Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
Велико Търново, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на седми
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 759/2021г. по
описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК, във вр. с чл.226 от АПК.
Делото е
образувано по жалба на Е.Г., действаща в качеството на ЕТ с фирма ЕТ“ЕЛИКА – Е.Г.“,
срещу АУПДВ, издаден от ИД на ДФЗ.
Под настоящия номер е образувано пред АСВТ за ново
разглеждане от първостепенния съд, тъй като с Решение № 12739/14.12.2021г.,
постановено от Върховен административен съд по адм.дело № 5107/2021г. е
отменено Решение № 8/02.03.2021г. по адм.дело № 584/2020г. по описа на Административен
съд – Велико Търново. С посоченото Решение на АСВТ е отменен Акт за
установяване на публично държавно вземане № 04/311/00141/3/01/04/01 на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”, с
изх. № 01-6500/8498#5 от 13.08.2020г. С оспорения АУПДВ е определено за
възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 149,05лв. Посочената сума представлява предоставена по реда на Наредба №
30/11.08.2008г. безвъзмездна финансова
помощ/БФП/ по Договор № 04/311/00141 от 17.11.2014г.
Оспорващият
твърди, че АУПДВ е издаден в нарушение на
чл.146, т.3,4 и 5 от АПК. Възразява, че липсата на дата на документа обуславя
невъзможност да се изследва неговата валидност, поради което е нищожен. Твърди, че неправилно е приложен редът по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, вместо ЗУСЕСИФ. Счита, че с АУПДВ се
определя санкция и то въз основа на нищожен нормативен акт – Правила за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма
за развитие на селските райони 2007-2013г. Същите, според жалбоподателя са
издадени от орган, който не е овластен, нито от Конституцията, нито от законите
да издава подзаконови нормативни актове. Счита, че чрез Правилата с обратно
действие се налагат санкции, което е нарушение на чл. 14 ЗНА. С допълнение към
жалбата се твърди, че е налице липса на компетентност и неспазване на
установената форма-липса на дата на акта. Жалбоподателят чрез упълномощения ПП
настоява, че липсва нарушение на договора. Предвидената в Договора БФП инвестиция
е извършена, ваканционното селище е изградено и функционира. Приходите, записани
в бизнес плана, са прогнозни и индикативни. В сключения Договор липсва
задължение за реализиране на „приход". Целите на програмата са изпълнени,
а е невъзможно да се оцени жизнеспособността на проекта за проверяваните 3
години при мониторингов период от 10 години /при извършване на строителни
дейности. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане
на сторените по делото разноски.
С
изявление в Молба вх. №169/12.01.2022г. в АСВТ от името на обжалващия е
направено изявление, с което заявява, че поддържа предявената жалба срещу
АУПДВ, в т.ч. с уточнението, че същият е нищожен поради липса на дата на
издаването му. Освен това моли да бъдат включени в предмета на делото
възраженията за нищожност на клаузи от Договора БФП. Става въпрос за тези,
касаещи договорения размер за приходите от инвестицията и съответно брой на наетите
лица. Като обяви тяхната нищожност съдът да отмени на това основание оспорения
АУПДВ.
В о.с.з. оспорващият не се явява и не се представлява.
Депозиран е списък на разноските за всички инстанции.
Ответникът –
изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита,
че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия.
Пледира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за трите инстанции. В
писмени бележки излага подробни съображения по всяко възражение в жалбата.
При дължимата служебна проверка съдът установи, че
жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. АУПДВ на ИД на
ДФЗ има качеството на индивидуален
административен акт/ИАА/ по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на акта е
извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто правен
интерес е засегнат негативно от оспорения ИАА, в установения от чл. 149, ал. 1
от АПК преклузивен срок. Разписка в преписката /на л.47 от адм.д. №584/2020г./ сочи,
че АУПДВ е връчен на 24.08.2020г., а жалбата е депозирана в ДФЗ на 04.09.2020г.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
По отношение
допустимостта на оспорването и приетия за разглеждане предмет на делото следва
да се уточни, че с Молба
вх. №169/12.01.2022г. в АСВТ ПП на оспорващия
моли да бъдат включени в предмета на делото възраженията за нищожност на
клаузи от Договора БФП, касаещи размера на приходите от инвестицията и
съответно брой наети лица, предвидени в бизнес плана, неразделна част то ДБФП.
Иска се от съда като обяви тяхната нищожност да отмени на това основание
оспорения АУПДВ. С определение от 04.02.2022г. съдът не прие тези оплаквания за
част от предмета на делото/вж. л.71-72/. Съображенията са в следния смисъл:
Уточненията
по жалбата във връзка с оплакването за нищожност на АУПДВ са допустими и следва
да бъдат разгледани. Защото съдът е задължен да следи за валидността на
оспорения акт, в пределите на служебната проверка по чл.168 от АПК ,във вр. с
чл.177, ал.3 от АПК. При това
оспорването със съображения за нищожност е
безсрочно, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Нормата на чл.226 от АПК
поставя ограничения само досежно процеса на доказване, но не и относно
възможността да се релевира оплакване за нищожност, т.к. производството се
развива по общия ред.
Съдът
намери за недопустимо исканото изменение на предмета на делото чрез това
последващо съединяване на ново искане за преценка действителностата на клаузи
от адм. договор към оспорването на индивидуален
адм. акт. Става въпрос за различни производства, като това по чл.19ж от АПК е специално, макар да се развиват по един и същ съдопроизводствен ред, пред
адм. съдилища. Съдържанието на АПК не сочи
възможност за косвен контрол върху ДБФП по повод жалбата срещу АУПДВ.
Константна е практиката на ВАС, че в рамките на съдебното административно
производство по чл.145 и сл. от АПК е
неприложим института на чл.214 от ГПК за изменение на иска. Същият има
отношение към искови производства каквото настоящото не е. Освен това следва да
се има предвид, че изменението по принцип е допустимо в рамките на преклузивен
срок – до приключване на първото по
делото заседание пред първата инстанция, който е пропуснат. Самото искане не е
формулирано като редовна искова молба, за да бъде отделено в самостоятелно
производство, съответно докладвано за преразпределение.
Предвид
тези мотиви съдът допусна уточнение
по жалбата в смисъл, че оспореният АУПДВ се атакува и като нищожен поради липса на компетентност у издателя му, т.к. не е ясно
на коя дата е постановен. Допусна и изменение в доклада в същия смисъл и допълни
указанията си като посочи на ответника, че следва да представи доказателства за
датата на издаване на акта и
материалната компетентност на неговия автор към този момент. Остави без уважение
формулираното в Молба вх. № 169/12.01.2022г. ново искане за последващо съединяване
на спора за законосъобразносттта на АУПДВ с преценка за действителностата
на конкретно посочени клаузи от адм. Договор –
ДБФП от 17.11.2014г., както и насрещните претенции, заявени от ответника в тази
връзка. Поради това допълни доклада по делото, че същите искания и възражения
не са приети от съда като част от предмета на делото. Новите искания и
възражения на страните в тази връзка са недопустими и следва да бъдат оставени
без разглеждане. От друга страна този преюдициален спор не е заявен по
предвидения процесуален ред и разрешен от съд с влязло в сила съдебно решение,
с което настоящият състав на АСВТ да се съобрази.
Предмет
на делото е преценката на валидността и материалната законосъобразност на АУПДВ
на ИД на ДФЗ с изх. № 01-6500/8498#5 от 13.08.2020г., в която част заявеното оспорване
е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Касационната инстанция приема, че
Решението по АД № 584/2020г. на АСВТ е неправилно, като постановено при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в
нарушение на материалния закон. При липсата на възражения съдът неправилно се
занимал с въпроса относно валидността на определени клаузи от сключения Договор
БФП. В тази част съдът не разпределил доказателствената тежест в процеса и не
дал указания за събиране на доказателства. Нарушенията в дейността на съда
довели до необоснован, сторен в нарушение на чл. 20 от ЗЗД, извод от фактическа
страна за липсата на допуснати нарушения на бизнес-плана.
Във връзка с горните констатации
указанията на ВАС са при новото разглеждане съдът да събере административната преписка
в цялост, след което да формира собствени фактически установявания по
релевантните за спора факти, и въз основа на същите да прецени и съответствието
на издадения административен акт с административнопроизводствените правила и приложимите материални
разпоредби, при спазване указанията, дадени от ВАС в посоченото решение.
Във връзка с горното, доказателствената тежест е
разпределена с определение в о.с.з. на 13.01.2022 върху ответника. Допълнително
уточнено с изменение в доклада с определение в з.з. от 04.02.2022г. Указано бе
ответникът да попълни АП с писмени доказателства за действителното съдържание
на ДБФП и бизнес плана, за да се изясни кои са онези индикатори, които следва
да се проследяват във връзка с преценката на жизнеспособността на инвестицията.
Да представи доказателства за датата на постановяване на оспорения АУПДВ и
такива за времевата и материална компетентност на издателя му.
На страните, на основание чл.226, ал.2 от АПК се даде възможност да
представят писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на
страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства
след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. От
ответника постъпиха писмени доказателства, приложени към вх. № 412/26.01.2022г./л.66-69/
и тези към вх. № 581/04.02.2022г., организирани в 3 бр. класьора за документи.
При новото разглеждане на делото ВТАС приобщи доказателствения
материал, събран по предвидения процесуален ред при първоначалното разглеждане.
Бе извършен преразпит на вещото лице по СИЕ/вж. л.115-гръб/. Съдът кредитира с
доверие заключението на ВЛ, което не е
оспорено от страните. Констатациите в същото сочат, че всъщност АО е приел
по-висок размер на приходите от дейността, т.к. е включил и такива, касаещи
други дейности, несвързани с проекта, финансиран по ДБФП. Обстоятелство, което
не следва да се зачита, т.к. би довело до недопустимо влошаване на положението на
оспорващия.
След съвкупната преценка на приетите доказателства,
съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
1. Не е спорно между страните, че на 22.06.2010г.
жалбоподателят подава Заявление за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г./вж. червен класьор по вх. №
581/04.02.2022г./.
1.1. Проектът е за изграждане на ваканционно селище
„Балкана“ в с.Калайджии, общ. Златарица. Идентификационният му номер е
04/311/00141.
1.2. Условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване
към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. са разписани в Наредба № 30 от 11 август 2008 г. ,
издадена от министъра на МЗХ.
1.2.1. Съгласно чл.16 от посочената Наредба №
30/2008г. едно от изискванията към проектите е да бъде представен бизнес план,
който цитирам:“… доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в
случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на
целите по чл. 2.“.
1.2.2. Към Заявлението е приложен Бизнес план.
Първоначалната оценка за съответствието му е негативна, т.к. не се доказва
жизнеспособност на инвестицията по заложените критерии/вж. Докл. записка и
Анализ на БП в зелен класьор/. След доработка е получена Заповед за одобряване
на финансиране/вж. л.1235 в з. кл-р/ - субсидия от 391 160,00лв.
2. На 17.11.2014г. между ЕТ "Елика-Е.Г.",
ЕИК ********* и ДФЗ е подписан по Договор № 04/311/00141 от 17.11.2014г. за
отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности"
от ПРСР за периода 2007-2013г., подкрепена от ЕЗФРСР
2.1. Предмет на Договора е предоставяне от ДФЗ на
Ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 391 160,00лв.,
свързана с осъществяването на Проект № 04/311/00141 от 22.06.2010г. Срокът за
извършване на инвестицията е 15.09.2015г./вж. л.1310 от зелен кл-р/. Съгласно чл.9, б“г“ от Раздел IX
„Други условия“ неразделна част от
одобрения за подпомагане проект е и Бизнес планът.
3. Представеният от едноличния търговец Бизнес план по
Мярка 311 за разнообразяване на
дейността към неземеделски дейности, чрез "Изграждане на Ваканционно
селище "Балкана" в с. Калайджии, общ. Златарица" е изготвен от
със съдействието на НССЗ В. Търново/вж. червен класьор №1/3 към АД №
584/2020г./. Инвестицията включва изграждането
на 2 двойни къщи, 4 единични къщи и механа в с. Калайджии, общ. Златарица.
Услугите, които ще се предоставят са: туристически услуги, изразяващи се в
настаняване на туристи и предлагане на храна.
3.1. Между очакваните резултати от завършване на
инвестицията по проекта са устойчиво повишаване на приходите от собствен бизнес
и осигуряване на допълнителни работни места.
3.1.1. В част IV „Финансово -икономически статус -
приходи и разходи"/вж. л.65 от посочения класьор/, таблица 2
„Производствена и търговска програма" на бизнес плана, ЕТ "Елика-Е.Г."
е записала, че ще реализира приходи от продажби на услуги - туристически пакет
и храна, както следва:
За първата година /2012г./ приходите са 108 150лв. от
туристически пакет и 78 516лв. от храна. За втората година /2013г./ приходите
са 120 750лв. от туристически пакет и 96
600лв. от храна. За третата година /2014г./ приходите са 131 250лв. от
туристически пакет и 115 499лв. от храна. За четвъртата година /2015г./
приходите са 183 960лв. от туристически пакет и 134 904лв. от храна. За петата
година /2016г./ приходите са 210 420лв. от туристически пакет и 175 350лв. от
храна. За шестата година /2017г./ приходите са 245 490лв. от туристически пакет
и 175 350лв. от храна. За седмата година /2018г./ приходите са 252 885лв. от
туристически пакет и 180 625лв. от храна. За осмата година /2019г./ приходите
са 252 885лв. от туристически пакет и 180 625лв. от храна. За деветата година
/2020г./ приходите са 300 475лв. от туристически пакет и 214 625лв. от храна.
За десетата година /2021г./ приходите са 300 475лв. от туристически пакет и 214
625лв. от храна. В таблица 5 са посочени предвидените разходи за заплати и
социални осигуровки.
3.1.2. Съгласно таблица 5 „Разходи за заплати и социални
осигуровки" /стр.57 от бизнес плана/ ползвателятна БФП се задължава да
поддържа 1бр. управленски персонал, 1бр. административен персонал и 9 бр.
производствен персонал.За първата година /2012г./ е предвидено осигуряването на
9 лица – 1 управленски персонал, 1 административен персонал и 7 производствен
персонал. За втората година /2013г./ е предвидено осигуряването на 9 лица – 1
управленски персонал, 1 административен персонал и 7 производствен персонал. За
третата година /2014г./ е предвидено осигуряването на 9 лица – 1 управленски
персонал, 1 административен персонал и 7 производствен персонал. За четвъртата
година /2015г./ е предвидено осигуряването на 11 лица – 1 управленски персонал,
1 административен персонал и 9 производствен персонал. За петата година
/2016г./ е предвидено осигуряването на 13 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 11 производствен персонал. За шестата година
/2017г./ е предвидено осигуряването на 13 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 11 производствен персонал. За седмата година
/2018г./ е предвидено осигуряването на 14 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 12 производствен персонал. За осмата година /2019г./
е предвидено осигуряването на 15 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 13 производствен персонал. За деветата година
/2020г./ е предвидено осигуряването на 15 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 13 производствен персонал. За десетата година
/2021г./ е предвидено осигуряването на 16 лица – 1 управленски персонал, 1
административен персонал и 14 производствен персонал.
4. Срещу предоставената помощ Ползвателят поема
задължения, подробно описани в раздел IV „Права и задължения на страните".
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 391 160 лв.
и представлява 70 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на цитирания проект, от които 80 % се осигуряват от Европейския
съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България.
5. Съгласно чл.8.1 от договора в случай, че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, Фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми. Аналогично е съдържанието на
чл.46 от Наредба №30/2008г.
6. С Анекс № 1 от 04.03.2015г, са изменени разпоредби
към Договора, като одобрената безвъзмездна финансова помощ се определя по
приложени Таблица за одобрените инвестиционни разходи, както и се договаря
междинно плащане на сума в размер на 286 754,93 лв.
7. Обектите, предмет на инвестицията са изградени през
2015г. и са въведени в експлоатация на 24.03.2015г. съгласно представено пред
органа Удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект № 2 / 24.03.2015г.
Ваканционното селище започва дейността си от м.06.2015г., съгласно представени
временни удостоверения за открита процедура по категоризиране на туристически
обект.
8. Съгласно чл.33 от Наредба №30/2008г., със заявка за
окончателно плащане от 09.06.2015г./вж. л.13 кл-р 1/3 АД № 584/2020г./ ЕТ
"Елика-Е.Г." е заявила финансова помощ за плащане в размер на 391 160,00
лв. С писмо за оторизация на плащането POT № 11009 от 28.08.2015г е извършено
окончателно плащане от ДФ3 към ЕТ "Елика-Е.Г." на сума в размер на
391 149, 05 лв./вж. л.735 от червен класьор № 2/3 по АД № 584/2020г./ С
уведомително писмо за одобрение №548/311 от 06.10.2015г. ползвателят е уведомен
за наложена редукция в размер на 10,95 лв.
9. В изпълнение на задължението за последващ контрол
органи на ДФЗ-РА /РТИ –В. Търново/извършват проверка на място. Въз основа на
Заповед № 373819/17.06.2019г. за периода 17-26.06.2019г./вж. л.740 от кл-р 2/3
от АД № 584/2020г./
9.1. За резултатите от проверката е съставен Контролен
лист/мж. Л.742 и сл./. При ПнМ е установено/вж. л.755/, че приходите от
субсидираната дейност за 2016г. са 18 262,42лв., за 2017г. – 18 241,10лв. и за
2018г. – 53 007,55лв. Наетите лица през 2016г. са 4,17 броя средно годишно, за
2017г. – 7,58 броя средно годишно и за 2018г. 4,33 броя средно годишно.
10. В резултат на констатираните несъответствия между
заложеното в Бизнес плана и действителното изпълнение на приходи и заетост, с
писмо изх. № 01-6500/8498 от 25.10.2019г./вж. л.1833 от червен класьор №3/3 по
АД № 584/2020г./ до ЕТ "Елика-Е.Г.", ДФЗ уведомява, че е открито
производство по издаване на АУПДВ. Мотивирано с неизпълнение на приходната част
на бизнес плана за 2016, 2017 и 2018г. и ангажимента за разкриване на работни
места. На търговеца е указано, че има право на писмени възражения по основателността
и размера на публичното вземане, а при необходимост - да приложи доказателства
към тях.
10.1. В указания срок ЕТ "Елика-Е.Г." е
представил Възражение с писмо вх. № 01-6500/8498 от 12.11.2019г./л.1846 от кл-р
№3/3 по АД № 584/2020г./. към него не са приложени доказателства.
11. ИД на ДФЗ
след като обсъдил Възражението го приема за неоснователно и издава АУПДВ №
04/311/00141/3/01/04/01, с изх. № 01/6500/8498#2 от 13.08.2020г.
11.1 Като фактически основания на АУПДВ е посочено, че
инвестицията е изградена, придобитите
въз основа на финансирания проект активи са налични и функционират, но
ползвателят не е постигнал заложените в бизнес плана приходи от продажба на
услуги. За три пълни финансови години/2016,2017 и 2018г./ средно аритметично
изпълнението на БП е 13,77%. Реалното изпълнение на приходната част на БП е под
20%, т.е. проекта не е икономически жизнеспособен, съгласно чл.16, ал.2 от
Наредба №30/2008г., във вр. с §1, т.6 от ДР, тоест не са генерирани доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Освен това, АО е посочил и неодобрение на посочените в бизнес плана параметри
за устойчива заетост за период от тези три години. Разкриването на нови работни места е
генерална цел на мярка 311 по Програмата. Тези фактически установявания ИД на
ДФЗ е квалифицирал като нарушение на точки 4.12 и 4.18 от договора – нарушение
на договорни и нормативни задължения. При това на основание по точка 8.1 от Договора
и чл.46, ал.1 от Наредба № 30/2008г. е поискал връщане на вече изплатените суми
от БФП.
12. Размерът на подлежащата на възстановяване сума е
определен въз основа на Правила за определяне на размера на подлежащата за
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.26, ал.6
и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г. Установеното
неизпълнение на заложените приходи от инвестицията е с определена санкция от
100% по т.30 от Приложение към раздел 1 на Правилата. За второто нарушение –
неизпълнение на параметрите относно
устойчивата заетост санкцията следва да е 10% от предоставената финансова помощ
съгласно т.18 от Приложение 1 към Правилата. При спазване на правилото за
некумулиране на чл.3, ал.1 от Правилата е определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ от ползвателя от 100% или 391 149,05лв.
12.1. Спорът за валидност и приложимост на Правила за
определяне на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл.26, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007 – 2013г. е разрешен с окончателен съдебен акт. С Решение № 15545 /
15.12.2020г. е оставено в сила Решение № 3618 / 10.03.2020г. на ВАС, с което са
отхвърлени жалби на група лица против посочените Правила.
13. Срещу така постановения АУПДВ с изх. № 01/6500/8498#2 от
13.08.2020г. е подадена жалба пред АСВТ и е образувано АД № 584/2020г.
Постановеното по същото Решение, с което е отменен оспореният административен
акт, на свой ред е отменено от
касационната инстанция и делото е върнато за ново разглеждане в АСВТ.
Образувано е под настоящия номер – АД № 759/2021г.
14. В хода на настоящото съдебното производство бяха приети
писмени доказателства, обсъдени по-горе и бе извършен преразпит на ВЛ по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Заключението съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено.
14.1. За 2016г. ДФЗ констатира, че жалбоподателят е
реализирал приходи в размер на 18 262 лв., а вещото лице приема, че
реализираните приходи от туристически пакет и храна са в размер на 15 218, 68
лв. За 2017г. ДФЗ констатира, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер
на 18 241,10 лв., а от заключението на СИЕ вещото лице приема, че реализираните
приходи от туристически пакет и храна са в размер на 15 200, 92 лв. За 2018г.
ДФЗ констатира, че жалбоподателят е реализирал приходи в размер на 53 007,55
лв., а вещото лице приема, че
реализираните приходи от туристически пакет и храна са в размер на 44
172,96 лв. Така посочените разлики не могат да доведат до влошаване на
положението на жалбоподателя, поради което съдът съобрази по-благоприятните
констатации, направени от органи на ДФЗ.
Горните фактически констатации са основани на приетите
писмени доказателства и ССЕ, които сочат, че действително е налице неизпълнение
на показателите, посочените в бизнес плана към одобрения за финансиране проект
за посочените в АУПДВ три пълни финансови години. Тези по отношение на приходи от продажба на туристически услуги
и тези
за устойчива
заетост.
Съдът, като
взе предвид доводите
на страните,
съдържанието на оспорения ИАА, съобрази установените
факти и издири приложимия закон, достигна до следните правни изводи:
Приложим материален закон е Закон за подпомагане на
земеделските производители/ДВ бр.58 от 1998г./ и Наредба № 30/11.08.2008г. на
МЗХ, а процесуален АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК. При дължимата служебна проверка съдът установи следното:
Оспореният АУПДВ е валиден административен акт,
издаден от компетентен административен орган, в кръга на законово вменените му
правомощия, по следните аргументи:
Не се потвърди оплакването за допуснато нарушение на
чл. 59, ал 2, т. 8 АПК - липса на дата на издаване на акта. АУПДВ има уникален
№ 04311/00141/3/01/04/01, който съответства на Договора за БФП, сключен с с
Ползвателя № 04/311/00141, като останалите цифри са част от системата. На
самият АУПДВ е посочен изх. № 01-6500/8498#2 и 13.08.2020г., като дата по описа на ДФЗ. Същия носи датата, съдържаща
се в неговия уникален изходящ номер по регистъра на административния орган. Оспореният
АУПДВ съдържа означение на датата, на която е бил издаден. АУПДВ е подписан от
Изпълнителния директор па ДФЗ - В.Г.. Налични са доказателства, че към датата
на издаването му В.Г. заема длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие". Видно от Решения по т.3 от заседанието на Управителния съвет
/на ДФЗ/, съгласно Протокол № 145 от 19.07.2019 г. за изпълнителен директор на
ДФЗ е избран г-н В.Г./вж. л.66 от делото/. С Протокол № 178 от заседание на
Управителния съвет, състояло се на 10.06.2021г. за изпълнителен директор на ДФЗ
е избран г-н Б.М./вж. л.68/. Следователно в периода 19.07.2019г.-10.06.2021г.
изпълнителен дирактор на ДФЗ е г-н В.Г., а обжалваният акт е издаден от времево
компетентен орган.
Същият АО е компетентен по материя, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбите на чл. 20а,
ал. 5 от ЗПЗП, във вр. с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, вр. с чл. 166 от ДОПК.
Разпоредбата на §
4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ сочи, че за ПРСР функциите на органи за управление,
контрол и администриране по този закон се изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ-
Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото
прилагане. В нормата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, ДФЗ е
акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФЗ организира и ръководи дейността му и го представлява. Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор и на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП
изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ да издаде, обжалвания АУПДВ е
възложена изрично с цитираната разпоредба на закон. В чл.27, ал.3 и ал.5 от
ЗПЗП е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които се
явяват публични държавни вземания. Според чл.166, ал. 1 и 2 от ДОПК
установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. В случая такъв е предвиден в чл.20а, ал.5 от ЗПЗП
и това е ИД на ДФЗ.
В тази връзка, издаденият от компетентния АО акт е
валиден ИАА. Спазена е писмената форма и съдържа необходимите реквизити.
Мотивиран е от фактическа и правна страна. Независимо от това, съдът намери, че
е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, което
опорочава и съответствието му с материалния закон. Аргументите:
ЗПЗП съдържа уредба на реда и органа, който установява
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ. Тази уредба е действаща към
момента на издаване на оспорения акт на 13.08.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от
ЗПЗП при подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от ПРСР е налице основание за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. При това нейната дължимост и
размерът на подлежащата на възстановяване помощ, се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 ДОПК препраща към реда по АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от
28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата
случая е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. След изменението на ЗПЗП,
ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019 г. обаче, законът изрично разграничава
случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с
акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от
ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на
финансова корекция. При действието на тези норми практиката на ВАС е
ориентирана към извода, че допуснато от административния орган нарушение на
вида на акта и процедурата по неговото издаване, представлява съществено
нарушение на изискванията за форма на акта и административно-производствените
правила, тъй като засяга материалноправните основания за определяне дължимостта
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението
им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
В конкретния случай оспореният АУПДВ е издаден на 13.08.2020
г. и административното производство е проведено при действието на чл. 27, ал. 6
и ал. 7 от ЗПЗП. В случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г./, тъй като
производството по издаването на акта е започнало на 25.10.2019 г. съгласно чл.
25, ал. 3 от АПК, а АУПДВ е издаден на 13.08.2020 г.
Параграф 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.
2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон//13.12.2019г. наредби по прилагането на мерките
от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от
ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът е сключен на 17.11.2014
г. Според пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013,
"мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г.
е пет години, считано от датата на сключването му. В случая мониторинговият
период е изтекъл на 17.11.2019г., т. е. след
образуване на административното производство по издаване на оспорения акт. Но
това не е основание за приложението на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП/ДВ бр.2
от 2018г./, защото:
Процесният АУПДВ е издаден на 13.08.2020г., т.е. при действието на новата
норма на ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, след изтичане на периода на мониторинг, който в
случая е изтекъл на 17.11.2019 г. Затова и преходното правило на § 12, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (с ДВ бр. 2/2018 г.) е неприложимо за случая. Съгласно това
преходно правило, "Започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. Използваното в преходното правило понятие "производство"
е родово и обхваща всички производства - производство по одобрение за
подпомагане; производства по заявки за плащане; производство за връщане на вече
изплатени суми. От езиковото
тълкуване на разпоредбата на § 12, ал. 1 се вижда, че изтичането на периода на
мониторинг е фактът, след осъществяването на който производството не може да се
довърши по досегашния ред. Макар с проверките, извършвани преди изтичане на
периода на мониторинг да е започнало производството по издаване на АУПДВ, само до
изтичане на периода на мониторинг започналото производство може да се
довърши по досегашния ред. След изтичането на този период и при действието на
ЗПЗП (редакция с ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), актът следва да е съобразен с новите ал. 6 и ал. 7
на чл. 27 ЗПЗП. Новата редакция на чл. 27 ЗПЗП, в сила от 28.06.2020 г.,
претендира да уреди по нов и по-ясен начин реда и формата за възстановяване на
безвъзмездна финансова помощ, което несъмнено се вижда от мотивите на
законопроекта за това изменение на ЗПЗП. В този смисъл е Решение на ВАС,
постановено по АД № 7962/2021г.
Фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ
е неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план на търговеца приходи и
показатели за устойчива заетост за периода 2016 г. – 2018 г. В мотивите на
административния акт изрично е посочено, че установеното нарушение представлява
неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план индикатори. Върховният
административен съд уеднакви практиката си в смисъл, че неизпълнението на
финансовите показатели на одобрения бизнес план, като основа за допускане на процесното
подпомагане, е одобрен индикатор за
изпълнение на проекта. Така в посоченото по-горе Решение на ВАС и цитираната там практика на касационната
инстанция.
Наличието на това фактическо основание за
възстановяване на получена финансова помощ, след изменението на ЗПЗП (с ДВ бр.
51/2019 г. в сила от 28.06.2020 г.), е основание за издаване на решение за
финансова корекция по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ по реда на този закон, а не на АУПДВ. Това е така, защото процесният
АУПДВ е издаден при действието на новата норма на ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП, след
изтичане на периода на мониторинг, който в случая е изтекъл на 17.11.2019 г. и
се касае за последващо усвояването на помощта неизпълнение на одобрени
индикатори по проекта. Налице е материалноправната хипотеза на чл. 70, ал.1, т.
7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, а не за издаване на АУПДВ.
Допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и на
процедурата за неговото издаване е съществено.
След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019, в сила от
28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП изрично
препраща към ЗУСЕСИФ: по отношение на материалноправните основания за налагане
на финансова корекция - по чл. 70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, по отношение вида на
административния акт – решение и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия
закон. При наличие на основание по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 70,
ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова
помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от
изпълнителния директора на ДФ Земеделие по реда на ЗУСЕСИФ.
В процесния АУПДВ административният орган посочва като
правно основание чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Основанието по ал. 7 обаче е
приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Законодателят, в
обсъжданата новела, не е регламентирал в условията на алтернативност
хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и
АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере какъв акт да
издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под
хипотезата на материално-правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ,
така и под тази на материалноправното основание в съответната наредба, по реда
на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената
финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на
издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и
само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Практиката на ВАС е константна в
този смисъл, след
изменението на чл. 27 от ЗПЗП.
От изложеното
се налага извод, че допуснатото от административния орган нарушение на вида на
акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и
ал. 7 от ЗПЗП. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила
е достатъчно съществено и даващо основание за отмяна на акта единствено само на
това основание, без същият да бъде обсъждан по същество. В този смисъл е и
константната съдебна практика – напр.
Решение на ВАС по адм. д. № 3987/2021 г., I о., Решение на ВАС по адм.
д. № 1262/2021 г., VIII о. и др.
По изложените мотиви съдът прие, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото на жалбоподателя се следват
разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 226, ал. 3
от АПК, следва да му бъдат присъдени направените такива пред настоящата
инстанция, пред ВАС и пред АСВТ при първото разглеждане на делото. Поискани
са както следва: ДТ-50лв., СЕ-300лв. и
АВ-16 000лв. за защитата по АД № 584/2020г. на АСВТ, пред ВАС – АВ 14
хиляди лева, при новото разглеждане пред АСВТ – 110лв. за ВЛ. Доказано е плащането на всяка една от тези
суми. Налице е обаче възражение за прекомерност от защитата на ответника.
Същото съдът намери за основателно, т.к. делото е с материален интерес/391
149,05лв./ и изчисленото минимално АВ по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС е в размер на 6 441,49лв. На тази основа претенцията от
30 хиляди лева за АВ за трите инстанции не е съпоставима с фактическата и
правна сложност на делото, нито с положените процесуални усилия, които не се
различават от обичайните за този род дела. Поради това, съдът намира, че АВ
следва да бъде редуцирано до сумата от 19 325,00лв., за трите инстанции.
Ведно с другите разходи общата сума на разноските е 19 785,00лв.
Разноските следва да бъдат поети от ЮЛ, в структурата
на което се намира АО, издал оспорения акт, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Това е ДФЗ-РА София.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът в посочения по-горе състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустимо новопредявеното в производство по чл.226 от АПК искане за
прогласяване на нищожност на клаузи от Договор № 04/311/00141 от 17.11.2014г.
за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности" от ПРСР за периода 2007-2013г., заявено с Молба вх. №169/12.01.2022г. в
АСВТ от името на жалбоподателя.
ОТМЕНЯ по жалба на Е.И.Г. Акт за
установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-6500/8498#5 от
13.08.2020г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – гр.
София да заплати на Е.И.Г.,
действаща като търговец с фирма ЕТ“Елика-Е.Г.“, с. Росно, с ЕИК *********,
разноски по делото за трите инстанции в общ размер на 19 785,00лв. /деветнадесет хиляди седемстотин осемдесет и пет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез АСВТ.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: