Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1283                              13.04.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 12898 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1  ГПК.

Ищцата Е.Г.А. твърди, че срещу нея е образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по дело № 1902/2013г. на Пловдивски районен съд. Поддържа, че по време на целия изпълнителен процес давностният срок е бил прекъснат само веднъж на 10.07.2013 г. откогато е започнала да тече нова давност за вземането, която била изтекла в хода на изпълнителното производство. Самото производство било прекратено по силата на закона на 10.07.2015 г. Поради това се иска да бъде установено, че сумата, предмет на изпълнението, не се дължи.

Ответникът „С. Г. Груп“ ООД счита, че твърденията за изтичане на давността са неоснователни, тъй като извършените в  хода на изпълнението действия за налагане на запор на вземане на длъжника са прекъсвали давността.

Съдът намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че в полза на дружеството ответник е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1902/2013г. на Пловдивския районен съд относно следните суми: 243,27 лв. главница, представляваща цена на предоставени мобилни услуги по фактура № **********/05.06.2009г. издадена от „Космо България Мобайл“ ЕАД / „Глобул“/; 91,91лв. обезщетение за забавено плащане от 24.06.2009г. до 28.01.2013г., законната лихва от 04.02.2013г. до окончателното изплащане, както и 169 лв. деловодни разноски / лист 60/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 07.06.2013г., ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № …, с район на действие Окръжен съд Монтана / лист 59/. С подадената молба взискателят посочил следните изпълнителни способи – налагане на запор върху трудово възнаграждение и влогове. На 10.07.2013г. била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника, която била връчена по пощата на 13.07.2013г. / лист 71 и 74/. На 10.07.2013г. … наложил запор върху банкови сметки на ответницата в „ОББ“ АД / лист 73/. Следващото действие по делото е молба от 11.06.2015г. с която взискателят поискал изпълнителното дело да бъде прехвърлено на осн. чл.427, ал.1 ГПК при … с район на действие този на Пловдивския окръжен съд, като с молбата било възложено на новия с. и. да извършва служебно действия по изпълнението на осн. чл.18 ЗЧСИ /лист 75/. С разпореждане от 22.08.2015г. ….образувал изпълнително дело № .., като разпоредил връчване на призовка за доброволно изпълнение на длъжника. Установява се, че лицето не е било открито, но липсват доказателства да е извършена процедура по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане от 03.07.2017г. съдебният изпълнител нарочил опис на движими вещи на длъжника, а с молба на взискателя от 29.11.2017г. било поискано налагане на запор върху сметки и извършване на опис на движими вещи / лист 104 и 105/.  На 30.06.2018г. на длъжницата е била връчена призовка за насрочен за 23.08.2018г. опис на движими, вещи без по делото да са представени доказателства за разпореждане на с. и., с който е насрочено такова изпълнително действие / лист 110/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземанията предмет на изпълнителният лист са периодични – главница за доставени мобилни услуги и обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което спрямо тях се прилага тригодишната давност по чл.111, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че последното вземане се отнася за задължение за предоставени услуги установени с фактура към 05.06.2009г., изискуемостта му е настъпила в края на следващия месец – 30.06.2009г.  От този момент следва да се счита, че е започнала да тече давността за вземанията, но доколкото не е доказано ищцата да се е позовала на изтекла давност в рамките на производството по издаване на заповедта за изпълнение, следва да се приеме, че срокът на давност следва да се преценява като обстоятелство възникнало след датата на издаване на изпълнителния лист  - тоест след 17.05.2013г. Това е така, защото предишните възражения за недължимост следва да се считат преклудирани с влизане на заповедта в сила / арг. от чл.439, ал.2 ГПК/.

Съобразно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на производството настъпва по право, без да е необходим за това акт на съдебния изпълнител, които да има конститутивно действие. В случа изпълнителни действия са поискани с молбата за образуване на делото, подадена на 07.06.2013г. Двугодишният срок по чл.433, ал.1 т. 8 ГПК, следователно е изтекъл на 07.06.2015г., като към този момент не са налице други действия на взискателя обективиращи необходимата активност за развитие на изпълнителното производство. Необходимо е да бъдат разграничавани действията по предприемане на изпълнение в рамките на определен изпълнителен способ, които прекъсват давността по смисъла на т.10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК, от действията на взискателя, с които същият изисква извършването на определени действия в рамките на определен изпълнителен способ и които препятствуват последиците на прекратяване на изпълнението по силата на закона. В случая изпълнителни действия са били поискани с посочването на способи за изпълнение в молбата за образуване на изп. дело, като последващата молба показваща активност на взискателя е подадена на 11.06.2015г., тоест към момента, в който изпълнителното дело на … е било вече прекратено ex lege. При прекратяване на изпълнителното производство, независимо от основанието за това, съобразно чл.344, ал.4 ГПК, се запазват само правата на трети лица, придобити преди прекратяването въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършено от третото задължено лице плащане на с.и.. От това следва, че с обратна сила отпадат всички останали последици от висящото изпълнително дело, включително и тези изпълнителни действия, прекъсващи давността. Последващото образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителнни действия, ще има ефект да прекъсне давността за вземането, само доколкото тя не е изтекла между датата на прекратяване на преходното изпълнително дело и предприемане на годно изпълнително действие по новото изпълнително дело.

В настоящия случай, давностният срок е тригодишен, тъй като изпълнителният лист издаден по реда на чл.410 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо. Считано от датата на издаване на изп. лист 17.05.2013г. давността би следвало да изтече на 17.05.2016г. Следователно тя не е изтекла към 11.06.2015г. - датата на подаване на молбата на взискателя, с която е поискано прехвърляне на изпълнителното към …. Този акт на взискателя обаче, не съставлява действие по изпълнението, годно да прекъсне давността, какъвто довод се излага от ответника. Това е така, защото съобразно указанията дадени в т.10 на Тълкувателно решение № № 2/2013 г. на ВКС ОСГТК образуването на изпълнително производство не прекъсва давността. В последствие по изп. дело на …., до изтичане на давността за вземането 17.05.2016г., не са били предприемани изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ. Извършваните справки за имущественото състояние на длъжника не са прекъснали течението на давността, а насрочването на запор е извършено на 03.07.2017г., тоест след изтичане на давността.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 424 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК, по иска предявен от Е.Г.А. ЕГН ********** с адрес ***, съд. адрес:*** оф., а.С.М. против „С. Г. Груп” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Васил Левски №20, че ищецът не дължи сумите: 243,27 лв. неплатена стойност на предоставени мобилни услуги по фактура 05.06.2009г. издадена от „Космо България Мобайл“ ЕАД / „Глобул“/; 91,91лв. обезщетение за забавено плащане от 24.06.2009г. до 28.01.2013г., законната лихва от 04.02.2013г. до окончателното изплащане, както и 169 лв. деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №1902/2013г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано изп. дело № …, поради погасяване на вземането по давност.

 

ОСЪЖДА „С. Г. Груп” ООД да заплати на Е.Г.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 424 лв. /четиристотин двадесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП