ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, 04.10.2021г.
Варненският административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното ч.адм.д. № 1817 по описа за 2021 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. §2 ДР на ДОПК.
Образувано е по молба вх.с.д. № 12585/26.08.2021г. от ТД на НАП-Варна за
изменение на Определение № 2103/20.08.2021г. в частта за разноските по
съображения, че определеният размер за адвокатско възнаграждение е прекомерно
висок и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Прави се
искане разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до
минималния размер от 300лв. по чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004г.
С Разпореждане № 11575/13.09.2021г. съдът е разпоредил връчването на препис
от молбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с предоставена възможност за
представяне на писмен отговор по молбата в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
Във връзка с предоставената възможност е постъпило становище от „Изток
инвест 3000“ ЕООД с вх.с.д. № 14176/29.09.2021г., с което навежда доводи за
недопустимост, респ. за неоснователност на искането. Конкретно сочи, че правото
да се иска намаляване на разноските поради прекомерност в случая е
преклудирано, т.к. ответникът не е направил възражение за прекомерност
едновременно с изпращане на жалбата до съда. В тази връзка сочи, че
доказателствата за сторените разноски са представени с жалбата, последната е
подадена чрез административния орган, поради което същият е имал възможност да
изрази становище по тях. В случай че съдът приеме искането за допустимо сочи,
че неправилно ответникът иска разноските да бъдат определени по реда на чл.9,
ал.1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, т.к. по арг. по
арг. от §1 от ДР на Наредба № 1 по аналогия възнаграждението следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, която за охранителните
производство и за производствата по обезпечаване на доказателства предвижда
минимално възнаграждение в размер на 500лв. По изложените съображения твърди,
че заплатеното за производството адвокатско възнаграждение е в съответствие с
предвидения от минимален размер, поради което искането за неговото намаляване е
неоснователно.
Във връзка с постъпилата молба по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира
следното:
С Определение № 2103/20.08.2021г., Варненският административен съд, ХХІ-ви
състав, е отменил по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ул. Самоковско шосе № 7,
представлявано от управителя Мартин Русев Димов, действия за обезпечаване на
доказателства обективирани с протокол за предприети действия за обезпечаване на
доказателства № 0034100/20.07.2021г. на старши инспектори по приходите в
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с Решение № 145/05.08.2021г.
на директора на ТД на НАП-Варна, а именно: стока, представляваща МДФ профили с
бруто тегло 26000кг., намираща се в контейнер FFAU1521900, превозвана с МПС
марка DAF рег.№ В 2931 ВВ и ремарке с рег. № В 1401 ЕН, запечатана с 1бр. ТСК -
пломба № 0534338, и е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на
дружеството разноски за производството в размер на 550 (петстотин и петдесет)
лева, от които 50,00лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В конкретния случай искането по молба вх.с.д. № 12585/26.08.2021г. за
изменение на така постановеното определение в частта за разноските, е
мотивирано с прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Тъй като производството по реда на чл. 41, ал. 3 ДОПК не се провежда в
открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се направи възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, и ответната страна не е изразявала становище по жалбата.
С писмо вх. № 12190/17.08.2021г. на основание чл. 152, ал. 2 и ал. 3 АПК само е
представена жалбата, ведно с административната преписка, като в производството
по чл. 41, ал. 3 ДОПК съдът не е длъжен на основание чл. 163, ал. 2 АПК да
указва срок за отговор. Поради това настоящият съдебен състав приема, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо да се
направи по реда на чл. 248 ГПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно, т.к. изплатеното и
присъдено адвокатско възнаграждение е определено в предвидения по Наредбата
минимален размер.
Неоснователно ТД на НАП-Варна твърди, че в случая размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - за изготвяне на жалба без
процесуално представителство.
Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела са предвидени в чл. 8 от Наредбата, като тези по делата
без материален интерес, са регламентирани в ал. 2 на същия. Тъй като
производствата по чл. 41, ал. 3 ДОПК не са сред изрично посочените в чл. 8, ал.
2, точки 1-7, приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, според
която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лв.
Отделно, дори да се приеме че хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК не се
обхваща от правилото по чл. 8, ал. 3 от Наредбата, по арг. от §1 от ДР на
Наредбата, приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата, според
която за охранителни производства и производства за обезпечаване на
доказателства, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв.
По изложените съображения искането за изменение на Определение № 2103/20.08.2021г.
в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.с.д. № 12585/26.08.2021г. на ТД на НАП-Варна за изменение на
Определение № 2103/20.08.2021г. в частта за разноските.
Определението съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 41, ал. 3 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: