РЕШЕНИЕ
№907./10.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..……………………………..и
в присъствието на прокурор………………………………………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №979 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.76 ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на ЕТ “ П.К.” със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”О.П.” , представляван от Д-р П.Ж.К., срещу Заповед №РД-08- 704/19.07.2019г. на Директора на РЗОК-Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна, незаконосъобразна, необоснована и немотивирана. Твърди, че отразената в Протокол №РД-13-551/09.07.2019г. фактическа обстановка не отговаря на действителната. При съставянето и връчването му били допуснати процесуални нарушения, което опорочавало и крайния акт. При издаване на заповедта били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неяснота в описанието на нарушението, вкл. относно правното основание за налагане на санкцията. Жалбоподателят твърди също, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че в обстоятелствената част на заповедта за нарушението по т.2 се сочело,че е констатирано нарушение на чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО. В диспозитива на същата като основание за определяне на финансовата санкция се сочел чл.400 ал.1 от НРД на МД – 2018г., по текста на който се налагали санкции за нарушение на чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО. По т.4 изобщо липсвало основание за налагане на санкция. В Заповед №РД-08-649/04.07.2019г. за извършване на пълна проверка се визирал Договор №260241/04.05.2018г. , но същият бил изменен с Допълнително споразумение №1, представляващо неразделна част от договора. Жалбоподателят сочи,че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК/РЗОК за оказване на медицинска помощ се възлага на служители (по закон или упълномощени) и следва да се санкционира неизпълнение на конкретни договорни клаузи въз основа на констатации на длъжностни лица относно същите обстоятелства. В тази връзка твърди, че посочването на нарушените законови и подзаконови норми както в протокола за проверка, така и в оспорения административен акт, не е равнозначно на индивидуализиране на нарушените клаузи от съответния договор. Липсващата воля или извод на санкциониращия орган за допуснато нарушение на конкретна клауза от договора на жалбоподателя с НЗОК за оказване на медицинска помощ не можела до с допълни от съда като единствената възможност била отмяна на акта като незаконосъобразен.
Жалбоподателят счита също, че оспорената заповед е нецелесъобразна и нехуманна. С прекратяването на Договор №260241/04.05.2018г. за оказване на първична извънболнична медицнска помощ 695 бр. пациенти щели да останат без личен лекар до м.декември 2019г., а много от тях били с хронични заболявания като състоянието им изисквало наблюдение, консултации със специалист, изследвания и др. При липса на издадено медицинско направление същите щели да се окажат в невъзможност да заплащат изследвания и прегледи.
Жалбоподателят сочи също, че поради извършена софтуерна грешка ,чието установяване и отстраняване е извън компетенциите му, липсва умисъл за извършване на нарушение, за което да бъде санкциониран.
По изложените съображения моли да се отмени оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност на оспорената заповед се излагат в писмени бележки.
Ответникът - Директорът на РЗОК-Хасково чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна . Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед №РД-08-704/19.07.2019г. на Директора на РЗОК-Хасково, с която на основание чл.74 ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) вр. чл.59а ал.1 от ЗЗО, чл.408 и чл.407 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018г. (НРД 2018), на ЕТ “ П.К.” с посочени седалище и адрес на управление и адрес на лечебното заведение, представляван от Д-р П.Ж.К. – изпълнител на ПИМП са наложени следните санкции :
По т.1 – финансова неустойка в размер 1х50 лева на основание чл.402 ал.1 от НРД за МД 2018г.
По т.2 – финансови неустойки в размер 2х50 лева на основание чл.400 ал.1 от НРД за МД 2018г.
Пот .3 – финансова неустойка в размер 1х50 лева на основание чл.402 ал.1 от НРД за МД 2018г.
Пот.4 - прекратяване на Договор №260241/04.05.2018г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, поради отчитане на дейност, която не е извършена.
Заповедта е издадена въз основа на Протокол №РД-13-551/09.07.2019г. за извършена от 05.07.2019г. до 09.07.2019г. пълна проверка, наредена със Заповед №РД-08-649/04.07.2019г. на Директора на НЗОК.
Видно от протокола, проверката е извършена в присъствието на Д-р П.Ж.К. в качеството му на представляващ лечебното заведение (ЛЗ).
Съгласно констатациите по протокола са установени следните нарушения :
- на чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО, чл.218 ал.2 т.IА от НРД 2018 и Приложение №2А към него ( описано в т.4.1 от протокола)
- на чл.55 ал.2 т.2 и 3 от ЗЗО , чл.134 ал.1 от НРД 2018 и Приложение №8 към него (описани в т.5.1 и т.5.2 от протокола)
- на чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО, чл.218 ал.2 т.IА вр. чл.142 т.1 от НРД 2018 и Приложение №2А към него ( описано в т.6.1 от протокола)
- на чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО , чл.133 ал.1 вр. чл.27, чл.30 т.1, чл.142 т.1 от НРД 2018 (описано в т.6.2 от протокола)
Екземпляр от протокола е връчен срещу подпис на представляващия ЛЗ на 10.07.2019г.
Към протокола са приложени заверени копия от коментираните в същия амбулаторни листове, препис –извлечение от смъртен акт и писмени обяснения от д-р К..
Оспорената заповед е връчена на представляващия ЛЗ на 25.07.2019г. , видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу нея е депозирана по пощата на 06.08.2019г., видно от положеното върху плика пощенско клеймо.
По делото са представени Договор №260241/04.05.2018г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, ведно с Допълнително споразумение към него от 04.02.2019г. Представена е и част от преписка по предходна извършена проверка на ЕТ “ П.К.”, приключила със Заповед за налагане на санкции №РД-08-605/26.06.2019г. Със същата на ЕТ “ П.К.” са наложени финансови неустойки в общ размер 900 лв, като едно от нарушенията, за което е санкциониран изпълнителят на ПИМП, а именно описаното в т.3, е идентично с това по т.6.1 от Протокол №РД-13-551/09.07.2019г., съотв. – по т.3 от оспорената в настоящото производство заповед.
Представени са също диспансерна листа на Д-р К. и прегледи на пациенти – извлечения от електронната система на РЗОК – Хасково.
По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката П. М. М. – медицинска сестра, работеща при жалбоподателя.
Свидетелката сочи,че проверката през м.юли е трета за годината на д-р К. като при същата било установено, че уж за втори път бил подаден като диспансеризиран починал пациент. Заявява, че в обяснението си до Директора на здравната каса писала, че се касае за вирус в компютъра, появил се преди 2-3 години, при което се получило объркване и премествания в досиетата. Имало случай на 50-годишен пациент, чието досие се прехвърлило на едно дете, а на болничен лист на жена излязъл ЕГН на мъж като чак след връщането му от предприятието забелязали разминаването. Така било и в случая с Х., който уж бил подаден за втори път, а това бил друг Х. с година разлика. В компютъра нямало амбулаторен лист от 31.05. Свидетелката посочва, че при проверката били поискани определени амбулаторни листове, които били изискани и при първата проверка от м.юни. Представили ги с изключение на листа за уж подадения втори пуснат диспансерен преглед на починалия, какъвто лист нямали и не се намерил при тях. Докторът присъствал по време на проверката, но не при съставяне на протокола, тъй като не се съставял на място. Получавали го след няколко дни по пощата чрез представителството на здравната каса в Харманли. Д-р К. подписал протокола. Докторът не въвеждал данни в компютъра и не работел с програмата, това било задължение на свидетелката. Свидетелката заявява, че отчитане на починал пациент липсвало в досието при доктора. Първият път имало такъв лист от м.март, вкл. на хартиен носител, но от 31.05. нямало. Отчетеният лист бил само в електронния отчет, не бил създаден на хартиен носител. Другият Х., който бил жив, страдал от хипертония, но не бил диспансеризиран, защото това му бил първият преглед за диспансеризация и тогавабил уточнен за такава. Не бил пуснат на 31 за вторичен диспансер, тогава му бил първият преглед, с който се диспансеризира, дотогава не бил диспансеризиран. Не бил отчетен като вторичен диспансер.Относно софтуерния проблем свидетелката заявява,че преди две години викали момчетата, поддържащи интернета в града, които им казали, че целия софтуер трябва да се смени. Нямали документ за това. Проблемът и сега можел да се види, защото компютърът се включвал по някакъв много особен начин. Свидетелката сочи,че не е давала предходни обяснения пред здравната каса за софтуерния проблем и този с компютъра и те не били запознати. Едва сега в обяснението, когато се наложило го споменала. Докторът не бил канен за арбитраж от здравната каса. Не бил правил и възражение за арбитраж в нормативноустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес срещу годен
за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.74 ал.5 от ЗЗО и е обективирана в писмена форма. Същата съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ, но по отношение на посочените в т.2 и т.3 нарушения съдът констатира неяснота в описанието им.
Нарушението по т.1 от заповедта е свързано с медицинската документация и документооборота като е посочен конкретният първичен медицински документ - амбулаторен лист, както и неспазеното по отношение на документа изискване – липсващ подпис на пациента. Документацията и документооборота за изпълнителите на извънболнична помощ съгласно чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО се съдържат в НРД ( в случая за 2018г.), а първичните медицински документи, сред които е и амбулаторният лист са посочени в чл.218 от НРД 2018. В ал.2 т.IА на чл.218 от НРД 2018 са визирани задълженията на общопрактикуващия лекар при издаването на амбулаторен лист, а в Приложение №2А към НРД 2018 се съдържа утвърдената бланка на документа и указанията за попълването му.
Предвид горното, нарушението по т.1 от оспорената заповед правилно е квалифицирано като такова по чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО вр. чл.218 ал.2 т.IА от НРД 2018 и Приложение №2А към него, а непосочването на конкретни нарушени разпоредби от индивидуалния договор на изпълнителя на ПИМП с НЗОК не води до неяснота в описанието му.
Не се установява и неяснота в описанието на нарушението по т.4 от заповедта. Същото касае неспазване на условията и реда за оказване на медицинска помощ и се изразява в отчитане на извънболнична медицинска дейност, която реално не е извършена като са посочени нарушените нормативни разпоредби, както и основанието за налагане на конкретната санкция.
Основателно е обаче оплакването за неяснота в описанието на нарушенията по т.2 от заповедта. Същите, видно от посочената разпоредба на чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО, касаят условията и реда за оказване на помощта по т. 2 т.е. на отделните видове медицинска помощ. Видовете медицинска помощ са посочени в чл.45 ал.1 от ЗЗО, а конкретните медицински дейности, както условията и реда за оказването на помощта са регламентирани в НРД.
Според посоченото в т.2 от заповедта, са установени нарушения относно условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО и разпоредбите на НРД 2017 и НРД 2018 по диспансеризация, ЗЗО, Наредба 39 и Наредба 2 на МЗ като визираните две нарушения се изразяват в липса на описана или приложена към амбулаторни листове за диспансерен преглед на две здравноосигурени лица (ЗОЛ) ЕКГ, изискуема за диагноза с код МКБ 150.00. Констатираната липса на изискуема ЕКГ е приета за нарушение на изискванията на чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО, чл.134 ал.1 от НРД 2018 и Приложение №8 към него като е посочено, че изпълнителят на ПИМП не е изпълнил нормативното си договорно задължение да провежда диспансеризация на ЗОЛ съгласно наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и Наредба № 8 от 2016 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по приложение № 8 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ".
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.55 ал.2 т.2 и т.3 от ЗЗО не съдържа конкретни условия и ред относно оказване на медицинска помощ. Такива не се съдържат и в разпоредбата на чл.134 ал.1 от НРД 2018, която препраща към наредбата по чл. 45, ал. 2 от ЗЗО и Наредба № 8 от 2016 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ, както и към приложение № 8 към НРД 2018 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ". При посочване единствено на препращащи разпоредби от ЗЗО и НРД 2018 не става ясно кое конкретно нормативно изискване свързано с условията и реда за оказване на медицинска помощ не е спазено в случая. Неяснотата се подсилва допълнително от препращането към НРД за 2017г., както и към Наредба 39 и Наредба 2 на МЗ, които освен това не са изписани с пълното си наименование.
Съдът счита, че е налице неяснота и относно описаното в т.3 от заповедта нарушение. Посочено е, че е констатиран отчетен диспансерен преглед на починало ЗОЛ на основание амбулаторен лист от 31.05.2019г., екземпляр от който липсва приложен в здравното досие на лицето. Така констатираното е прието за нарушение на чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО, чл.218 ал.2 т.IА вр. чл.142 т.1 от НРД 2018 и Приложение №2А към него. Конкретизиран е амбулаторният лист, неприложен към здравното досие на ЗОЛ т. е. визира се неспазено изискване по документооборота, а същевременно се сочат и неспазени нормативни изисквания по изготвяне на самия амбулаторния лист, относими към съдържанието на документа (екземплярът на амбулаторния лист на хартиен носител се подписва от общопрактикуващия лекар и ЗОЛ). Наред с това е визирано и неизпълнение на общото задължение на изпълнителя на ПИМП за създаване и съхраняване на здравни досиета на пациентите по чл.142 ал.1 от НРД 2018.
При даденото от фактическа и правна страна описание на нарушението по т.3 от заповедта не става ясно за какво всъщност е санкциониран жалбоподателят - за това, че е отчел диспансерен преглед на починало лице, за това, че не е изготвил амбулаторния лист съгласно изискванията, за това, че не е приложил екземпляр от амбулаторния лист към здравното досие на лицето или за това, че въобще не е създал здравно досие.
Неясното описание на визираните в т.2 и т.3 от заповедта нарушения представлява неспазване на изискването по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Така допуснатото нарушение относно формата на административния акт е съществено и обосновава частичната му незаконосъобразност по смисъла на чл.146 т.2 от АПК, доколкото препятства преценката за съответствието в тази му част с материалния закон.
При преценка относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на оспорената заповед, съдът намира, че е спазена процедурата по извършвана на конкретната проверка. Проверката е по нареждане на Директора на РЗОК-Хасково и е извършена от контрольори при същата в съответствие с разпоредбата на чл.72 ал.3 изр.2 от ЗЗО. За проверката е съставен протокол съгласно изискването на чл.74 ал.3 от ЗЗО, връчен на проверяваното лице. След връчването му са депозирани обяснения от д-р К. ***, заведени с вх. №29-05-450/18.07.2019г., видно от което не се възразява срещу констатациите в протокола. При липса на такива възражения, не е проведена процедура пред арбитражна комисия, а е издадена от Директора на РЗОК-Хасково процесната заповед по чл.74 ал.5 от ЗЗО за налагане на санкция - финансови неустойки и прекратяване на договора за оказване на ПИМП.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя, изложено в представените писмени бележки, че е следвало в случая да бъде проведена процедура пред арбитражна комисия. Както се посочи по-горе , в представените писмени обяснения вх. №29-05-450/18.07.2019г. не се възразява по констатациите от проверката, а само се разясняват причините, по които са били допуснати нарушенията. Освен това обясненията са депозирани след изтичане на 7- дневния срок по чл.74 ал.4 от ЗЗО.
Съдът констатира съществено процесуално нарушение, допуснато при определяне на санкцията по т.4 от заповедта, за което ще изложи съображения по-долу, при обсъждане на тази част от същата.
При преценка
за съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира
следното:
Според посоченото в заповедта, нарушението по т.1 от същата се изразява в неспазване на установените изисквания за работа с медицинска документация и по-конкретно в издаване на амбулаторен лист №2368/10.08.2018г. без положен подпис от пациента. Подписът на пациента в амбулаторния лист е реквизит от съдържанието на документа съгласно от утвърдената бланка на амбулаторен лист, съдържаща се в Приложение №2А към НРД за МД 2018г. Съгласно т.10 от указанията за попълването му подписът удостоверява информираността на пациента за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран.
Амбулаторен лист №2368/10.08.2018г. е представен по административната преписка и действително в същия липсва подпис на пациент. Предвид последното правилно е прието, че не е спазено изискването за работа с медицинска документация, въведено в чл.218 ал.2 т.IA от НРД 2018 и Приложение №2А към него, а именно издаденият на хартиен носител амбулаторен лист да е подписан от здравноосигуреното лице. Неспазването на това изискване представлява нарушение по смисъла на чл.55 ал.2 т.5 от ЗЗО, за което на основание чл.402 ал.1 от НРД 2018 се предвижда налагане на санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лв. В случая финансовата неустойка е наложена в минималния предвиден размер от 50 лв при отчитане, че нарушението е за първи път като е необходимо да се посочи, че не се касае за явна фактическа грешка.
По отношение на посочените в т.2 и т.3 от заповедта нарушения съдът е в невъзможност да извърши преценка за съответствие с материалноправните разпоредби, доколкото тези нарушения са неясно описани.
Съдът счита, че оспорената заповед в частта ѝ по т.4 относно наложената санкция „прекратяване на договора“ е издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, водещо и до противоречие с материалния закон. Санкцията по т.4 е наложена на основание чл.407, ал.1 от НРД 2018г. и чл.59, ал.11, т.1 б.“а“ от ЗЗО вр. чл.59, ал.13 от ЗЗО, поради констатирано отчитане на първична извънболнична медицинска дейност, която реално не е извършена.
В чл. 59, ал. 13 от ЗЗО е предвидено, че управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. В чл. 59, ал. 11 от ЗЗО са уредени случаите, при които посочените в ал. 13 лица прекратяват договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налагат финансова санкция, определена в действащия НРД, а именно: по т. 1 - при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, съответно по б. "а" - от изпълнител на извънболнична помощ по определен пакет – частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност, по б. "б" - от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; по т. 2 - при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло; по т. 3 - при системно нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в националните рамкови договори; по т. 4 - при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.
Между страните по делото, не е спорно, че оспорващото лечебно заведение е индивидуална практика т.е. Д-р К. е единственият лекар в същото.
Като основание за налагане на санкцията по т.4 от заповедта се сочи едно нарушение (отчитане на дейност, която не е извършена), допуснато от изпълнителя на ПИМП. Според правното основание за налагането ѝ - чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО , при отчитане на дейност, която не е извършена, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, договорът се прекратява частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Идентична е и разпоредбата на чл.407 ал.1 б.“а“ от НРД 2018.
В случая обаче е постановено прекратяване на договора изцяло като е посочено, че изпълнителят на ПИМП е индивидуална практика и д-р К. е единственият лекар в него. Следва да се има предвид, че цялостно прекратяване на договора е предвидено в чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, съответно в чл. 407, ал. 2 от НРД 2018 - при повторно извършване на нарушението по чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО, съотв. на нарушението по чл.407, ал.1 от НРД 2018, но на подобно фактическо основание административният орган не се е позовал. На практика в случая наложената по т.4 от заповедта санкция представлява такава по чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, съотв. чл. 407, ал. 2 от НРД 2018 без обаче да е обоснована с повторно нарушение. В оспорената заповед мотиви в насока повторност на нарушението не се съдържат. Опит за обосноваване на повторно извършено нарушение по чл.59 ал.11, т.1, б.“а“ от ЗЗО, респ. по чл.407 ал.1 от НРД 2018 се прави едва в съдебно заседание като се представя Заповед за налагане на санкции №РД-08-605/26.06.2019г. От същата е видно, че на изпълнителя на ПИМП са наложени финансови неустойки в общ размер 900 лв, като едно от нарушенията, за което е санкциониран - описаното в т.3, е идентично с това по т.4 от оспорената в настоящото производство заповед т.е. налице е предходно нарушение от същия изпълнител на ПИМП, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Подобно обстоятелство от фактическа страната обаче липсва обективирано в оспорената заповед в частта ѝ по т.4. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съдебната преценка за съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби се извършва въз основа на посочените в акта фактически основания. Позоваването на фактически основания, непосочени от административния орган би означавало подмяна на волята му от съда, което е недопустимо.
Констатираното несъответствие между
обстоятелствената и диспозитивната част на оспорения акт в частта му по т.4, освен,
че представлява съществено процесуално нарушение, води и до несъответствието в тази му част с материалния
закон, доколкото посочените в т.4 от същия фактически и правни основания не
обосновават цялостно прекратяване на договора.
По изложените съображения съдът
счита, че оспорената заповед в частта ѝ по т.2, т.3 и т.4 е
незаконосъобразна. Същата
в частта ѝ по т.2 и т.3 не отговаря на изискването на чл.146 т.2 във вр.
с чл.59 ал.2 т.4 от АПК, а в частта ѝ по т.4 не отговаря на изискванията
по чл.146 т.3 и т.4 от АПК, поради което
следва да се отмени в тези ѝ части. В
останалата ѝ част относно наложената по т.1 финансова неустойка,
оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност, поради
което жалбата в тази ѝ част е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително извършени разноски по производството, платими от ответника съобразно уважената част от жалбата. От оспорващия са направени разноски общо в размер 450.00 лв, представляващи внесена държавна такса от 50.00 лв и договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лв. Съразмерно с уважената (75%) част от жалбата, дължимите разноски възлизат на 337.50 лв.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал.8, изр.второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.171 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-704/19.07.2019г., издадена от Директора на РЗОК-Хасково в частта ѝ относно наложените санкции по т.2, т.3 и т.4 от същата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “П.К.” със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”О.П.” , представляван от Д-р П.Ж.К., срещу Заповед №РД-08- 704/19.07.2019г. на Директора на РЗОК-Хасково в частта ѝ относно наложената санкция по т.1 от същата.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса –Хасково да заплати на ЕТ “П.К.”***, представляван от Д-р П.Ж.К., направените по делото разноски в размер 337.50 (триста тридесет и седем лева и 50 ст.) лева.
ОСЪЖДА ЕТ “П.К.”***, ЕИК № ***, представляван от Д-р П.Ж.К.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер 100(сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховниия административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: