Р Е Ш Е Н И Е
№ 1809 31.05.2016г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети
май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 589 по описа на ПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ, чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Й.Г.Г., ЕГН ********** *** е
предявил срещу ответника „СК Арнаудов” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162, представлявано от
В.А., обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с
чл. 245, ал. от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца трудови
възнаграждения в размер на 5712,64 лева за периода м. октомври 2014г. – м.
септември 2015г., мораторна лихва в размер на 425,53 лева за периода
01.12.2014г. - 18.01.2016г., иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 608,04 лева, в размер на
едно брутно възнаграждение, дължимо поради това, че ТПО е прекратено на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, и иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за 13 дни неползван ПГО в размер на 405,30
лева, ведно със законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудов договор (ТПО) с ответника на длъжност “*”, от
19.07.2006г. до 08.09.2015г., като с Акт за удостоверяване прекратяване на
труд. договор без предизвестие № 1098/07.09.2015г. е удостоверено, че труд.
договор е прекратен от работника на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищецът
твърди, че при прекратяване на ТПО не му били заплатени дължимите по-горе труд.
възнаграждения. Също така при прекратяване на ТПО на това основание му се
дължало обезщетение в размер на БТВ за 1 месец. Също така към датата на
прекратяване на ТПО имал право на 13 дни ПГО, не се уточнява за коя година,
който не бил използвал, за които му се дължало обезщетение в размер на 405,30
лева. Със заповедта за прекратяване на ТПО било разпоредено да се заплатят и
тези обезщетения, но не били платени.
Ето
защо моли да бъде осъден ответника да му заплати горепосочените суми.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
отрича настъпилото прекратяване на труд. договор на посоченото основание, тъй
като труд. възнаграждения били начислени във ведомостите, но работникът не ги е
потърсил, за да ги получи. Оспорва се обстоятелството, че изявлението на
работника за прекратяване на трудовия договор е узнато от ответника. Оспорват
се представените акт за удостоверяване на прекратяването, като неподписан от
управителя на дружеството, както и се оспорва представената справка за размера
на начислените, но неизплатени труд. възнаграждения и обезщетения, тъй като
посочените в нея размери не отговарят на действителните.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За
да бъде уважен искът по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение следва да се установи, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, че е полагал труд в
посочения в исковата молба период и размера на дължимото трудово
възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е
да установи, че е заплатил същото.
За
да се уважат исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва върху неплатените възнаграждения следва да се установи
падежа на вземанията, за които се претендира мораторна лихва, както и размера
на търсените лихви.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото
правоотношение е прекратено поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение, на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, срокът на предизвестието и
размерът на последното брутно ТВ за пълен раб. месец преди уволнението.
За да се уважи иска по чл. 224, ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение за неползван платен год. отпуск следва да се докаже, че ТПО
между страните е прекратено, че на ищеца е останал неползван ПГО, колко дни за
коя година, и размерът на обезщетението.
Между страните не се спори, и от
събраните по делото доказателства – справка
с изх. № *:29.10.2015г. и акт за удостоверяване прекратяването на ТПО от
07.09.2015г. се установява, че в периода 19.07.2006г. – 08.09.2015г. ищецът е
работил по ТПО с ответника, на длъжност „*” с БТВ от 604,80 лева, като ТПО е
прекратено на осн. чл 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавяне изплащането на тр.
възнаграждения, като със заповедта е разпоредено на ищеца да се заплати
обезщетение за неползван ПГО и по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 БТВ.
За установяване обстоятелството
какъв е бил размерът на ТВ на ищеца за процесния период, за размера на
дължимите и неплатени на същия обезщетения, както и за размера на мораторната
лихва е изслушано заключение по допуснатата ССЕ на вещото лице В.Ш., което не е
оспорено от страните, прието е по делото и се кредитира от съда като обективно
и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице
се установява, че за изготвянето му същото е използвало приложените към делото
документи и представени от ответника справка-извлечение от ведомости за работна
заплата за периода октомври 2014-септември 2015г.. Установява се, че за
процесния период дължимото БТВ на ищеца е 5712,64 лева, начислено е, но не е платено обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ в брутен р-р от 608,04 лева, и такова по чл. 224, ал. 1 от КТ
в р-р на 405,30 лева. Вещото лице е изчислило размера на мораторните лихви върху
неплатените трудови възнаграждения.
При така установените факти от
значение за спора съдът приема, че ищецът доказва през процесния период да е
работил по ТПО с ответника, да е полагал труд, да е изпълнявал трудовите си
задължения, като дължимото му и неплатено ТВ възлиза на 6512,64 лева брутна сума
за процесния период, ето защо този иск ще се уважи. Вземането за трудово
възнаграждение е лихвоносно и се дължи без покана, като фиксираната дата за
плащане съгл. трудовия договор е до 30-то число на следващия месец. При
неплащане на тази дата работодателят изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи мораторна лихва върху неплатения остатък от задължението. Същият
претендира мораторна лихва върху неплатените ТВ в р-р на 425,53 лева, като видно от заключението на
вещото лице, същата е в размер на 386 лева до който размер ще се уважи, като за
разликата до пълния размер ще се отхвърли.
Установи се от събраните по
делото доказателства, че при прекр. на ТПО ищецът е имал право на обезщетение
за 14 дни неползван ПГО в р-р на 405,30 лева чиста сума за получаване, както и
че ТПО е прекратено на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което му се
дължи обезщетение в размер на едно БТВ в р-р на 608,04 лева, а също и че тези
обезщетения са начислени, но не са платени на ищеца. Ето защо исковете за
заплащането им следва да се уважат.
Следва да се присъди законната
лихва върху главниците от завеждане на ИМ до окончателното им плащане, тъй като
вземанията са лихвоносни, Им има х-р на покана и законната лихва е
претендирана.
По отношение на направените
разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора ищецът
има право на направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е извършил такива в размер
на 800 лева – платено адвокатско възнаграждение, като плащането му в брой е
удостоверено от страните в договора за правна защита и съдействие, който в тази
му част има х-р на разписка. Следователно ищецът доказва извършени разноски в
р-р на 800 лева, в който смисъл е и т. 1 от ТР № */2012г. от 06.11.2013г.на
ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на спора на ищеца ще се присъдят разноски по
съразмерност в размер на 781,42 лева (седемстотин осемдесет и един лев и четиридесет
и две стотинки).
Същите следва да му се присъдят,
като се възложат в тежест на ответника.
С оглед изхода на спора
ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал разноски и доказва да е
извършил такива в размер на 694,49 лева – платено адвокатско възнаграждение,
като плащането му в брой е удостоверено от страните в договора за правна защита
и съдействие, който в тази му част има х-р на разписка, като съобразно изхода
от спора ще му се присъдят 17,36 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове. В случая
дължимата ДТ по делото възлиза на сумата от
378,51 лева, от които 228,51 лева ДТ по иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, 50 лева ДТ по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 221, ал. 1 от КТ. В негова тежест следва да се възложат разноските за ССчЕ, направени от
бюджета на съда в размер на 70 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„СК Арнаудов” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162, представлявано от В.А. да заплати на Й.Г.Г.,
ЕГН ********** *** следните суми: сумата от 5 712,64 лева (пет хиляди седемстотин
и дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки) - главница, представляваща
неплатено брутно трудово възнаграждение за периода октомври 2014г. - септември
2015г. вкл., сумата от 386 лева (триста осемдесет и шест лева), представляваща
мораторна лихва върху главницата за неплатени тр. възнаграждения за периода от
падежа на всяко вземане, начиная от 30.11.2014г. до 19.01.2016г., сумата от 405,30
лева (четиристотин и пет лева и тридесет стотинки) – представляваща неплатено
обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ за 14 дни неползван платен годишен
отпуск, сумата от 608,04 лева (шестстотин и осем и четири ст. лева),
представляваща неплатено обезщетение на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо
поради това, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради забавеното изплащане на
трудовото възнаграждение на ищеца, ведно със законната лихва върху всяка
главница за периода от подаване на исковата молба – 19.01.2016г. до
окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 781,42 лева (седемстотин осемдесет и един лева и четиридесет
и две стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 425,53 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „СК Арнаудов” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162, представлявано от
В.А. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 378, 51 лева, държавна такса върху
уважените искове, и сумата от 70 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза
от бюджета на съда.
ОСЪЖДА
Й.Г.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „СК Арнаудов” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 162,
представлявано от В.А. сумата от 17,36 лева (седемнадесет лева и тридесет и
шест стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение,
мораторна лихва върху него, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ и 224, ал. 1 от
КТ и законна лихва, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ А. Трайкова
Вярно с оригинала: ЦТ