансова помощ.
Съгласно чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредба № 4/2015
г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са
предоставили в Държавен фонд "Земеделие" в срока по чл. 33, ал. 1, т.
2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г.
в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично
производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от
изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя
като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ
през последната година от ангажимента.
Цитираното основание съответства на
основанието за прекратяване на биологичния ангажимент по чл. 15, ал. 3, т. 3 от
Наредба № 4. В конкретния случай това е и едно от основанията, на които е
прекратен биологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 11, доколкото Й. не
е представил въобще изискуемия сертификат за произведена биологична продукция,
то процентното съотношение между размера на площите, за които няма представен
сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 г. и декларираните
площ през последната година на ангажимента безспорно е 100%, както е посочил и
административният орган (въпреки липсата на изрично пояснение в тази насока).
На следващо място, нормата на чл. 15, ал. 4, т. 3
от Наредба № 4/2015 г. предвижда, че финансовата помощ се възстановява, когато е
прекратен поетият многогодишен ангажимент на основание ал. 2 и/или 3 и не са
предоставили в Държавен фонд "Земеделие" сертификат за съответствие
на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, който настоящ хипотезис
също попада в обхвата на правната норма.
При наличието на хипотеза за възстановяване на
100% от получената финансова помощ административният орган е определил като
окончателен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ по мярка 11
– именно 100% от получената такава от жалбоподателя в размер на 22 247,23 лв.
Действително, оспореният АУПДВ не съдържа изрични мотиви на административния
орган досежно този извод, но настоящия съдебен състав намира, че това не
съставлява съществено нарушение по следните съображения:
Константна е както правната теория, така и
съдебната практика, че нарушението се квалифицира като съществено, ако при
недопускането му би бил постановен акт с друго съдържание или ако е
възпрепятствано правото на защита на адресата на административния акт. В случая
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено,
доколкото той е реализирал в пълна степен това си право в настоящото
производство. Жалбоподателят е наясно, че от него се претендира връщане на
цялата получена сума, т.е. на 100% като основанието за това е посочено в АУПДВ.
На
практика жалбоподателят не оспорва доводите, че ангажиментът е бил
законосъобразно прекратен. Основните му несъгласия са свързани с
обстоятелството, че с административния акт му се възлагат задължения съобразно
действащото материално право към момента на издаване на АУПДВ. Твърди се, че
при сключване на договора за субсидиране през 2015 г. са съществували
по-благоприятни условия за прекратяване. Утежняването на волеизявление
представлявало санкция, която действала с обратна сила.
В
писмените бележки се сочи, че не можело механично да се прилага редакцията на
закона към момента на издаване на обжалвания акт за установяване на публично
държавно вземане.
Настоящият състав изразява точно обратното виждане.
Съобр. чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс, поради
което са приложими именно правилата, визирани в АПК.
Съобр.
чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата е императивна, точна, кратка
и ясна.
Административният акт, като всеки юридически
факт и в частност юридическо действие, каквото актът е, съществува само въз
основа на конкретна правна норма. Правната норма е тази, която регулира
издаването и съдържанието на волеизявлението, и за да се прецени годен ли е да
породи правни последици, т.е. правомерно юридическо действие ли е, трябва да се
провери съответствието му с правната норма, която го определя като релевантен
за правото факт. Това изисква преценката за съответствие на този акт с
материалния закон да се извършва към момента на издаването му. Само
материалният закон, действащ към момента на издаването на акта, може валидно да
го определи като юридически факт и да регламентира условията за издаването и
съдържанието му. Нито правна норма, която е отменена/изменена към датата на
издаване на акта (на каквато се позовава
жалбоподателят), нито правна норма, която не е приета към тази дата, освен ако
не й е придадено изрично обратно действие - чл. 14 ЗНА, не може да направи
издадения акт релевантен за правото факт.
За това алинея 1 на чл. 142 сочи, че
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. Така формулирана, разпоредбата определя приложимия
закон, меродавната за решаването на спора за законосъобразността на
административния акт правна норма. Принципът е пряка проява на правовата
същност на държавата и на установения от нея принцип на равенство - чл. 4, ал.
1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
В случая волеизявлението касае юридически факти,
обхващи сложен продължителен състав – агроангажименти за различни години.
Издаването на акт въз основа на нормативно действие, отменено към релевантния
момент, би застрашило принципа на правна сигурност (виж и мотивите към решение №
7590/23.06.2021 г. по адм. д. № 471/2021 г. на ВАС).
Отделно, задължението за връщане на облага,
недължимо получена чрез неправомерна практика, не представлява санкция, както
се твърди в жалбата, а последица от установяването, че условията, необходими за
получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, не са били
спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (в този
смисъл са решение № 15545/15.12.2020 г. по адм. д. № 8071/2020 г. решение от 4
юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28, решение от 14 септември 2014 г., Cruz
& Companhia, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao,
С-599/13, т. 36).
Не се касае и за обратно действие на
материалноправна норма. Регламентираните основания за прекратяване на
ангажимента и за възстановяването на помощта след периода на получаването
ѝ не представлява обратно действие на нормативния акт, тъй като не се
предвижда настъпването на правни последици от юридически факти, осъществени
преди приемането му. Юридическите факти, представляващи фактически основания за
издаване на АУПДВ са осъществени при действието на сочените в акта разпоредби -
правни основания (решение № 3349/15.03.2021 г. по адм. д. № 10238/2020 г. на
ВАС).
Фактът, че субсидията е използвана по
предназначение не е обстоятелство, противопоставимо на основанието за
възстановяването й. Актът е и съразмерен, тъй като с него е определено задължение
в размер, който не надхвърля необходимото за целта. Дължимата лихва също е
законната такава по арг. от чл. 15, ал. 4 от Наредба № 4.
Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер, на основание чл. 24, изр.второ от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението
следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл.11,
ал. 1 от ЗПЗП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.В.Й. против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/380#7 от 28.04.2023 г.,
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
ОСЪЖДА Й.В.Й. с адрес *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: