№ 13997
гр. ............., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110116410 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.411 КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, представляващи платено от ищеца
застрахователно обезщетение за вреди по МПС.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. " ......., с рег. № ....... е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност от 840,26 лв., като
поддържа да е изпълнил задължението си за обезщетяването им. Твърди, че за
пътнотранспортното произшествие са виновни и двамата водачи, като е налице
съпричиняване / съвина/, поради което с регресна покана с рег. № РК-014-
13699/15.04.2021 г. поканил ответника, като застраховател на гражданската
отговорност на водача на л.а. " ..............", с рег. № ..........., да му възстанови половината
от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение. Ответникът не
възстановил дължимата сума, поради което се претендира заплащане на
горепосочената сума, както и на съответното обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение за л.а. " ..............", с рег. № ..........., по задължителна
1
застраховка „ Гражданска отговорност“, но оспорва механизма на настъпване на ПТП,
като оспорва вината на застрахования при ответното дружество водач и твърди
наличието на съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС. Евентуално,
оспорва размера на вредите, счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря
на действително претърпените вреди. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност”.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да бъде установено по делото от
ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този
договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл.45 ЗЗД, размера на
нанесените вреди; както и сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач, действащ
към датата на ПТП. Липсата на която и да е от тях прави неоснователен предявения
иск, какъвто е настоящия случай.
Макар по делото да не е спорно сключването на описания в исковата молба
застрахователен договор за имуществена застраховка; плащане на застрахователното
обезщетение в изпълнението му, както и наличие на сключена застраховка ГО за
участвалия в ПТП-то автомобил .............., то не е установена по делото вината на
водача му за настъпване на процесното ПТП. Напротив – от заключението на приетата
по делото САТЕ се установява, че вина за настъпване на ПТП има водачът на
застрахования при ищеца автомобил, който не е осигурил безопасна странична
дистанция и е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП ако се е движил
в дясната част на пътното платно в посоката си на движение, а доводите в противната
насока, поддържани от ищеца, съдът отхвърля като неоснователни.
Предвид това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на акцесорните претенции
за лихви.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова тежест
следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 350 лева –
заплатени депозити за възнаграждение на ВЛ.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ................, ЕИК ......, седалище и адрес на
управление ............, срещу „...........“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление
гр.............., ............., иск по чл.411 от КЗ – за плащане на сумата от 420.13 лева -
платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС по щета №
**********, ведно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното й изплащане,
сумата от 36.99 лева - лихва за забава за периода от 16.05.2021г. до 28.03.2022г., както
и искането за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА ................, ЕИК ......, седалище и адрес на управление ............, да
заплати на „...........“ АД, ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр.............., .............,
сумата от 350 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3