РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на втори ноември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Зл.Чолева
мл.с. М.Богданова
при секретаря В.Илиева в
присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладва-ното от
съдията в.гр.дело N: 4 909 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
пред-вид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 19021, постановено на
21.11.2016 г. по гр.д.№ 62 761/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88 състав, са
отхвърлени предявените от Р.Д.Р., ЕГН ********** срещу „Р.В.” ООД, ЕИК ********
искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.367 ТЗ
за сумата 2 550,00 лева – обезщетение за претър-пени неимуществени вреди,
както и обезщетение за претърпени загуби, поради неизпълне-ние на сключения
между тях договор за превоз в общ размер от 1 076, 09 лева, ведно със за-конната
лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна
лихва върху всяка главница за периода от 14.07.2014 г. до 08.04.2015 г. Със
същия съдебен акт са отхвър-лени и предявените от Р.Д.Р. срещу „Р.В.” ООД
евентуални искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 2 550,00 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 1 076, 09
лева – обезщетение за претърпени загуби, вследствие за настъпил пожар на 04.07.2014
г. в стопанисван от ответника автобус при осъществяван превоз на пътници до
гр.Шлайц, Германия, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и искове с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху всяка главница за
периода от 14.07.2014 г. до 08.04.2015 г.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано в цялост от ищеца Р. Д.Р., гр.Пловдив. Във въззивната жалба се
поддържа, че същото е неправилно, поради постановяването му при допуснато
нарушение на материалния закон – дадена пог-решна правна квалификация на
предявените искове, като се поддържа, че след подадената молба за уточнение след
постановяване на определение в изпълнение на разпоредбата на чл. 146 ГПК, в
която първоинстанционният съд е дал правна квалификацияна исковете чл.49 във
връзка с чл.45 ЗЗД и на исковете, предявени в условията на евентуалност с
квалификация чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД, са депозирали, уточнителна молба
от 08.03.2016 г., в която са посочили, че твърденията във връзка с ангажиране
на отговорността за вреди на основание непозволено увреждане във връзка
спротивоправно действие или бездействие от страна на лицето, възложено от
ответното дружество извършването на технически предпътен преглед са погрешно
посочени и че се първо се търси да се ангажира договорна отговорност на
ответника , произтичаща от сключения на 04.07.2014 г. договор за превоз на лица
и неизпъл-нение на задължението на превозвача да осигури сигурност и удобства
на пътника при превоза от гр.София до гр.Шлайц, Германия с автобус, то по
отношение на тези претенции е приложима нормата на чл.45 от ЗАП, а не чл.79,
ал.1 ЗЗД. Излагат се доводи и че СРС е до-пуснал процесуални нарушения с
отмяната на определението, с което е бил уважил иска-нето на ищеца за събиране
на доказателства на основание чл.614 ГПК и Регламент 1206/2001 г. на Съвета от
унгарските компетентни органи, с което е възпрепятствал постъпването на пис-мени
доказателства от Унгария, съдържащи факти и обстоятелства от значение за изяснява-нето
на причината за възникналия пожар, и не се е произнесъл по исканата с исковата
молба пожаро-техническа експертиза, довела до същите последици. Релевират се
съображения, че извода на първоинстанционният съд, че ответното дружество
следва да се освободи от отго-ворност за причинените на ищеца вреди, възникнали
като пряка и непосредствена после-дица пре неточното изпълнение от страна на
ответника на сключения между страните дого-вор за превоз, поради това, че
последното се дължало на случайно събитие, противоречи на закона – чл.45 ЗАП и
на събраните до по делото доказателства, съотв. не почива на налични годни
доказателства по него; че СРС не е направил и разлика между понятията „случайно
събитие”, каквото възражение е направил ответника, и „непреодолима сила”, както
и че при договорът на превоз на лице превозвачът отговаря, когато причината за
неизпълнението се дължи на „случайно събитие и се освобождава от отговорност, когато
причината за неизпъл-нението или неточното изпълнение на поетото с договора
задължение от превозвача, е настъпила вследствие на непреодолима сила – по
аргумент от чл.45, ал.2 ЗАП.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждането на
разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран
отговор на въззивната жалба от страна на ответника „Р.В.” ООД, *** откритото
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството е оспорил жалбата и
е изразил становище, че решението на СРС е правилно и законосъобразно,
постановено след задълбочен преглед и анализ на събра-ните доказателства, както
и че по делото в първата инстанция са събрани достатъчно доказателства, които
правят изводите на съда обосновани, а решението – правилно, поради което моли
последното да се остави в сила. Претендира присъждането на разноски за
въззив-ната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжал-ване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въп-роси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
относно допустимостта на атакуваното валид-но съдебно решение решаващият състав
на СГС приема следното:
Предметът на делото е спорното
материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в нару-шение на
принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не
е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в
този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 539/13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 364/11. 02.2013 г. по гр.д.№ 155/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 33/16.02.2016 г. по гр.д.№ 4575/2015 г. на ВКС, ІІІ, ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др/.
В случая първоинстанционният съд
при условията на евентуалност е бил сезиран с искове с правно основание чл.50 ЗЗД – ангажиране на отговорността за вреди, произлезли от вещ, негова
собственост. С атакуваното решение съставът на СРС е отхвърлил
евентуални искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди за непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД, касаещ
отговорността за извършен деликт. Като е разгледал искове на визираното основание
СРС се е произнесъл по искане, с каквото не е бил
сезиран, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в тази част
следва да бъде обезсилено.
В останалата обжалвана част решението е процесуално допустимо, поради
което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата
правилност.
Съдът е сезиран с предявени при
условията на обективно съединяване на искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.2 ЗЗД във връзка с чл.42, ал.1 ЗАП, чл.45, ал.1 ЗАП и чл.82 ЗЗД и евентуални
искове с правно основание чл.50 ЗЗД – за заплащане на обезщетения за
неимуществени и неимуществени вреди.
В подадената искова молба от Р.Д.Р.,
гр.Пловдив с нейните уточнения се твърди, че същият е учащ в Държавен център за
професионално образование в гр.Шлайц, Германия и във връзка с придвижването му
дотам е сключил договор за превоз на пътници с ответника „Р.В.” ООД на
04.07.2014 г. – предмет: превоза на ищеца и неговия багаж от гр.София до гр.Шлайц,
Германия, за което му е бил издаден с определено в него място. Поддържа се и че
при тръгването ищецът не е могъл да заеме резервираното от него място при
закупуването на билета, тъй като е то е било вече заето от други пътници,
по-ради което същият е седнал на третата по ред двойна седалка от зад напред в
дясно от пътеката; че превозът се е извършвал с автобус „Бова” с рег.№ ********–
собственост на ответника, като пътуването е започнало около 10,00 ч. в гр.София
на 04.07.2014 г. Около 20,00 ч. българско време на 04.07.2014 г. на
автомагистрален път в Унгария се чул странен шум, идващ от двигателя на
автобуса, находящ се в задната лява част на съшия, и след 2-3 минути последвало
рязко навлизане на горещ пушен и дим през решетката на пода, разде-ляща
двигателя от купето в купето на автобуса, настанала паника, шофьорът на автобуса
предприел аварийно спиране, като при започналото евакуиране задната врата
отказала да се отвори и всички били принудени да напуснат автобуса през
предната врата, като до слиза-нето на последните пътници задната част от
автобуса вече горяла. Твърди се и че липсата на втори изход, липсата на
организация на хората за реда, по който да напускат, затруднената видимост,
поради гъстия дим, който е лютял на очите, паниката в купето е нараствала, а в
създалата се критична ситуация ищецът и приятелят му Д. са слезли боси от
автобуса, както и че цялата задна част на автобуса е изгоряла, а заедно с нея и
част от ръчния багаж на ищеца, като другата е била повредена, като изгорелите
остатъци и повреденият багаж били изнесени и изхвърлени от унгарските пожарникари.
След потушаването на пожара водачите отворили багажниците на автобуса и
пътниците си взели пътните части и куфари оттам, който били мокри, както и
намиращият се вътре в тях багаж и тъй като времето застудяло се наложило ищецът
и приятелят му Д. да облекат мокри връхни дрехи.
Поддържа се и че след инцидента,
пътниците първо са откарани до близката бензи-ностанция, за което са заплатили
по 5,00 евро, откъдето били превозени с друг автобус до га-рата в гр.Прага; че
след пристигането им там около 7,00 ч. на 05.07.2014 г. изтощени и изнер-вени се
наложило да изчакат отварянето на магазините, за да си закупят със собствени
средства сандвич и вода за закуска, а след това и за обяд, като едва към 13,00
ч., продължили пътуването си за около четири часа с малък бус, без достатъчно
място за багаж, което довело до допълнителни неудобства за ищеца. Сочи се и че
след настаняването в общежитието на училището в гр.Шлайц в продължение на месец
контактът на ищеца с родителите му е бил особено затруднен, поради повреждане
на лаптопа му при пожара, което довело и до затруд-няване на подготовката му на
поставените учебни задачи, и наложило да ползва компютрите на свои съученици.
Твърди се и че под влияние на преживения ужас същият трудно създал контакти с
новите си съученици, ограничавайки контактите си само с приятелите си от
Бъл-гария; че връщането му обратно в България изглеждало невъзможно, като в
разговорите с родителите си Р. и приятелите му Д. и А. заявили, че няма вече
начин да се вър-нат в България, защото повече никога няма да се качат на
автобус, което принудило родите-лите на А.
след месец да му закарат кола, с която те се предвижвали, както и нови
лапто-пи.
Моли съда да се постанови
решение, с което да се осъди ответника да му заплати вследствие на неточното изпълнение на сключения
между тях договор за превоз от 04.07. 2014 г. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2 550,00 лева, както и за нанесените му имуществени
вреди в размер на 1 076,09 лева – изгорелите в личния багаж вещи: лаптоп
„Леново G 500”, черен на цвят, заедно със зарядно устройство на стойност 759,00
лева, чанта за лаптоп, черна на цвят – на стойност 30,00 лева; слънчеви очила,
сива рамка, огледални – на стойност 10,00 лева; спортни обувки, тип маратонки,
летен модел от изкуствена кожа, черни на цвят – на стойност 10,00 лева; яке с
цип, тип суитшърт от про-мазан плат с ластици на ръкавите и на талията, преливащи
цветове в графитово и кафяво – на стойност 30,00 лева; слушалки YBL, черни,
малки – на стойност 20,00 лева; българо-немски речник – на стойност 10,00 лева;
учебник по немски език Direkt zum Gramatik, издателство „Kiett” – на стойност
20,00 лева; комплект учебници и учебни тетрадки по немски език „Menschen” – на стойност 75,00 лева, учебник по
електротехника за ІХ клас, издателство „Просвета” – на стойност 10,00 лева;
мишка за компютър „Делукс”, черно и жълто, кабелна – на стойност 10,00 лева; 2
броя шапки с козирка, черни на цвят – на стойност 16,00 лева; спортен сак,
черен на цвят с надпис „Спорт”, разтегаем на височина – на стойност 10,00 лева;
МР3 плеър – на стойност 15,00 лева; слушалки за компютър, меки наушници и
микрофон, тъмни – на стойност 12,00 лева, както и стойността на заплатения
билет от 5,00 евро и 15,00 евро за сандвичи и вода.
