М О
Т И В
И :
към присъда по НОХД №
652/2015 г. на ПОС
Окръжна
прокуратура гр.Пловдив е предала на съд с обвинителен акт А.В.Д. *** с
обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр.
чл.29 ал.1 б. А и б. Б вр. чл.26 ал.1 от НК – за това, че в периода от ***.2015г. до ***.2015г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи, както следва:
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел мобилен телефон марка
„Нокия Лумия 625”, ведно със СИМ-карта на „Глобул” („Теленор”) на стойност 100
лева и силиконов кейс на стойност 4 лева – вещи на обща стойност 104 лева, от
владението на З.Д.Д., ЕГН ********** ***;
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел черна кожена чанта,
марка „Адидас” от естествена кожа на стойност 30 лева, голямо зелено портмоне
на стойност 5 лева, зарядно устройство за мобилен апарат „Самсунг” на стойност
8 лева, слушалки за мобилен телефон на стойност 10 лева, учебник по „Биология”
на стойност 10 лева, тетрадка формат „А4” на стойност 2 лева, 10 броя карирани
листи на обща стойност 0,50 лева, 3 броя секретни ключове на обща стойност 9
лева, ел. чип за врата на стойност 3 лева, ключодържател във формата на цвете
на стойност 1,50 лева и пари в брой на обща стойност 10 лева – вещи на обща стойност
89 лева, от владението на Д.А.К., ЕГН ********** ***;
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел мобилен телефон марка
„Нокиа”, модел „С2-01”, ведно със СИМ-карта на „Виваком” на стойност 50 лева,
мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „С2-01”, ведно със СИМ-карта на „Теленор”
на стойност 50 лева, дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лева,
дамско портмоне на стойност 3 лева, икона с образ на Свети Архангел Михаил на
стойност 10 лева, 10 броя секретни ключове на ключодържател с емблема на ФК
„Ботев Пловдив” на стойност 1 лев и ключодържател на жълто-черно райе с № 19 на
стойност 1 лев – вещи на обща стойност 161 лева, от владението на Т.К.Ч., ЕГН **********
***, като всички противозаконно отнети вещи са на обща стойност 354,00 лева
/триста петдесет и четири лева/, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това сила.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл.371 т.2
от НПК- подс. А.Д. е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Прокурорът поддържа обвинението при изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага на подс. А.Д. да се наложи
наказание в размер на осем години лишаване от свобода, което да се редуцира с
една трета по чл.58 а ал.1 от НК.
Подс. А.Д. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и съжалява за извършеното. Моли за по-леко наказание.
Съдът, след като прецени събраните на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства и направеното от
подсъдимия самопризнание, приема за установено от фактическа страна следното :
На ***.2015 г. по обяд, св. З.Д. се прибирала от
училище заедно със свои приятели – св. А.К. и св. Я.Я.. Качили се на автобус №
93 и седнали на задната седалка. Св. Д. извадила мобилния си телефон „ Нокия
Лумия 625” и започнала да играе на него. На задната врата на рейса, в близост
до свидетелите стоял подс. Д.. Когато автобусът спрял на спирката на бул. *** след
църквата *** и вратата му се отворила, подсъдимият издърпал от ръцете на св. Д.
мобилният й телефон, скочил от стъпалото и побягнал. Св. Д. се обадила от
телефона на приятелката си на майка си, че са й взели телефона. Родителите й
подали жалба в ІV РУП Пловдив. При извършеното впоследствие разпознаване,
свидетелите К. и М. разпознали подсъдимия като лицето, което е отнело телефона
на Д.. В хода на разследването било установено, че телефонът се ползва от св.
Т. К., която го била закупила от *** П. и с протокол за доброволно предаване
бил предаден на св. Д.- баща на З.Д.. Според заключението на СОЕ стойността на
въпросния телефон, ведно със СИМ карта и силиконов кейс е 104 лв.
На ***.2015 г.
около 18.30 ч. св. Ч. се прибирала от работа и се качила на автобус № 26 от
спирката срещу хотел *** в гр.П., като слязла на спирката на пл. ***. В двете
си ръце свидетелката носела торби с покупки, а на дясното си рамо дамска чанта.
Зад нея се приближил подс. Д., който рязко и силно издърпал дамската чанта от
рамото й, като от дърпането дръжката й се скъсала. Подсъдимият я взел и
побягнал. Ч. тръгнала след него и му се примолила да върне поне ключовете й, но
не успяла да го догони. В чантата на свидетелката имало два мобилни телефона „
Нокия С 2 – 01” със СИМ карти, дамско портмоне, икона, 10 бр. секретни ключове
и два ключодържатели. Според
заключението на СОЕ общата стойност на отнетите вещи е 161 лв.
На същия ден – ***.2015 г. около 19.10 ч., св. Д. К.
отишла на гости на дядо си и на баба си, които живеели на бул.*** и звъннала на
звънеца да й отворят. Докато чакала към нея се приближил подс. Д. и започнал да
дърпа дамската й чанта, която тя държала на дясното си рамо. Свидетелката
стискала здраво чантата, а подсъдимият продължавал да я дърпа. При борбата,
чантата паднала на земята, а свидетелката К. започнала да вика за помощ. В този
момент слязъл дадо й – св. Д. Д., а подсъдимият успял да вземе чантата й
побягнал. Св. К. и дядо й тръгнали да го гонят, но последният успял да избяга.
В чантата на свидетелката се намирали голямо зелено портмоне, зарядно за мобилен
телефон „Самсунг”, слушалки за мобилен телефон, учебник по биология, тетрадка,
3 бр. секретни ключове, електронен чип за врата, ключодържател и 10 лв. Св. Д. и
внучката му се върнали пред тях и намерили на земята мобилен телефон „ Нокия С
2- 01”, за който св. К. си спомнила, че е изпаднал от подсъдимия по време на
борбата между тях. От извършения оглед на това веществено доказателство било
установено, че на дисплея му има снимка на възрастна жена – майката на св. Т.Ч..
Телефонът й бил върнат срещу подписка. Според заключението на СОЕ стойността на
вещите в чантата на св. Д.К. възлиза на 89 лв.
Видно от свидетелството му за съдимост, подс. Д. е
осъждан десет пъти, като с присъда по НОХД № 5496/2009 г. на ПРС му е наложено
наказание в размер на една година лишаване от свобода, влязла в сила на
03.12.2009 г., а с присъда по НОХД № 849/2011 г. на ПОС е осъден на четири
години лишаване от свобода, в сила на 19.05.2011 г.
Изложената фактическа обстановка се установява по
категоричен начин от писмените доказателства, писмените доказателствени
средства – протоколите за разпознаване на подсъдимия, протоколите за доброволно
предаване, протокола за оглед на веществени доказателства, фотоалбума,
заключенията на СОЕ, показанията на свидетелите З.Д., Д.Д., Д.К., Е.Д.- К., Д.Д.,
Т.Ч., Я.Я., А.К., Х.Й., Г.Н., Т.К., Г.Г., като тази доказателствена съвкупност
по убедителен начин подкрепя самопризнанието на подс. А.Д., който не е давал
обяснения на досъдебното производство.
Посочените фактически положения дават основание да се
направи правния извод, че от обективна и субективна страна подс. А.Д. е извършил
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и б. Б вр.
чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от ***.2015г. до ***.2015г. в гр.П., при
условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил
е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел мобилен телефон марка
„Нокия Лумия 625”, ведно със СИМ-карта на „Глобул” („Теленор”) на стойност 100
лева и силиконов кейс на стойност 4 лева – вещи на обща стойност 104 лева, от
владението на З.Д.Д., ЕГН ********** ***;
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел черна кожена чанта,
марка „Адидас” от естествена кожа на стойност 30 лева, голямо зелено портмоне
на стойност 5 лева, зарядно устройство за мобилен апарат „Самсунг” на стойност
8 лева, слушалки за мобилен телефон на стойност 10 лева, учебник по „Биология”
на стойност 10 лева, тетрадка формат „А4” на стойност 2 лева, 10 броя карирани
листи на обща стойност 0,50 лева, 3 броя секретни ключове на обща стойност 9
лева, ел. чип за врата на стойност 3 лева, ключодържател във формата на цвете
на стойност 1,50 лева и пари в брой на обща стойност 10 лева – вещи на обща
стойност 89 лева, от владението на Д.А.К., ЕГН ********** ***;
- на ***.2015г. в гр.П. е отнел мобилен телефон марка
„Нокиа”, модел „С2-01”, ведно със СИМ-карта на „Виваком” на стойност 50 лева,
мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „С2-01”, ведно със СИМ-карта на „Теленор”
на стойност 50 лева, дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лева,
дамско портмоне на стойност 3 лева, икона с образ на Свети Архангел Михаил на
стойност 10 лева, 10 броя секретни ключове на ключодържател с емблема на ФК
„Ботев Пловдив” на стойност 1 лев и ключодържател на жълто-черно райе с № 19 на
стойност 1 лев – вещи на обща стойност 161 лева, от владението на Т.К.Ч., ЕГН **********
***, като всички противозаконно отнети вещи са на обща стойност 354,00 лева
/триста петдесет и четири лева/, с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това сила.
От обективна страна, действията на подс. Д. са били
насочени към отнемане на вещите от пострадалите чрез употреба на сила и в трите
случаи, които вещи противозаконно е присвоил.
Формата на вината е пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 предл. първо от НК- подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици
на деянията и е искал тяхното настъпване. Трите грабежа са извършени през много
кратък период от време, а последните два дори в един и същи ден, по идентичен
начин и при еднородност на вината, при което обективно и субективно всеки
следващ се явява продължение на предходния. Т.е. налице е едно, продължавано
престъпление съгласно предпоставките на чл.26 ал.1 от НК. Налице е и
квалификацията опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. А и б. Б от НК според посочените
по-горе две осъждания на подсъдимия.
Наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът определи при условията на чл.54 от НК при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – подсъдимият Д.
освен самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, се признава за виновен по
обвинението и изразява съжаление за извършеното, както и сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са многобройните осъждания извън квалификацията
„опасен рецидив”, както и броя на деянията, включени в продължаваната пристъпна
дейност. При тази обстановка съдът прецени, че целите на наказазанието, и преди
всичко на личната превенция, могат да се постигнат като на подсъдимия се наложи
наказание в размер на осем години и шест месеца лишаване от свобода. Такова по
вид и размер наказание съдът намира за справедливо, тъй като е съответно на
извършеното и на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
съответно на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, с оглед и на
користните подбуди на извършителя. Съобразно проведеното съкратено съдебно
следствие и на основание чл.58 а ал.1 НК вр.чл.373 ал.2 от НПК съдът редуцира
наказанието с една трета и наложи на подс. А.В.Д. наказание в размер на пет
години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1
от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи наказанието в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип. Съгласно чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК
съдът приспадна от размера на наказанието времето, през което подс. Д. е бил
задържан, като един ден задържане зачете за един ден лишаване от свобода.
Съгласно чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия се
възложиха направените по делото разноски.
Предвид на тези мотивни съображения, ПОС постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: