РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300500496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД с чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10,
чл.19 ал.4, чл.21 и чл.23 от ЗПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. Г. Г., ЕГН - **********, чрез
адв.И.С., против Решение № 2019/05.11.2021г. по гр.д.№ 6640/2021г. по описа
на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от ЕМ.
Г. ГР., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. И.С.,
против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *****, иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на сумата 352,
60 лв., представляваща сбор от надплатените суми по сключения между
страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
30042720644/21.02.2020 г., платена без основание от ищеца на ответника,
както и направените разноски за производството по делото и адвокатско
възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.,
както и с което е осъден Е. Г. Г., да заплати на дружеството юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., представляваща сбор от надплатените
суми по сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи
1
Кредит Стандарт“ № 30042720644/21.02.2020 г. Моли да бъде отменено
решението и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло
исковите претенции.
Въззиваемата страна „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*****, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв. И.С., чрез юрк. Р.И.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Е. Г. Г. против „Профи Кредит
България“ ЕООД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение към
нея, неразделна част /на л.31/, с която се посочва, че между страните бил
подписан Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042720644 от
21.02.2020 г. по силата на който му е предоставен заем в размер на сумата 1
200 лв. и е уговорено, че закупува също две допълнителни услуги на обща
стойност от 1 400 лв. Общото му задължение възлиза на 3 194,21 лв., което
следва да бъде изплатено на 24 равни вноски, всеки месец по 133,10 лв.
Изтъква, че на 29.02.2020г. е изплатил 133,10 лв., представляваща първа
вноска, на 10.03.20220г. е заплатил сумата 800 лв., представляваща частично
предсрочно погасяване на задълженията, на 13.04.2020г. е заплатил сумата
133,10 лв. втора месечна вноска, и на 16.04.2020г. сумата 486,40 лв.,
представляваща останалите месечни вноски. Общият размер на заплатените
суми възлиза на 1 552,60 лв. Възразява, че сключеният договор е
недействителен на осн. чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 във вр. с чл.19 ал.4
от ЗПК. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата надвишава
трикратния размер на законната лихва. Не е посочен начина на изчисление на
ГПР и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия,
респ. общо дължимата сума. С начисляването на допълнителни такси за
отделни услуги се цели да се заобиколи нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Към исковата молба прилага Договор за потребителски кредит
Стандарт № 30042720644 от 21.02.2020 г., погасителен план към договора със
закупена допълнителна услуга, платежни нареждания съответно от
29.02.2020г., 10.03.20202г., 13.04.2020г. и 16.04.2020г., погасителен план след
извършено частично предсрочно погасяване.
Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал в
законоустановения срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който е оспорил
изцяло исковата претенция.
Районният съд, за да постанови решението, излага основни
съображения, че нямало спор между страните, а и това се установявало от
представените писмени доказателства, че между страните е бил сключен
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
30042720644/21.02.2020 г., с който ответникът е отпуснал на ищеца кредит в
2
размер на 1 200 лв., като с Договора ищецът е закупил и пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение от общо 1 440 лв. От страна на
ищеца до приключване на устните състезания по делото не са били
ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е
надплатил в повече общо 352, 60 лева от действително дължимите на
ответника суми по Договора, поради което и неоснователни и недоказани се
явявали твърденията на ищеца, че по този начин ответникът неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца с тази сума и следва да му я върне. От
събраните по делото доказателства не се установило ответникът да е получил
от ищеца надплатени суми по Договора в размер на 352,60 лв.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основното оплакване на жалбоподателя се отнася до това, че
неправилно е прието от Районния съд, че липсват доказателства относно
основателността на иска. Заявява, че поддържа всички направени възражения
с исковата молба пред Районния съд и намира, че приложените към нея
доказват исковата претенция.
Въззивната инстанция намира, че възраженията, направени с
исковата молба относно недействителноста на договора на осн. чл.22 от ЗПК
са основателни. Това е така, защото договорът се явява недействителен
поради неспазването на изискванията на чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 от ЗПК, т.9
– относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му и т.10
– ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя към момента на
сключването на договора за кредит. В тази връзка следва да се отбележи, че
ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в договора
относно ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
3
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване
на общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48,80 %, а
ГЛП – 41 %, но липсва изобщо описание кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
от повече от 7 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно като
сума в лева, е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Отделно от това, от съдържанието на договора се изяснява, че
общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на главницата и
лихвата, както и разходите по ГПР, който би трябвало да е 1 754,21лв.-
дължима сума по кредита, а е посочена накрая на договора друга, различна
сума в размер на 3 194,21 лв. Изрично е отбелязано в тази връзка, че в тази
обща сума от 3 194,21 лв. всъщност е включена и стойността на пакет от
допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение за предоставената
от ответника на ищеца съответно услуга „Фаст“ в размер на 360 лв. и
съответно услуга „Флекси“ в размер на 1 080 лв., или в общ размер на двете
услуги 1 440 лв.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги,
въззивната инстанция намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК още при сключването на договора.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
4
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В конкретния случай, услугата „Фаст“ представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение, а тази по услугата „Флекси“
има за цел да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. С описаните суми по усвояването и управлението на кредита
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С това
допълнително отделно плащане се покриват разходи, които поначало
следва да бъдат включени в ГПР. Така, с тази сума, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се
получава едно ново допълнително възнаграждение.
Клаузата за дължимост на възнаградителна лихва по заема, според
въззивната инстанция, е в противоречие с добрите нрави по см. на чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. При формиране размера на лихвата по заема, обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва. В съдебната практика е
прието, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, в случай, че тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава. В конкретния случай договорената
между страните лихва - в размер на 41,00 % годишно надхвърля трикратния
размер на законната лихва, като същевременно предвиждат и повече от едно
възнаграждение при ползване на финансовия ресурс. Клаузата на договора,
установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното
равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение
не е възникнало за ищеца. В тази насока, налага се извод, че процесната
клауза е недействителна, на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че по процесния договор за
потребителски кредит е записано /както вече се посочи по-горе/, че
дължимата сума по кредита е в размер на 1 754,21лв., ГПР 48,80 %, ГПЛ
41,00 %, общото задължение е в размер на 3 194,21 лв., 1 440 лв. – сборна
сума за допълнителни услуги, а от приложения към него погасителен план се
5
чете размер на вноска по кредита в размер на 73,10 лв., размер на вноска по
закупена допълнителна услуга в размер на 60 лв. и общ размер на месечна
вноска 133,10 лв.
При тези изходни данни, може аритметично да се изчисли ГПР,
без да са необходими специални знания, както следва:
/1 754,21 лв. дължима сума по кредита + 1 440 лв. доп. услуги – 1
200лв. сума отпусната по кредита/ : 1 200 лв. сума по отпусната по кредита =
66,18 %.
В договора е посочено: ГПР в размер на 48,80 % , тоест налице е
нарушение на чл.19 ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК. Това е така, защото е налице за
потребителя очевидно заблуждаваща и невярна информация, тъй като
записания ГПР в размер на 48,80 % не отговаря на истинския размер от 66,18
%.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен
опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на
годишния процент на разходите не съответстват на действително
уговорените такива и са нищожни.
Договорът за потребителски кредит Стандарт № 30042720644 от
21.02.2020 г., сключен между страните по делото, е недействителен и затова
съгласно чл. 23 от ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на
кредита, което е заемната сума, като връщането й се осъществява по
правилата на неоснователното обогатяване, тъй като договорът е нищожен,
респ. получената от него заемна сума е усвоена при липса на правно
основание за това. В настоящия случай с исковата молба се търси осъждане
на ответника да му заплати сумата 352, 60 лв., представляваща сбор от
надплатените суми по сключения между страните Договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30042720644/21.02.2020 г., платена без
6
основание. Претенцията е основателна, тъй като от приложените 4 бр.
платежни нареждания, неоспорени по съдържание от дружеството, се
установява, че ищецът е заплатил общо 1 552, 60 лв. Чистата стойност на
кредита възлиза на 1 200 лв. При това положение, надплатената сума от
длъжника/потребител се изчислява като разлика между 1 552, 60 лв. и 1 200
лв., тоест 1 552,60 лв. – 1 200лв. = 352,60 лв.
Решението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено
изцяло, а вместо това ще се постанови друго, с което ще се уважи
осъдителния иск за сумата 352,60 лв.
Разноски. Съобразно правния резултат по делото дружеството ще
бъде осъдено да заплати на Е. Г. Г. общо сумата 75 лв. /50 лв.+ 25 лв./за
направени разноски за внесени държавни такси пред Районен съд и за
въззивно обжалване, а на адв. И. Т. С., общо сумата 600 лв. /300 лв. + 300 лв./
за двете съдебни инстанции на осн. чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
изчислена при условията на чл.7 ал.2 т.1 във вр. с чл.2 ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 2019/05.11.2021г. по гр.д.№ 6640/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е отхвърлен предявеният
от Е. Г. Г., ЕГН **********, от гр. *****, със съдебен адрес: гр. *****, адв.
И.С., против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес
на управление: град *****, представлявано от управителите С. Н. Н. и Ц. Г.
С., иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника
да заплати на сумата 352, 60 лв., представляваща сбор от надплатените суми
по сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ № 30042720644/21.02.2020 г., платена без основание от
ищеца на ответника, както и направените разноски за производството по
делото и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., както и с което е осъден Е. Г. Г., да заплати на
дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
7
представляваща сбор от надплатените суми по сключения между страните
Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №
30042720644/21.02.2020 г.
като вместо това постановява-
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на Е. Г. Г., ЕГН -
**********, сумата 352,60 лв., представляваща сбор от надплатените суми по
сключения между страните Договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 30042720644/21.02.2020 г.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на Е. Г. Г., ЕГН -
**********, общо сумата 75 лв. за внесени държавни такси за двете съдебни
инстанции.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати лично на адв.И. Т. С.,
общо сумата 600 лв. за двете съдебни инстанции на осн. чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8