Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 7029 по
описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците В.Й.П., Б.Й.Д., И.С.К. и Й.С.К. (наследници по закон на първоначалния
ищец Е.Й.Д.) поддържат твърдение, че притежават в режим на съсобственост
подробно описан в исковата молба недвижим имот, с площ от 2,359 кв.м. представляващ
част от ливада с обща площ от 8, 289 дка, намираща се в м. „Малкия герен“
землището на бившето с.Драгалевци, Софийско, представляваща имот с кад № 1953
от кадастрален лист № 719 от кадастралния план, изработен през 1950г., идентичен
с имот № 24071 от КВС при граници/ съседи Д. Л., С. М., Й. А. и К. Д., идентичен
с имот № 024071в землището на с. Драгалевци, с ЕКАТТЕ 99125 и с начин на трайно
ползване: нива четвърта категория, намираща се в м. „Герено“ при граници и съседи:
нива № 024083 на наследниците на С. Д. М.,
нива № 024067 на наследниците на А. Д. Л.
- С., нива № 024070 на наследниците на Т.
И. Л., нива № 024073 на наследниците на К.
Д. Л.- С., нива № 024074 представляваща
земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и Нива № 024079 на наследниците наР.А. В. Г., идентичен с поземлен
имот с идентификатор № 68134.1973.1158 с площ от 1999 кв.м. съгласно влязла в
сила Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК за
одобрената кадастрална карта. Собствеността върху имота била придобита от
ищците по силата на наследствено правоприемство по закон от починалия на
02.11.1978г. Й.Д. М. и земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ с Решение №
10032/04.03.2010г. на ОСЗГ Община Витоша. По силата на Заповед №
РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК е одобрена кадастралната карта на
местността, в която споменатият вече имот, притежаван от ищците бил посочен с
кад. номер 68134.1973.1158 и с площ от 1999 кв.м. Ищците владеели имота, но
доколкото в качеството на наследници на Т. И. Л., ответниците заявявили пред
АГКК принадлежността на право на собственост върху същия недвижим имот, между
ищците и ответниците възникнал правен спор относно собствеността върху имота.
Своите права, ответниците легитимирали формално с правните последици на Решение
№ 8725/20.11.2003г. на Поземлена комисия и приложена към него скица №
18353/29.06.2011г на СГКК. При изложените фактически твърдения, ищците заявяват
правен интерес от защита на правото си на собственост върху имота, който
владеят и претендират да бъде установено в отношенията им с ответниците, че ищците
са собственици на процесния недвижим имот.
Ответниците П.В.Т., В.Л.Т.,
З.Л.Т., Й.Д.Й., А.Т.М., Р.А.И., Н.В.С., И.Т.И.
(последните две в лично качество и като наследници на първоначалния ответник Я.Б.И.) и Е.С.И.,
оспорват предявените срещу тях искове. В подадените
отговори на исковата молба, чрез адв. В.
споменатите ответници отричат изрично твърдението на ищците за правото
на собственост върху процесния недвижим имот и заявяват, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот принадлежи именно на тях- ответниците.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства приема от фактическа страна следното:
Съдържанието на Решение № 10032
от 04.03.2010г.
на ОСЗГ „Витоша" /стр.14 от делото/ сочи, че е извършена земеделска
реституция в полза на наследниците на Й.Д. М., върху недвижим имот
представляващ ливада с площ от с площ от 2,763 кв.м., намираща се в м. „Малкия
герен“ землището на бившето с.Драгалевци, Софийско, представляваща имот с кад №
1953 от кадастрален лист № 719 от кадастралния план, изработен през 1950г.,
идентичен с имот № 24071 от КВС при граници/ съседи Д. Л., С. М., Й. А. и К. Д.,
заявен с пореден № 9 от заявление и установен с протокол за делба по гр.д. №
3164/1942, дял ІІ, т.1.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници №
293/25.02.2015г. изд. от Столична община / стр.15 от делото/ установява
твърдението, че В.Й.П., Е.Й.Д. и Б.Й.Д. са наследници по закон на Й.Д. М., а
приетото като доказателство Удостоверение за наследници №
РВТ-16-УГ01-10974/28.10.2016г. изд. от Столична община / стр.165 от делото/
установява, че И.С.К. и Й.С.К. са наследници по закон на първоначалната ищца Е.Й.Д..
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № РВТ17-УФ01-96 на Столична
община /на стр. 151 от делото/ установява, че Н.В.С., И.Т.И. са наследници на
първоначалния ответник Я.Б.И..
Приетото като доказателство Решение № 8725/20.11.2003г.
на ОСЗГ „Овча купел“ установява, сочи, че е извършена земеделска реституция в
полза на наследниците на Т. И. Л., върху недвижим имот представляващ нива с
площ от с площ от 2,353 кв.м., намираща се в м. „Герано“ имот № 024071 по
картата на землището при граници /съседи/ имоти с № 024083, 024087, 024057,
024070, 024073, 024074, 024079. Решението съдържа отбелязване за влязло в сила
на 15.12.2003г. и за вписване в имотния регистър.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници №
РВТ16УФО1-164/25.04.2016г. изд. от Столична община /стр.114 от делото/,
установява, че ответниците П.В.Т., В.Л.Т., З.Л.Т., Й.Д.Й., А.Т.М., Р.А.И., първоначалния ответник Я.Б.И. и Е.С.И.
са наследници по закон на Т. И.С.. Приетото като доказателство Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с изх. № РВТ18-УФ01-456/12.06.2018г. /на
стр. 307 от делото/ установява идентичност между лицата Т. И. Л. и Т. И.С..
Като доказателства по делото са приети също Скица на
поземлен имот №18353/29.06.2011г., Комбинирана скица за пълна или частична
идентичност, Скица на поземлен имот № 15-81054/26.02.2015г., Реституционна
преписка вх.№ 320/10.02.1992г. на ОСЗГ Драгалевци /стр.188-298 от делото/, в
чието съдържание са включени скици и източници на картографски данни, чието
съдържание не се обсъжда подробно, доколкото съдържа данни за иденкификация на
процесния имот и е обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно-
техническа експертиза.
В дадените пред съда показания, свидетелят С. К.С.
заявява, че идентифицира процесния недвижим имот, доколкото притежава имот в
съседство и има трайни впечатления за лицата, които упражняват фактическа власт
върху него. Свидетелят заявява, че е възприел Б.Й. М. като собственик на
процесния недвижим имот, тъй като последният обработвал имота и го посещавал,
оставял свои вещи и изработвал ограда.
Заключението на основната съдебно- техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. В.К.И. обосновава следните изводи по правно
значимите факти:
Ø Периодът
на изсредваната идентичност на процесните имоти е от 1942 г. до 2015 г., когато
е заведено настоящето дело, а за този продължителен период от време, в
кадастъра са били в употреба четири
различни координатни системи - съответно от 1950 г.; от 1970 г.; Софийска
координатна система и Координатна система (актуалната) БГС 20051 Именно на тези
4 различни координатни системи се дължат минималните различия в границите на
процесния ПИ с номера: № 1158 по архивен кадастрален план от 1977 г.,
идентификатор 68134.1973.1158 по КК от 2011 г. и № 24071 (№ 024071) по КВС на
землище Драгалевци, изчертани на Комбинираната скица от 2015 г. /лист 18 от
делото/. За да се установи идентичността на един имот, е необходимо да се
изследват неговите графични и семантични описания към различни епохи (години):
форма и размери на границите на имота площ на имота, условни знаци за вида на
терена (нива, ливада, гора и др.), текстови описания на съседите като
собственост и/или географски признаци (река, дере, слог и др.).
Ø Според
становището на вещото лице, имот № 024071 по КВС на землище Драгалевци, р-н
Витоша, (имотът за който ищците са легитимирани като собственици с решение за
земеделска реституция) който е с площ 2 353 кв.м, е частично идентичен с ПИ с
идентификатор 68134.1973.1158, който е с площ 1999 кв.м, по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-3 / 11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно
представената по делото Комбинирана скица. Частичната идентичност е заради
разликата от 354 кв.м в двете площи, както и заради разликите в източната и
южната граници на имота, където минава новопроектираната ул. „Красива гледка” с
идентификатор 68134.1973.29. Разликата в обозначената площ от 2 353 кв.м
сравнима с 1 999 кв.м се дължи на новопроектираната ул. „Красива гледка”, която
не е реализирана на място. При наличието на заверената скица за ПИ пл. № 1953
по стар кад. план, създаден преди 1956 г. (приложение към основното експертно
заключение) и при направени сравнения във формата и размерите на границите на
процесния имот и неговата площ, според вещото лице се установява идентичност на
ПИ пл. № 1953 по стар кадастрален план, изработен преди 1956г., кад. л. № 719
по схемата на гр. София, намирал се в землището на с. Драгалевци, м. „Малък
герен” и имот № 024071 по КВС на землище Драгалевци, Район „Витоща”.
Ø Според
становището на вещото лице, имотът, който е заявен за възстановяване под т. 23
по Заявление вх. № 320 / 10.02.1992 г. подадено от Стоилка Т. Стоянова (т.е.
имотът за който ответниците се легитимират като собственици с решение за
земеделска реституция) не съответства по индивидуализиращи
характеристики на нито един от трите имоти, придобити чрез делба по
гр.д. № 4900 / 1955 г, на от наследодателя на ищците Й.Д. М. -
не може да се установи идентичност между споменатите имоти (на ищците и на ответниците): нито по площ, нито по граници, нито
по описание/ вид/ на имота. Според категоричното становище на вещото лице, имот
№ 024071 по КВС - НИВА с площ 2,353 дка (имотът за който ищците се легитимират
като собственици) не е идентичен с
нито една от трите ливади, описани в точки 10, 12 и 14, в м. „Герено”,
поставени в Дял Първи на Т. И. Л. по силата на делбата по гр.д. № 4900 /1955 г.
на СНСъд - 4 район. (т.е. имота
за който ответниците се легитимират като собственици).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените от ищците претенции са процесуално допустими.
Предмет
на предявените в настоящото производство установителни
искове е правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот, а правният им интерес от предявяването на иск с такъв предмет, е обоснован именно от спецификата на търсената защита. Правният интерес на ищците произтича от описания
в исковата молба спор за материално право (спор за собственост), който е
възникнал в хода на откритата процедура по чл. 53 от ЗКИР. Ищците в действителност имат правен интерес да бъде установено със сила на пресъдено нещо твърдението им, че целият процесен
недвижим имот, за който притежават и титул на собственост
им принадлежи. Това е необходимо, за да може да приключи процедурата по
нанасяне на имота на кадастралната карта.
При това, трябва да се държи сметка, че всяка от страните в процеса е
провела самостоятелно реституционно производство, в което насрещната страна не
е участвала, поради което - до изхода от настоящия спор с влязло в сила
решение, нито една от страните не е обвързана от правните последици на реституционния акт по реда на ЗСПЗЗ
на другата страна в процеса.
С други думи, наличието на правен интерес от предявяване
на положителния установителен иск, с който съдът е сезиран, се свързва именно с
условията, при които този спор е възникнал – непълна идентификация на имотите, върху
които и двете страни в процеса се легитимират като собственици. Ищците твърдят съществуващо в тяхна полза право
на собственост, което е било оспорено посредством претенциите на ответниците – за
отразяване на процесния имот в кадастралната карта, след идентификация на същия
този имот.
По същество, разрешаването на спора се свежда до коректна
идентификация на имотите, върху които ищците твърдят, че притежават право на
собственост.
Разгледани по същество - с оглед представените пред съда
доказателства – претенциите на ищците следва да бъдат признати за основателни.
Като съобрази процесуалните позиции на страните и разпределението
на доказателствената тежест, съдът съобрази, че разрешаването на спора изисква преди
всичко и основно да бъде установен процесния
имот, съобразно идентификацията, както е описана в исковата молба - недвижим
имот, с площ от 2,359 кв.м. представляващ част от ливада с обща площ от
8, 289 дка, намираща се в м. „Малкия герен“ землището на бившето
с.Драгалевци, Софийско, представляваща имот с кад № 1953 от кадастрален лист №
719 от кадастралния план, изработен през 1950г., идентичен с имот № 24071 от
КВС при граници/ съседи Д. Л., С. М., Й. А. и К. Д., идентичен с имот № 024071в
землището на с. Драгалевци, с ЕКАТТЕ 99125 и с начин на трайно ползване: нива
четвърта категория, намираща се в м. „Герено“ при граници и съседи: нива №
024083 на наследниците на С. Д. М., нива
№ 024067 на наследниците на А. Д. Л. - С.,
нива № 024070 на наследниците на Т. И. Л.,
нива № 024073 на наследниците на К. Д. Л.-
С., нива № 024074 представляваща земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ и Нива № 024079 на наследниците наР.А. В. Г., идентичен с поземлен
имот с идентификатор № 68134.1973.1158 с площ от 1999 кв.м. съгласно влязла в
сила Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК за
одобрената кадастрална карта.
При изложените по- горе изводи, кредитирайки изцяло вече
обсъденото в мотивите на решението експертно заключение на съдебно-
техническата експертиза, настоящият състав на съда намира, че правото на
собственост процесния недвижим имот, с
идентификатор № 68134.1973.1158 с площ от 1999 кв.м. съгласно влязла в сила
Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК за одобрената
кадастрална карта принадлежи именно на ищците, а не на ответниците.
Без противоречия, всички събрани в хода на делото
доказателства обосновават извода, че предявените
субективно съединени искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, двамата ответници следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците общия размер на направените съдебни
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Тези разноски възлизат
на сумата от 1765 лева. Разноските, които ищците са направили за възнаграждение
на особения представител на ответника С. А. М.
обаче, следва да бъдат възложени само върху този ответник.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на
ответниците П.В.Т. с ЕГН **********, В.Л.Т. с ЕГН **********, З.Л.Т. с ЕГН **********,
Й.Д.Й. с ЕГН **********, А.Т.М. с ЕГН **********, Р.А.И. с ЕГН **********, Н.В.С. с ЕГН **********,
И.Т.И. с ЕГН ********** (последните две в лично качество и като наследници
на първоначалния ответник Я.Б.И.) и Е.С.И.
с ЕГН**********, всички със съдебен адресат – адв. Д.В. ***
правото на собственост на ищците – В.Й.П. с ЕГН **********, И.С.К. с ЕГН ********** (наследник
по закон на първоначалния ищец Е.Й.Д.), Й.С.К.
с ЕГН ********** (наследник по закон на първоначалния ищец Е.Й.Д.) всички със
съдебен адресат – адв. К.К. ***, офис№ 6 и Б.Й.Д. с ЕГН **********, със съдебен
адресат - адв. Н.К. ***,
върху недвижим имот, с площ от 2,359 кв.м. представляващ част от ливада с обща площ от
8, 289 дка, намираща се в м. „Малкия герен“ землището на бившето с. Драгалевци,
Софийско, представляваща имот с кад № 1953 от кадастрален лист № 719 на
кадастралния план, изработен през 1950г., идентичен с имот № 24071 от КВС при
граници/ съседи Д. Л., С. М., Й. А. и К. Д., идентичен с имот № 024071в землището
на с. Драгалевци, с ЕКАТТЕ 99125 и с начин на трайно ползване: нива четвърта
категория, намираща се в м. „Герено“ при граници и съседи: нива № 024083 на наследниците на С. Д. М., нива №
024067 на наследниците на А. Д. Л. - С.,
нива № 024070 на наследниците на Т. И. Л.,
нива № 024073 на наследниците на К. Д. Л.-
С., нива № 024074 представляваща земи
по чл.19 от ЗСПЗЗ и Нива № 024079 на наследниците наР.А. В. Г., идентичен с поземлен
имот с идентификатор № 68134.1973.1158 с площ от 1999 кв.м. съгласно влязла в
сила Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изпълнителния директор на АГКК за
одобрената кадастрална карта.
ОСЪЖДА П.В.Т. с ЕГН **********, В.Л.Т. с ЕГН **********, З.Л.Т. с ЕГН **********,
Й.Д.Й. с ЕГН **********, А.Т.М. с ЕГН **********, Р.А.И. с ЕГН **********, Н.В.С. с ЕГН **********,
И.Т.И. с ЕГН ********** (последните две в лично качество и като наследници
на първоначалния ответник Я.Б.И.) и Е.С.И.
с ЕГН**********, всички със съдебен адресат – адв. Д.В. *** да заплатят на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците В.Й.П. с ЕГН **********,
И.С.К. с ЕГН ********** (наследник по закон на първоначалния ищец Е.Й.Д.), Й.С.К. с ЕГН ********** (наследник по закон
на първоначалния ищец Е.Й.Д.) всички със съдебен адресат – адв. К.К. ***, офис№
6 - общо сумата от 5700 (пет хиляда и седемстотин) лева и на Б.Й.Д. с ЕГН **********,
със съдебен адресат - адв. Н.К. ***– сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски по делото
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба която може да бъде подадена от
ответниците, пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок от
връчване на препис от него.
СЪДИЯ: