Решение по дело №2653/2021 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 91
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20211620102653
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. гр. Лом, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20211620102653 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление:
****, представлявано от ЮЛ. Б. Ц., чрез адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес:
****, е предявил против ответника В. Д. СТ., с ЕГН: ********** , с адрес:
**** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в
размер на 87,48 лева, представляващо неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга от 16.11.2017 г.
За посочената в исковата молба сума е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 1420/2021 г. по описа на РС – Лом,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, предмет на заповедно производство по
ч. гр. д. № 1420/2021 г. по описа на PC - Лом. Претендират се всички разноски
направени в исковото и заповедното производство, в това число и за
адвокатско възнаграждение.
Иска се да бъде признато за установено, че по отношение на ответника
В. Д. СТ., ЕГН ********** съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ****, в размер 87.48 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер **** от дата 16.11.2017 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
1
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ****, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/08.07.2018 г.
Претендират се всички разноски направени в исковото и заповедното
производство, в това число и за адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК: **** и В. Д. СТ., с ЕГН: ********** е сключен договор №
1396062116112017-42156301 за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер **** от дата 16.11.2017 г. за ползване на мобилна услуга за
номер **** при условията на тарифен план Smart XL с месечна абонаментна
такса в размер на 34.99 лева (с ДДС). Договорът е сключен за период от 24
месеца.
На основание на сключен договор № 1396062116112017-42156301 за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер **** от
дата 16.11.2017 г., между ответника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с ЕИК: **** са издадени фактури **********/08.04.2018 г.,
**********/08.05.2018 г. **********/09.06.2018 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 08.03.2018
г. до дата 08.06.2018 г. на стойност 159.67 лева. Твърди се, че посочените във
фактурите суми не били заплатени.
Твърди се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 04/2018 г.,
05/2018 г. и 06/2018 г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване
на което и да е задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Договорът е прекратен предсрочно на 11.06.2018 г., като същата дата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. По тази причина
е и начисляването на претендираната неустойка в размер на 87.48 лв.,
уговорена в т. 2 от договора, според която „С прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
„БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от
2
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг)“, представляваща сбор
от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, а именно три абонаментни вноски х 29.16 лв.
(двадесет и девет лв. и 16 ст.) за тарифен план Smart XL /без ДДС/.
След едностранното прекратяване на посочения договор на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № **** на дата 08.07.2018 г.
крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни
съобщителни услуги в размер на 101.41 лв., от които в настоящото
производство се претендира сумата до размер на 87.48 лв.
Ищцовото дружество твърди, че предявява настоящия иск въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С. Г.
Груп“ ООД, с ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител
на вземания „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица. подробно описани в Приложение № 1.
Посочва се, че с цесията ищецът е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички задължения, с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива, и други.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г., ответникът не
се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в
негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът, с писмено
становище чрез пълномощника си, е направил искане на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
3
писмени доказателства: Договор за цесия от дата 16.10.2018 г.; Договор за
цесия от дата 01.10.2019 г.; Извлечение от Приложение №1 към договор за
цесия от 01.10.2019 г.; Три броя пълномощни; Потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с ЕИК: ****; Уведомление за извършена цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК: ****, чрез „С. Г. Груп“ ООД с
ЕИК: ****; Заверени копия от фактури; Договори за мобилни услуги с
клиентски номер **** от дата 16.11.2017 г. с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер; Общи условия
на Мобилния оператор; Декларация по чл. 147а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП; Справка
за проведени разговори за периода от 08.03.2018 г. до 07.04.2018 г.,
предявеният иск се явява вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което, и на основание чл.
239, ал. 1 и 2 от ГПК, следва да се постанови такова решение, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
87,48 лева (осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор № 1396062116112017-
42156301 за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер **** от дата 16.11.2017 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ****, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключения договор, за което е издадена фактура № **********/08.07.2018 г.,
за периода от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г., присъдена в заповедното
производство по ч. гр. д. № 1420/2021 г., по описа на PC – Лом.

По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
се дължат направените по делото разноски в пълния им размер, доколкото
исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се претендират. В тях се
включва внесената държавна такса по гражданското дело в размер на 25,00
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. С оглед списъка по чл. 80 от ГПК, следва да бъдат
присъдени и направените по ч. гр. дело № 1420/2021 г. по описа на РС - Лом
разноски – 25,00 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лева.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. СТ., с ЕГН: ********** , с
адрес: ****, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на
управление: ****, представлявано от ЮЛ. Б. Ц., сумата в размер на 87,48 лева
4
(осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор № 1396062116112017-42156301 с
индивидуален клиентски номер **** от дата 16.11.2017 г., сключен между
ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ****,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.07.2018 г., за периода от 08.06.2018 г. до 07.07.2018 г.,
присъдена в заповедното производство по ч. гр. д. № 1420/2021 г., по описа на
PC – Лом.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., с ЕГН: ********** , с адрес: ****, да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление: ****,
представлявано от ЮЛ. Б. Ц., направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 205,00 лева (двеста и
пет лева), както и направените по частно гр. дело № 1420/2021 г. по описа на
Районен съд - Лом разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение
общо в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5