Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, I въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цв.
Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 922 по описа
на СОС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 177/09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1061/2018 г. по описа на
РС – гр. Ихтиман, частично са уважени предявените от Ц.Л.П. срещу З. „О.З.” АД кумулативно
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата общо от 10 510.50
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за
лечение на травматични увреждания, причинени от виновното противоправно
поведение на Р.И. С. като
водач на „К.
С.”,
с рег. № .
…. .., през периода от 12.05.2017 г. до 16.12.2017
г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на сумата.
За
да постанови решението, първоинстанционният съд е
приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като за извършеното лечение на
причинените от настъпване на процесния
застрахователен риск травматични увреждания застрахователят по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” дължи застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 10 445 лева.
Така
постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника в
частта, в която са уважени исковете, с доводи за необоснованост, тъй като
неправилно районният съд приел, че ищцата е била с поставен обезопасителен
колан и не било изяснено на коя седалка в автомобила се е возила тя. Въззивникът твърди, че не всички извършени разходи за
лечението на процесните травми, вкл. и заплатеното възнаграждение
за избор на лекар или екип, са били необходими за лечението – те не са били
наложителни и „целесъобразни“, тъй като и без тяхното извършване биха се
предоставили добри условия за качествено извършване на медицинските манипулации.
Въззиваемият
е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като нарушение на императивни
правни норми не е допуснато.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба и отговора пороци на
оспорения съдебен акт.
Районният съд
е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната
норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената (обезпечително-гаранционната) отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи юридически факти: 1). застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, и 2). наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
На
етапа на въззивното производство не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил „К. С.”, с рег. № . …. .., е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Гражданска отговорност” със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие – 05.05.2017 година, както и че
настъпването на пътнотранспортното произшествие се дължи на виновно и противоправно поведение на Р. И. С. като водач
на „К. С.”, с рег. № . …. .., т. е. неговите действия съставляват
граждански деликт, от който на ищеца са причинени
телесни увреждания по вид и брой, описани в исковата молба.
Спорен е
въпросът на коя седалка в автомобила се е возила ищцата, била ли е с поставен обезопасителен колан и дали всички
разходи, които се претендират, са във връзка с лечение на травмите от ПТП,
както и дали заплатеното допълнително възнаграждение за преглед при професор, за
кинезетерапия за възстановяване на здравословното
състояние на пострадалата от настъпване на процесното
застрахователно събитие ищца, за избор на лекуващ екип, представляват
необходими, разумни, обосновани разходи, т.е. дали тези имуществени загуби за
ищеца представляват преки и непосредствени имуществени вреди по смисъла на чл.
51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
От събраните в производството пред районния съд гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С., които съдът кредитира като правдиви и логични, както и от заключенията
към основната и допълнителна съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещото
лице Т., които съдът при условията на чл. 202 ГПК кредитира изцяло, се установява,
че ищцата се е возила в автомобила на задна лява седалка (мястото зад водача) и е била с поставен обезопасителен
колан, с какъвто автомобилът фабрично е оборудван. Съгласно заключението от процесното ПТП ищцата е получила травматичен шок, фрактура
на дясно бедро, изкълчване на лява колянна става,
счупване на лявата малкопищялна кост, счупване на
седми гръден прешлен, разкъсване на предна и задна кръстати
връзки на лявото коляно, разкъсноконтузна рана на
ляво бедро и лява подбедрица, като всички травматични
увреждания са лекувани предимно оперативно, а всички извършени разходи за
лечение и възстановяване са били необходими (с изключение на разхода, за който искът е
отхвърлен с влязлото в сила решение). Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Топалов от 08.05.2019
г., което съдът като компетентно изготвено кредитира изцяло, характерът,
морфологията и анатомичната локализация на травматичните увреждания, както и
механизмът на ПТП, дават основание за извод, че такива увреждания биха се
получили, независимо дали пострадалата е била с поставен обезопасителен
колан.
За проверка изводите на вещото лице и с оглед оплакванията във виззивната жалба окръжният съд допусна изслушване на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, от заключението на която, както и устните разяснения на вещите лица
в проведеното на 27.01.2021 г. открито съдебно заседание, се установява, че всички
направени от ищцата разходи са във връзка с лечение на уврежданията, които е
получила от процесното ПТП, а категоричен извод за
това биха ли настъпили констатираните травми при поставен обезопасителен
колан може да бъде даден само, ако е изяснен фактът дали автомобилът се е
преобърнал – в случай, че такова преобръщане е налице, уврежданията по тялото
на ищцата биха настъпили, независимо дали е била с или без поставен обезопасителен колан.
Въззивният съд приема за недоказано правоизключващото възражение на въззивника
за наличие на съпричиняване от ищцата, предвид недоказаността
на твърдението, че при настъпване на ПТП автомобилът не се е преобърнал, за да попадне
при движение с около 101 км/ч по мокър асфалтов път вследствие на аквапланинг в крайпътна канавка със забита, перпендикулярно
на земята, предна част, а задна част – изправена и опряна в клон на дърво.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, при настъпване на уговорен
застрахователен риск по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за
застрахователя възниква правно задължение да заплати, да покрие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Тъй
като обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от имуществената
отговорност на делинквента -застрахованото лице, това
правило за поведение представлява частно проявление на правилата, уреждащи
обема на отговорността на делинквента – той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Следователно обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя се
съизмерява с имуществената отговорност на делинквента-застрахован, която е обезпечена чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между фактите и явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента, в необходимата
причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди.
Страните спорят дали всички разходи, които се претендират, са във
връзка с лечение на травмите от ПТП, както и дали заплатеното допълнително
възнаграждение за преглед при професор, за кинезетерапия
за възстановяване на здравословното състояние на пострадалата от настъпване на процесното застрахователно събитие ищца, за избор на
лекуващ екип, представляват необходими, разумни, обосновани разходи, т.е. дали
тези имуществени загуби за ищеца представляват преки и непосредствени
имуществени вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, респ. чл. 429, ал. 1
т. 1 КЗ.
Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е
уредена и гарантирана с нормата на чл. 28 от Наредба
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която предписва, че
избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна интервенция,
манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена
от пациента. В определителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на наредбата е
уредена легална дефиниция на понятието „избор на лекар/екип” – то представлява предпочитание на пациента конкретна
интервенция или друга специфична част от диагностично-лечебния процес да му
бъде предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. При всяко
лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква отношение
на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на друг човек,
макар и професионалист в областта на медицината. Ето защо при извършването на
медицински манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и
законодателят (в широкия смисъл на това понятие), е предвидил и гарантирал
правната възможност на всеки пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като
извършените допълнителни разходи за осъществяване на този избор са присъщи на
предоставената и ползваната медицинска услуга. В този смисъл заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищцата за извършване на медицински
манипулации, чрез които нейното здравословно състояние би се подобрило, включително
за преглед при лекар („професор“), представляват имуществени вреди (под формата на имуществени
загуби), които са в причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” деликт
и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на обезпечитално-гаранционната отговорност на застрахователя.
Поради
тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че е възникнало притезателното право за заплащане на застрахователно
обезщетение за сумата общо от 10 445 лв., от които 3 480 лева – разходи за
операция, лечение, избор на лекарски екип, за което са издадени фактура № …………./……….. г. на стойност 2 580 лева и
фактура № ………../………… г. на стойност 900 лева; и 459. 10
лева – разходи за медицински манипулации и консумативи, за което са издадени
фактура № …………../…………… г. на стойност 98. 50 лева, фактура
№ …………./………….. г. на стойност 35 лева, фактура № …………../…………. г. на стойност 60.60 лева, фактура
№ ………/……….. г. на стойност 100 лева, фактура №
…………./……… г. на стойност 165 лева; 3 316. 30 лева – разходи за операция,
лечение, закупуване на медикаменти и консумативи, за което са издадени фактура
№ …………/………. г. на стойност 3 163 лева,
фактура № …………/…………. г. на стойност 40 лева, фактура № ………./………….. г. на стойност 32. 10 лева, фактура
№ ………../……….. г. на стойност 40 лева, фактура № ………./…………… г. на стойност 41. 20 лева; както
и 3189. 60 лв. – разходи за операция за фиксация на
предна кръстна връзка, избор на екип, за медикаменти, за рехабилитация, електростимулация на мускули, за тежести за ръце и крака,
за което са издадени фактури на 11.12.2017 , 17.03.2018 г., 14.12.2017 г. и
16.12.2018 година.
От
приетите като компетентно изготвени основна и допълнителна СМЕ и заключението
към комплексната СМАТЕ се установява, че разходите, по отношение на които
спорът е висящ, са във връзка с лечението на травмите от инцидента и са били
необходими за лечението и възстановяване здравето на ищцата.
Като
е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което трябва да бъде потвръдено.
С
оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Г. Й. от
САК сумата от 843. 35 (осемстотин
четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки) - определено от съда адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
С оглед на
цената на отделните искове (всеки от тях
под 5 000 лева) въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Мотивиран
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 177/09.08.2019 г., постановено по гр. д. № 1061/2018 г. по описа на
РС – гр. Ихтиман в обжалваните части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК: ………, да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА на адвокат Г.Й. ***, от САК сумата от 843. 35 (осемстотин четиридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки)
- адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.