Решение по дело №1883/2017 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 

 

В  ИМЕТО  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 08.12.2017 г.

Великотърновският районен съд, девети състав, в публичното заседание на  шестнадесети ноември , през две хиляди и  седемнадесета година ,

                                                          в състав: районен съдия- Йордан Воденичаров,

при секретаря Виляна Цалова , като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1883  по описа за 2017 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Предявени са  по реда на чл.415 от ГПК установителни искове , имащи за предмет   претендирани  изискуеми   вземания   за  заплащане на възнаградителна стойност/ цена/  на ползвани  услуги на информационно потребление в мрежата на мобилния оператор-ищец, лизингови вноски  и абонаментни такси;   2/ заплащане на неустойка    за предсрочно прекратен договор за далекосъобщителни услуги  - с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 79, ал.1, пр.1-во, вр. с чл.9,  чл.20а,  от ЗЗД, вр. с чл.226, ал.3 от ЗЕС, чл.298, ал.1, т.1 ТЗ  и чл.92 от ЗЗД.

 

 Фактите /обстоятелствата/, на които те се основават като предмет на изложените в исковата молба твърдения, са :

1) сключен между страните договор за фиксирани услуги за мобилен номер 35962591187/30.11.2011 г. и договор за мобилни услуги за мобилен номер 897/970881 от 30.01.2006 г., изменен с няколко допълнителни споразумения, последното от които от 18.06.2014 г., по силата на който “Теленор България” ЕАД - София в качеството му на оператор е поел задължение да предоставя на ответника Ж.Р.Ж. /с клиентски номер *********/ услуги за информационно потребление чрез осигурен достъп до своята обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно Общи условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, срещу задължението на втория да заплаща стойността им, съгласно избрания тарифен /абонаментен/ план; 2) изпълнение на основното задължение на търговеца оператор да осигури възможност на потребителя да ползва услугите в мрежата; 3) неизпълнение на задължението на ответника да заплати в определения срок тарифно установената стойност на реално ползваните за мобилен номер
0897 970 881 далекосъобщителни услуги за времето от 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г.: 198,47 лева с ДДС по фактура № **********/01.07.2014 г. - с падеж - 16.07.2014 г. и от 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г.: 69,22 лева с ДДС по фактура № **********/01.08.2014 г., с падеж 16.08.2014 г., като след поправка общия неизплатен дълг възлиза на 261,14 лева за двата отчетни периода; 4)  предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от ищеца – оператор, на основание чл. 75 от ОУ/ поради неизпълнение на задължението на ответника/, считано от 01.10.2014 г. и пораждане на правото му да получи на основание  раздел IV, т. 6 от допълнителното споразумение, във вр. с т. 11 от договора плащане на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти  за всеки номер, начислена и възлизаща  на 350,16 лева /предмет на издадената заповед за изпълнение/ по фактура № **********/01.10.2014 г., с падеж на 16.10.2014 г, включваща и сумата 244,01 лева - остатъчна цена на информационно потребление/ предмет на издадената заповед за потребление/  за посочените два предходни периода, получена в резултат на частични погашения.

Предвид горетвърдяното, ищецът  чрез пълномощника си - адвокат  В.Г. от САК моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на претендираните вземания  за цена на далекосъобщителни услуги  в размер на 244,01 лева  и   за неустойка  за предсрочно прекратяване на договора  в размер на 350,16 лева, заедно със законната лихва  върху тези суми , считано от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане - предмет на издадена заповед за изпълнение  от 16.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 3416/2016  г. на ВТРС, както  да  го осъди да заплати направените по заповедното и исковото производство  разноски.

В с.з. писмено поддържа предявените искове.     

Ответникът чрез пълномощника си - младши адвокат  Х.Х. от ВТАК  в срока по чл.131 от ГПК отрича съществуването на претендираните парични вземания с възражения почиващи на обстоятелствата: 1/ договорът за фиксирани услуги от 30.11.2011 г. за мобилен номер 35962591187 е прекратен на 30.11.2013 г. поради изтичане на срока му  от 24 месеца, защото не е подновяван ; 2/ не е сключвал  договор за мобилни/ фиксирани услуги за мобилен номер +359********* и затова подписаното допълнително споразумение  не е довело до създаване на валидно облигационно отношение  за посочените два отчетни периода от време; 3/ през тях  той  не е ползвал   далекосъобщителни  услуги  в мрежата на мобилния оператор  , както   за единия , така и за другия телефонен  номер;  4/  не е получавал никакви писмени  предупреждения за разваляне на  който и да било от въпросните  два договора съобразно изискването на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а освен това  претендираното право на неустойка /на основание едностранно прекратяване  на договора/ не намира опора в текстовете на представените договорни документи /дължи се неустойка само в случаите - предмет на уредба в разпоредбата на т. 3а от ОУ, на която обаче ищецът не се позовава/, т.е. не покрива нито една от хипотезите на клаузите.

Признава факта на сключен между страните договор за фиксирани услуги  за мобилен номер 35962591187/30.11.2011 г., както и /логически подразбираемо/ обстоятелството, че е подписал допълнителното споразумение от 18.06.2014 г.

В с.з. оспорва исковете и моли да претърпят санкция на отхвърляне като неоснователни и недоказани  с присъждане на направените по производството разноски по съображения/ доводи/ изложени в писмена защита.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Документално установен / и затова -доказан/   и подразбираемо признат / щом  е подразбираемо признат факта на подписване от ответника на договорния документ- аргумент от чл.180 от ГПК, вр . с чл.8 от ЗЗД/  е твърдяния главен юридически факт на постигнато на 18.06.2014 г. между страните  писмено съглашение , именувано допълнително споразумение  по програма "заедно" към договор  за мобилни/фиксирани услуги  за мобилен / фиксиран номер +359********* / вж. заверено фотокопие на този договорен документ , заедно с приложение - ценова листа - л. 8-л.12 от делото/, със срок на действие до 01.09.2016 г.,  по силата на което   ищецът в  качеството  си на  оператор/ с предишно наименование  " Космо България Мобайл" ЕАД/  е поел основно задължение да предоставя на ответника  в качеството му на потребител/ абонат/  активирани  услуги за осъществяване на  информационно потребление  чрез собствената си  обществена електронна  далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа за посочения мобилен телефонен номер , срещу  насрещното му основно задължение да заплаща в определен  срок  тяхната  стойност/ по ценова листа/    в парично  изражение  по избраната от него   абонаментна програма GLOBUL web&talk 16.99, както и   месечна абонаментна такса за правото на достъп. Получил е мобилно телефонно устройство  марка Alkatel / т.III/.  

По  електронната счетоводна  система   на „Теленор България" ЕАД е  отразен факт на   издадени  данъчни фактури/ представени на хартиен носител  като разпечатка на електронен документ- л.22 и л.20/ , отразяващи ползвани  за мобилен номер 0897 970 881 далекосъобщителни услуги/ доставки  по смисъла на ЗДДС/  за времето от 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г. на стойност  199,32 лева с ДДС по фактура № **********/01.07.2014 г. - с падеж - 16.07.2014 г. и от 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г. на стойност : 69,22 лева с ДДС по фактура № **********/01.08.2014 г., с падеж 16.08.2014 г.- общо 261,14 лева, като след  отчитане на плащане  в размер на 17,13 лева  по първата фактура на 01.07.2016 г., понастоящем  общият вменен на  ответника   неизплатен дълг възлиза на 244,01  лева. Тези констатации са предмет на заключението  на  приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза на вещото лице  Е.  Я.. Въз основа на  преглед и прочит на предоставена му справка/ извадка от автоматизираната система за отчитане и пренос на  трафични данни  за съответния период, вещото лице  приема , че е налице  реално потребление на далекосъобщителна услуга/ провеждане на изходящи разговори в мрежата на оператора/  и сумите по фактурите / включващи  разбира се и  абонаментни такси , както и две лизингови вноски  от по 17,85 лева/  отразяват ценово съответствие с потреблението.  

Тези факти  действително съставляват основание, пораждащо претендираните  вземания за стойност/ цена на електронна далекосъобщителна услуга, абонаментни такси и лизингови вноски, т.е. предявеният за установяването им иск подлежи на положителна санкция. 

Щом е настъпил юридическия факт на разгледаното по-горе писмено съглашение  между страните , имащо  характер на индивидуален  договор по смисъла на чл.8 от ЗЗД, неразделна част от който са приетите и одобрени общи условия на оператора/ чл.226, ал.3 ЗЕС/  с видова предметна определеност-  възмездно предоставяне  и потребление на  електронни далекосъобщителни услуги/ едностранна търговска сделка- чл.1, ал.1, т.13, накрая, вр. с чл.286, ал. 2 от ТЗ, изрично неуредена в облигационния закон , но допустима от свободата на договарянето -  чл.9  от ЗЗД и  идейно сродна с договора за изработка - чл.258 ЗЗД/,  е съвсем очевидно , че  за периода 01.07.2014 г. -31.08.2014 г.  той /юридическия факт/  е бил източник на валидно съществувало облигационно правоотношение. Този извод не  е и не може да е разколебан и отречен от/ поради  обстоятелството, че  по делото не   е представен писмен документ, съдържащ  сведение за предходно сключен  договор  за мобилни/ фиксирани услуги , който се допълва със споразумението от 18.06.2014 г. Сам по себе си  документът допълнително споразумение  съдържа това сведение , защото ако нямаше предходен  договор/ да бъде наречен условно - основен, първоначален/ не би имало никакъв смисъл  и  е нелогично  този документ да бъде така наименован , а  освен това и  текстът му е напълно достатъчен  да представи цялостно завършено съдържание / права и задължения, обект/ дори на отделен  индивидуален договор за възмездно предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги  за нов телефонен/ мобилен номер / телефонна карта/, т.е. без значение е  самото наименование- важно е съдържанието . Освен това  според документалните  доказателствени данни ответникът е получил  и мобилно устройство  , което означава,че  е поел задължение да заплаща  на  мобилния оператор  или лизингови вноски / чл. 345, ал.1, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ- във фактурите  е отразено това понятие  / или  цената му  на части , т.е.  на  разсрочено плащане / чл.183, ал.1, вр. с   чл.24, ал.2, чл.186а, изр.1-во, пр.2-ро ,  чл.70, ал.1, вр. с чл.69, ал.1, чл.200, ал.1 от ЗЗД/.

