№ 5455
гр. С, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110172359 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: сумата в
размер на 4680,10 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това число и
цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2021 г., до
погасяването; сумата в размер на 1123,33 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 07.09.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника,
по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, аб.
№ ххх, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на
доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в
общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както
следва: 4660,75 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2021 г. до
погасяването; 19,35 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2021 г. до
погасяването; 1118,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 07.09.2021 г.; 5,02 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г.
1
до 07.09.2021 г. Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – В. П. Б., оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството,
че до процесния имот през процесния период е била доставяна топлоенергия в
посоченото количество, както и че цената за същата не е заплатена. Оспорва да е
налице облигационно отношение между страните, тъй като не е бил нито собственик,
нито ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност на част от процесните вземания. Счита, че не е изпаднал в забава , тъй като не
са били публикувани общите фактури за потребената топлинна енергия. Сочи, че
ищецът не е материалноправно легитимиран по иска за заплащане на услугата за
дялово разпределение. Поради изложеното моли за отхвърляне на исковете, като
претендира и разноски по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т с“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 53208 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 53401 от 13.09.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.09.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение,
поради което и с оглед указанията на съда заявителят е предявил срещу длъжника
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответника да заплати сумата в размер на 4680,10 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на топлинна енергия, изпълнение от страна на ищеца на задължението да
предостави реално на ответника топлинна услуга за процесния период, цената на която
2
възлиза на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането – изтичане на
срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик, съответно - носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Видно
от договор за продажба на държавен жилищен имот от 16.04.1965 г., собствеността по
отношение на процесния имот е придобита от ПИ Б.. Няма данни по делото
ответникът В. П. Б. да е придобил процесния имот по някой от начините, предвидени
затова, включително, че ответникът е правоприемник на собственика на имота П И Б.,
включително не са налице твърдения на ищеца в тази насока, както и ангажирани
доказателства. Следователно, недоказано е обстоятелството, че в процесния период
ответникът е бил собственик на имота, предмет на делото, поради което ответникът не
се явява потребител на топлинни услуги в имота.
Ето защо, съдът приема, че в периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. между
страните по делото не са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, от което следва, че ответникът няма задължение да заплаща
цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.
Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежи на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият
елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца право.
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което
следва, че и обусловеният иск за лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
3
При този изход на спора ищецът няма право на разноски нито за исковото, нито
за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и за заповедното производство в
размер на 730 лв. Същото не е прекомерно, тъй като е в рамките на минималния
размер, съгласно НМРАВ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. ххх,
срещу В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата в размер на 4680,10 лв., представляваща
стойността на топлинни услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх., ведно
със законната лихва, считано от 13.09.2021 г., до погасяването; сумата в размер на
1123,33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 07.09.2021 г.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати в полза на В.
П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 730 лв., представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т с“ ЕООД,
на страната на ищеца –„Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4