Решение по дело №1219/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261426
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20211100501219
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

         

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                    мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 1219 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Предмет на обжалване в настоящото производство е решение № 20259059 от 24.11.2020 г. постановено от СРС, 160 състав, по гр. д. № 17966/2017 г., с което съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Ц.з.г.м. ЕАД искове с правно основание чл.167, ал.2, т.2 и чл.99, ал.3 ЗДвП, вр. чл.126 и чл.127 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, вр. т.1 и т.3 от Решение № 73/17.12.2015г. на Столичен общински съвет, за следните суми: сумата от 183,54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от премахване и липса на техническо средство тип „скоба“ и сумата от 30,00 лв., представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № *****, на 08.07.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62833/2016 г., по описа на СРС, II ГО, 75 състав.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в производството, чрез адв. Г., с която съдебният акт се оспорва с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че неправилен е изводът на решаващия състав на първия съд, че единственият спорен факт по делото е дали ответникът е бил собственик на процесното МПС към 08.07.2016 г. или не. Счита, че ищецът е следвало да докаже в производството единствено, че ответникът е управлявал и е паркирал автомобила в платената зона на процесната дата, което обстоятелство е било установено по делото, но съдът неправилно е отхвърлил исковете. Обръща внимание, че в постановление на СРП е установена хронологията на събитията, както и извършителят на деянието. На следващо място жалбоподателят акцентира на обстоятелството, че СРС не е издирил приложимия към датата на събитието закон, а се е позовал на неактуална редакция на НОДТСО. В тази връзка са развити съображения, че са приложими общите положения на наказателното право и че за вредите следва да отговаря извършителят на деянието. Като порок на решението се сочи липсата на мотиви защо съдът е приел за неоснователен и е отхвърлил иска за сумата от 30 лева – неплатена цена за принудително задържане с техническо средство „скоба“. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 126 НОДТСО, като поддържа, че в конкретния случай от доказателствата по делото е било установено, че ответникът е управлявал автомобила като упълномощен от собственика водач, с оглед което и в тази част претенцията на ищеца е следвало да бъде уважена от първия съд.

В обобщение на заявените с жалбата оплаквания отправя искане до въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове.

Жалбата е оспорена с отговор, подаден от ответника М.Д., с който се излагат доводи, че претенцията на ищеца не е обоснована с доказателства, събрани в настоящото производство, с оглед което и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд. Въззиваемият акцентира, че не е бил собственик на процесното МПС към датата на процесното събитие, както и че събраните в хода на прекратеното наказателно производство доказателства не могат да се ценят като такива от гражданския съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието постановление от 14.09.2016 г. на прокурор при СРП, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратено производството по прокурорска преписка № 36327/2016 г. по описа на СРП.

Представена е заповед № 0015-РД-09-05-437/29.07.2015 г. на кмета на СО, с която на територията на СО на улици, булеварди и площади общинска собственост е въведено почасово платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“.

Представена е заповед № 0015-РД-09-05-431/29.07.2015 г. на кмета на СО, с която са одобрени редът и условията за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно паркирало ППС в зоните за почасово платено паркиране чрез използване на техническо средство тип „скоба“ съгласно Приложение № 1, неразделна част към заповедта.

Като писмено доказателство е прието и Решение № 73 на СОС от 17.12.2015 г., с което са определени цени за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране.

Представен е протокол за блокирани автомобили от 08.07.2016 г., съставен от служители на ищеца, в който е вписано обстоятелството, че лек автомобил „Мицубиши“, рег. № *****, паркиран в района на ул. „Чамкория“ е „избягал със скоби“.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите на страните по същия, извършена на 18.11.2015 г., се установява, че на посочената дата ответникът е продал лек автомобил „Мицубиши“, рег. № *****, на трето за настоящия спор лице.

В съдебното заседание, проведено на 12.10.2020 г. пред първоинстанционния съд, ищецът е уточнил претенцията си за сумата от 183,54 лева, като е посочил, че същата е за липсващото задържащо средство тип „скоба“, което се твърди да е било поставено на процесния автомобил, паркиран на ул. „Чамкория“ в гр. София на 08.07.2016 г.

По делото са приобщени обясненията на ответника, дадени пред орган на власт в хода на образувана по сигнал на служител на ответника предварителна проверка по реда на ЗМВР, съгласно които обяснения ответникът е признал, че на посочената дата е управлявал лекия автомобил. Посочено е, че от представения на ответника в това производство снимков материал, е видно, че му е била поставена скоба. Изрично е оспорено да е доказано той да е свалил поставената скоба, като е изразено становище, че няма как водачът на автомобила да е свалил скобата.

Останалите материали, представляващи част от прокурорската преписка, образувана по случая, с които ищецът се е снабдил по силата на издадено му от съда съдебно удостоверение: обяснения, дадени от собственика на автомобила В.С.Я.и от служителя на ищеца Г.С.К., не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите не са годен източник на доказателства съгласно ГПК и посредством същите не могат да бъдат установявани правнорелевантни за спора факти.

В хода на производството пред първия съд са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г.К., служител на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че на процесната дата е бил на работа, втора смяна, в район, попадащ в обхвата „зелена зона“ с въведен режим за платено паркиране на територията на СО. След като установили, че за МПС с рег. № ***** не е заплатена такса за платено паркиране в „зелена зона“, колегата му е поставил скоба на процесния автомобил, а той е съставил протокола за извършеното действие. Не е имало водач на автомобила в района. След известно време е установил, че автомобилът, както и поставената на същия скоба, липсват. Уведомил е за случая прекия си ръководител и подал сигнал в полицията.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд /с оглед установеното от фактическа страна и съдържащите се във въззивната жалба и отговора доводи/ дължи да изложи свои мотиви по приложението на материалния закон към правнорелевантните за спора факти.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 125, ал. 2 НОДТСО и с правно основание чл.167, ал.2, т.2, вр. чл.99, ал.3 ЗДвП, вр. чл. 126 – чл. 127 НОДТСО за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1120,54 лв., представляваща главница, включваща сумата от 183,54 лв. - обезщетение за имуществени вреди от премахване и липса на техническо средство тип „скоба“, както и сумата от 30 лв., представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на процесното МПС.

По приложението на материалния закон и иска по чл. 125, ал. 2 от НОДТСО за сумата от 183,54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от премахване и липса на техническо средство тип „скоба“ въззивният съд приема следното:

Неоснователни са оплакванията за неправилно разпределена в производството пред първия съд доказателствена тежест. Ищецът е предявил претенциите си при твърдения, че отговорността на ответника произтича от качеството му на собственик на процесния автомобил, управлявал автомобила на процесната дата, което обстоятелство последният е признал пред компетентните органи в хода на наказателната преписка, образувана по случая. Съдът подробно е обсъдил релевантните за спора разпоредби от нормативната уредба и е достигнал до извод, че с оглед обстоятелството, че ответникът вече не е бил собственик на автомобила към процесната дата, не е налице основание исковете да бъдат уважени въз основа на разпоредбата на НОДТСО. Изложил е съображения за съотношението на обсъдените норми от Наредбата и съотношението им с общия деликтен състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е изтъкнал, че в производството не е било установено ответникът с поведението си да е причинил имуществените вреди, възникнали за ищеца, от липсата на техническото средство тип скоба, поставена на процесния автомобил на 08.07.2016 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 1 – ал. 3 ЗДвП /ДВ бр. 50 в сила от 01.07.2016 г./ в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Това време не може да бъде по-малко от 30 минути и повече от 3 часа. Местата за паркиране е обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Общинският съвет определя цената за паркиране, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.

Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от закона.

С оглед изложеното съдът приема, че въз основа на тази законова делегация е била приета Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Съгласно актуалната към 08.07.2016 г. редакция на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ЗДвП при повреждане на скобата, преди освобождаването на ППС от упълномощените за това лица, отговорност за повредата носи собственикът на принудително задържаното ППС. Доколкото по делото е установено, че не ответникът е собственик на принудително задържаното МПС, то и на това основание искът правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Не се установява обаче да е налице основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника за стойността на липсващата скоба и на основание общата разпоредба на чл. 45, ал. 1 ЗЗД с оглед твърденията, че отговорността на ответника произтича от липсата на техническото средство тип „скоба“, а не от неговото увреждане, каквито доводи са ангажирани пред първия съд и са поддържани от въззивника с жалбата. Деликтната отговорност е отговорност за лично неправомерно поведение, като макар в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД да е установена презумпция относно вината за извършване на деянието, ищецът по такъв иск носи тежестта да установи авторството на твърдяното неправомерно поведение и причинната връзка между последното и настъпилите вреди. В конкретния случай в производството не са ангажирани доказателства поведението на ответника да се намира в причинна връзка с липсата на задържащото средство тип „скоба“, което е било поставено на автомобила и въз основа на което обстоятелство ищецът извежда твърдяното субективно право на вземане за сумата от 183,54 лева. Съдът, анализирайки дадените от ответника в хода на предварителната проверка по ЗМВР /доколкото досъдебно производство не е било образувано/ сведения, приема, че същите съдържат признание единствено на неизгодния за ответника факт, че на 08.07.2016 г. е управлявал процесния автомобил и че на автомобила е „била поставена скоба“. От използваното притежателно местоимение „ми е поставена скоба“ в дадените пред орган на власт писмени обяснения, въззивният съд приема за установено, че именно ответникът е паркирал автомобила в район, попадащ в обхвата на „зелена зона“ /което пък обстоятелство е установено от другите събрани в производството писмени и гласни доказателства/. Не се установява обаче той да е лицето, премахнало самоволно скобата, нито пък да е ангажирал други лица с премахването на съоръжението така, че поведението му да е довело до липсата на скобата. Ето защо и в производството не е установено липсата на техническото средство да се намира в причинна връзка с поведение на ответника, с оглед което правилно този иск е отхвърлен от първия съд.

Неоснователно с въззивната жалба въззивникът се позовава на мотивната част на постановлението на прокурор при СРП, с което е отказано образуването на досъдебно производство. Последното не се ползва с обвързваща гражданския съд доказателствена сила, нито пък събраните в хода на това производство доказателства могат да се ценят като доказателства в настоящото, извън признанието на ответника, дадено писмено пред орган на власт, че на посочената дата е управлявал автомобила. Последното обаче, както се посочи и по-горе, не установява по никакъв начин неправомерно поведение на ответника, изразяващо се в премахване на скобата от автомобила или друго поведение, довело до липсата на техническото средство, съответно до настъпването на вреда за ищеца. В тази част съдебният акт, като съответстващ на материалния закон, следва да бъде потвърден.

По отношение на правилността на решението в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 30,00 лв., представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № *****, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 126 от НОДТСО дължимите суми за принудително задържано ППС чрез използването на техническо средство тип "скоба" от собствениците или упълномощените от тях водачи, се определят с решение на СОС.

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство /"скоба"/ безспорно е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която се налага при условията, посочени в специалния закон. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, но без да е била заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.

Претендираното вземане в размер на 30 лева се основава на правото на СО да събира суми за почасово паркиране в съответната зона, възложено на общинското дружество ищец, както и за използването на техническо средство за принудително задържане на автомобил, паркиран в такава зона без заплащане, което произтича от закона – чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, разписано е в Наредбата на СО за организация на движението и в приложените актове, издадени въз основа на законовата делегация. Тези актове, с адресат неограничен брой субекти, създават права и задължения за тях, вкл. облигационни такива за заплащане на цена за паркиране в "зелена зона", както и за прилагане на техническо средство за задържане на автомобила тип "скоба", когато цената не е била заплатена. Следователно в конкретния случай в полза на съответната служба за контрол /ищеца/ е възникнало вземане за неплатената цена за паркиране и за разходите по прилагането на техническото средство. Съгласно разпоредбите на чл. 126 и чл. 127 НОДТСО дължимите суми за принудително задържано ППС чрез използването на техническо средство тип "скоба", от собствениците или упълномощените от тях водачи /т. е. от водача на автомобила, ползващ същия на законно основание със съгласието на неговия собственик, който е паркирал автомобила в съответната зона без да заплати цена за това/, се определят с решение на Столичния общински съвет. В т. 3 от решение № 73/17.12.2015 г. СОС е определил цена за принудително задържано ППС, чрез използване на техническо средство тип "скоба", еднократно в размер на 30 лева.

С оглед изложените по-горе съображения и като взе предвид извънсъдебното признание на ответника, неоспорения от страната протокол за блокирани автомобили и показанията на разпитания свидетел, от които доказателства в съвкупност се установява, че на процесната дата ответникът е управлявал автомобила, паркирал го е в район, попадащ в обхвата на „зелена зона“ на територията на СО, че процесното МПС е било блокирано с техническо средство тип "скоба" на ул. "Чамкория“, ведно със снимковия и графичен материал, приложен в производството, въззивният съд приема, че ответникът с оглед обстоятелствата се е явявал фактически упълномощен да управлява автомобила водач по смисъла на Наредбата.