При условията на евентуалност е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми в
качеството му на собственик на автобус „Бова” с рег.№ ********в резултат на
запалването му на 04.07.2014 г. на автомагистрален път в Унгария.
Претендира се и законна лихва
върху главниците от датата на увреждането: 04.07. 2014 г., до окончателното
изплащане на сумите, както и на направените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл.131,
ал.1 ГПК отговор ответникът „Р.В.” ООД оспорва изцяло предявените срещу него
искове – и по основание и по размер. Твърди, че вредите са в резултата на
случайно събитие, за което превозвачът не отговаря; че отговор-ността на
дружеството е регламентирана и лимитирана в ЗАП, като счита, че в случая е
при-ложима разпоредбата на чл.43 от този закон, тъй като са взети всички мерки
от страна на служителите на дружеството според особеностите на случая, но не е
могло да се избегне увреждането или да се предотвратят последиците от пожара,
като са изложени и съображе-ния и че искът с правно основание чл.50 ЗЗД не може
да бъде проведен успешно при мреди, резултата от случайно събитие, съобразно
разясненията н т.2 от ППВС № 17/1963 г. Излагат се доводи и че претенцията за
неимуществени вреди е необосновано завишена и не съответ-ства на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД; че дружеството не носи отговорност за лич-ния багаж
на пътниците, тъй като се предполага, че при настъпването на каквото и да е
събитие една ръчна чанта пътникът ще я вземе без затруднение, тъй като е било
до него и не представлява трудност да я носи, а в случая ищецът – с оглед
твърденията ищецът се е заба-вил с придвижването и е имал възможност да си
вземе ръчния багаж. При условията на евен-туалност се навежда и възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, тъй като послед-ният сам е създал
предпоставки за настъпване на вредоносния резултат и е улеснил меха-низма на
увреждането, тъй като не е спазил резервацията си и е избрал друго място, което
ако не е бил сторил не би се стигнало да претендираните от него вреди.
Безспорно е между страните в
процеса, че на 04.07.2014 г. между същите е сключен договор за превоз, по
силата на който ответното дружество е приело срещу заплащане на определената
цена на билета да превози с автобус ищеца и неговия багаж от гр.София до гр. Шлайц.
От представения списък на пътниците в автобус с ДК № ********за курса на
04.07.2014 г. по дестинация: София-Хамбург, е видно, че Р.Р. е вписан като та-къв
под № 3 с направление на пътуване – ЙЕНА(Ш), талон № 7484 и с място в автобуса
№ 21; че пътуващите са общо 26 на брой, както и че нито един от тях не е
пътувал до гр.Прага като крайно направление.
От неоспорената от ищеца схема на
автобус „Бова” с рег.№ ********се конста-тира, че двадесет и първо място се
намира непосредствено след втората врата до прозореца.
Съгласно данните от представеното
с отговора свидетелство за регистрация № *********/10.01.2012 г.– част І, „Р.В.”
ООД е собственик на автобус „Бова ФХД 10.340”, с ДК № ******. На 15.02.2014 г.
последният е преминал технически преглед и е издадено удостоверение за техническа
изправност на ППС по протокол № 4925258, за една година, с начало: 15.02.2014 г., чиято
валидност обхваща и датата на процесния инцидент – 04.07.2014 г. В същия документ е удостоверено и че автобусът е годен за извършване на
превоз на деца и ученици – случаен превоз, специализиран и превоз за собствена
сметка.
Приложено е и копие от дневник за
регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически прегледи
месец юли 2014 г., от който се установява, че непосредст-вено преди осъществяването
на процесния курс, е извършен преглед на същия от служител на
фирмата-превозвач.
За извършването на международен
автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение на „Р.В.”
ООД е издаден лиценз от Министерство на транс-порта, информационните технологии
и съобщенията под № 1203/13.10.2010 г. със срок на валидност до 12.10.2015 г.
Не се спори в производството и че
по време на извършване на превоза от 04.07.2014 г. на територията на Република
Унгария е възникнал пожар в автобус „Бова” с рег.№ ******.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на страните са събрани и гласни доказателства –
показанията на свидетелите: Я.Н.С.и А.а Д.Р.– на ищеца и С.А.Ф.– на ответника.
Я.С.се установява, че същият е
пътувал заедно с ищеца в процесния автобус на 04.07.2014 г., като първоначално групата
им от 8 човека е пристигнала рано сутринта от гр.Пловдив, където са се
сбогували с родителите си, с друг автобус до гр.София, където един час по-късно
са се качили в автобуса на фирма „Р. Вип” за превоза им до гр.Шлайц; че те с Р.
са се качили едни от последните. Поддържа се и че те са седнали отзад, след
като са разбрали, че местата им са били заети; че са проспали повечето пъти са се
събудили от удар, който се е чул в задната част на автобуса, било е силен удар,
като се е чул два пъти; че две-три секунди след удара е избухнал пламък на
предпоследната задна седалка от дясно, шофьорът е отбил в дясната част на
платното, всички хора са почнали да пищят, станали са от местата си и са се
запътили към вратите, създала се е суматоха. Твърди се и че когато са стигнали
до средната врата на рейса, тя е била залостена и е минало време преди тя да се
отвори, а рейсът е бил започнал да се пълни с пушек; че никой не е милеел за
багажи си, а е гледал да излезе; че Р. е бил с един черен сак и с една чанта за
лаптоп, в която е имало такъв, както и че те са излезли от втората врата на
автобуса, намираща се в средата на автобуса, който е избухнал в пламъци няколко
минути след това.
Сочи се и след около пет минути е
дошла полиция, а след още 20-30 минути – по-жарната, които са се опитали да
овладеят огъня; че през това време те са били отвън, като доста хора са
плачели, а всички са били шокирани – Р. също, като той е бил и бос, защото си е
бил забравил обувките в рейса; че всички са се чудили какво ще се случи с багажа
им; че ръчният багаж на Р. е бил опожарен, като той не е ставал за нищо; че са
чакали минимум два часа за друг автобус, който ги е оставил на най-близката
бензиностан-ция, за което са платили по пет евро; че там са останали около час,
дошъл е друг автобус и ги е закарал до Прага, където са пристигнали около шест
часа сутринта, като никой не им е дал информация за пътуването. На касата на
гарата в Прага са намерили рейс, чийто шофьор е бил българин и той им е казал,
че ще ги закара, да изчакат малко, при което те отишли да за-кусват, а понеже
никой ни ги извикал няколко часа и ставало обяд – обядвали, като всеки от тях е
заплатил по 15,00 евро за обяда и закуската; че към два часа отново разговаряли
с чо-века на касата и той извикал негов колега – шофьорът, който ги е взел със
себе си и ги е откарал до неговия бус. Започнали да товарят багажа в автобуса,
като натоварили част от не-го в краката си. Пътуването до Шлайц продължило
четири часа, но не било изобщо удобно, били са доста свити, нямало е къде да
разгънат краката си. Автобусът е бил различен от пър-воначалния, по-малък, наподобявал е бус.
Депозират се показания и че Р. е
нямал лаптоп и достъп до интернет, поради което е общувал с родителите си по
телефона, което е било доста скъпо; че тъй като са нямали лаптопи на всички им
е било трудно да приготвят домашните си, нямало е интернет и им е било трудно
да превеждат на немски; че Р. е заявил, че няма повече да пътува с автобус, още
повече с „Р. Вип”; че родителите на един от техен приятел – А., са докарали
кола, която им оставили, за да могат да се придвижват с нея до България; че Р.
не се е адаптирал лесно към новата среда, не е говорил с другите, като според
свидетеля това се е дължало на шока, който са преживели, както и че след
инцидента Р. се е придвиж-вал с колата на А..
Настоящата инстанция не кредитира
показанията на свидетеля С. по въпроса, че първоначалният автобус е бил доста голям,
тъй като същите противоречат на събраните по делото безспорни писмени доказателства
относно собствеността и техническите данни на ППС, съгласно които автобус
„Бова” с рег.№ ********е 32-местен, което е средна голе-мина за автобус. Не
следва да се дава вяра и на показанията, че ищецът и приятелите му са седнали
отзад, поради това, че местата им са били заети. Съгласно неоспорените данни от
списъка на пътниците за конкретния курс и схемата на разпределение на местата в
автобуса, резервираните от Р.Р. и ЯС.места са били в задната част на това превозно
средство, съответно с номера 21 и 22.
Съдебният състав не дава вяра и
на показанията на Я. С., касаещи пре-возно средство, с което са били превозени
от гр.Прага до гр.Шлайц, тъй като същите са не-пълни, неточни – автобусът и микробусът
са два вида превозни средства, с различни тех-нически характеристики, като тези
показания противоречат и на други безспорни доказа-телства по делото. Броя на
пътниците от опожарения автобус обективно е изисквал новото превозно средство да
има поне 26 места без мястото за водача, чийто параметри обективно позволяват
комфортно превозване на определения брой пътници за трансфериране със същия и
техния багаж.
С.Ф. – бивш служител на „Р.
Вип”, управлявал автобуса по време на възникване на процесния инцидент от м.07.2014
г., свидетелства, че преди тръгването автобусът е имал технически преглед; че
всичко е станало много бързо; че момчетата, които са били отзад първо са
сигнализирали да спрат, спрели са и автобусът е пламнал. Имали са два
пожарогасители, които са използвали, един камион е спрял и им е дал
пожарогасител, но не успели да изгасят пожара; че някой се е обадил на
пожарната, която е дошла бързо и е потушила пожара. Сочи, че когато е станал
инцидентът свидетелят е отворил и двете врати на автобуса, като няма спомен за
проблеми със задната врата; че е имало паника и то голяма, защото автобусът е
пламнал бързо; че момчетата, които са били отзад и първо са казали, че има
пожар, са дошли напред и според свидетеля са били едни от първите, които са
излезли, както и че евакуацията е станала бързо.
Поддържа и че след инцидента
веднага са се обадили в София и са обяснили за какво става въпрос и се уредил
транспорт от Тата баня в Унгария до Прага; отреагира ли са след час и от фирма
„А.Т.” са спрели, за да качат пътниците, но понеже унгарците са забранили
прекачването да става на магистралата, се изпратил автобус, който да ги извози
до бензиностанцията, откъдето фирмата ги е поела да ги извози до Прага и от там
всички са продължили до другите дестинации, че това е станало за сметка на
фирма „Р. Вип”, като г-н С.Ф. лично е бил заплатил унгарския автобус до
бензиностанцията от слу-жебните пари на фирмата; че от пътниците не са събирани
пари за това извозване, както и че свидетелят не е пътувал до бензиностанцията,
а е останал на място при автобуса.
Депозират се показания и че при
качването на пътниците никой не се оплаквал, че са му заети местата; че всяка
седалка си има номер, който е указан в билета на пътниците; че в случая е имало
групичка от млади момчета, които са попитали дали могат да седнат заедно, като
това е било по тяхна инициатива. С.Ф. свидетелства и че при инцидента не е
имало пострадали; че след като е бил потушен пожарът, пътниците са влезли да си
вземат вещите, които са били в автобуса; че е имало някой неща, които са били
пострадали, но както точно е станало той не може да каже; че пътниците са си
събрали багажа и са се качили на автобуса, който е бил от Унгария, като тогава
никой не се е оплакал от нищо, че му е унищожено.
А.а Д.Р.– майка на ищеца,
поддържа, че лаптоп „Леново Джи 500” за цена 759,00 лева, чанта за лаптоп – на
стойност 30,00 лева; мишка за лаптопа „Делукс” на стойност 10,00 лева; слушалки
за лаптоп с микрофон на стойност 12,00 лева; учебници, речник по немски на
Издателство „Г.” 10 лева, комплект учебник немски с тетрадка „Меншан” на
стойност 75,00 лева; учебник по немски жълто-оранжев на Изда-телство „Клет” –
20,00 лева; слушалки за телефон „Делукс” на стойност 20,00 лева, МР3 плеър – на
стойност 15,00 лева; 2 шапки с козирка на „Мобил 1” на стойност 16,00 лева; спортно
пролетно яке на стойност 30,00 лева; спортни пролетни обувки на стойност 10,00
лева; слънчеви очила на стойност 10,00 лева са закупени от нея; че тези вещи са
били сло-жени в сак на Зоу на стойност 10,00 лева.
Настоящата съдебна инстанция не
кредитира показанията на свидетелката по въп-роса, че всички посочени вещи са
изгорели при пожара в Унгария, защото са били горе в автобуса в ръчния багаж на
сина й, тъй като показанията в тази част не почиват на лични впечатления на
свидетелката, а на казаното й от самия ищец. От друга страна: същите противоречат
и на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля –
очевидец Я. С., че при пожара като ръчен багаж е била повредена чантата с
лаптопа на Р..
Във
връзка с предмета на спора са приети и копие от гаранционна карта за продукти
„Lenovo Idea” с фискален бон
от 24.06.2014 г. за закупена стока „Ноутбук Ideaapad” G 500 59-392824 за сумата
759,99 лева и е допусната и изслушана съдебно-оценителната експер-тиза,
изготвена от вещото лице Вера Профирова. От визираните писмени доказателства и заключението
на същата, неоспорено от страните, се установява стойността на вещите-пред-мет
на претенцията на ищеца за имуществени вреди, за които се поддържа, че са изгорели
при пожара, към 04.07.2014 г. възлизат на сумата 1 039,00 лева.
В производството пред настоящата
съдебна инстанция жалбоподателят Р.Р. е оттеглил заявените във въззивната жалба
доказателствени искания, тъй като е по-лучил информация от унгарски съд, че
документите за възникналия пожар на автобус „Бова” с рег.№ ********са унищожени.
При така приетата фактическа обстановка
настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за частичното
ангажиране на отговорността на ответното дружество по предявените срещу него
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл. 42, ал.1 ЗАП,
чл.45, ал.1 ЗАП и чл.82 ЗЗД, с която норма на ЗЗД е предвидена възможност на
кредитора при неточно изпълнение на задължение на длъжника да претендира обезщетение
за неизпълнението.
В разпоредбата на чл.367 ТЗ е
дадена общата дефиниция на договора за превод, като законодателят е предвидил,
че с този вид сделка превозвачът се задължава срещу възнаграж-дение да превози
до определено място лице, багаж или товар, а в специалната норма на чл. 35, ал.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП/ е конкретизирано, че с договора за превоз на пътници превозвачът
се задължава да превози с автомобили пътници и техните багажи до определено
място, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства в кредитираната им част, безспорно се доказва, че в
дадения казус между страните в процеса е налице валидно правоотношение по
договор за превоз на пътници от 04.07.2014 г., по силата на който ищецът Р.Р. е
бил пътник в собствения на ответното дружество автобус марка „Бобва” с ДК № ********по
маршрут: гр.София, Република България до гр.Шлайц, Република Германия, както и
че на 04.07.2014 г. на автомагистрален тъп в Република Унга-рия е възникнал
пожар в това превозно средство, във връзка с който пожар ищецът претен-дира
обезщетения за нанесени му неимуществени и имуществени вреди.
В чл.369 ТЗ е установено
задължението на превозвача при превоз на пътници да осигури на пътника
подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и
разстоянието, като от събрания по делото доказателствен материал – в
кредитираната му част, се констатира, че вследствие на избухналия в автобуса
пожар ответникът не е изпълнил точно това негово задължение спрямо ищеца, което
неизпълнение поражда принципната въз-можност последният да получи обезщетение
за причинените му неимуществени и имущест-вени вреди от това неизпълнение.
По силата на чл.42, ал.1 ЗАТ
превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на
пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е
намирал в превозното средство или се е качвал или е слизал от него или е пре-дизвикана
поради товарене и разтоварване на багажите, а съгласно чл.45, ал.1 от същия нор-мативен
акт – превозвачът отговаря и за цялостната или частична липса или повреда на
багажите на пътника от момента на получаването им до предаването им, вкл. и за
времето за които те са били съхранявани.
Настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че същият следва да
бъде освободен от отговорност, тъй като пожарът се дължи на случайно събитие,
съотв. в дадената хипотеза е приложима разпоредбата на чл.43 ЗАП, в която е
предвидено, че превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по
чл. 42 е причинено от обстоятелства,
които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на
случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати
/непреодолима сила/. Съгласно правилата за разпределение на доказателстве-ната
тежест, установени с чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в гражданското
съдопроизводство е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения. С ангажираните пред СРС доказателства „Р.В.” ООД не е установила
при условията на пълно и главно доказване наличието на нито едно от твърдените
обстоятелства, които водят до освобождаването му от отговорност за вреди във
връзка с процесното събитие. Дружество не е установило причината за възникналия
пожар, а при липсата на данни за това, не може да се направи извод, а още
по-малко обоснован, че превозвачът е взел всички необходими мерки, за да
избегне възникването на пожара или да го предотврати. За да се освободи от
отговорност ответникът следва да докаже съществуването на обстоятелства, които
като превозвач не е могъл да избегне и последиците, от които не е могъл да
преодолее. Както е прието в решение № 305/11.07.2007 г. по т.д.№ 24/2007 г. на
ВКС, І ТО, чийто съображения настоящият съдебен състав напълно споделя, в
първата хипотеза се касае до една абсолютна за превозвача принуда, която прави
безсилен дови и внимателен и опитен човек, щетата е причинена от външна
причина, която превозвачът не може да избегне. Вторият случай се отнася до
установяване, че превозвачът има ясна представа за последиците от събитието и е
готов да направи всичко възможно за отстраняването и ограничаването им, но това
е извън неговите възможности. Сам по себе си фактът на възникнал пожар, без да
е доказана причи-ната за това, не сочи на внезапно възникнали обстоятелства,
нито за такива, които не биха могли да бъдат преодолени. Ответникът не е
доказал, че тази причина стои вън от възмож-ностите му като превозвач да я
предвиди /случайно събитие/ или че тя се дължи на обстоя-телства, които са
извънредни за упражняваната за него дейност /непреодолима сила/. Предс-тавените по делото
доказателства относно годишния технически преглед на МПС и извършения предпътен
технически преглед от служители на ответника, не са достатъчни за освобождаване
от отговорност на превозвача за причинените на ищеца вреди, тъй като
превозвачът има задължение да осъществява непрекъснат и пълен контрол върху
техни-ческото състояние на превозното средство, в т.ч. и цялото време на
извършване на превоза.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, която не е абстрактно поня-тие, а за всеки отделен случай се определя въз основа на
всички относими към същата обек-тивно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС
№ 4/23.12.1968 г./.
Въз основа на преценката на събраните пред първата инстанция гласни доказателст-ва
/в кредитираната им част/ – по отделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд
приема, че за доказано обстоятелството, че от процесното увреждане в
партимониума на ищеца Р.Р. са настъпили неимуществени вреди, както и че с оглед
конкретните обстоятелства по делото справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД
обезщетение, което ще допринесе за репарирането на тези неблагоприятни
последици е в размер на сумата1 500,00 лева. За да обоснове този си извод
СГС взе предвид съществуващите по делото данни: относно възраст-та на
пострадалия в исковия период – 19 г.; момента на възникване на събитието –
м.07.2014 г.; социално-икономическата
обстановка в страната към същия период, обуславяща общест-вения критерий за
справедливост на този етап от нейното развитие; времетраенето, вида, характера и интензитета на причиненото увреждане,
довело до неудобства и неблагоприятно отражение върху психо-емоционално
състояние на пострадалия, свързани с преживения стрес от инцидента, безпокойство
и притеснения за живота и здравето му до излизането от автобуса след неговото
запалване и за това как и кога ще приключи пътуването до крайната за него
дестинация; липсата на комфорт, затрудненията и неудобствата, свързани с невъз-можността
да осъществява връзка по интернет с близките му в България след пожара и от-носно
подготовката на домашните му учебни задачи за период от един месец, поради
повре-дата на личния му лаптоп при събитието, както и отрицателното отражение
на това събитие при адаптацията на ищеца в новата за него среда; степента на
личностно засягане; липсата на трайни и невъзстановими последици от
увреждането; фактът, че в процеса не е доказано – в съответствие с изискванията
на чл.154, ал.1 ГПК, че по-трудната адаптация в новата среда се дължи само на
шока от събитието /показанията на свидетеля С. по този въпрос почи-ват на
личното мнение на същия, а не на обективни факти, в т.ч. и тези, свързани с необхо-димостта
от първоначална езикова нагласа, различния манталитет и обичаи в чуждата държа-ва
и пр./; обстоятелството, че не бе установено наличието на страх у Р.Р. да
ползва автобусни транспортни услуги – изразеното становище, че повече няма да
пътува с автобус, още повече на фирма „Р. Вип”, не обосновава извод, а още
по-малко еднозначен и категоричен, че същият изпитва страх да пътува с автобус,
като комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции, и
че това е едно трайно състояние, както и че факта, че по делото не е доказано обективно
да са били налице неу-добства по време на пътуването на ищеца от гр.Прага до
гр.Шлайц.
Присъждането на обезщетение в
по-висок, съотв. в по-нисък размер от посочената по-горе стойност, са
неоснователни, тъй като това би довело до противоречие с норматив-ното изискване
за определянето на същото по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните
в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във
връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е
да възстанови, да репарира действително причинените вреди на пострадалия, в
т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на моралните такива.
По отношение на претендираните с
исковата молба имуществените вреди настоя-щата съдебна инстанция намира, че с
ангажирания доказателствен материал – показанията на свидетеля ЯС.– в кредитираната им част, в производството е доказано
по безспорен начин и че по време на пожара е бил опожарен находящият се в чанта
лаптоп ищеца, вследствие на което същият е станал неизползваем. За повредата на
тези вещи две вещи ответника носи имуществена отговорност, чиято стойност
съгласно заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза възлиза общо
на сумата 789,00 лева, която сума попада в установения в нормата на чл.45, ал.3
от ЗАТ лимит на обезщетението за цялостна или частична липса или повреда на
багажите при превоз от 1 000,00 лева, поради което на на увреденото лице Р.Р.
следва да бъде присъдена присъдено обезщетение за имуществени вреди на основание
чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗАТ в посо-чения размер от
789,00 лева.
На основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД на последния следва да се присъди и обезщетение за
претърпените от него загуби, представляващи стойността за запла-тената от г-н Р.
цена на храната и вода по време на принудителния му престой в гр. Прага в размер
на 15,00 евро, както и 5,00 евро за транспорта от мястото на инцидента до
най-близката до същото бензиностанция, където се е осъществило прекачването на
друго превозно средство, или общо сумата от 20,00 евро с левова равностойност
по фиксинга на БНБ в размер на 39,12 лева, които загуби са пряка и
непосредствена последица от неточното изпълнение на сключения между страните
договор за превоз и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Във връзка със заплатения превоз
за извозването на пътниците от опожарения авто-бус до мястото за прекачване,
следва да се отбележи, че действително свидетелят С.Ф. депозира показания, че е
заплатил на унгарската фирма този превоз от служебните пари и че от пътниците
не са събирани пари за това извозване, но последните не оборват по-казанията на
свидетеля Я. С., че такива пари са им били събрани, както и обс-тоятелството,
че този разход е пряка последица от неточното изпълнение на задълженията на
превозвача по процесната сделка. От показанията на С.Ф. не се установява, че
той или друго лице от фирмата-превозвач са уведомили пътниците, че са заплатили
извоз-ването, като от друга страна – същият не е пътувал с последните до
бензиностанцията и няма преки впечатления по въпроса за заплатената от тях сума
на унгарската фирма.
Неоснователни са доводите на
ответника, че по отношение на имуществените вреди дружеството не носи
отговорност, поради това, че при настъпването на каквото й да е съ-битие
пътника без затруднение може да вземе една ръчна чанта, която е близо до него и
не представлява трудност да се носи. Действително чантата с лаптопа, който са обгорели,
са били ръчен багаж на ищеца, но запазването на същите не може да бъде приоритет
пред опаз-ването на живота и телесната
цялост на пътника при възникналия пожар, който се е раз-раснал много бързо, още
повече предвид показанията на свидетеля на самия ответник, който сочи, че
момчетата, който се седели в задната част на автобуса са отишли напред, за да
го уведомят за възникналото събитие, което е допринесло за своевременното
спиране на пре-возното средство, а оттук и на предотвратяването на евентуални
по-тежки вреди. С оглед тези обстоятелства въззивният съд намира, че действията
на Р.Р. по напускане на автобуса са били адекватни на ситуацията и че неговото
поведение не попада в нито една от хипотезите на чл.47 ЗАП, водещи до пълно или
частично освобождаване от отговорност на превозвача.
Неоснователни е възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вре-доносния резултат от страна на
ищеца. Съгласно представените от самото дружество доказа-телства резервираното място
на Р.Р. е било в задната част на автобуса, в която част същият е й седнал.
Неоснователни са и релевираните
във въззивната жалба доводи във връзка с прав-ната квалификация на главните
искове. Правната квалификация на спорното
право се опре-деля от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. В случая
първоинстанционния съд се е произнесъл съобразно въведените твърдения в
исковата молба с нейните уточнения, в рамките на въведените от ищеца основание
и петитум по отношение на тези искове. Даде-ната правна квалификация на тези
претенции по чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД е правилната такава, тъй като ищецът
претендира заплащането на обезщетения за вреди от неточното изпълнение на
превозвача на задълженията му по договор за превоз, а разпоредбите на чл.42 и
чл.45 от ЗАП и чл.82 ЗЗД само определят обема на тази отговорност.
Поради частичното съвпадане на изводите
на въззивната инстанция с тези на първо-инстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора, постановеното от СРС, ІІІ ГО, 88 състав решение следва
да бъде отменено по отношение на главните искове за сумата 1 500,00 лева относно обезщетението за
неимуществени вреди и за сумата 828,12 лева по отношение на обезщетението за
имуществени вреди, като неправилно, като се постанови ново, с което исковете по
чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.42, ал.1 ЗАП, чл.45, ал.1 ЗАП и чл.82 ЗЗД
в тази им част да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. В останалата обжалвана част по отношение на тези
претенции – реше-нието е правилно и следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от
разглеждането на спора относно главните искове, в отхвър-лителните им части съдът
дължи произнасяне по заявените евентуални искове от страна на ищеца, с оглед на
което след обезсилване на решението по отношение недопустимо разгледаните
искове по чл.45 ЗЗД, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявените евентуални искове с правно основание чл.50 ЗЗД,
съот- ветно по отношение на
обезщетението за неимуществени вреди за сумата 1 050,00 лева, а по
отношение на обезщетението за имуществени вреди – за сумата 247,97 лева.
При приетия изход на делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски за първоинстанционното
производство за държавна такса, адвокатско възнагражде-ние и депозит за съдебна
експертиза в общ размер на 613,31 лева. Разноските за адвокатско възнаграждение
са определени при условията на чл.78, ал.5 ГПК – с оглед наведеното от
ответника в съдебното заседание от 25.10.2016 г. възражение за прекомерност на
същото, което настоящият съдебен състав намира за основателно с оглед
материалния интерес на исовете, действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и вида и обема на осъществената процесуална защита по него, като
размерът на хонорара е съобразен с мини-малните стойности установени в чл.7,
ал.2, т.2 и ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлизащи на 684,04 лева.
На ответника не се дължат разноски за
първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно
отхвърлената част от исковете, тъй като до приключва-не на устните състезания
по него същият не е ангажирал доказателства за извършването на такива, а на
възстановяване по разглеждания ред подлежат само действително направените разноски
във връзка с предмета на спора. В представеното пълномощно за адв.П. /л.52 от
делото на РС Пловдив/ е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева, но е предвидено същото да бъде заплатено по банков път,
във връзка с което не са представени никакви документи, а в пълномощното на
адв.Л. /л.25 от делото на СРС/ липсват данни, както за договорен размер на адвокатски
хонорар, така и за изплащането на такъв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на
жалбоподателя-ищец се дължат разноски за въззив-ното производство за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 359,28 лева, а същия на основание
чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение за защитата му пред СГС, съобразно отхвърлената част от исковете
на стойност от 179,24 лева.
Дължимите се на Р.Р. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция са изчислени при условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведе-ното
от процесуалния представител на „Р.В.” ООД възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата и правна сложност
на спора, броя на проведените открити заседания в тази инстанция – само едно, и
обема на осъ-ществената защита по отговора на въззивната жалба, като размерът е
съобразен с предвиде-ния минимален такъв в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. на ВАдС, възлизащ на сумата 484,04 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 19021, постановеното на 21.11.2016 г. по гр.д.№ 62
761/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88 състав – В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Р.Д.Р., ЕГН **********
срещу „Р.В.” ООД, ЕИК ******** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.82 ЗЗД и чл.367 ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата 1 500,00 лева и за заплащане на обезще-тение за претърпени
имуществени вреди, поради неизпълнение на сключения между тях договор за превоз
от 04.07.2014 г. в размер на 828,12 лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и за периода от 14.07.2014 г. до 08.04.2015 г., като
неправилно, вместо което ПОСТАНО-ВЯВА:
ОСЪЖДА „Р.В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на Р. Д.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.42, ал.1 ЗАП
сумата 1 500,00 /хиляда и
петстотин/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от неточното неизпълнение
на задълженията на дру-жеството по сключения между тях договор за превоз договор на пътници от
04.07.2014 г. по маршрут: гр.София - гр.Шлайц, Германия, ведно със законната
лихва от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Р.В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на Р. Д.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗАП и
чл.82 ЗЗД сумата 828,12 лева
/осемстотин двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/ – обезщетение за
имуществени вреди от неточното неизпълнение на задълженията на дружеството по сключения между тях договор за превоз на пътници от 04.07.2014 г.
по маршрут: гр.София - гр.Шлайц, Германия, изразява-щи се в повреда на
багаж: лаптоп „Леново G 500” и чанта за
лаптоп, и разходи за извозване от мястото да инцидента до мястото за прекачване
на ново превозно средство, и за храна и вода, ведно със законната лихва от 09.04.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 19021, постановеното на 21.11.2016 г. по гр.д.№ 62 761/2015 г. по
описа на СРС, ІІІ ГО, 88 състав в останалата обжалвана част по отношение на
главните искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 19021, постановеното на 21.11.2016 г. по гр.д.№ 62 761/ 2015
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 88 състав – в
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Р.Д.Р. срещу „Р.В.” ООД
евентуални искове с правно осно-вание чл.45 ЗЗД за сумата 2 550,00 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата от 1 076, 09
лева – обезщетение за претърпени загуби, вследствие за настъпил пожар на 04.07.2014
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и искове с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху всяка главница за периода от
14.07.2014 г. до 08.04.2015 г., като недопустимо.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново
разглеждане от друг състав на предявените от Р.Д.Р. срещу „Р.В.” ООД евентуални искове с правно основание чл.50 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 050,00 лева
и на обезщетение за имуществени вреди: слънчеви очила, спортни обувки, яке с цип,
слушалки YBL, българо-немски речник, учебник по немски език Direkt zum Gra-matik, издателство „Kiett”, комплект учебници и учебни тетрадки по немски език
„Men-schen”, учебник по
електротехника за ІХ клас, издателство „Просвета”, мишка за компютър „Делукс”,
2 броя шапки с козирка, спортен сак, МР3 плеър, слушалки за компютър, в размер на
247,97 лева, от фазата на
устните състезания.
ОСЪЖДА
„Р.В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на Р. Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 613,31 лева
/шестстотин и тринадесет лева и тридесет
и една сто-тинки/ – разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата 359,28 лева /триста петдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Р.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Р.В.” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес ***
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 179,24
лева /сто седемдесет и девет лева и двадесет и четири сто-тинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.