№ 1778
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110165318 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [фирма] срещу [фирма]
установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 49786/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че 28.06.2020 г. в гр.София, на паркинга на
магазин Фантастико в ж.к.Люлин 6, при движение на заден ход водачът на л.а. „Опел
Вектра“ с рег.№ [рег. номер], застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, предизвиква
ПТП с паркирания л.а. „БМВ“ с рег.№ [рег. номер], който към датата на ПТП бил
застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в полица №
93002010018396. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол,
подписан от двамата участници. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била
образувана щета № 5000-1361-20-251582, по която за обезщетяване на уврежданията
по застрахования автомобил била изплатена сумата от 1032,92 лева. Ищецът поддържа,
че предявил регресна претенция срещу ответника, по която била възстановена само
част от претендираната сума, а именно – сумата от 859,10 лева, чрез прехващане на
насрещни задължения, а претендирания в настоящото производство остатък от 171,82
лева останал неплатен. Твърди, че за горепосочената сума подал заявление по чл.410
ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 49786/2021 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение,
ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата
1
от 171,82 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 5000-1361-20-251582, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В подадения извън срока чл.131 ГПК отговор ответникът не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на МПС „Опел Вектра“ с рег.№ [рег. номер], механизма на
ПТП, вината за неговото настъпване, както и причинно-следствената връзка между
щетите и процесното ПТП. Оспорва предявения иск единствено по размер като излага
доводи, че претендираната сума от 171,82 лева представлява ДДС по приложената към
исковата молба фактура от 19.10.2020 г., която не била представена при предявяване
на регресната претенция. Твърди се, че след представяне на всички необходими
документи от страна на ищеца, от ответното дружество е изчислена и платена сума за
ремонт на увреденото МПС в размер на 859,10 лева, която напълно покривала
разходите за възстановяването му. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от чл.133 ГПК съдът не следва да взема предвид единствено
наведените с писмения отговор правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 49786/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] срещу [фирма] е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора сумата от 171,82 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 5000-1361-20-251582, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане.
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването
на ПТП, вината на застрахования при ответника водач за ПТП, размера на вредите и
причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП,
застрахователна полица № 93002010018396 за сключена застраховка „Каско“ на МПС,
уведомление за настъпило застрахователно събитие, доклад по щета, опис-заключение
по щета, фактура, регресна претенция и опис на регресни щети.
2
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.411 КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на ПТП, реализирано на описаните в исковата
молба дата, място и по описания механизъм, което е причинено виновно от
застрахования при ответника водач; наличието на правоотношения по договори за
застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увреденото МПС и
застраховка „Гражданска отговорност“ покриваща отговорността на виновния водач, и
двете валидни към датата на ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение – дали е дължима стойността на начисленото по фактурата за извършен
ремонт на увредения автомобил ДДС.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В конкретния случай съдът намира за неоснователни изложените в писмения
отговор доводи, че при предявяване на регресната претенция ответникът е заплатил
само сумата от 859,10 лева, тъй като ищецът не е представил процесната фактура, от
която да е видно, че сумата от 171,82 лева представлява ДДС. Така изложеното се
опровергава от приложения към исковата молба списък на регресни щети между двете
дружества, в който процесната щета е посочена в общ размер на 1030,92 лева, т.е. с
ДДС. Видно още и от приложената по делото от страна на ответника справка от
3
система Audatex, в заключителна калкулация ясно е посочено, че разходите за ремонт
без ДДС са в размер на 859,10 лева, ДДС 20 % е в размер на 171,82 лева, а с ДДС
разходите за ремонт възлизат на 1030,92 лева. Както бе посочено и по-горе, ответникът
не оспорва стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане. С оглед
предходното, ответното дружество следва да заплати стойността на вредите с ДДС.
Предвид гореизложеното, предявения иск следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 171,82 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищцвото дружество. Видно от данните по делото е, че в исковата производство ищецът
е направил разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева. На основание чл.78, ал.8
ГПК, доколкото дружеството е представлявано от юрисконсулт в производството,
съдът определя юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е проведено само едно открито
съдебно заседание, на което не е присъствал представител на ищеца.
С оглед дадените в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК задължителни указания, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Издадената заповед включва разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса в общ размер на 75,00 лева, като с оглед изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр.чл.411 КЗ предявени от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] против [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС], че ответникът дължи на ищеца сумата от 171,82 лева,
представляваща остатък от главница в общ размер на 1030,92 лева за регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-1361-20-251582, ведно със
законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
49786/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
4
адрес на управление: [АДРЕС] сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по
исковото производство и сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д.№ 49786/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5