№ 193
гр. П., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди Д. и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
307/05.05.2021 г., постановено по гр.д. № 3124/2020 г. Пазарджишкият
районен съд е осъдил П. Г. Г., ЕГН **********, от с. В.Д., обл. П., ул.“Д .И
П.“ № 6 да заплати на И.. В. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“С.А.“ № 32,
вх.А, ет.6, ап.13, лично и като майка и законен представител на малолетния й
син ИВ. ИВ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.П., ул. “И.В.“ № 9,
ет.1, адвокат П.К. К., на основание чл.45 от ЗЗД следните суми: сума в размер
на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от И.. В. П. в резултат от причинените й на 03.10.2018 г. телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
03.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сума от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
малолетното й дете ИВ. ИВ. П. в резултат на негативните му изживявания и
стрес от причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в размер на 1057,78 лева, като е
отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от малолетното дете ИВ. ИВ. П. над посочения размер от 1000
1
лева и до претендирания с исковата молба размер от 1500 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 03.10.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
Осъдил е И.. В. П. да заплати на П. Г. Г. разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, в размер на 81,11 лева.
Осъдил е П. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд държавна такса по първия иск в размер
на 120 лева.
С определение № 1265/12.07.2021 г., постановено по същото дело,
районният съд е оставил без уважение искането на адв.Г. за изменение на
решението в частта за разноските, като присъденото в полза на ищцата
заплатено адвокатско възнаграждение бъде намалено.
Против осъдителната част на така постановеното решение в законния
срок е постъпила въззивна жалба от П. Г. Г. чрез нейния процесуален
пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че съдът не е приел възраженията на ответницата за съпричиняване на
вредоносния резултат въпреки провокиращото поведение на ищцата към нея
и съответно не са уважени исканията за намаляване на размера на
обезщетението. От събраните по делото доказателства било доказано, че вина
за всичко случило се имала не само ответницата, но и ищцата.
Съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат било налице, защото
със своето поведение П. била провокирала действията на Г.. С изречените
обиди, ругатни, с нанесените удари и с подкрепа на хулиганското поведение
на сина й спрямо сина на ответницата, тя била допринесла за действията на Г.
спрямо нея. От приложеното по делото медицинско удостоверение и
заключението на вещото лице се установило, че не само ищцата, а и
ответницата била получила травматични увреждания в деня на деликта и
също била търпяла болка в продължение на една седмица. Съдът бил обсъдил
само доказателствата на ищцовата страна и не бил анализирал представените
от ответницата писмени и гласни доказателства. Съдът не бил взел предвид и
преживения стрес от малолетния син на ответницата Г.Г., който също бил
свидетел на инцидента.
Поддържала е, че определените от съда размери на присъдените
обезщетения са завишени. По делото било установено, че на ищцата е
причинено разстройство на здравето за период от около 2 седмици, като в
първите 2-3 дни тя е чувствала по интензивни болки, които след това са
2
отшумели, а кръвонасяданията и травматичният оток изчезнали след 10 дни.
При тези данни жалбоподателката счита, че обезщетение в размер на 3000 лв.
е несправедливо, тъй като е завишено. В случая се касаело за увреждане на
здравето вследствие спречкване между жени, взаимно нанесли си удари с
ръка по лице и тяло, нямало оперативна намеса нито престой в болница,
което предполагало нисък интензитет и сила на претърпени болки и
страдания по време и след инцидента и от двете страни. От представените
писмени доказателства за извършен на ищцата медицински преглед в деня на
инцидента и след това ставало ясно, че няма травматични увреждания на
череп, в добро общо състояние, адекватна и ориентирана, без неврологична
симптоматика, с добри показатели от направените изследвания. Били
констатирани оток и кръвонасядания по лице и тяло, без да е констатирана
опасност за живота и настъпили допълнителни усложнение. Това водело
извода, че нараняванията са отшумели в кратък период от време след
инцидента.
Неправилен бил изводът на съда, че възстановяването е продължило
повече и се наложил прием на лекарства, тъй като доказателства в подкрепа
на този извод липсвали.
Неправилно било решението и в частта, с което е уважен частично и
другият предявен иск до размера на 1000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществена вреди, претърпени от малолетния син на ищцата И.П. в
резултат на причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания. Според
жалбоподателката този иск бил и недопустим, и неоснователен. Недопустим
бил, защото съгласно чл.45 от ЗЗД и съдебната практика ищцата нямала
право да претендира обезщетение за заплащане на неимуществена вреда за
детето си като свидетел на случилото се, тъй като вреди, причинени от
непозволено увреждане, се заплащали само на пряко засегнатите лица от това
увреждане. Правилното прилагане на закона изисквало пострадалите да бъдат
обезщетени за неимуществени вреди едва след като се установи, че
действително са претърпели такива, което не било установено от
доказателствата по делото. Кръгът на лицата, които имали право на
неимуществени вреди, се определял от съда и в случая сред тези лица не било
детето, тъй като и двете деца били просто свидетели на спречкването между
техните майки. Затова претенцията по отношение на малолетния И.П. била
неоснователна и недоказана, а решението - неправилно в тази част.
Искането е постановеното решение да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени възраженията
3
направени с въззивната жалба. Претендира присъждането на разноски за
въззивна инстанция.
Против определение № 1265/12.07.2021 г. в законния срок е постъпила
частна жалба от адв.Г. в качеството й на процесуален пълномощник на П.Г. с
искане то да бъде отменено, вместо което присъденото адвокатско
възнаграждение да бъде намалено от 1000 лв. на 740 лв. Счита, че така
присъденият размер на адвокатско възнаграждение е завишен с оглед
фактическата и правна сложност на спора.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от И.П.
чрез нейния процесуален пълномощник както на въззивната жалба, така и на
частната жалба с изложени подробни съображения в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд и с искане решението и определението да бъдат
потвърдени. Претендира присъждането на разноски за въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната
и частната жалба и в писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени
в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против П.Г. ищцата И.П. е твърдяла, че на
03.10.2018 г., около 17:30 ч., заедно със сина си ИВ. ИВ. П. отишли на
стадион „Г. Бенковски“, където се провеждала ежедневната му тренировка по
футбол. От началото до края на тренировката повечето родители изчаквали
децата си в близост до оградата на стадиона. В края на тренировката синът й,
тичайки, се сблъскал с едно от децата и двамата паднали на земята, но никй
от тях не пострадал. Изведнъж до ищцата се доближила една жена, която й се
разкрещяла с обидните изрази: „Т., възпитай си детето„ , „Омръзна ми от
такива като вас, Б. такъв“. Ищцата изпаднала в недоумение какво точно се
случва. Попитала я какво толкова е станало, а тя без да й даде смислен
отговор, отново я обидила със същите изрази. П. й отвърнала, като й казала да
си взема детето и да си заминава по пътя – там, за където е тръгнала. Ищцата
е твърдяла, че е виждала тази жена и друг път на тренировките на сина й,
познавала я под името П. Г. Г. и знаела, че е от В.Д.. Твърдяла е, че тръгвайки
към колата си, П.Г. отново я нарекла „Т.“, качила се в автомобила си и
тръгнала в неизвестна посока. Ищцата тръгнала пет минути след нея, тъй като
синът й И. станал очевидец на репликите, отправени от П.Г. към нея и силно
се разстроил от чутото. Попитал я защо тази жена я обижда, какво се е
случило, но тя му отговорила, че не знае и се качили в колата, като се
4
отправили към дома им, който се намира на ул. „С.А.“ № 32. Семейното
жилище се намирало в кооперация от затворен тип, като на входа имало
бариера, която пропускала живеещите в комплекса. Когато приближили,
точно преди да завие и да премине бариерата, ищцата видяла, че я изпреварва
и спира пред нея л.а. БМВ, с peг. № PA ... ВТ. Водачът рязко натиснал
спирачки и спрял, препречвайки й възможността да влезе в комплекса.
Ищцата веднага задействала спирачките на нейния автомобил, за да не се
блъсне в спрелия пред нея. Твърдяла е, че от автомобила изскочила същата
жена - П.Г., която била видимо агресивна, насочила се към нейния автомобил
и без да казва каквото и да било, я ударила с юмрук по лявата страна на
лицето през отворения прозорец от страната на шофьора. Синът й, който бил
в автомобила, станал свидетел на удара и започнал да пищи и да плаче. П.Г.
отворила вратата на колата, и докато ищцата се опитвала да се изправи, за да
излезе от автомобила, усетила удар в гърдите, от който ищцата политнала и
паднала на земята, като си ударила главата в асфалта. Изпитала непоносимо
силна болка. В това време синът й бил излязъл от колата и се бил изправил до
нея, плачейки и крещейки на жената, която й нанасяла удари:„Спри, моля те,
спри да биеш мама"! Твърдяла е, че докато била на земята, от автомобила на
ответницата вече било излязло нейното дете, което по примера на майка си
започнало да й нанася удари по тялото с крак, а в същото време Г. я скубела
за косата. Ищцата успяла да се изправи, сграбчила сина си за ръката. В този
момент детето на ответницата било застанало на средата на пътното платно.
Ищцата й се разкрещяла да го хване, тъй като в това време приближавал
огромен камион, който щял да го блъсне. Ответницата се развикала по него,
хванала го и го качила в колата. Ищцата й казала, че ще се обади на
полицията и ще подаде сигнал за нанесения побой. Ответницата видимо се
притеснила, качила се веднага в колата и избягала. Ищцата позвънила на
Спешен номер 112, на който подала сигнал за нанесения й побой. Толкова
била притеснена и уплашена, че в шока при въпроса на дежурния къде се е
случил инцидентът, ищцата забравила собствения си адрес. Твърдяла е, че
веднага след това позвънила на съпруга си, на който разказала какво се е
случило. Оставила малкия си син И. на сестра си, а съпругът й се прибрал, за
да я откара в Спешно отделение към МБАЛ - П., където й бил извършен
преглед. Свидетели на целия инцидент станали двама нейни съседи, които по
това време били в близост до мястото на нападението. Единият от тях дори
успял да заснеме с телефона си побоя, който й бил нанесен. След като се
прибрали вкъщи, сестра й Е.Х. й споделила, че синът й И. не спирал да плаче
и да пита къде е майка му. Сестра й споделила, че досега не го е била виждала
5
в такова състояние и че трябвало да му обърнат внимание, да го заведат на
лекар- специалист, тъй като явно е преживял голям стрес от видяното и
чутото. Това негово състояние продължило около 2-3 седмици. Наложило се
да потърсят помощта на психолог, който консултирал нея и сина й. В резултат
на описаните действия на ответницата синът й изпаднал в стрес и уплаха за
продължително време. Често плачел и я викал на сън. Няколко дни след
случилото се спял неспокойно, като нощно време се събуждал с плач.
Прегръщал я и повтарял: "Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие
повече?“, а ищцата трудно го успокоявала. Твърдяла е, че е изключително
засегната от многобройните отправени й обидни думи и била уплашена от
нанесения й побой. Подобно поведение не била очаквала от човек, и то от
жена, която също е майка трябвало да е пример за подражание на своето дете.
Твърдяла е, че агресивното поведение на П.Г. по никакъв начин не било
провокирано от нея, дори напротив, опитала се да предотврати разрастването
на конфликта още на футболното игрище. Поведението на ответницата обаче
ескалирало, в резултат на което я проследила до дома й, пресякла й пътя, като
с това едва не предизвикала катастрофа, след което й нанесла побой пред
очите на синовете им. В резултат на нанесените удари й били причинени
следните телесни увреждания: травматичен оток с размери 3х3 см в лявата
тилна област на главата, без промяна в цвета на кожата; синкавомораво
кръвонасядане с размери 3x3 см по лявата скула; оток на долната и горна
устни на устата, без промяна в цвета на кожата; на долната устна на устата
вляво срединно по лигавицата цепковидна рана с размери 0,5х0,5 см;
кръвонасядане с червеникав цвят с размери 4х4 см по лявата част на гърдите;
синкаво кръвонасядане с размери 12х6 см по външната повърхност на лявото
рамо; зеленикаво кръвонасядане е размери 8х6 см по задно-страничната
повърхност на лявото бедро.
За случилото се подала тъжба в полицията, по повод на която била
извършена проверка. С оглед на събраните данни било отказано образуване
на ДП с Постановление от 02.11.2018 г. на РП-П., като прокурорът приел, че
били налице данни за престъпления от частен характер. Поради това на
03.12.2018 г. подала тъжба в PC-П., по повод на която било образувано
наказателно производство от частен характер. С Присъда № 121 от 03.07.2019
г. съдът признал П.Г. за виновна в това, че на 03.10.2018 г. й била причинила
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което и на основание чл.130 ал.1 от НК я осъдил на пробация. С присъдата си
PC-П. признал подсъдимата за виновна и в това, че на 03.10.2018 г. е казала
6
думи, унизителни за честта и достойнството й, но приложил института
„реторсия", като на основание чл.146 ал.2 от НК я освободил от наказание.
Присъдата на Районен съд-П., постановена по НЧХД №2019/2018 г. била
потвърдена от Окръжен съд-П. с Решение № 153 по ВНЧХД № 616/2019 г. и
влязла в сила на 19.11.2019 г. Сочи, че на основание чл.300 от ГПК решението
на съда по посоченото дело е задължително за гражданския съд, който
разглежда обстоятелствата относно това дали е извършено деянието,
противоправността му и виновността на дееца - ответника П. Г. Г.. Твърдяла
е, че в резултат на побоя й били причинени описаните телесни увреждания,
които представлявали комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК, като същите представлявали деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Между причинените й неимуществени вреди и действията на ответника
съществува пряка причинна връзка. Твърдяла е, че от причинените й телесни
увреждания продължително време изпитвала физически болки в областта на
главата и по цялото тяло. Посочените физически страдания, в резултат на
уврежданията съставлявали за нея неимуществени вреди, които оценява общо
в размер на 3 000 лв. Върху посочената суми от 3 000 лв. е претендирала
законна лихва от деня на увреждането - 03.10.2018 год. до окончателното
изплащане на главницата.
Действията на ответницата, описани по-горе, били извършени в
присъствието на сина й, в резултат на което изпаднал в стрес и уплаха за
продължително време. Често плачел и я викал на сън. Няколко дни след
случилото се спял неспокойно, като нощно време се събуждал с плач.
Прегръщал я и повтарял: "Мамо, нали онази лошата лелка няма да те бие
повече?". Това негово състояние продължило около 2-3 седмици. Счита, че
детето също е преживяло страдания в резултат на действията на ответницата,
поради което като негова майка и законен представител от негово име
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. Върху
посочената сума претендира и законна лихва, считано от 3.10.2018 год. до
окончателното изплащане на сумата. Искането е съдът да постанови решение,
с което да осъди ответницата да й заплати: 1/ сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата
в резултат от причинените й на 03.10.2018 г. телесни увреждания, подробно
описани в обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната
лихва върху присъдената сума, считано от 03.10.2018г., до окончателното
изплащане; 2/сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от непълнолетното й дете ИВ. ИВ. П., с
7
ЕГН **********, в резултат на психичните му изживявания и стрес, от
причинените му на 03.10.2018 г. телесните увреждания, подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 03.10.2018 г., до окончателното изплащане.
Моли да й бъдат присъдени разноски
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, с който оспорва предявените искове изцяло, както по основание,
така и по размер. Счита същите за допустими, но напълно неоснователни и
недоказани. Не оспорва твърденията в исковата молба, че съгласно Присъда
№ 121 от 03.07.2019 г., влязла в сила на 19.11.2019 г. по НЧХД № 2019/2018 г.
по описа на Районен съд-П., е осъдена с наказание „пробация“ на основание
чл.130 ал.1 от НК. Сочи, че действително на 04.10.2018 г. в гр.П., между нея и
ищцата И.П. имало вербални спречквания, провокирани от лошото поведение
на сина на ищцата И.П. по отношение на сина на ответницата Г.Г.. Твърдяла
е, че вина за всичко случило се имала не само тя, но и И.П., като нейните
неправомерни действия не били по-малко значителни в случая. На 03.10.2018
г. свидетели на случилото се били техните деца, като психическа травма от
това преживял и нейният син Г.Г.. Счита, че в настоящия казу, искът се явява
неоснователен и нямало как да бъде отговорна за вреди, за които вина имала
не само и единствено тя, защото било налице съпричиняване и от страна на
ищцата И.П.. Твърдяла е, че съпричиняване на вредоносния резултат било
налице, защото ищцата със своето провокационно поведение, изразяващо се в
обиди, ругатни, удари спрямо нея и насъскване и подкрепа за хулиганското
поведение на сина й спрямо нейния син, станала причина за извършване на
непристойните им действия в състояние на афект. Твърдяла е, че били налице
травматични увреждания, получени и от двете страни, като П. също
допринесла за настъпването на вредите в не по-малка степен, причинявайки
същите и спрямо нея, т.е тя и синът й също търпят неимуществени вреди от
непозволеното й поведение в процесния инцидент, изразяващо се в удари,
скубане и изречени обиди. Вследствие на това ответницата получила
травматични увреждания, подробно описани в удостоверение, издадено от
Съдебна медицина, и от които дълго време изпитвала болки и дискомфорт.
Като свидетел на случилото се нейният син Г. около месец проявявал
признаци на тревожност, страх, няколко нощи се напикавал в съня си,
постоянно я търсел. Забелязала емоционални промени в него, изразяващи се в
потиснатост, липса на настроение и страхове от изоставяне, което наложило и
били проведени четири консултации с психолог. Счита, че присъдата на
8
наказателния съд не е задължителна за гражданския съд, тъй като
поведението на пострадалия не е елемент от състава на престъплението,
установено с влязлата в сила присъда /в този смисъл цитира съдебна
практика: Решение №33 от 3.II.1993г. по н. д. №852/92г., I н. о. на ВКС и
Решение №360 от 14.IV.1975г. по гр. д. №128/75г., I г. о. на ВКС/. Твърдяла е,
че от събраните по НЧХД гласни доказателства и видео записи се установило
също поведение на ищцата, провокиращото към употреба на физическо
насилие. Тя била употребила думи и изрази с цел да ответницата да бъде
уязвена и които обективно засягали както нейната, така и на детето й чест и
достойнство /в подкрепа на казаното наказателният съд приложил института
на реторсията по чл.146 от НК/. Следователно от събраните по делото
доказателства било установено поведение на ищцата П., което стояло в
причинна връзка с настъпилите вредни последици. Поради това следвало да
бъде направен извод, че ищцата е участвала в причинния процес и че нейните
действия имат характер на условие за настъпването на противоправния
резултат. Възразява, че искът за обезщетение по чл.45 от ЗЗД в общ размер на
4500 лева се явявал прекомерен и не отговарял на действително претърпените
вреди от ищцата И.а и сина й И., а и претендираният размер не бил в
съответствие с установена трайната съдебна практика по сходни казуси, както
и със социално-икономическата ситуация в страната. Твърдяла е, че в
исковата молба не била изложена в цялост фактическата обстановка.
Действително била призната от Районен съд-П. за виновна по изложените в
исковата молба деяния, за които била провокирана от ищцата. Оспорва
твърденията й за характера, интензитета и продължителността на описаните в
исковата молба неимуществени вреди, тъй като не бил конкретизиран период,
през който П. и синът й И. търпели страдания и болки. Твърдяла е, че както в
деня на инцидента, така и в последвалите дни е срещала ищцата по улиците и
не била виждала никакви синини и охлузвания в областта на главата и лицето
й, не е имало и кръв, както се твърдяло в исковата молба. Счита, че
обезщетението е предявено в завишен размер. Понятието справедливост не
било абстрактно понятие по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а било свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обективни обстоятелства,
които трябвало да се взимат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива били характерът на увреждането, начинът на
извършване, обстоятелствата, при които било извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
Твърдяла е, че в конкретния случай се касаело до получено увреждане на
здравето вследствие спречкване между две майки, взаимно нанесли си удари с
9
ръка по лице и тяло, няма оперативна намеса, нито престой в болнично
заведение, което предполагало нисък интензитет и сила на претърпените
болки и страдания по време и след инцидента. От представените писмени
доказателства за извършения на ищцата медицински преглед в деня на
инцидента и след това ставало ясно, че нямала травматични увреждания на
череп, била адекватна и ориентирана, без неврологична симптоматика, с
добри показатели от направените изследвания. Видно било, че се касае за
оток и кръвонасядания по лице и тяло без опасност за живота и настъпили
допълнителни усложнения. Това водело до крайния извод, че тези
наранявания предполагат и кратък период на отшумяване на последиците от
увреждането. Затова смята, че искането обезщетение в размер на 4500 лева е
прекомерно завишено и се явява несправедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Моли съда да не уважава предявената искова молба с правно основание чл.45
от ЗЗД и да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер, предвид наличие на провокация и съпричиняване
от страна на ищцата И.П.. Алтернативно, ако съдът приеме, че са налице
вреди от непозволено увреждане, моли да не уважава иска в пълен размер,
който се явявал прекомерно завишен и несправедлив по смисъла на чл.52 от
ЗЗД. Претендира разноски.
Установява се от доказателствата по делото, а и не е спорно между
страните, че с Присъда № 121 от 03.07.2019 г. по НЧХД № 2019/2018 г. по
описа на Районен съд-П., ответницата П. Г. Г. е призната за виновна в това, че
на 03.10.2018 г. в гр. П. е причинила на И.. В. П. разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.130
ал.1 от НК, във връзка с чл.54 и чл.57 ал.1 от НК е осъдена на пробация с
пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично за срок от осем месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от осем месеца. Призната е подсъдимата П. Г.
Г. за виновна в това, че на 03.10.2018 г. в гр.П. е казала думи унизителни за
честта и достойнството на И.. В. П. в нейно присъствие, като обидената е
отвърнала веднага с обида, поради което и на основание чл.146 ал.2 от НК са
освободени П. Г. Г. и И.. В. П. от наказание за престъпление по чл.146 ал.1 от
НК. Така постановената присъда е потвърдена с Решение № 153 от 19.11.2019
г. по ВНЧХД № 616/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест и е влязло в сила на
19.11.2019 г.
10
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата И.П. и
ответницата П.Г. са се познавали, тъй като децата им тренирали заедно
футбол. На 03.10.2018 г., около 17.30 часа, след тренировката по футбол,
синът на ищцата И.П. блъснал сина на ответницата, в резултат на което
детето паднало на земята. Ответницата се подразнила от постъпката на детето
на ищцата и й направила забележка да възпита по-добре сина си. Ищцата й
отвърнала да не се занимава с нея. След това двете си разменили обидни
реплики като ответницата нарекла ищцата „Т.“ и „Б.“, а ищцата нарекла
ответницата „С.“. След което двете, заедно с децата си, се качили в
автомобилите си и потеглили. Двата автомобила се движели по ул. „С.А.“ в
гр. П. в посока бул. “А.С.“, където в кооперация от затворен тип живеела
ищцата И.П. със семейството си, а ответницата знаела това. В един момент
ответницата спряла рязко точно пред входа на жилищната кооперация на
ищцата, като й препречила пътя. Ищцата също спряла автомобила си. В този
момент ответницата излязла от нейния автомобил и се насочила към
автомобила на ищцата от страната на водача, чийто прозорец бил свален.
Ответницата се пресегнала и през прозореца нанесла удар в лицето на
ищцата, след което й нанесла още няколко удара по главата и горната част на
тялото. Като приключила, тръгнала обратно към автомобила си. Тогава
ищцата, ядосана от действията на ответницата, излязла от автомобила си и се
насочила към ответницата, която се обърнала към нея. Двете жени взаимно се
хванали и започнали да се дърпат и бутат. Последвала размяна на удари
между тях с ръце и ритници, както и дърпане и скубане на косите. През това
време от автомобилите излезли и двете деца като това на ищцата започнало да
плаче и пищи, а другото се опитало да помогне на майка си като също
нанесло няколко удара на ищцата. Всичко това продължило няколко минути,
след което двете жени се разделили, като ответницата и детето й се качили в
автомобила и потеглили. За случилото се ищцата подала сигнал на телефон
112, а по-късно посетила и СО при „МБАЛ П.“ АД, където била прегледана и
консултирана. На следващия ден – 04.10.2018 г. ищцата посетила кабинета по
съдебна медицина при „МБАЛ П.“ АД, където била освидетелствана от
съдебен лекар, който й издал медицинско удостоверение № 240-I/2018 г. От
същото се установява, че при извършения преглед на ищцата са били
констатирани следните телесни увреждания: травматичен оток в лявата тилна
област на главата с размери 3х3 см., без промяна в цвета на кожата,
синкавомораво кръвонасядане по лявата скула с размери 3х3 см., оток на
горната и долна устни, без промяна в цвета на кожата, цепковидна рана на
долната устна в ляво срединно по лигавицата, с размери 0,5х0,5 см.,
11
кръвонасядане с червеникав цвят и размери 4х4 см. по лявата част на гърдите,
синкаво кръвонасядане с размери 12х6 см. по външната повърхност на лявото
рамо, зеленикаво кръвонасядане с размери 8х6 см. по задностраничната
повърхност на лявото бедро. Съдебният лекар е дал становище, че
травматичните увреждания са получени в резултат на действието на твърд,
тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени
така, както съобщава пострадалата в предварителните сведения /била
нападната и бита пред дома й от Петя с юмруци, ритници, блъскана, както и
че е паднала на земята/. Според съдебния лекар травматичните увреждания са
причинили на ищцата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. В подкрепа на горното са и представените по делото пред
районния съд медицински документи, издадени на ищцата - Лист за преглед
на пациент от 03.10.2018 г. и допълнителен лист към него, искане за образно
изследване, два броя рентгенови изследвания от 03.10.2018 г. и амбулаторен
лист от 05.10.2018 г.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
назначена и изслушана медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че ищцата И.П. е получила следните травматични увреждания:
травматичен оток в лявата тилна област на главата с размери 3х3 см., без
промяна в цвета на кожата, синкавомораво кръвонасядане на лявата скула с
размери 3х3 см., оток на горната и долна устна, без промяна в цвета на
кожата, цепковидна рана на долната устна в ляво срединно по лигавицата, с
размери 0,5х0,5 см., кръвонасядане с червеникав цвят и размери 4х4 см. по
лявата част на гърдите, синкаво кръвонасядане с размери 12х6 см. по
външната повърхност на лявото рамо, зеленикаво кръвонасядане с размери
8х6 см. по задностраничната повърхност на лявото бедро. След травмата П. е
посетила психиатър, който диагностицирал посттравматично стресово
разстройство и й предписал медикаменти. Според заключението на вещото
лице на ищцата е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК за период от около 2 седмици. В първите 2-3 дни
според експерта тя е изпитвала по-интензивни болки, които след това са
намалели по интензивност. Кръвонасяданията и травматичният оток са
изчезнали след 10-12 дни, раната на долната устна е зараснала за 7-8 дни. По
делото е представено психологическо консултиране на детето И.П. от
извършената на 04.10.2018 г. психологическа консултация от психолог С., на
която детето е споделило за случка от предходния ден и затова, че се
страхува, че по майка му имало кръв.
12
От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищцата се
установява, че след инцидента ищцата е била много притеснена и уплашена,
плачела. Доста време след това била зле психически и се разплаквала от най-
малкото нещо. След случилото се детето И.П. плачело неистово. Било много
стресирано. Търсело непрекъснато майка си и баща си. Повтаряло, че една
леля била майка му. Било много разстроено и близките му едва го
успокоявали. Трепкало на сън и се будело. Наложило се да го водят на
психолог. Детето продължило да говори за инцидента доста време след това -
около 3-4 месеца, като съвсем неочаквано казвало „…помниш ли една жена
как би мама?“.
Свидетелите на ответницата пък твърдят, че причина за възникването на
инцидента било поведението на детето И.П. на футболното игрище и самата
ищца, която обиждала ответницата.П.Г. също имала наранявания – боляла я
ръката около 2 седмици, а синът й бил стресиран доста време. След
инцидента ходил на тренировка още 1-2 пъти и се отказал, защото бил в
конфликт със сина на ищцата. Той също посещавал психолог след инцидента,
постоянно търсел майка си и се страхувал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваните съдебни актове за валидни и допустими, тъй като не
страдат от пороци, обосноваващи тяхната нищожност или недопустимост.
ПО ВЪЗИВНАТА ЖАЛБА.
Въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Правилно районният съд е приложил нормата на чл.300 от ГПК.
Установи се по делото, че с влязла в сила присъда № 121 от 03.07.2019 г. по
НЧХД № 2019/2018 г. по описа на Районен съд-П., ответницата П. Г. Г. е
призната за виновна в това, че на 03.10.2018 г. в гр. П. е причинила на И.. В.
П. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което и на основание чл.130 ал.1 от НК, във връзка с чл.54 и чл.57 ал.1 от НК
е осъдена на пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а
именно: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване
и подписване два пъти седмично за срок от осем месеца; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца. Призната
е подсъдимата П. Г. Г. за виновна в това, че на 03.10.2018 г. в гр.П. е казала
думи унизителни за честта и достойнството на И.. В. П. в нейно присъствие,
като обидената е отвърнала веднага с обида, поради което и на основание
13
чл.146 ал.2 от НК са освободени П. Г. Г. и И.. В. П. от наказание за
престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Така постановената присъда е потвърдена
с Решение № 153 от 19.11.2019 г. по ВНЧХД № 616/2019 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест и е влязло в сила на 19.11.2019 г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно пред настоящата
съдебна инстанция не може да се пререшава въпросът за това дали е
извършено деянието, от кого е извършено и дали е извършено виновно.
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е въпросът дали ищцата
е понесла неимуществени вреди и в какъв размер следва да бъде определено
обезщетението.
Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на медицинската експертиза, че на ищцата са причинени
травмите, подробно описани по-горе, между които разкъсно-контузни рани и
кръвонасядания, а причинната връзка между нараняванията и действията на
ответницата са безспорно доказани още в наказателния процес. Самият факт,
че действията са извършени на улицата пред свидетели, част от които са
направили и клипче с мобилен телефон на побоя и са го разпространили в
социалните мрежи, е достатъчен, за да се приеме, че честта и достойнството
на ищцата са били силно накърнени. Безспорно пред районния съд е доказано
и че тя е претърпяла болки и страдания, свързани с нанесените й физически
травми, които са отзвучали в рамките на две седмици.
Ирелевантно в случая е чии думи или действия са предизвикали
конфликта. Подлежащите на доказване факти в настоящия процес са кой е
извършителят, извършването на противоправно действие или бездействие,
причинена вреда и причинна връзка и настоящият съдебен състав приема, че
всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са доказани.
Въззивният съд приема, че не е налице съпричиняване, тъй като
„инициативата“ за побоя е на ответницата Г. и този факт е установен по
несъмнен начин в наказателния процес, а ищцата е била поставена в позиция
да се отбранява. Г. е тази, която е последвала автомобила на ищцата до
мястото, където последната живее, очевидно с единствената цел да й отмъсти
за пререканията на футболното игрище. Тя е била тази, която е препречила
пътя на автомобила на ищцата на бариерата на затворения комплекс, в който
14
живее П., а не Г., и пак тя е била тази, която е напуснала своя автомобил,
отишла е до автомобила на ищцата и й е нанесла удар в лицето през
отворения прозорец на водача. Нещо повече, озовавайки се паднала на
асфалта, в побоя над П. се е намесил и малолетният син на ответницата, който
също е ритал ищцата и всичко това е станало пред очите на малолетния си на
П.. Абсурдно както от правна, така и от житейска гледна точка е да се твърди,
че едно словесно пререкание, пък било то и предизвикано от ищцата, трябва
да бъде наказано с побоя й на публично място пред очите на сина й и да се
твърди, че виновна за това е ищцата, поради което извършителят на побоя
или не трябва изобщо да бъде санкциониран, или неговата отговорност трябва
да бъде намалена заради това, че предхождащият го словесен конфликт е
предизвикан от жертвата на побоя.
Показанията на свидетелите на ответницата Г., които действително не са
обсъдени от районния съд, не опровергават извода за липса на
съпричиняване. Те биха имали значение за преценка на нанесените на самата
Г. или на нейния син неимуществени вреди, ако бяха предявени подобни
насрещни претенции в настоящото производство, но това не е направено.
Неоснователно е и твърдението, че определеният от районния съд
размер на обезщетение е завишен. Както правилно сочи във въззивната жалба
самата жалбоподателка, според ВКС понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт,
обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото,
на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да
удовлетвори така въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост,
обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва
да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл - Решение № 25
от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК/. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
възрастта на ищцата, заеманата от нея длъжност, характерът на причиненото
увреждане и социално-икономическите условия в страната към датата на
увреждането.
В случая пострадалата е млада жена и нанесените й наранявания, макар
и многобройни, не са били тежки и са отзвучали в рамките на около две
седмици. Особената тежест на този случай се изразява в това, че побоят е бил
нанесен на публично място в присъствието на свидетели, които, както беше
15
посочено по-горе, са направили клипче на инцидента и са го разпространили
в социалните мрежи, а освен всичко останало това се е случило пред очите на
малолетното дете на пострадалата, а в побоя над майка му е взел участие и
синът на ответницата Г.. Ответницата е демонстрирала поведение, явно
незачитащо обществените правила и норми, като едновременно с това е
унижила честта и достойнството на друго човешко същество. При тези данни
като е определил обезщетение в размер на 3000 лв., районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
Решението е правилно и в останалата обжалвана част. Детето И.П. е
малолетно и по правилата на ГПК той може да бъде участник в граждански
процес само чрез своите родители и законни представители. В настоящия
случай исковата претенция от негово име е предявена чрез неговата майка и
законен представител И.П., т.е. искът е предявен надлежно и поради това е
допустим. Той е и основателен, тъй като е доказан и по основание и размер.
Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателката, че малолетният И.П.
не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение. В случая предявената
от негово име искова претенция е за преживени лично от него болки и
страдания поради това, че побоят над майка му е извършен в негово
присъствие, в резултат на което той е бил силно стресиран, плакал
неудържимо няколко дни, дълго време се стряскал на сън, търсейки майка си
и се наложило дори са посещава психолог, за да може да се успокои. Всички
тези твърдения са доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по
делото доказателства, в това число и от показанията на неговата леля – сестра
на майка му, при която той останал непосредствено след инцидента, докато
майка му била на преглед при лекар. Като е определил обезщетение за
претърпените от него болки и страдания в размер на 1000 лв., районният съд
е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Въззивният съд се присъединява към мотивите на обжалваното решение
и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
Частната жалба е неоснователна. Касае се за два обективно съединени
иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, като производството пред районния
съд е приключило в две открити съдебни заседания. Действително делото не е
сложно от правна и фактическа страна, но районният съд правилно е
преценил, че адвокатското възнаграждение да двата обективно съединени
иска не надвишава много минималния адвокатски хонорар по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се посочи,
че при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е длъжен непременно да
намали адвокатското възнаграждение, а това може да стане само след
преценка на всички обстоятелства, свързани с делото. Настоящият съдебен
състав споделя мотивите, изложени в обжалваното определение и се
16
присъединява към тях. При липсата на основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение, определението на районния съд по чл.248 от
ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на И.П. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размера, посочен в списъка по чл.80
от ГПК – 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като нито един от двата обективно съединени иска не надвишава
5000 рв., настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 307/05.05.2021 г. и определение №
1265/12.07.2021 г., постановени по гр.д. № 3124/2020 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, от с. В.Д., обл. П., ул.“Д. и П.“ № 6
да заплати на И.. В. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.“С.А.“ № 32, вх.А, ет.6,
ап.13, лично и като майка и законен представител на малолетния й син ИВ.
ИВ. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.П., ул. “И.В.“ № 9, ет.1, адвокат
П.К. К., деловодни разноски за тази инстанция в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17