№ 160
гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000070 по описа за 2022 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.613а от ТЗ във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.01.2022г., постановено по т.д. № 166/2017 г. на
Окръжен съд - Велико Търново, е отхвърлено искането на Националната
агенция за приходите гр. София за възобновяване на производството по
делото, като неоснователно. С решението съдът заличава по реда на чл. 632,
ал.4 от ТЗ от търговския регистър „Хлебозавод Велико Търново“ АД - в
несъстоятелност гр. Велико Търново, ЕИК ********* и прекратява
производството по т.д. № 166/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от Националната
агенция за приходите гр. София, с която моли да бъде отменено решението на
Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на
НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Хлебозавод
Велико Търново“ АД и производството по несъстоятелност е прекратено, като
неправилно. В молбата за възобновяване Националната агенция за приходите
е изложила твърдения за достатъчно имущество, а именно притежавани от
1
несъстоятелното дружество движими вещи на обща пазарна стойност
2 215 800 лв., съгласно изготвена в производството по несъстоятелност
пазарна оценка. С подадената молба агенцията е изразила и готовност да
предплати сума за разноски в случай, че съдът по несъстоятелността приеме,
че наличното имущество не е достатъчно. Съдът в решението си е приел за
установено, че въпросните движими вещи, посочени в молбата за
възобновяване, са непродаваеми, след като не са били продадени на
последния проведен търг на синдика и следователно не е налице хипотезата
на чл. 632, ал.2, предл. първо от ТЗ за възобновяване на производството по
несъстоятелност. Жалбоподателят сочи, че постановеното решение е в
противоречие с практиката на Софийски апелативен съд и Пловдивски
апелативен съд, съгласно която няма изискване в масата на несъстоятелността
да има свободни парични средства, както и имуществото, необходимо за
покриване на текущите разноски в производството по несъстоятелност, да
включва само краткотрайни активи. Единственото изискване е наличието на
достатъчно имущество, водещ критерий при преценката на което е не
характера на активите, а тяхната стойност, която в конкретния случай е
значителна. Жалбоподателят не споделя аргумента на първоинстанционния
съд да отхвърли подадената от Националната агенция за приходите молба за
възобновяване, че макар молбата да е подадена в установения в разпоредбата
на чл. 632, ал.2 от ТЗ едногодишен срок от датата на вписване на решението
за възобновяване на производството, кредиторът не е ангажирал
доказателства за депозирането на сумата, определена за покриване на
началните разноски по несъстоятелността. Жалбоподателят сочи, че няма
законова разпоредба, която да определя срока за предплащане на разноските.
Достатъчно условие за възобновяване на производството е молбата да е
депозирана в преклузивния срок за възобновяване. Жалбоподателят счита, че
в конкретния случай искането за възобновяване на производството е
допустимо, тъй като е постъпило в едногодишния срок, определен в
разпоредбата на чл. 632, ал.2 от ТЗ, а внасянето на разноските, направено в
определения от съда срок, е условие за разглеждането му по същество и
съответно произнасяне по неговата основателност.
От ответника по въззивната жалба „Хлебозавод Велико Търново“ АД/н./
гр.Велико Търново не е постъпил писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
2
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
С определение от 30.09.2020 г. по т.д. № 166/2017 г. съдът по
несъстоятелността на „Хлебозавод Велико Търново“ АД/н/-гр.Велико
Търново е приканил кредиторите в месечен срок да предплатят сумата от
8 000 лв. за покриване на разноските по делото. Обявяването е извършено на
1.10.2020 г. Никой от кредиторите не е внесъл необходимата сума за
разноските в производството по несъстоятелност.
С определение от 18.11.2020 г., по т.д. № 166/2017 г.
Великотърновският окръжен съд е спрял по реда на чл. 632, ал.5 от ТЗ
производството по делото. Определението за спиране на производството по
делото е обявено в търговския регистър на 18.11.2020 г.
С молба, подадена по пощата на 18.11.2021г., Националната агенция за
приходите гр. София е поискала възобновяване на производството по
несъстоятелност по т.д. № 166/2017г. с доводи, че несъстоятелното
дружество разполага с движимо имущество на стойност два милиона лева,
секвестирането на което може да покрие текущите разноски за движение на
производството. Ако съдът прецени, че имуществото не е достатъчно да
покрие разноските, то да посочи банкова сметка, по която да бъдат
предплатени разноски за развитие на производството.
Съгласно чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване
на решението за спиране на производството, по молба на длъжник или
кредитор, като възобновяването се допуска, ако молителят установи, че е
налице достатъчно имущество, или депозира необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
В законоустановения едногодишен срок по делото е постъпила молба от
кредитора НАП, с която е направено искане за възобновяване на
производството поради наличие на достатъчно имущество, а в случай, че
съдът прецени, че не е налице достатъчно имущество за покриване на
разноските, прави искане да се посочи банкова сметка, по която да бъдат
предплатени разноски за развитие на производството по несъстоятелност до
постъпване на суми от осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. Не се спори, а и от доказателствата по делото се
3
установява, че Национална агенция по приходите е кредитор с прието вземане
по смисъла на чл. 693 от ТЗ.
С първоинстанционното решение Великотърновският окръжен съд е
отхвърлил искането на НАП за възобновяване на производството по делото,
като е приел, че е неоснователен доводът, че наличното движимо имущество
на несъстоятелното дружество може да осигури средства за производството,
тъй като се касае за непродаваеми на практика активи, което се установявало
от неявяването на купувачи при последния опит за продажбата им, датиращ
от началото на м. декември 2020 г. Първостепенният съд е счел, че искането
на Националната агенция за приходите да й бъде посочена банкова сметка, по
която да внесе нужната за възобновяване на делото сума, е неоснователно,
тъй като такава сметка е била посочена още с определението на съда по чл.
629б от ТЗ от 30.09.2020 г.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният съд в настоящия си състав споделя съдебната практика,
според която предвиденият в чл. 632, ал.2 от ТЗ едногодишен срок е относим
към датата на подаване молбата за възобновяване на спряното по реда на ал. 1
производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на
доказателства за наличието на достатъчно имущество, респективно за внасяне
на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от
ТЗ.
Спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на
молбата за възобновяване на производството е условие за нейната
допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за
разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната
основателност. Прекратяването на производството по несъстоятелност и
заличаването на длъжника от търговския регистър по реда на чл. 632, ал. 4 от
ТЗ може да бъде извършено само, ако не са настъпили условията за
възобновяване на производството, т.е. ако в предвидения от закона срок не е
поискано или не е било допуснато възобновяване на спряното производство.
/в този смисъл Решение № 99 от 23.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 59/2011 г., ІІ
т.о., ТК; Решение № 73 от 11.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 1117/2011 г., ІІ т.о.,
ТК/.
В разглеждания случай в едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал.
4
2 от ТЗ по делото е постъпила молба за възобновяване на производството по
несъстоятелност от кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ,
която според настоящия състав на съда неправилно е оставена без уважение с
обжалваното решение. Въззивният съд споделя извода на първостепенния
съд, че от наличното движимо имущество на несъстоятелното дружество не
могат да се осигурят средства за производството по несъстоятелност, тъй като
се касае за непродаваеми на практика активи. Последното се установява от
обстоятелството, че са правени не неуспешни опити за продажбата на тези
активи, като при последния опит за продажбата им, датиращ от началото на
м. декември 2020 г. не са се явили купувачи.
При наличието на постъпила молба за възобновяване на производството
съдът и липса на налично имущество на несъстоятелното дружество, което да
покрие разноските по производството, съдът следва да даде възможност на
основание чл.629б ал.1 от ТЗ на кредитора, който е подал молбата за
възобновяване, както и на останалите кредитори в производството по
несъстоятелност на „Хлебозавод Велико Търново“ АД/н/-гр.Велико Търново,
да привнесат необходимите разноски за това производство. Целта на
универсалното принудително изпълнение в производството по
несъстоятелност е не удовлетворяване на един кредитор, а на всички
кредитори, поради което при подаване на молба за възобновяване на
производството по несъстоятелност, следва да се даде възможност на всички
кредитори да привнесат разноските. В посочения смисъл е решение №
80/31.05.2021г. на ВКС по т.д. № 1069/2020г. , ТК, ІІ т.о., което настоящият
състав споделя.
С оглед на изложеното въззивният съд указа на жалбоподателя НАП-
гр.София, както и на останалите кредитори на „Хлебозавод Велико Търново“
АД/н/-гр.Велико Търново да внесат сумата от 9000 лв. за покриване на
необходимите разноски за производството по несъстоятелност на длъжника в
указания от съда срок.
Видно е по делото от представеното платежно нареждане, че в указания
от съда срок, сумата от 9000 лв. е внесена по особената сметка от А. Г. Ш.-
кредитор на несъстоятелния длъжник. Постъпването на сумата от 9000 лв. по
особената сметка на „Хлебозавод Велико Търново“ АД/н/-гр.Велико Търново
в „ПИБ“ е потвърдено и от представения доклад на синдика Б. М., ведно с
5
извлечението от сметката.
След като са изпълнени в срок указанията на съда и по делото е
депозирана необходимата сума за предплащане на наличните разноски по чл.
629б от ТЗ от кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ,
настоящият състав на съда приема, че са налице предпоставките по чл. 632,
ал. 2 от ТЗ, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от
ТЗ и обосновава извод за неправилност на обжалваното решение. Налице е
основание за възобновяване на производството по несъстоятелност на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД/н/-гр.Велико Търново по т.д. 166/2017г. по
описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Поради несъвпадане на изводите на съда по несъстоятелността с тези на
въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и
вместо него бъде постановено решение, с което спряното производство бъде
възобновено, а делото бъде върнато на съда по несъстоятелността за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решението от 12.01.2022 г. на Окръжен съд - Велико
Търново, постановено по т.д. № 166/2017 г. по описа на съдия съд и вместо
него постановява:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по несъстоятелност на „Хлебозавод
Велико Търново“ АД/н/-гр.Велико Търново по т.д. № 166/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по производството по несъстоятелност на
„Хлебозавод Велико Търново“ АД - в несъстоятелност гр. Велико Търново,
ЕИК *********.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд-Велико Търново
съд за вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7