С оглед оспорванията, направени от ответника, на документа, съдържащ обясненията му по повод случая, дадени пред орган на власт, следва да се посочи, че в производството авторството на документа и неговата автентичност не са били оспорени. Ответникът е възразил, че при този разпит не е присъствал адвокат, че е дал същите под стрес, но не е оспорил, че е автор на представения документ, приет като писмено доказателство в производството. Съгласно трайната практика на върховната инстанция по граждански дела извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 от ГПК. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото, което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира. В конкретния случай ответникът е признал в хода на предварителната проверка, давайки писмени обяснения по случая, че е управлявал процесното МПС, както и че от представения му снимков материал е видно, че „му е била поставена скоба“. Следователно съдът приема за установено по делото, че именно ответникът е паркирал автомобила в район, попадащ в обхвата на „зелена зона“, без да е заплатил дължимата такса за почасово платено паркиране /каквито твърдения не са ангажирани в производството/, с оглед което и именно той е пасивно легитимиран по тази претенция на ищеца.

Както се посочи и по-горе, съгласно приложимата за разрешаването на спора по този иск редакция на чл. 127 от Наредбата, ответникът се явява упълномощен водач, който е управлявал автомобила със съгласието на неговия собственик, за което обстоятелство е налице извънсъдебно признание от страна на ответника. По делото няма данни ответникът да е заплатил дължимата сума за отстраняване на скобата в размер на 30 лева, поради което искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен.

В случая, според състава на въззивния съд, не се касае за безвиновна отговорност, доколкото ответникът не твърди да е заплатил цената на паркиране в обхвата на „зелена зона“, където е паркирал процесния автомобил. От всичко изложено се установява, че при доказано нарушение, извършено от ответника /паркиране на автомобил в зона на почасово платено паркиране без заплащане на дължимата цена/ последният, като водач на автомобила, дължи на ищеца сума в размер на 30 лева, представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № ***** на 08.07.2016 г. В тази част, поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а искът – уважен.

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, в полза на ищеца следва се присъдят разноски за производствата пред СРС, съразмерни на основателната част от иска, като се има предвид частта от решението, която се потвърждава с решението на въззивния съд, както и частта, за която производството е било прекратено на основание чл. 232 ГПК. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 8,70 лева – разноски за производството по ч.гр.д. № 62833/2016 г. по описа на СРС, 75 с-в, както и сумата от 10,44 лева – разноски за исковото производство по гр.д. № 17966/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в.

За въззивното производство право на обезвреда за сторените разноски възниква и за двете страни, доколкото жалбата е частично основателна. Разноски претендира само въззивникът, като същите възлизат на сумата от 410 лева – 360 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса за въззивното производство. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу разноските за заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение, направено от въззиваемия, съдът намира за неоснователно, доколкото хонорарът е в минимален размер с включен данък. В заповедното производство са представени доказателства, че адвокатът, пълномощник на страната, е регистриран по реда на ЗДДС, следователно сделките, сключени с него, се облагат с такъв данък. С оглед изхода на производството във въззивната инстанция в полза на въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 57,60 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                                  РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 20259059 от 24.11.2020 г. постановено от СРС, 160 състав, по гр. д. № 17966/2017 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ц.з.г.м.“ ЕАД иск с правно основание чл.167, ал.2, т.2 и чл.99, ал.3 ЗДвП, вр. чл.126 и чл.127 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община за сумата от 30,00 лева, представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № ***** на 08.07.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62833/2016 г., по описа на СРС, 75 състав, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК *****, иск с правно основание чл.167, ал.2, т.2 и чл.99, ал.3 ЗДвП, вр. чл.126 и чл.127 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, че М.М.Д., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 30,00 лева, представляваща неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № ***** на 08.07.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.11.2016 г./ до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62833/2016 г., по описа на СРС, 75 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259059 от 24.11.2020 г. постановено от СРС, 160 състав, по гр. д. № 17966/2017 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ц.з.г.м.“ ЕАД срещу М.М.Д. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. 125, ал. 2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община, за сумата от 183,54 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от липса на техническо средство тип „скоба“, поставена на МПС марка „Мицубиши“ с рег. № ***** на 08.07.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 62833/2016 г., по описа на СРС, 75 състав.

ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК *****, сумата от 8,70 лева – разноски за производството по ч.гр.д. № 62833/2016 г. по описа на СРС, 75 с-в, сумата от 10,44 лева – разноски за исковото производство по гр.д. № 17966/2017 г. по описа на СРС, 160 с-в, както и сумата от 57,60 лева – разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.