Мотиви към
присъда по НОХД № 4392/2015г. по описа на Софийски Градски Съд, Наказателно Отделение, 17-ти състав
Обвинението е повдигнато от Софийска Градска
Прокуратура против А.Д.А.
за
това, че на 22.07.2014 г. около 03,30ч. в гр.С., ж.к.“****“,
бл.***,
вх.**, ет.*, ап.**, отнел чужди движими вещи -
1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 42 лв., пари в брой 100 лв. и
100 евро с левова равностойност 195.58 лв., 1 бр. ключ за лек автомобил Форд „Ка“
на стойност 42 лв., 1 бр. ключ за офис на стойност 14 лв., 2 бр. ключове на
стойност 2.80 лв., 1 бр. устройство за удостоверяване посредством смарт-карта
(електронен подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и към него свързан с двойна еластична връзка флаш-памет с
надпис „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“ на стойност 93.10 лв., 4 бр. ключове на стойност 5.60
лв., всички на обща стойност 502.08 лв., от владението на Н.В.А. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - увредил в
долната част дограма на прозореца в кухнята, и деянието е извършено в условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК - осъждан с
влязла в сила на 03.10.2007г. присъда от 15.05.2006г. по НОХД № 679/2006г. на
Районен Съд Козлодуй на лишаване от свобода за срок от пет години - престъпление
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК
и в
периода от 04.24 ч. до 04.27 ч. на 22.07.2014г. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на
бул.“*****“ при условията на продължавано престъпление използвал платежни
инструменти, както следва:
■ на 22.07.2014г.,
04.24 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “У.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014г.,
04.25 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “П.И.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014г.,
04.26 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “П.И.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014г.,
04.27 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AF1B0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *****,
издадена от “С.” (Swedbank) Естония,
без съгласието на титуляра М.К.,
като
деянията не съставляват по-тежко престъпление - престъпление по чл.249,ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК
В съдебно заседание,
представителят на СГП поддържа обвинението срещу подсъдимия
за извършени от него престъпления по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Счита, че
от събраните по делото доказателства, които обсъжда поотделно и факта, че
пострадалата А. е разпознала А., като извършителя на кражбата от дома й, както
и факта, че част от отнетите от пострадалата вещи са открити в дома обитаван от
подсъдимия, с което се доказва авторството на деянието от негова страна. В
жилището е проникнато чрез взлом и в него са се съхранявали инкриминираните
вещи. От показанията на свидетелката А. се потвърждава местонахождението на
тези вещи. Извършен е оглед на местопроизшествието. Изготвена е СОЕ,
установяваща равностойността на инкриминираната валута към инкриминираната
дата. Пледира за наказание лишаване от свобода малко над минималния размер, а
именно пет години.
Служебния защитник на подсъдимия А., адв.Р. пледира, че от събраните писмени и гласни доказателства обвинението не е
доказано по безспорен и категоричен
начин. Липсват според него доказателства, които да обосновават авторството на деянието от страна на
подсъдимия, като посочва, че инкриминираните вещи са попаднали в подзащитния му
по начин различен от твърдяното от държавното обвинение, поради което пледира
за оправдателна присъда.
Съдът, като взе предвид
доводите и възраженията на страните и прецени доказателствата
по делото, събрани по реда на чл.13 и чл.14 от НПК и съобразно своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.Д.А. - род. ***г*** Т., българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН: **********. Осъждан е общо тринадесет пъти с влезли в
сила присъди. Осъжданията му са за
умишлени престъпления, всички с изключение на една по чл.297 НК, против
собствеността, като са му определяни по
някои от тях наказания лишаване от свобода. Осъждането
му по НОХД № 679/2006г. на Районен Съд Козлодуй, по което с Присъда №
183/15.05.2006г., влязла в сила на 03.10.2007г., А.Д.А. е осъден за
престъпление по чл.196,
ал.1, т,2 вр.
чл.195,
ал.1, т.3, пр.1 и т.5, вр.
чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” НК на лишаване от свобода за 5 години
при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 17.11.2011г.
На
21/22.07.2014г. обвиняемият А. ***. Разхождал се из града, като след полунощ минавал
през ж.к.“****“. Към 03,00-03,30 ч.
на 22.07.2014г. минавайки покрай бл.*** забелязъл, че един от апартаментите на
първия етаж, находящ се във вх.В на същия блок бил с просторен прозорец.
Подсъдимия пробвал дограмата на същия дали е затворена. Установил, че същата е
затворена, но се поддава на деформации. При така установените от него данни той
решил да проникне през този прозорец в жилището. След като оказал натиск в
долната част на дограмата той успял да я деформира, като така успял да отвори
прозореца навътре към жилището.
Към
03.30 ч. през вече отворения прозорец подсъдимият А. влязъл в кухненското
помещение на посоченото жилище, а от него - в коридора на апартамента.
Това
било ап.51, което жилище било обитавано от св.Н.А.. Същото се състояло от хол,
спалня, детска стая и самостоятелно обособено кухненско помещение с голям
прозорец с алуминиева дограма. През същата вечер тя се намирала в дома си и по това време спяла в спалнята.
А.
влязъл в кухненското помещение на посоченото жилище, а от него - в коридора на
апартамента. Включил осветлението в коридора и забелязал голяма дамска кожена чанта,
розова на цвят, оставена върху шкаф за обувки, която му привлякла вниманието и я
взел.
В
същото време пострадалата А. се събудила от шума, който се създал при
деформирането на дограмата и отварянето на прозореца. Тя
станала от леглото в спалнята си, отворила вратата към коридора, при което видяла в коридора подсъдимия А. и се
развикала. Последния веднага се върнал към кухнята, откъдето скочил обратно
през прозореца навън и избягал. Въпреки, че го видяла за секунди, свидетелката А.
запомнила отличителни черти от външността на подсъдимия А. – формата и чертите
на лицето му, а също така и облеклото му. След известно време като се успокоила
и се огледала, свидетелката А. установила липсата на дамската си чанта, след
което се обадила в полицията. Чантата съдържала лична карта, свидетелство за
управление на МПС, адвокатска карта, а също и устройство за удостоверяване
посредством смарт-карта (електронен подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и свързан към него с двойна еластична връзка флаш-памет с
надписи „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“, ключ
от лек автомобил марка Форд, модел „КА“ и ключове за жилището и офиса на св.А. - ключ с чип, 2
секретни и 4 обикновени ключа. В чантата имало и пари - банкнота от 100 евро,
както и общо 100 лв. в банкноти с различен номинал. Имало и 4 банкови платежни
карти: дебитна карта № *******, издадена
от “У.Б.” АД, с титуляр свидетелката Н.А., дебитна карта № *******, издадена от
“П.И.Б.” АД, с титуляр свидетелката Н.А., дебитна карта № *******, издадена от
“П.И.Б.” АД, с титуляр свидетелката Н.А., дебитна карта № *****, издадена от
естонски клон на шведската банка “С.” (Swedbank), с титуляр свидетеля М.К. (съпруг на Н.А.).
След
като избягал с чантата на свидетелката А., подсъдимия А. разгледал съдържанието
на същата и намерил вътре в нея четири дебитни карти и листче с написан на него
ПИН-код, след което продължил да обикаля из С.. Около час по-късно, към
04.25ч., стигнал до ж.к.“К.П.“ и до бл.**, находящ се на бул.“*****“ забелязал
терминално устройство, собственост на “П.И.Б.” АД. Същото било с
идентификационни номера ATM AFIB 0184.
Подсъдимия
решил да опита да отнеме средства ог сметките, към които били издадени четирите
платежни банкови карти, намерени в отнетата дамска чанта на свидетелката А.,
чрез това терминалното устройство и в 04.24ч. на същата дата А. въвел дебитната
карта с № *******, издадена от “У.Б.” АД на името на свидетелката Н.А., в
банкомата ATM № AFIB 0184, собственост на “П.И.Б.” АД, задал данни за
извършване на операция и въвел четирицифрен код, който бил намерил записан на
листче в отнетата дамска чанта, разчитайки на съвпадение с пин-кода за картата.
Въведените данни за пин-код се оказали погрешни и зададената на терминалното
устройство операция не била изпълнена, но била регистрирана в информационната
система на “У.Б.” АД.
Веднага
след това - в 04.25ч., подсъдимият А.А. въвел дебитната карта с № *******,
издадена от “П.И.Б.” АД на името на свидетелката Н.А., в банкомата ATM № AFIB 0184, собственост на “П.И.Б.” АД, задал данни за
извършване на операция, и отново въвел същия четирицифрен код, разчитайки на
съвпадение с пин-кода за картата. Въведените данни за пин-код се оказали
погрешни и отново зададената на терминалното устройство операция не била
изпълнена, но била регистрирана в информационната система на “П.И.Б.” АД.
В
04.26ч. той въвел дебитната карта с № *******, издадена от “П.И.Б.” АД на името
на свидетелката Н.А., в банкомата ATM № AFIB 0184, собственост на “П.И.Б.” АД, задал данни за извършване
на операция, и за пореден път въвел същия четирицифрен код, разчитайки на
съвпадение с пин-кода за картата. Въведените данни за пин-код пак се оказали
погрешни и зададената на терминалното устройство операция не била изпълнена, но
била регистрирана в информационната система на “П.И.Б.” АД.
След
извършване на трите неуспешни операции, подсъдимият А. тръгнал да се отдалечава
от терминалното устройство ATM № AFIB 0184, но променил намерението си и отново се върнал към
банкомата. В 04.27ч. той въвел дебитната карта с № *******, издадена от “С.” (Swedbank) Естония на името на свидетеля М.К., в
банкомата ATM № AFIB 0184, собственост на “П.И.Б.” АД, задал данни за
извършване на операция, и отново въвел намерения четирицифрен код, разчитайки
на съвпадение с пин-кода за картата (л.74-75 - сн.18,сн.19,сн.20,сн.21,сн.22 от
експертизата, в които във видеоизображенията са изписани данни на картата,
въведена в терминалното устройство). Въведените данни за пин-код отново се
оказали погрешни и зададената на терминалното устройство операция не била
изпълнена, след което А. си тръгнал окончателно оттам.
По
същото време в П.ската Окръжна Прокуратура се водило наказателно производство №
657/2014г. по описа на ІІ РУП при ОД на МВР-П., за извършено престъпление по чл.249 НК и на 02.08.2014г.,
в дома на свидетелката С.С. ***, било извършено претърсване в присъствието Б.И.
и обвиняемия А.А., които живеели там, при което било намерено и иззето от етажа
обитаван от А. устройство за удостоверяване посредством смарт-карта (електронен
подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и свързан към него с двойна еластична връзка флаш - памет с надпис Kingston
и DT SE9 16 GB. С постановление на Окръжна Прокуратура П. от
09.12.2014г. описаното устройство е изпратено за приобщаване към ДП №
2478/2014г. по описа на 06 РУ-СДВР.
На
09.09.2014г. било извършено разпознаване по снимки при което свидетелката Н.А.
посочила подсъдимия А.А., като лицето, което е проникнало и е видяла в
апартамента си на 22.07.2014г. към 03.30 ч.
На
03.12.2014г. по делото водено от ОП-П. бил извършен оглед на веществени
доказателства – на иззетите при претърсването от 02.08.2014г. вещи, за което
бил съставен съответния протокол и заверено копие от същия бил изпратен на СГП за приобщаване към материалите
по ДП № 2478/2014г. по описа на 06 РУ-СДВР (л.80-85 от ДП).
В хода
на разследването към материалите по делото са приобщени записите от
видеокамерите за наблюдение на терминално устройство ATM
AFIB 0184, собственост на “П.И.Б.” АД, за времето
03.30 ч. - 05.30 ч. на
22.07.2014г. Според заключението на извършената видео-техническа
експертиза, разположението на лицето спрямо камерите, облеклото му и качеството
на снимките не позволяват лицева идентификация, но отчетливо са разграничени
действията и извършените операции на терминалното устройство в периода 04.23ч.
- 04.27ч., вкл. върху изображенията е съхранена и информация за естонската
платежна карта, която е била въведена в устройството (сн. 17-22 на л.74-75 от
ДП), както и облеклото на записаното лице.
От
заключението на назначената оценителна експертиза се установява стойността на
отнетите вещи, както следва - 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа - 42 лв., 1
бр. ключ за лек автомобил Форд „Ка“ - 42 лв., 1 бр. ключ за офис -14 лв., 2 бр.
ключове - общо 2.80 лв., 4 бр. ключове - общо 5.60 лв., 1 бр. устройство за
удостоверяване посредством смарт-карта (електронен подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и към него свързан с двойна еластична връзка флаш-памет с
надпис „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“ - 93.10лв. Левовата равностойност на 100 евро е
определена на 195.58 лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: обяснения от подсъдимия ,
показанията на свидетелите Н.В.А.,
М.К., С.В.С., И.Н.Б., С.Н.Г., А.Д.М., А.Г.Г. и Б.А.И., протокол за оглед на местопроизшествие /л.9-10 от
ДП/, снимков материал към същия /л.77-78 от ДП/, протокол за разпознаване
на лица и предмети и приложение към него /л.36-37 от ДП/, справки от мобилни оператори /л.27-30 от ДП/,
справки от банки, ведно с 2бр. дискове и фотоснимка /л.17-21 от ДП/, копие от
договор за мобилни услуги /л.63-65 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.80-85 от ДП/, протокол за претърсване и изземване /л.159-161
от ДП/, заключенията на назначените и изготвени експертизи по делото – видео-техническа
/л.71-76 от ДП/ и оценителна /л.114-116
от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия
/л.168-175 от ДП/.
Показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Н.В.А., М.К., И.Н.Б., С.Н.Г.,
А.Д.М., А.Г.Г. съдът възприе и им даде
вяра, като прецени, че същите са
единни и логични, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства и
доказателствени средства и са относими към предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се
откриват съществени противоречия по
смисъла на чл.305, ал.3, предл.2 от НПК.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.В.С. и Б.А.И., тъй
като същите са противоречиви както помежду си, така и с останалия по делото
доказателствен материал. Отчасти
кредитира показанията ня свидетелите И.Б. и С.Г..
Съдът не кредитира в цялост и обясненията на подсъдимия, дадени пред
съдебния състав, тъй като противоречат на останалия по делото доказателствен
материал и ги възприема като защитна версия.
За обосноваване извода си относно авторството на деянието от подсъдимия
съдът кредитира като годно
доказателствено средство приложения по делото протокол за разпознаване на лица
и предмети, удостоверяващ извършеното разпознаване от пострадалото лице – Н.А.,
както и показанията на същото лице, дадени както по ДП, така и пред съдебния
състав.
Същият е изготвен съобразно
изискванията на НПК, подписан е от две
поемни лица, присъствали при извършване на следственото действие.
Относно възраженията на защитата за недействителност на извършването на
това процесуално-следствено действие съда допусна до разпит в качеството на
свидетели поемните лица присъствали на разпознаването. Видно от същите,
поемните лица са категорични, че подписите поставени под протокола за
разпознаване са техни, но от друга страна заявяват, че не са присъствали на
процесуално-следствено действие разпознаване. Видно от заявеното от същите, те
нямат почти никакъв спомен за случилото се и заявяват, че са били в 06 РУ-СДВР
по техни си случай, като нямат спомен какво са разписвали, а единствено
заявяват, че са им показвани снимки от органите на полицията.
За по-пълно изясняване на обстоятелствата относно тяхното присъствие бе
проведена и очна ставка между тези свидетели, след което бе проведен повторен
разпит на пострадалата А..
При провеждането на очната ставка свидетелите отново посочват, че не са
присъствали на разпознаване (на живи лица), а са извършвали такова по снимки.
Разпитаната след това пострадала А. в същото време посочва, че при
разпознаването са присъствали мъж и жена, по-възрастни от нея, като сочи, че не
си спомня много добре дали това са свидетелите Г. и Б., но заявява, че са й
заприличали на тях, като ги е видяла пред съдебната зала. Този факт се потвърждава
от изнесеното от нея и че при разследващия полицай при когото се е провеждало
това процесуално-следствено действие е имало хора, които са подавали жалби и те
са участвали като поемни лица. Така изнесеното от нея съвпада с посоченото от
свидетелите (поемни лица), че са били в районното управление, за да подават
жалби.
Изложеното от тях съвпада и с изнесеното от А., че поемните лица са се
разписали на протокола, след като тя е извършила разпознаването. В този смисъл
се потвърждава присъствието на лицата, като липсата им на конкретен спомен се
дължи на липсата на ориентация у същите за реда по който се извършва това
процесуално-следствено действие и изобщо за същото. Този факт е логичен и
житейски обясним, предвид, че поемните лица не са юристи и до този момент не са
участвали в провеждането на каквито и да е било процесуално-следствени
действия. Отнесено и към изминалия период от време е нормално същите да загубят
точен и ясен спомен за случилото се, още повече, че тези действия не са били
относими към случаите поради които те са били в районното полицейско
управление. Логично е да нямат ясен спомен от онзи момент, тъй като съзнанието
и мислите им тогава са били заети основно с техните си проблеми, поради които
са отишли в 06 РУ-СДВР. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че
разпознаването е било по снимков материал, което допълнително обърква спомените
на свидетелите относно факта на какво точно са присъствали.
В обобщение настоящия съдебен състав приема, че процесуално-следственото
действие разпознаване по снимков материал е проведено редовно и съгласно
правилата на НПК и води до съответните правни последици, като отразеното в него
следва да се кредитира и отчете при обсъждането на доказателствата и
постановяване на крайния съдебен акт.
При огледа ма местопроизшествието
са установени нараняванията и деформациите по дограмата на жилището на пострадалата,
причинени от подсъдимия, за да проникне в жилището. Видно от показанията на А.
и нейният съпруг, преди инкриминираното деяние тези наранявания и деформации ги
е нямало.
Относно направения видеозапис от АТМ-автомата, отнесено към справките от
банки кои карти са използвани във времевия отрязък, отразен на видеозаписа независимо,
че се касае за косвено доказателство
относно обвинението за извършено престъпление по чл.195 от НК, съдът, като оцени факта, че са използвани
част от инкриминираните вещи – банкови карти, както и извършеното разпознаване на
проникналото в апартамента лице, счете,
че същите допълват извода, че А. е извършителят на деянието. Следва да се
отбележи и че облеклото на лицето отразено във видеозаписа отговаря на описанието
на облеклото на лицето проникнало в жилището на пострадалата, дадено от
последната. В тази връзка съдът намери за неоснователно
възражението на защитата за недоказаност на авторството на престъплението, като
следва да се отбележи, че не дава вяра на изнесеното от подсъдимия, неговия
брат и св.С., че са намерили чантата и съдържащите се в нея банкови карти.
В същото време това доказателство се явява пряко такова относно
обвинението по чл.249 от НК.
Относно обвинението по чл.195 от НК следва да се отбележи, че категорично
доказателство относно авторството на деянието са показанията на пострадалата Н.А..
Съда цени същите като достоверни, логични и последователни, като последната не
може да бъде упрекната в предубеденост и заинтересованост, тъй като не е
познавала подсъдимия към момента на деянието и образуването на наказателното
дело и дава описание на същия по свои лични възприятия от инкриминирания
момент, които след това са и в основата на извършеното разпознаване.
А. дава подробни обяснения относно фактите и обстоятелствата към нощта
на престъплението, като подробно описва разположението на жилището,
местонахождението и състоянието на дограмата откъдето е проникнато, мястото
където са се намирали инкриминираните вещи, а именно дамската й чанта и какво е
имало в нея. Тя дава също така и обяснения относно белезите по които е
разпознала лицето – специфичен нос, като изрично заявява, че не си спомня
повече подробности с оглед изминалия период от време. Същата посочва мястото и
времето когато е видяла лицето проникнало в жилището й, като описва специфичен
нос на последния. В тази връзка бе направено искане от представителя на
държавното обвинение да бъдат прочетени показанията на свидетелката дадени в
хода на досъдебното производство, с оглед изнесеното от нея, че не си спомня
вече доста неща, както и установени противоречия. Защитата и подсъдимия не
дадоха съгласие за това, поради което тези показания бяха прочетени по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК, след което свидетелката заявява, че
поддържа казаното от нея в рамките на ДП, тъй като към настоящия момент е
забравила доста неща и тогава спомена й е бил по-пресен. В тези показания от ДП
свидетелката дава доста по-подробно описание на извършителя, като описва височина,
облекло и посочва, че според нея е от бил от ромски произход, специфика на
носа, както и специфично изражение на очите, форма на очите и поглед.
В съдебно заседание свидетелката описа единствено специфичния нос на
извършителя, като не даде сведения относно другите белези, описани от нея при
разпитите й в ДП, дори изказа учудване как е могла да възприеме форма и
изражение на очите.
Настоящия съдебен състав дава вяра на изнесеното от свидетелката в хода
на ДП предвид, че към онзи момент спомените и възприятията й за случилото се са
били много по-пресни и по точно отразяват възприетите от нея обстоятелства, а
също така и факта, че тя е давала показания на два пъти – на 22.07.2014г. и на
09.09.2014г., които са идентични и непротиворечиви. Факта, че в рамките на
почти два месеца тя е дала едни и същи показания относно възприетите от нея
белези дава основание на съда да приеме, че в действителност това са реалните
нейни възприятия от момента на инкриминираното деяние и същите отговарят на
действителността. Следва също така да се отбележи, че освен изминалия период от
време, към датата на даване на показания в хода на съдебно следствие, то
присъствието в съдебна зала на подсъдимото лице видимо притесняваше
свидетелката, което от своя страна също следва да се отчете при преценка на
дадените пред съдебния състав от нея показания.
Свидетеля М.К. е съпруг на пострадалата А. и към инкриминираната дата не
е бил на територията на Р.България, но дава подробни сведения за проведения
между него и съпругата му телефонен разговор непосредствено след деянието.
Видно от неговите показания обясненията дадени му към онзи момент от А.
съвпадат изцяло със заявеното от последната по наказателното производство. Този
факт също потвърждава достоверността на показанията на А., като потвърждава
извода за тяхното кредитиране. К. посочва, че съпругата му е обяснила какво е
станало, че крадец е проникнал в жилището им, откъде е влязъл, какво е взел и
от къде го е взел, а именно дамската чанта на съпругата му. Посочва също така
какво му е съобщила тя и относно съдържанието на същата.
Изводите на настоящия съдебен състав относно авторството на деянията не
се основават единствено на показанията на свидетелката, дадени по реда на
чл.281, ал.4 от НПК, тъй като и в съдебна зала тя потвърди част от чертите по
които е разпознала извършителя, а именно специфичен нос, както и факта, че
именно подсъдимия е използвал отнетите й банкови карти, а също така и факта, че
в обитаваното от него жилище са открити и друга част от инкриминираните вещи - устройство за удостоверяване посредством смарт-карта
(електронен подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и към него свързан с двойна еластична връзка флаш-памет с
надпис „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“. Същите са специфични и не са заменяеми вещи,
с оглед наличната информация на тях, като собствеността и произхода им е извън
всякакво съмнение.
Тези вещи са иззети с протокол за претърсване и изземване от
02.08.2014г. по ДП № 657/2014г. по описа на ІІ РУП при ОД на МВР-П., водено
също срещу подс.А. за извършено престъпление също по чл.249, ал.1 от НК, след
съответното разрешение и разпореждане от компетентния съд, в случая ПОС по ЧНД
№1132/2014г. по описа на този съд от 01.08.2014г.. Същите са изпратени като
заверени преписи от ОПП за приобщаване към настоящето наказателно производство.
Въпреки, че тези процесуално-следствени действия са извършени по друго
наказателно производство, то няма процесуални пречки същите да се използват
като годни доказателства и доказателствени средства и в настоящето
производство, тъй като са изготвени по съответния законоустановен ред по
правилата на НПК.
Видно от изготвения и приложен протокол за оглед на веществени
доказателства от 03.12.2014г. устройство за
удостоверяване посредством смарт-карта (електронен подпис) с надписи „www.*****.com“ и „*****“ не може да бъде изведено
съдържанието му, тъй като се изисква инсталиране на драйвери, които притежава
единствено законния собственик, а прикаченото към него устройство флаш-памет с надпис „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“ е отворено и описано съдържанието му, като
подробно същото е описано, но следва да се отбележи само, че съдържанието на
устройството е именувано NORA AROYO, т.е. точно името на пострадалата и съдържа точно нейните документи и
информация.
Така описаните доказателства допълват извода за авторството на деянието,
а също така допълват и потвърждават изнесеното от свидетелката и прочетено по
реда на чл.281, ал.4 от НПК, като определено може да се направи
правнообоснованият извод, че изводите на съда в тази насока не почиват
единствено на прочетените показания на свидетелката А. по реда на чл.281, ал.4
от НПК.
Заключенията на назначените и изготвени по делото видеотехническа и съдебно-оценителна експертизи, съдът възприе изцяло, като счете, че същите са обективни, компетентни, всестранни,
пълни и относими към предмета на доказване в производството.
Също така следва да се отбележи, че видно от приложената и приета по
делото видеотехническа експертиза, облеклото на заснетото лице на АТМ-автомата
отговаря на описаното от свидетелката А. в хода на досъдебното производство,
който факт отново потвърждава извода, че става въпрос за едно и също лице.
В заключението на същата е изрично посочено: че са установени цветни
изображения от две охранителни камери заснемащи пространство пред АТМ
устройство №
AFIB0184 /с изяснено местоположение
към онзи момент/.
Посочено е също така, че: „На
предоставените записи от двете камери за времето от 04:23:45ч. до 04:27:41ч. на
22.07.2014г. според индикацията на камерите се вижда лице от мъжки пол облечено
в син суитшърт с поставена на главата качулка, черно долнище от анцуг и
маратонки, да приближава да банкомата. След като стига до него лицето извършва
три транзакции, като през времето на извършване на действията мъжът се оглежда
постоянно и преди всяка транзакция поглежда нещо от предмет наподобяващ лист
хартия. В 04:26:39ч. на същата дата лицето тръгва, но се връща до банкомата и
извършва още една транзакция, след което си тръгва в посоката, от която е
дошъл.“.
Така установеното описание на лицето пред банкомата напълно отговаря на
посоченото от А. описание на лицето влязло в дома й, а именно висок около 170
см.облечен с тъмен суитшърт и черни панталони наподобяващи анцуг.
И височината на лицето освен другите специфични белези съобщени от
пострадалата също съвпада с отразеното в експертизата, видно от съпоставката на
същото с височината на банкомата.
Отразеното в експертизата за поглеждането преди всяка транзакция в лист
хартия отговаря и на установеното, че подсъдимия е намерил в отнетата чанта
лист хартия, на който е имало изписан
ПИН-номер и последния се е надявал той да е за банковите карти.
За по голяма яснота бяха допуснати до разпити в качеството на свидетели А.М.
– специалист по картово банкиране, която е извършила вътрешна проверка за
извършените транзакции с отнетите карти и А.Г. – ръководител отдел „обслужване
на клиенти“ към фирмата за доставка и поддръжка на постерминалните устройства.
На същите бяха предявени снимките от снимковия материал, приложен към
изготвената видеотехническа експертиза, като те разясниха принципното действие
на т.н. банкомати и какво се съдържа като информация на изготвените от постерминалното
устройство снимки.
Видно от изнесеното от св.М. на снимковия материал се отразява номера на
банкомата, часа на транзакцията е номера на картата, която е използвана. След
предявяване на снимковия материал същата посочва отразените времеви отразявания
на извършване на снимките, т.е. на опитите за извършване на транзакции. Посочва
също така и номерата на картите и банките от които са издадени, но не може да
каже точните имена на банките, тъй като заявява, че помни същите наизуст
цифровите им обозначения.
Свидетелят Г. посочва изрично, че постави ли се картата винаги излиза
нейния номер, като също обяснява принципа на действие на постерминалните
устройства.
С оглед изнесеното от тези свидетели може да се допълнят изводите
посочени в заключението на видеотехническата експертиза, като се приемат за
установени номерата на картите, с които е правен опит за извършване на
транзакции и времевите отбелязвания, когато са правени последните.
Видно от така посоченото от тези свидетели използваните банкови карти
съвпадат с тези отнети от пострадалата А. на инкриминираната дата. Следва да се
отбележи и че безпротиворечиво е установено и времето, когато са правени тези
опити, а именно непосредствено след извършване на инкриминираното деяние по чл.195
от НК, видно от отразеното на самия снимков материал.
Тези факти и обстоятелства, отнесени към даденото становище от вещото
лице, изготвило видеотехническата експертиза, че по представените записи
липсват данни за извършени манипулации – внасяне, довнасяне, изнасяне,
прекъсване на тайм-кода, както и допълнително внесени данни в тези кадри – нито
е дослагвано, нито е изваждано и че от постерминалните устройства са му
предоставени само снимки, може да се изведе извода, че отразеното на тези
снимки и записи са годни доказателства и следва да се кредитират при оценка на
доказателствата.
Съда не кредитира показанията на свидетелите С.С. и Б.И., както и обясненията
на подс.А. в голямата им част, като прецени, че същите противоречат както на
останалия доказателствен материал по делото, така и между себе си.
На първо място следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия при
преценката им следва да се отчете, че са както източник на доказателства, така
и защитна версия на същия.
В показанията си св.С. посочва, че когато са били в тр.С. са били със
св.И. и подс.А., за да си търсят двамата работа, като вечерта са били в казино,
откъдето са си тръгнали към 01,30 ч. и на път за хотела, в който са били
отседнали са намерили по пътя дамска чанта около 01,30 ч., т.е. непосредствено
след като са излезли от казиното и са вървели до хотела около половин час пеша.
Посочва, че чантата е била средна на размер, кафява или черна, тъмна на цвят.
Изрично заявява на два пъти: „аз бях малко по далеч от тях“ – т.е. от
подсъдимия и св.И.. Също така изрично заявява, че подсъдимия е изкарал само
една банкова карта, като уточнява „дебитна“, а останалото от чантата е изсипал
на земята, след което е отишъл да провери тази карта, има ли нещо в нея и след
това са се прибрали в хотела и на другия ден са си отишли в с.Т., област П..
Свидетеля И. заяви пред съда, че са били в гр.С. през м.май или м.юни на
2014г., за да си търсят работа и след като са обикаляли през деня, вечерта са
били в казино след което са се прибрали в хотела, в който са били отседнали и
уточнява изрично, че същият е бил близо до казиното. Посочва, че по пътя са
намерили дамска чанта, тъмна на цвят, платнена. Посочва, че е бил прегърнат с
жена си и не е обърнал внимание на съдържанието на намерената чанта, не помни
дали е видял какво има в нея, тъй като е бил пиян. Изрично заявява, че А. е
изхвърлил тази чанта в канал до хотела, след което са се прибрали в последния.
Заявява, че на следващия ден са си заминали за с.Т., обл.П. и не са разговаряли
с брат си относно съдържанието на тази чанта.
Подс.А. в обясненията си пред съда заявява, че са се прибирали от
заведение с брат си и снаха си и по пътя са намерили чанта, която е взел и
видял, че в нея има дамски принадлежности и портфейл, в който не е имало пари,
но е имало подредени много банкови карти, пет или шест на брой. Изрично
посочва, че е имало вътре и пин-код написан на лист, като не може да уточни
ръкописно или напечатано. Посочва също така, че същата вечер е проверил само
една карта дали има нещо в нея със ПИН-кода, който е намерил в портфейла на
банкомат на 50-тина метра от хотела, в който са били отседнали, като заявява,
че е изхвърлил след това всички карти.
Посочва, че са били дошли в С. да си търсят работа и са стояли два дена
и две нощи.
Видно от така изнесеното са налице множество и съществени противоречия
между показанията на свидетелите, както помежду си, така и с обясненията на
подсъдимия.
На първо място следва да се отчете противоречията в показанията на св.С. с безспорно установените по делото
факти, а именно тя твърди, че са си тръгнали от казиното към 01,30 ч.и на път
за хотела са намерили въпросната чанта, съдържаща инкриминираните банкови
карти. Изрично посочва, че са намерили чантата към 01,30 ч. и са вървели до
хотела, в който са били отседнали около половин час, като след това А. е отишъл
да провери има ли нещо в тази банкова карта. Тези нейни твърдения изцяло
противоречат на безспорно установеното по делото, че деянието и извършено към
03,30 ч., когато са отнети картите, които А. е изпробвал на посочения банкомат.
Т.е. получава се времева разлика от около минимум два часа, което само по себе
си показва недостоверността на нейните твърдения, тъй като няма как
инкриминираните банкови карти да са намерени към 01,30 ч. при положение, че
същите са отнети от дома на пострадалата А. към 03,30 ч.
На следващо място следва да се отбележи, че тя говори само за една
дебитна карта, като заявява, че не знае какво друго е имало в чантата, тъй като
не е гледала вътре, а е видяла само една дебитна карта, тъй като А. е бил
извадил от чантата. Тези изнесени от нея твърдения също показват
несъстоятелността на показанията й, предвид, че по делото е установено безспорно,
че лицето, което се опитва да извърши транзакции с отнетите банкови карти
използва четири такива, а не една и също така недоумение буди посоченото от С.,
че А. е извадил точно „дебитна“ карта. Незнайно остава как С. е преценила, че
става въпрос точно за дебитна карта, а не примерно кредитна или друга такава.
За намерената според нея чанта посочва, че е била средна на размер,
черна или кафява – тъмна на цвят, което отново противоречи на безспорно
установеното по делото, че отнетата от А. дамска чанта е голяма и розова на
цвят. Житейски нелогично звучи един човек да не може да различи розов цвят от
черен или кафяв такъв.
Нейните показания противоречат и на тези дадени от св.И. и подс.А.,
предвид, че тя твърди, че са мерили чантата до една пейка, а другите двама
посочват, че са намерили чантата на поляна.
На следващо място тя говори за една карта, А. посочва, че в портфейла е
имало 5-6 банкови карти, но е проверил само една, а И. посочва, че нищо не си
спомня, тъй като е бил много пиян.
Де факто първите двама сами посочват, че А. е извършил престъпление по
чл.249 от НК, но говорят само за една карта, което противоречи на безспорно
установеното по делото, че лицето което се опитва да извърши транзакции изпробва
и четирите банкови карти отнети от А., включително и тази за която говорят
подсъдимия и св.С.. Този факт отново сочи недостоверността на изнесеното от
тази свидетелка и подсъдимия, тъй като няма как той да е изпробвал само една
карта, предвид, че заснетото на банкомата лице се опитва да извърши транзакции
с всички отнети от А. банкови карти.
В показанията си пред съдебния състав тя заявява, че към момента на
намиране на чантата тя е била по-надалеч от А. и И., а последния заявява, че са
били прегърнати през цялото време, т.е. отново е налице съществено противоречие
между показанията на С. и И..
На свидетелката С. бяха прочетени показанията дадени от нея в хода на
досъдебното производство на осн.чл.281, ал.4 от НПК, предвид, че липсваше
съгласие от защитата и подсъдимия това да стане по реда на чл.281, ал.5 от НПК.
Видно от показанията на свидетелката от досъдебното производство, същите
противоречат изцяло на тези дадени в хода на съдебно следствие. В ДП същата
посочва, че е посещавала гр.С. през м.август на 2014г., като е била единствено
и само със съпруга си св.И., били са в С. само през деня за един ден, като не
са оставали да пренощуват и са били с автомобил. Също така в ДП свидетелката
изобщо не споменава за намерена от тях чанта и фактите около това, съобщени
пред съда.
Свидетеля И. съобщава, че хотела, в който са били отседнали е бил близо
до казиното, което са били посетили, който факт потвърждава, че не са се
прибирали продължително време до хотела и води до извода, че няма как около
01,30 ч., когато са си тръгнали от казиното, да са се прибирали много време до
хотела и да намерят чантата след 03,30 ч., когато е извършена кражбата. Така
изнесеното от него също показва, недостоверността на тази версия.
Относно посочената за намерена от тях чанта заявява, че същата е била
тъмна и платнена, което също противоречи на установеното относно размера, цвета
и материала от който е била изработена отнетата от А. чанта, а също така и
противоречи на съобщеното в тази насока от С. и А..
Налице е и съществено противоречие относно това какво са направили с
тази чанта, като той заявява, че са я изхвърлили в канал до хотела, а А. и С.
посочват, че са хвърлили чантата там където са я намерили.
Също така И. нищо не говори за банкови карти, намерени в тази чанта и
използването на такива от който и да е от тях.
Подс.А. съобщава за 5-6 намерени карти в намерената чанта - факт, който
не се съобщава от И. или С..
Относно намерения в чантата ПИН-код, отново само той съобщава този факт,
но пък от друга страна същото отговаря на установеното по делото, че лицето
опитвало се да извърши транзакции е използвало ПИН-код, като преди опита за
всяка транзакция е поглеждал в листче и
следва също така да се цени като самопризнание към обвинението по чл.249 НК.
Неговите обяснения относно престъплението по този текст от НК, също не
отговарят на установеното по делото, по-подробно посочено по-горе, че се е
опитал да извърши транзакция само с една карта.
Също така посочва, че е изхвърлил останалите банкови карти, който факт
не се посочва от останалите двама свидетели.
Той също говори за размер на чантата 20-30/50-60 см., което не отговаря
на установеното по делото, че отнетата от А. чанта е била голяма.
Налице е и друго съществено противоречие между неговите обяснения и тези
дадени от И. и С., а именно, че той заявява, че са били в С. два дена и са спали
във въпросния хотел две нощувки, а останалите двама свидетели говорят за един
ден и една нощувка, като на следващия ден са се прибрали.
Така посочените множество противоречия дават основание на настоящия
съдебен състав да не даде вяра на изнесеното от свидетелите С. и И., както и на
това от подс.А..
Още повече следва да се отбележи, че между тези двама свидетели и
подсъдимия е налице и роднинска връзка, поради което същите са заинтересовани
да изложат версия оневиняваща подсъдимия, който факт в още по-голяма степен
дава основание на съда да не кредитира техните показания и обяснения.
Останалите събрани по Д.П. № 2478/2014г.
по описа на 06 РУ-СДВР и писмени доказателства, и
доказателствени средства, съдебният състав кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими
към основния
факт, включен в предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира, че с деянията си подсъдимият А.Д.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна на
22.07.2014 г. около 03.30 ч. в гр.С., ж.к.“****“, бл.***, вх.В,
ет.1, ап.51, отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта от
изкуствена кожа на стойност 42 лв., пари в брой 100 лв. и 100 евро с левова
равностойност 195.58 лв., 1 бр. ключ за лек автомобил Форд Ка на стойност 42
лв., 1 бр. ключ за офис на стойност 14 лв., 2 бр. ключове на стойност 2.80 лв.,
1 бр. устройство за удостоверяване посредством смарт-карта (електронен подпис)
с надписи „www.*****.com“ и „*****“ и към него свързан с двойна еластична връзка флаш-памет с
надпис „Kingston“ и „DT SE9 16 GB“ на стойност 93.10 лв., 4 бр. ключове на стойност 5.60
лв., всички на обща стойност 502.08 лв., от владението на Н.В.А. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - увредил в
долната част дограма на прозореца в кухнята, и деянието е извършено в условията
на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на
което не е отложено по чл.66 НК - осъждан с
влязла в сила на 03.10.2007 г. присъда от 15.05.2006 г. по НОХД № 679/2006 г.
на Районен съд Козлодуй на лишаване от свобода за срок от пет години - престъпление
по чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195,ал.1,т.З вр. чл.194,ал.1 вр. чл.29,ал.1,б.а НК
и в
периода от 04.24 ч. до 04.27 ч. на 22.07.2014 г. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на
бул.“*****“ при условията на продължавано престъпление използвал платежни
инструменти, както следва:
■ на 22.07.2014 г.,
04.24 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “У.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014 г.,
04.25 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “П.И.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014 г.,
04.26 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AFIB0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *******,
издадена от “П.И.Б.” АД, без съгласието на титуляра Н.В.А.,
■ на 22.07.2014 г.,
04.27 ч. в гр.С., кв.“К.П.“ до бл.** на бул.“*****“ на ATM-устройство № AF1B0184 използвал платежен инструмент - дебитна карта № *****,
издадена от “С.” (Swedbank) Естония,
без съгласието на титуляра М.К.,
като
деянията не съставляват по-тежко престъпление -престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК
Обект на престъплението кражба
са обществените отношения, които осигуряват нормални
условия за упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта - т.е.
прекъсване на фактическата власт на владелеца върху предмета и установяване на
своя фактическа власт. В случая инкриминираните вещи са се намирали във
владението на
Н.В.А. и подсъдимият ги е отнел без
нейно съгласие.
Налице са и основанията за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за осъществяване на
престъплението при наличието на квалифициращите
обективни признаци по чл.195, ал.1, т.3 от НК - повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот. От приетия по делото протокол за оглед, както
и от показанията на свидетелите А. и К. се установява, че дограмата на прозорец, находящ се в кухнята на
жилището е била увредена – деформирана, откъдето е проникнато в жилището,
а преди деянието това увреждане го е нямало.
За квалификацията на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 НК
е без значение стойността на повреденото имущество при преодоляването на
преградите, здраво направени за неговата защита. Квалификацията по чл.195, ал.1, т.3 НК
на кражбата е налице и когато за преодоляването на такива прегради не се
употребяват особени усилия.
Обстоятелството,
че преградата е крехка или че стойността й е незначителна, не е пречка за
квалифициране на кражбата като престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК.
В конкретния случай дограмата на прозореца не е била повредена значително, но
това, както вече бе посочено, е без значение за квалификацията на кражбата по чл.195, ал.1, т.3 НК.
Също така налице
са и основанията за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия
за осъществяване на престъплението при наличието на обективните признаци по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК - опасен рецидив, предвид, че
същият е извършил престъплението по чл.195 от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК - осъждан с влязла в сила
на 03.10.2007г. присъда от 15.05.2006г. по НОХД № 679/2006г. на Районен съд
Козлодуй на лишаване от свобода за срок от пет години.
Относно престъплението по чл.249, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, от обективна страна, за осъществяване на състава на
престъплението е достатъчно да се установи, че деецът не е оправомощен
ползвател (титуляр) на съответния платежен инструмент, че го е използвал -
оперирал е с него, както и че това е станало без съгласието на титуляра. В
разглеждания случай с поведението си подсъдимия А. е реализирал всички
обективни елементи от състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК.
Не е спорно обстоятелството, че платежните карти са издадени
по установения ред с установени номера, са платежни инструменти. Последните са
били предоставен от доставчика на платежни услуги за ползване на титулярите Н.А.
и М.К.. Като вид платежна карта, платежната карта е поименна - името на
оправомощения ползвател се поставя върху лицевата страна на картата (чл.25, ал.4
от Наредба № 3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти).
Следва също така да се отчете, че престъплението по чл.249, ал.1 от НК не е
резултатно. В тази насока следва да се имат предвид обществените отношения,
обект на защита с такава престъпна деятелност. Дебитната банкова карта /платежна
карта/, която по Наредба № 3/16.07.09 г. на БНБ е вид платежен инструмент, е
носител на определена банкова информация. Нейното използване при отдалечен
достъп до платежната сметка на титуляра и/или до предварително определен
договорен кредитен лимит, не е относимо само към прехвърляне на пари или
парични стойности /каквото е определянето на платежен инструмент съобразно чл.93, т.24 от НК/. Неправомерното ползване на
платежния инструмент чрез действие с него след поставянето му в АТМ устройство,
от неоправомощено лице, вече съставлява довършено престъпление, без значение
дали се осъществява само справка за наличност или пък транзакцията е неуспешна.
Точно затова следва да се направи правнообоснованият извод, че не може да има
опит при неуспешните транзакции, а са налице всички съставомерни признаци на
престъплението по чл.249, ал.1 НК, както и
относно четирите пробвания за направа на справки за парична наличност и
евентуални транзакции.
Актуалната практика на ВКС застъпва становището, че настъпването на
имуществена вреда за лицето, чийто платежен инструмент е използван, не е
елемент на обективния състав на престъплението по чл.249,
ал.1 от НК. За общественоопасно и наказуемо е обявено самото ползване на
платежния инструмент без съгласието на титуляра, като неправомерният отдалечен
достъп до съответната платежна сметка и/или до предварително определения
кредитен лимит не е свързан задължително с реално прехвърляне на пари или
парични стойности. Използването на платежен инструмент може да се изрази във
всяка употреба на платежния инструмент без съгласието на титуляра, включително
само за проверка на наличността по сметката, както и при неуспешни транзакции. Банковата
карта като платежен инструмент е3 носител на определена банкова информация,
като обект на защита са не само парите
на нейния титуляр, но и тази информация. По принцип настъпилата от деянието
имуществена вреда рефлектира само при индивидуализацията на наказанието на
дееца (като отегчаващо обстоятелство), както и, с оглед избраната законодателна
техника, е от значение за определянето на максималния размер на кумулативно
предвиденото наказание глоба. (В този смисъл - Р №
139 от 10.04.2012 г. по н.д. № 270/2012 г., ІІ н.о., Р № 362 от 12.11.2012 г.
по н.д. № 1373/2012 г., ІІІ н.о., Р № 385 от 24.10.2013 г. по н.д. № 1223/2013
г., ІІ н.о., Р № 463 от 12.02.2014 г. по н.д. № 1597/2013 г., ІІ н.о.).
Поради това изследването на въпросите в чие владение са били паричните
средства, използвани от подсъдимата, чия собственост са били и кой се явявал
пострадал от престъплението - титулярът на кредитната карта - поначало са
ирелевантни за правилното решаване на делото.
Следва да се отчете, че безспорно е установено използването на четирите
банкови карти, предмет на посегателството по чл.195, ал.1, т.3 от НК и
собственост на Н.А., и М.К. от подсъдимия А.. В този смисъл следва да се отчете,
че обект
на изследване от посочената ВТЕ е оптичен носител диск, надлежно приобщен по
делото. Няма спор, че записите на този диск не са направени по реда на НПК и за целите на наказателното
производство. Несъмнено е обаче, че е налице значителна като обем и
последователна съдебна практика, че такива записи могат да бъдат годно
доказателство в производството и да се ползват за изясняване на релевантни за
изхода му факти (в този смисъл вж. р. № 170/19.07.2013 година на ВКС, ІІІ НО,
р. 185/10.04.2012 година на ВКС, ІІІ НО и др.). В конкретния случай, записите са
направени от поставена на обществено място охранителна камера на банкова
институция, изискани са и са предоставени за целите на наказателното
производство и са надлежно приобщени към доказателствените материали. Тези
записи са били обект и на експертно изследване, което е дало заключение, че
извлечените от файловете фотокопия са с ниско качество поради ниската
разделителна способност на камерата, ниската осветеност и недостатъчна
запълненост на кадъра, което не позволява лицева идентификация по биометрични
данни, но позволява извършване на разпознаване по стойката, походката,
осанката, дрехите и пр. на заснетото лице. Експертът защити констатациите и
заключението си пред настоящия съд, вкл. и в частта му за липса на извършени
манипулации в предоставените записи, обект на изследването.
Изводите на вещото лице отнесени към факта, че
заснетото от видеокамерата на АТМ-устройството лице използва отнетите
непосредствено преди това платежни банкови карти отнети от жилището на Н.А.,
съобразено и с описанието на извършителя на престъплението по чл.195 от НК при
извършеното разпознаване от същата, както и частичното самопризнание от
подсъдимия и показанията на св.С., дават основание на настоящия състав да
приеме за безспорно установено, че именно подс.А. е автор на престъплението по
чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК в обема посочен в обвинителният акт.
Налице са и признаците на продължавано престъпление, предвид, че А. е
поставил четири различни банкови карти, които не са негова собственост и не са
му предоставени доброволно от законните собственици, в непродължителен период
от време, а именно на 22.07.2014 г. от 04.24 ч. до 04.27 ч. в
АТМ устройството при една и съща обстановка, като последващите деяния се явяват
от обективна страна продължение на предшестващите, тъй като е пробвал да провери
и отнеме парични средства от всяка една от тези карти.
От субективна страна деянията са
извършени при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал техния обществено опасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици и относно двете престъпления в
извършването на които е обвинен. За умисъла се съди по действията на извършителя, по неговото цялостно поведение, а поведението на подсъдимия А.
сочи, че в съзнанието му е била оформена ясна представа, че
отнема чужди движими вещи –дамска чанта, ведно с нейното съдържание, както и че
се опитва да извърши банкови транзакции с банкови карти, които не са негова
собственост или не са му предоставени доброволно от законния собственик.
Относно наличието на предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, настоящия съдебен състав счита, че и от субективна страна последващите деяния се явяват от обективна страна
продължение на предшестващите, тъй като е искал да
отнеме парични средства от всяка една от тези карти.
Предвид изложеното, съдът
прецени, че с действията си, подсъдимия А.
е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на съставите на престъпленията по чл.196,
ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК и чл.249, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, и го призна за виновен по тези обвинения.
Причини за
извършване на деянието са ниското правосъзнание на подсъдимия и незачитането на установения в страната правов ред, свързан
с нормалното упражняване правото на собственост върху движимите вещи и
използването на платежни инструменти.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
При индивидуализация на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А., съдът прецени като
отегчаващи обстоятелства високия ръст на подобен род престъпления и множеството
осъждания на подсъдимия за същия по вид престъпления. Съдът отчете че
липсват смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Предвид изложеното съдът прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства.
Ето защо и като съобрази целите
на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК:
Съобразявайки се със
сравнително високата лична степен на обществена опасност на подсъдимия,
който е демонстрирал трайни престъпни навици за непродължителен период от време,
както и че предходното наказание от пет години лишаване от свобода не е
изиграло своята поправителна и възспираща роля, определи за деянието по чл.196
от НК наказание ориентирано малко над минимума, а именно в размер на седем
години.
Относно престъплението по чл.249 от НК съда наложи
наказание ориентирано към средния размер, а именно пет години лишаване от
свобода, предвид факта, че подсъдимия е упражнил упоритост, като е изпробвал
последователно четири различни банкови
карти, всички предмет на престъпление извършено от него по чл.195 от НК, отнети
непосредствено преди това.
Настоящият съдебен състав на
осн. чл.23, ал.1 от НК наложи на подсъдимия А. едно
общо, най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от седем години.
Наказанието би допринесло повече със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия
към спазване
на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването в този размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо,
както за поправяне на подсъдимия и
неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от
подобни прояви.
Съгласно императивните
разпоредби на чл.61, т.2, вр.чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съда определи наказанието
„лишаване от свобода“ да се търпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. бе осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 128,44
лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 НПК.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: