РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 19.07.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 293 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М.П.М., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Н.Л. ***, със съдебен адрес:*** против Д.Ц.М., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, без съдът да се произнася относно вината. Твърди, че са сключили граждански брак на 19.11.1978 г. в с. Торос, от който брак нямат непълнолетни деца към настоящия момент. Твърди, че нямат придобито семейно жилище, тъй като след сключване на граждански брак страните са живели в с. Торос, в къща , собственост на неговите родите. Твърди, че вначалото живеели нормално, като семейство и не са имали никакви проблеми. Твърди, че от съвместното им съжителство  имат три родени деца ,които към момента са навършили пълнолетие. Твърди, че през 1990 г. ответницата заминала да роботи в Кралство Испания, т.к. останали без доходи. Твърди, че осем месеца след нейното заминаване той също заминал за Испания при нея. Твърди, че при пристигането му в Испания се настанил в хотел, т.к тя му казала, че при нея няма място за него. Твърди, че след два месеца наели квартира, в която той се преместил, като обаче ответницата идвала в тази квартира 3 или 4 пъти , без да си пренася багажа при него, след което  разбрал, че живее с друг мъж. Твърди, че се прибрал в България и от тогова не я е виждал и не контактува с нея. Твърди, че същата контактувала само с децата им и от тях той знае, че все още работи в Испания и вече 15 години съжителства с друг мъж. Твърди, че двамата са във фактическа раздяла повече от 20 години, като бракът им съществувал само формално, същият е изпразнен от съдържание и не може да бъде заздравен. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. От брака страните нямат родени деца, които към момента на постановяване на настоящия съдебен акт да са непълнолетни. Не желае лична издръжка от съпругата си. Страните нямат придобито семейно жилище и не желае произнасяне по този въпрос. Не претендира разноски.

ИЩЕЦА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адвокат Н.Л. ***, която от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява. Представлява се от адвокат С.Й.Б. от ПлАК, назначена на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, като  неин особен процесуален представител, вписана под № 6821 в националния регистър за правна помощ, която не оспорва така предявения иск и с оглед събраните по делото доказателства, счита същия за основателен и доказан.

         Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак, че с акт № 0008 от 19.11.1978 г. страните са сключили валиден граждански брак в с. Торос, от който имат три деца, които към настоящия момент са пълнолетни, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 19.11.1978 г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 20 години в условията на фактическа раздяла. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и  процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася относно вината.

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака,  без съдът да се произнася относно вината.

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ответницата след развода:

Съпругът в исковата молба заявява желание Д.Ц.М. да си възстанови и занапред да носи предбрачното си фамилно име С.Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс: „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак“. Това е едно ново положение в брачния процес. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака, каквато е старата уредба в отменения СК. Граматическото тълкуването на разпоредбата води до категоричния извод, че да „възстанови“ името си може да стори само лицето, което го е променило, само променилият името си съпруг може да възстанови името си с предбрачното си такова. Само този съпруг притежава правната възможност („може“) да промени или не името си с това, което е имал преди този брак. Искане от другия съпруг в бракоразводното производство, макар името да е „неговото“ е недопустимо, защото той се явява нелегитимирано лице да прави такова искане. Друго лице не може да обосновава права върху чуждо име. Такова искане в съдебния процес следва да се остави без разглеждане като изхождащо от лице, което няма процесуална легитимация.

Следва да се отбележи, че бидейки и едно от основните права на личността, упражняването на правото на промяна на име не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а следва да е релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. Следва да се подкрепи разбирането [1], че при липсата на изрично заявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име, се запазва приетото след брака фамилно име, като съдът дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК, в този смисъл е и задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд (Съгласно задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г., ОСГТК, всяко решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК (след допускане на касационно обжалване) е задължително за съда.).  

По разноските:

            При този изход на делото на основание чл.329, ал.1 от ГПК те следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, вносим от ответницата, като се приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 19.11.1978 г.  граждански брак с акт за граждански брак № 0008 от 19.11.1978 г. в  с. Торос, обл. Ловеч между М.П.М., с ЕГН ********** *** и Д.Ц.М., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

 ОСЪЖДА Д.Ц.М., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15 /петнадесет/ лева.

 

       Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: