О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1916 , 08.07.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Велева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1415 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 30 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 767 по описа на Районен съд - Средец
за 2019 г., Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР е осъдена да заплати на Р.Ж.
Тошева, ЕГН **********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1508,72 лв., представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.03.2017г. – 06.12.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен
труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019г. до
окончателното й изплащане, сумата 171,95 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до 06.12.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
С решението Главна дирекция «Гранична полиция» при МВР е осъдена да заплати
на Р.Ж. Тошева, ЕГН **********, направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С решението Главна дирекция «Гранична полиция» на МВР е осъдена да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Средец,
дължимата върху уважения размер на иска държавна такса в размер на 110,35 лв.,
държавна такса от 5 лева, в случай на издаване на изпълнителен лист, както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената експертиза в
размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна дирекция «Гранична полиция» на МВР, с която се обжалва Решение
№ 1415 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 767 по описа на Районен съд - Средец за
2019 г. Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора,
с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Излагат се подробни съображения,
че при изчисляване на времето отработено от въззиваемия – ищец по
първоинстанционното производство, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд първостепенния съд неправилно е приложил Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а не
разпоредбите на ЗМВР. Навеждат се доводи, че през процесния период са били
издадени няколко наредби регулиращи условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР. Сочи се,
че от анализа на същите е видно, че въззивникът има качеството на държавен
служител, поради което съдържанието на неговото правоотношение се определя от
нормите на ЗМВР и от издадените въз основа на него наредби, които се явяват
специални както Закона за държавния служител, така и спрямо Кодекса на труда. С
оглед на тези доводи се твърди, че за процесния период редът е регламентиран с
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г., а не
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, последните две от които приложими само по отношение на работници и
служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи цитираните подзаконови актове
за системата на МВР, в които липсва
разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с коефициент. Твърди се, че
спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението между дневен и
нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа дневен труд). В
допълнение се сочи, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното
възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификите на тяхната дейност,
включително и полагането на нощен труд и прилагането й винаги включва неговото
заплащане, независимо, дали той реално е положен или не. Акцентира се върху
неприложимостта на разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, като се излагат подробни
доводи за липса на две от четирите законови предпоставки, а именно “продължителност на нощното работно време, по –малка от
дневното” и “трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми”. В
подкрепа на разбирането за приложимата методика за изчисляване на отработените
нощни часове с коефициент 1 се цитира съдебна практика.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Р.Г., чрез процесуалния й представител – адв.
Д., в който се застъпва становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,
валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и
закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на
първоинстанционния съд за субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
който напълно законосъобразно е преценил, че при сумирано отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, полученото число следва да се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен труд да
се преизчислят с коефициент 1,143. Въпреки специалния характер на нормите на ЗМВР
и издадените въз основа на него наредби се застъпва тезата, че същите не
регулират изцяло и напълно съответната правна материя, като за оставащите извън
техните обхват въпроси е било допустимо да се прилагат правилата на друг закон.
Твърди се, че обратното разбиране поставяло държавния служител в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които се регулирали от
КТ. Всички тези аргументи обуславяли извод за възникнало право в полза на
въззиваемата Р.Ж.Г. да претендира допълнително възнаграждение за извънреден
труд при наличие на положен такъв, което се доказвало по несъмнен начин от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, чиито изводи не били
опровергани от въззивника. В подкрепа на тези доводи се цитира многобройна
съдебна практика.
Не се правят нови
доказателствени искания, претендират се разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР срещу Решение № 30 от 02.03.2020
г. по гр. д. № 767 по описа на Районен съд – Средец за 2019 г.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1415 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 17.06.2020г. - на 20.07.2020 г. от 09.40 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.