№ 27
гр. Кюстендил, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600612 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия К. Г. Ц., ЕГН **********, от гр.С., подадена чрез
защитника му адв. В.Т. Д. от САК срещу осъдителните части на Присъда №
260059/29.09.2021 г.на ДнРС, постановено по НЧХД № 494/2021 г. по описа на съда, с която
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 НК, на основание чл.78 а
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание“глоба“ в размер на *** лв. С присъдата е уважен гражданския иск с правно
основание чл.45 ЗЗД на частния тъжител М.К. Б. за сумата от *** лв., ведно със законната
лихва от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане и д.т. в размер на *** лв. За разликата
над *** лв. до претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен и в тази част
присъдата не е обжалвана. Релевирани са доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на присъдата. В допълнението към въззивната жалба е изложена фактическа обстановка,
установена от доказателствата по делото според защитата на подсъдимия, като се поддържа
неправилност на извода на съда, че подсъдимият захвърлил секирата и нанесъл няколко
удара по главата и тялото на тъжителя с пръчката, като го притиснал до дворната врата и му
държал ръцете и му нанесъл няколко удара с глава в лицето. За този извод според защитата
липсват доказателства. Св. Р. се озовал на мястото на конфликта в неговия край и
показанията му са изключително повърхностни, неясни и вътрешно противоречиви и
необосновано съдът е кредитирал тези показания. Затова пък показанията на св.Ц.а
подкрепят позицията на защитата, а останалите свидетели-очевидци освен че не
1
възпроизвеждат генезиса на конфликта, са в лоши отношения с подсъдимия. Защитата
поддържа, че е установено от медицинската документация и СМЕ, че е извършено
нападение от тъжителя на подсъдимия и са му причинени телесни увреждания/на
подсъдимия/, но съдът изобщо не е обсъждал хипотезата на неизбежна отбрана и института
на реторсия. Необоснован е и извода на съда, че претърпените от подсъдимия увреждания
не съответстват по интензитет на получените от тъжителя увреждания.Съдът не е взел под
внимание доказателствата за положителни характеристични данни за подсъдимия - трудова
ангажираност, семейно положение. По тези съображения защитата счита обвинителната теза
за недоказана и моли за отмяна на І-инстанционната осъдителна присъда и постановяване на
нова оправдателна присъда и цялостно отхвърляне на гражданския иск и алтернативно – за
изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание и значително намаляване на
присъденото обезщетение. Моли се също за присъждане на разноски, а в случай на
потвърждаване на І-инстанционната присъда – за разноските съобразно отхвърлената част
на гражданския иск, тъй като съгласно чл.88 ал.1 НПК доколкото няма съответни правила за
гражданския иск, се прилага ГПК, който допуска частично присъждане на разноски.
Доказателствени искания в жалбата не са направени.
Повереникът на частния тъжител М.Б. – адв.Й.Г. оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на І-инстанционната присъда в наказателната и гражданската й части като
обоснована и законосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. В.Д. от САК не се яви в съдебното заседание. Той е
депозирал молба, с която заявява, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й с постановяване на оправдателна присъда и алтернативно моли за изменение
на присъдата с намаляване на наказанието и уважения размер на гражданския иск.
Претендира са намаляване на претендираното от тъжителя адвокатско възнаграждение
поради прекомерност.
Подсъдимият не се явява и не изразява становище по жалбата.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия К. Г. Ц. е признат за виновен в това, че на 27.09.2019
г. около 19 часа в с.*** е причинил на М. К. Б., от с.Я., разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 НК, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в три
разкъсно-контузни рани на главата – в лява слепоочна област, в тилната област и в областта
на горната устна на лицето и мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване, замъгленост, представляващи лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.1 НК,
заради което и на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание“глоба“ в размер на *** лв. С присъдата е уважен
частично гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди на
тъжителката за сумата от *** лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
2
27.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
претендираните *** лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден с
присъдата да заплати държавна такса в размер на *** лв.съразмерно уважения граждански
иск.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото. Приел е,че
подсъдимият и тъжителят имат къщи в с. ***. Тъжителят има семейна къща, която често
посещава, а подсъдимият прекарва почивните дни и отпуските си в къщата си в селото.
Между двамата възникнали проблеми заради ползването на имотите - често се запушвал
мръсния канал, ползван от тъжителя и неговите съседи отвъд реката, която разделяла
техните имоти от имота на подсъдимия. Тъжителят и съседите му били убедени, че
подсъдимият запушва тази тръба.
На 27.09.2019 г. тъжителят и съпругата му отишли в с. *** и видели, че тръбата на канала
отново е запушена. Същия ден вечерта подсъдимият и съпругата му пристигнали от гр.С.,
където живеят, в с. ***, за да прекарат там почивните си дни. Тъжителят видял колата им и
отишъл със своя автомобил при тях. Паркирал колата си в близост до колата на подсъдимия
и му поискал обяснение за запушения канал. Подсъдимият му отговорил, че няма да позволи
канала да тече пред вратата му. Разменили си взаимно реплики и предвид лошите
отношения вербалният конфликт прераснал във физически. Тъжителят взел от автомобила
си секира, а подсъдимият – пръчка, с което подпира багажника на колата си.
Тъжителят се опитал да удари подсъдимия с дръжката на секирата, но подсъдимият с
държаната от него пръчка предотвратил удара и успял да издърпа секирата, като при
издърпването дръжката го ударила по главата. Подсъдимият захвърлил секирата, която
била взета от съпругата му и предадена на св. Г.Ц. след което нанесъл няколко удара на
тъжителя с пръчката по главата и тялото му. Двамата се били хванали“като борци“, но
подсъдимият успял да притисне тъжителя до дворната врата на свидетелите С. и като го
държал за ръцете, му нанесъл няколко удара с глава в лицето. В това време по улицата
минавал св. Р., който в близост имал животни и който след като видял притискането на
тъжителя и нанесените му удари с глава от подсъдимия, тръгнал към тях, за да да ги
разтърве.
Съпругата на подсъдимия св.Ц.а, която не успяла да предотврати физическия сблъсък,
наблюдавала случващото се с безпокойство и на няколко пъти извикала за помощ.
Нейните викове били чути от св. В.С. и той излязъл да види какво става. Отворил
дворната врата на имота си и подсъдимият и тъжителят влезли в двора му и тогава св.Р.
успял да ги разтърве. По главата на тъжителя имало кръв.
Тъжителят и св. Р. се качили в колата-микробуса на тъжителя и си тръгнали. Тъжителят не
се чувствал добре, от главата му течала кръв и св.Р. се обадил на Спешна помощ гр.Д..
Дошла линейка и св.Р. придружил тъжителя до Спешния център, където установили, че той
има три разкъсно-контузни рани - на главата, на тила и горната устна, както и мозъчно
сътресение .раните били обработени и тъжителят бил насочен за консултация към хирург и
невролог.
3
Подсъдимият след инцидента също потърсил помощ в ЦСМП – Д., където бил прегледан и
при прегледа е установено наранявания в областта на лицето, главата и тялото – охлузване в
теменната част на главата, кръвонасядания в областта на челото и клепача на лявото око,
контузия на гръдния кош и охлузване на лява предмишница.
СМЕ установява вида и механизма на причинените увреждания на тъжителя. Той е
получил три разкъсно-контузни рани - на главата, на тила и горната устна, както и мозъчно
сътресение със степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване, замъгленост.
Механизмът на причиняването им е удари с или върху тъпи твърди предмети,
съответстващи на удар с пръчка, причинила раната в лява слепоочна област; удар с такъв
или удар в такъв предмет/елемент от ограда/ , а уврежданията по лицето – от удар с юмрук
или глава, като мозъчното сътресение е в резултат на ударите по главата.
Уврежданията на подсъдимия също са посочени в СМЕ и се дължат на удари от или в
тъпи твърди предмети- удари с юмрук, части от брадва или метален предмет, а някои от
кръвонасяданията на предмишницата е възможно да са получени от стискане с ръце.
Районният съд е извършил изчерпателен анализ на доказателствата, въз основа на които
е установил фактическата обстановка, като е посочил кои доказателства кредитира и
основанието за това в съответствие с чл.305 ал.3 НПК. Настоящият състав споделя извода за
цялостно кредитиране показанията на свидетелите Р., М. и В.С.и , С. и Г.Ц. и Р.Ц..
Показанията им са непротиворечиви и взаимно се допълват, както и се подкрепят от
заключението на СМЕ за причинените увреждания и механизма на причиняване.
Свидетелите Й. Р./л.60 от делото на ДнРС/ и Г.Ц./л.78-гръб от делото на ДнРС/ са очевидци
на инцидента. Св.Р. е съобщил за лично възприетото от него, че подсъдимият е притиснал
тъжителя към оградата и го удрял с глава и че след като го е отвел от инцидента, на
тъжителя му станало лошо на площада и от главата му текла кръв. А свидетелят Г.Ц. видял
подсъдимият и тъжителят да са се хванали за оградата и да се държат един друг“като борци“
и че е видял кръв по лицето на тъжителя, тъй като той е бил с лице към него. Свидетелите С.
също установяват, че тъжителят и подсъдимият са се вкопчили един в друг, „дърпаха се
нещо“ и при отваряне на вратата от св.В.С. са навлезли в двора, като от главата на тъжителя
е текла кръв.
Показанията на св.Д. Ц.а правилно са кредитирани частично само в частите им, в които се
подкрепят от кредитираните доказателства, но не защото е съпруга на подсъдимия, а защото
в кредитираните им части –времето, мястото и повода за физическата разправа, замахването
с дръжката на секирата от тъжителя към подсъдимия и отнемане на секирата от подсъдимия
и предаването й от нея на св.Г.Ц. – показанията й се подкрепят от останалите кредитирани
доказателства. В останалата им част показанията на св.Ц.а не са кредитирани поради
опровергаването им от кредитираните доказателства.
Настоящият състав споделя изцяло анализа на ДнРС на обяснението на подсъдимия и
частичното му възприемане като годно доказателство в частта му относно отнемането на
секирата, притискане до оградата на съседите, като е държал тъжителя за ръцете. Заявеното
4
от подсъдимия, че не е удрял тъжителя се опровергава както от кредитираните гласни
доказателства, така и от заключението на СМЕ за причинените телесни увреждания на
тъжителя и механизма на причиняването им, така и от констатираните у подсъдимия
увреждания.
При така установеното І- инстанционният съд е приел за доказано от обективна и
субективна страна на частното обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 НК. От обективна
страна съдът е приел, че на тъжителя са причинени три разкъсно-контузни рани - на главата,
на тила и горната устна, както и мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието-зашеметяване, замъгленост. Механизмът на причиняването им е удари с или
върху тъпи твърди предмети, съответстващи на удар с пръчка, причинила раната в лява
слепоочна област; удар с такъв или удар в такъв предмет/елемент от ограда/ , а
уврежданията по лицето – от удар с юмрук или глава, като мозъчното сътресение е в
резултат на ударите по главата.
Пълното възстановяване според СМЕ е до 3-4 седмици, през който период лицето търпи
болки и страдания.
Поради тези медицински характеристики съдът законосъобразно е приел, че причиненото
на тъжителя увреждане представлява лека телесна повреда по см.на чл.130 ал.1 НК, тъй като
уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В допълнение към мотивите на ДнРС следва да се добави, че авторството на деянието е
установено по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК. Доказателството
за това са кредитираните показанията на свидетелите Р., Г.Ц. и С., които възпроизвеждат и
описания в СМЕ механизъм на причиняване на телесните увреждания на тъжителя.
От субективна страна съдът е приел, че деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е предвиждал, че с извършените от него обективни действия-
притискане на тъжителя към оградата и нанасяне на удари с пръчка и с глава причинява на
тъжителя сериозни телесни увреждания, но е целял постигането на именно този
противоправен резултат.
Съдът е приел още, че в случая не е налице института на реторсията, дефиниран от чл.130
ал.3 НК, защото причинените на подсъдимия телесни увреждания не съответстват на
причинените на тъжителя увреждания, въпреки че и двата вида увреждания представляват
лека телесна повреда. Този извод на районния съд е обоснован и законосъобразен.
Установено е безспорно, че на тъжителя са причинени три разкъсно-контузни рани - на
главата, на тила и горната устна, както и мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието - зашеметяване, замъгленост, с възстановителен период от около 3-4 седмици.
Също безспорно е установено, че на подсъдимия са причинени наранявания в областта на
лицето, главата и тялото – охлузване в теменната част на главата, кръвонасядания в областта
на челото и клепача на лявото око, контузия на гръдния кош и охлузване на лява
предмишница. Нараняванията обаче на подсъдимия се дължат на удари от или в тъпи
твърди предмети - удари с юмрук, части от брадва или метален предмет, а някои от
кръвонасяданията на предмишницата е възможно да са получени от стискане с ръце. А
5
нараняванията на тъжителя са причинени от удари с или върху тъпи твърди предмети,
съответстващи на удар с пръчка, причинила раната в лява слепоочна област; удар с такъв
или удар в такъв предмет/елемент от ограда/ , а уврежданията по лицето – от удар с юмрук
или глава, като мозъчното сътресение е в резултат на ударите по главата. Това налага
извода, че освен несъответни по вида, количеството и тежестта на причинените на тъжителя
и подсъдимия увреждания, последните са причинени и по различни по вид и степен на
увреждане механизми, като в по-голяма степен увреждащи са механизмите на причинените
от подсъдимия на тъжителя телесни увреждания. Т.е. следва да ес приеме, че телесната
повреда на подсъидмия не е „също такава“, , каквато е тя на тъжителя по см.на чл.130 ал.3
НК. Затова и настоящият състав счита за неприложим в случая института на чл.130 ал.3 НК.
При така установеното от фактическа и правна страна І-инстанционният съд е признал
подсъдимия за виновен по частното обвинение и на осн.чл.78 а НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание“глоба“ в минималния законов размер от
*** лв. Въззивният съд намира така наложеното наказание за законосъобразно определено и за
справедливо. Споделят се доводите за съобразеност на наказанието относно размера на глобата с
подбудите за извършване на деянието, провокирани от действията на тъжителя. Въззивният състав
на собствено основание прие, че размера на глобата е съобразен с тежестта на престъплението и
целите на наказанието по чл.36 НК, както и с евентуално провокативно поведение на подсъдимия,
свързано със запушения канал..
Гражданският иск с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпените от престъплението
неимуществени вреди е уважен за сумата от *** лв., като съдът е приел за доказани елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – виновно противоправно поведение на
подсъдимия и причинна връзка между деянието е настъпилия противоправен
резултат/причиненото на тъжителката телесно увреждане/. Този размер настоящият състав намира
за законосъобразно определен в съответствие с принципа за справедливо възмездяване на
причинените неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, прогласен от чл.52 ЗЗД и
счита, че този размер е достатъчен, за да ги репарира. Телесните увреждания на тъжителя са
сериозни, макар и да са по същността си лека телесна повреда, но размерът на обезщетението е
съобразен и с поведението на тъжителя в началото на конфликта. Но предвид вида и тежестта на
причинените на тъжителя увреждания не се налага изменение на присъдата в гражданската част в
посока намаляване размера на уважения граждански иск.
В отхвърлителната част на иска за разликата над *** лв. до претендираните *** лв. присъдата не
е обжалвана и е влязла в сила.
По така изложените съображения съдът намира доводите във въззивната жалба на частния
тъжител за недоказаност на обвинението по несъмнен начин за неоснователни. От
анализираните и кредитирани доказателства се установи по несъмнен начин престъплението
да е извършено от подсъдимия от обективна и субективна страна. Изразеното в жалбата
съмнение в достоверността на показанията на св.Р. е неоснователно, тъй като заявеното от
него подсъдимият да е притиснал тъжителя към оградата и да го е удрял с глава се
потвърждава от заключението на СМЕ, в която е посочен такъв механизъм на причиняване
на част от уврежданията на тъжителя. Генезисът на възникналият конфликт е установен по
делото- причината е запушеният канал на тъжителя и съседите му , което по техни съмнения
6
е сторено от подсъдимия,. А пък и самият подсъдим се установи да е заявил на тъжителя, че
няма да допусне водата да тече пред къщата му. Спорът е бил именно за това и почти
едновременно и тъжителят, и подсъдимият са се“въоръжили“ един спрямо друг – тъжителят
със секира, която подсъдимият успешно е отблъснал и подсъдимият с пръчка. Въпреки
отблъскването обаче от подсъдимия на нападението със секира от тъжителя не е налице
института на неизбежна отбрана, както и превишаване на пределите й.
Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият може да
причини вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Преценявайки
конкретиката на процесното деяние, не може да не се посочи ППВС № 2/1973 г., чиито
постановки имат задължителна сила за правоприлагащите органи. Съгласно т.5 от ППВС №
12/1973 г. „нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица,
когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил.” В настоящия случай
подсъдимият е отблъснал нападението на тъжителя, след като му е изтръгнал секирата и я
хвърлил на земята. С това действие подсъдимият е отблъснал опита за нападение на
тъжителя над него и няма данни след това тъжителят да го е нападал, а той не е имал и
физическата възможност за това. Защото след отблъскване на това нападение, подсъдимият
е започнал да нанася ударите на тъжителя, с които му е причинил горепосочените сериозни
телесни увреждания. А това налага единствено възможния правен извод, че след като
ударите на подсъдимия са нанесени на тъжителя след отблъскване на неговото
нападение/или опит за такова/ над подсъдимия, то липсва основание подсъдимият да е
действал в условията на неизбежна отбрана. Защото нападението на тъжителя от
подсъдимия е започнало, след като вече е било преустановено нападението на тъжителя към
подъсдимия. А това ,че двамата са се хванали и се държали“като борци“ не обосновава
противен на изложеното извод, защото тъжителят не е извършвал никакви други действия
на нападение към подсъдимия и това му действие се приема като защитно действие.
Превишаване пределите на неизбежна отбрана по см. на чл.12 ал.2 НК има, когато
защитата явно не съответства на характера и опасността от нападението, когато надхвърля
необходимото за отблъскване на нападението. Но това е в случай, когато субектът е
действал в условията на неизбежна отбрана, т.е. за ад отблъсне нападението срещу себе си.
А в настоящия случай подсъдимият е действал, след като е отблъснал нападението на
тъжителя, т.е. то вече е било преустановен. И след като липсва действие при неизбежна
отбрана с цел отблъскване на нападението, за което не е било необходимо да се нанасят
удари на тъжителя, няма как да има действие при превишаване на нейните предели.
По тези съображения се налага извода, че частното обвинение е безспорно доказано по
изискващия се от чл.303 НПК начин и довода в жалбата за оправдаване на подсъдимия е
неоснователен. А превесът на смекчаващи обстоятелства е взет предвид при определяне
размера на наложената глоба, която е в минималния законов размер от *** лв. Съдът не
споделя доводите в жалбата за перфектни характеристични данни за подсъдимия, като се
основава на отразеното в справката му за съдимост и не се пренебрегва трудовата му
заетост.
7
Настоящият състав намира присъдата за правилна и законосъобразна и в гражданската й
част. Уваженият размер на гражданския иск за неимуществени вреди е определен при
спазване принципа на чл.52 ЗЗД, съобразен е с претърпените болки и страдания от
причинените на тъжителя телесни увреждания, както и с провокативното първоначално
поведение на тъжителя, което е отчетено от ДнРС. Не следва да се пренебрегват и
причините за изначално възникналия конфликт, свързани със запушения канал. По тези
съображения не са налице основания за изменение на гражданския иск в посока намаляване
на присъденото обезщетение.
При служебната проверка на присъдата не се откриха други основания, различни от
сочените в жалбата, за изменение или отмяна на присъдата в атакуваните части. Затова като
правилна и законосъобразна в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части
и в частта за разноските тя следва да се потвърди като правилна и законосъобразна, а в
необжалваната отхвърлителна гражданска част присъдата е влязла в сила.
Присъдата е правилна и законосъобразна и в частта за разноските. Да, според ГПК при частично
отхвърляне на гражданския иск се присъжда съответна част от разноските на ответника. Но в
наказателното производство съществува специална разпоредба за разноските в него и това е чл.189
НПК. Съгласно ал.3 на чл.189 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, той се осъжда да
заплати и разноските на частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
Хипотезата на чл.189 ал.4 НПК не е налице, тъй като подсъдимият не е оправдан по някоя част на
обвинението, в която хипотеза единствено се прави редукция на разноските. Т.е. редукция на
разноските е възможна в наказателния процес при оправдаване на подсъдимия по някои
обвинения, но не и относно размера на уважения граждански иск. Частичното уважаване на
гражданския иск не фигурира като основание за редукция на разноските, каквото искане се
съдържа във въззивната жалба.
Поради неоснователността на жалбата на тъжителя следва да се присъдят и разноските за
въззивното производство в размер на *** лв., тъй като има направено искане за това.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260059/29.09.2021 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НЧХД № 494/2020 г. по описа на съда в обжалваните части – наказателно-
осъдителната и гражданско-осъдителната части и в частта за разноските.
В отхвърлителната част на гражданския иск като необжалвана присъдата е влязла в сила.
ОСЪЖДА К. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ж.к.“*** да заплати на М.
К. Б. разноските му за въззивното производство в размер на ***/*** лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9