   Вярно е , че от  стриктно  гражданскопроцесуално гледище / при  позиция на оспорване  от ответника / ,  една данъчна фактура , когато е едностранно  съставена/ без подпис на другата страна/  е  частен  счетоводен документ, нямащ сам по себе си  достатъчна доказателствена годност   да  установи извършването  на описаната  в него доставка / на стока, услуга/  и  претендираното  вземане за конкретната й стойност/ цена/- аргумент от чл.180 от ГПК.  От тълкуването на тази норма се извличат  две положения : 1/  факт, че  фактурата е  издадена , т.е.,  че лицето, което я е издало/ създало я като документ/ като елемент на счетоводна отчетност е  направило в електронна  и/или  обикновена писмена  форма някакво  изявление за знание  за настъпване на определени   правно значими обстоятелства  ; 2/  че лицето, което  е подписало  този документ е негов  автор, т.е. автор на изявлението , инкорпорирано в същия. Разглежданият случай обаче  не може да бъде  разрешен  с езика на подобно стриктно гледище на доказателствена недостатъчност / поради голословното оспорване на ответника , че не бил получавал  мобилни услуги през периода/ , а с езика на логиката на  всички установени обстоятелства / доказателства/.    

Издаването на  една данъчна  фактура  е неотменно  задължение, предвидено в  данъчния закон  като последица  от факт на възникване на данъчно събитие / доставка/, явяващ се  източник  за определяне на  дължимия данък – чл.113, ал.1 от ЗДДС,   поради което в хипотеза на  нормално  стечение на нещата ,  не би могло да бъде  намерено разумно обяснение  защо едно лице –търговец ще издава  фактури , без да  са налице  реални доставки/ като се изключи тук, разбира се, хипотеза на замисъл за бъдещо „измамно” показване  пред данъчните власти на облагаема  по ЗДДС сделка  като да съществува , а всъщност такава няма  чрез съставяне на документ с невярно съдържание, с цел извличане на  облага  чрез  признаване и  реализация на  несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит- каквато хипотеза при големите обществено  значими комунални търговски компании е изключена/ , тъй-като  те /фактурите / като особени данъчно- счетоводни документи са доказателствен носител на информация  пред данъчната администрация  за деклариран  облагаем  доход. Не би могло да бъде намерено разумно обяснение  защо ответникът  би сключвал  договор за ползване на електронни далекосъобщителни услуги  с едновременно получаване на мобилно устройство от същия мобилен оператор , ако не  би  ползвал тези услуги и на всичко отгоре да дължи всеки месец  плащане на абонаментна такса за осигурен му достъп в мрежата?  Отговорът е : няма такова и   е нормално и логично  да ги е ползвал.  Не би могло  да бъде намерено разумно обяснение и на обстоятелството защо след като отрича  задължението си по двете фактури , по първата от тях е направил частично плащане?  Вещото лице категорично посочва , че  според предоставената му справка/ разпечатка  от  използваната вградена в обществената електронна далекосъобщителна мрежа технологична система на  записване и отчитане на трафични данни е налице реално потребление. Вярно е, че по-сигурна проверка по този въпрос би могло да бъде направена с помощта на технологична експертиза, но  така или иначе   наведените дотук доводи са  достатъчни  за главния извод ,  че ответникът  е обременен със непогасени в срок/ т.е. изискуеми/ задължения   за заплащане на  сборната остатъчна / към датата на подаване на заявлението по чл.411 от ГПК/ парична сума по двете фактури/ чл. 26,27 от Общите условия/- 244, 01 лева, прехвърлена  като старо задължение от предходен период във  фактура № **********/01.10.2014  г.

 

Предявеният иск имащ за предмет претендирано на основание раздел IV, т.6, изр.1-во от допълнително споразумение от 18.06.2014 г.  вземане за  неустойка за сумата 350,16 лева     поради  предсрочно прекратен договор за далекосъобщителни услуги / по фактура № **********/01.10.2014 г./  търпи санкция на отхвърляне като неоснователен.

 Правото на неустоечно вземане  на посоченото договорно основание  би възникнало  ако   е осъществена хипотеза на  предсрочно  прекратяване на договора по почин на самия ответник - потребител , а не  по почин на мобилния оператор . Умозрителността и правилността на този извод е удивително елементарна/ лесна:  отговорността за имуществени вреди на ответника във формата на неустойка , изразяваща се  в сумата  от стандартните  за съответната програма месечни абонаменти  до края на срока на споразумението  се поражда тогава, когато той / вж. чл.3 от допълнителното споразумение, във вр. с т.3а от Общите условия/  не е спазил задължението  да не извършва действието  прекратяване на договора преди да е изтекъл срока му/ тогава мобилния оператор би претърпял вреда във формата на пропуснати ползи от неполучаването на месечни абонаментни такси/ , както и да не извършва действието подаване на молба за временно спиране на   услугите.  Нито твърденията в исковата молба , нито доказателствата  установяват , че случаят   запълва   която  и да било от тези  хипотези, както и хипотезата да не извършва действия изрично забранени в индивидуалния договор.   Ако и  да е бил предсрочно прекратен договора, то този юридически факт  е настъпил по волевия почин  на ищеца/ по негово предпочитание/ и затова  същият няма как/ т.е. правно нелогично е  да е  придобил право на неустойка  в размер на сумата- сбор на  стандартните  за съответната програма месечни абонаменти  до края на срока на споразумението - нали  правото му да ги получава  се погасява с прекратяването  и  заедно с това се погасява и правото на достъп до мрежата на ищеца ?   Немислимо  и недопустимо е за неосигуряван достъп  на практика да се търси цена за такъв,  само че във вид на неустойка!?

В срока по чл.415, ал.1 от ГПК  ищецът не е предявил иск за установяване на вземането си   с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва  за сумата  126,72 лева- предмет на издадената заповед за изпълнение.

Поради това  заповедта в тази й част търпи санкция на обезсилване- чл.415, ал.2 ГПК.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК  ответникът дължи на ищеца плащане на сумата 271,04 лева, представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски , изчислена  съразмерно с уважената част от исковете на основата на доказаните реално направени разноски / 100 лева- заплатена държавна такса, 200 лева - възнаграждение за вещо лице,  360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение- по 180 лева за двете производства/  и следва да бъде осъден да го направи, тъй-като  вторият е упражнил това си право.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК  ищецът дължи на ответника плащане на сумата 235,73 лева, представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски , изчислена  съразмерно с отхвърлената част от исковете  на основата на доказаните  реално направени разноски / 100 лева- заплатено  адвокатско възнаграждение по заповедното и 300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение по исковото / и следва да бъде осъден да то направи , тъй- като вторият е упражнил това си право.   

 

            Предвид горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено  по реда на чл.415 от ГПК  по отношение на  Ж.Р.Ж., с ЕГН: **********, че  "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6  е носител на вземания   за сумата 244,01/ двеста четиридесет и четири / лева- представляваща  стойност/ цена/ на предоставени и ползвани  услуги за информационно потребление чрез осигурен достъп до своята обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа за периода 01.06.2014 г. - 31.07.2014 г./ по фактура **********/01.07.2014 г.  и фактура № **********/01.08.2014 г. /за мобилен телефонен номер +359*********, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 13.12.2016 г. до окончателното й изплащане  - предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3416/2016 г. на ВТРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск имащ за предмет претендирано на основание раздел IV, т.6, изр.1-во от допълнително споразумение от 18.06.2014 г.  вземане за  неустойка за сумата 350,16 лева     поради  предсрочно прекратен договор за далекосъобщителни услуги / по фактура № **********/01.10.2014 г./  като неоснователен.

Обезсилва на основание чл.415, ал.2 от ГПК заповедта за изпълнение  в частта й  за присъденото обезщетение за забава в  размер на законната лихва   за сумата 126,72 лева  за периода 17.10.2014 г. -21.11.2016 г.  поради непредявяване на иск за установяване на това вземане в срока по  ал.1.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1  ГПК  Ж.Р.Ж., с ЕГН: **********, да заплати на  "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 271,04 / двеста седемдесет и един лева и четири стотинки/ лева, представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски , съразмерно с уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА на основание  чл.78, ал.3 от ГПК  "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на  Ж.Р.Ж., с ЕГН: **********, сумата 235,73 / двеста тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща направени по заповедното и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му – пред ВТОС. 

Районен съдия: