Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Перник, 15.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело №141 по описа за 2021 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 215, ал. 1 и сл. от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Е.В.Г. с ЕГН:********** срещу заповед №172/29.01.2021 г.,
издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл.
225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. С нея е наредено в срок от един месец,
считано от датата на влизане в сила на заповедта, Е.В.Г. в качеството й на
възложител на строеж: „Масивен дървен навес", намиращ се в УПИ ХИ-30, кв.
13 по плана на с. ***, община Перник, да представи по установения ред в община
Перник за одобрение проект в част „План за безопасност и здраве" (ПБЗ), от
който да е виден начина на премахване на строежа и в срок от два месеца, считано
от датата на одобряване на ПБЗ, възложителят на строежа да го премахне
доброволно и за собствена сметка.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
административния акт, поради неспазване на установената форма, съществено
процесуално нарушение, нарушение на материалния закон и несъответствие с
неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че изграждането на навеса е изцяло
съобразено с изискванията на ЗУТ и че същият представлява преместваемо съоръжение. Моли
съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
В
проведеното съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представляват
се от адв. И.. Същата поддържа жалба по подробно изложени съображения в писмени
бележки и моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
сторените в производството разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – кмета
на община Перник, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Е..
Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли по изложени
съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а и от
приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том I, рег.
№ 2051, дело № 57 от 11.04.2019 г. издаден от нотариус М.М.с район на действие
РС-Перник, се установява, че Е.В. Димитрова (Г.) е придобила чрез договор за
покупко-продажба правото на собственост върху апартамент №8, намиращ се на
втория етаж от западната страна на триетажна многофункционална сграда, находяща
се в УПИ XII-30, кв. 13 по плана на с. ***, община Перник - ***, с
административен адрес: ул. „***" № 91, ап. 8.
В община Перник е постъпило писмо с вх.
№ 20/СЛУ-5773/06.08.2020 г. на началника на РДНСК-Перник. Това писмо е
изпратено във връзка с колективна жалба от живеещи в бл. 91 на ул. „***" в
с. ***, срещу преграждане на общи части от собственика на апартаменти №№ 7 и 8,
както и изграден навес над терасата на апартамент № 8.
С цел изясняване на фактите и
обстоятелствата по изнесеното в жалбата, при извършена на 15.10.2020 г.
проверка от служители на Община Перник в апартамент 8 на ул. „***" № 91 в
с. ***, е констатирано следното: Над терасата на апартамент 8, намиращ се на
втория етаж от западната страна на триетажна многофункционална сграда с жилища,
е изграден масивен дървен навес. Състои се от: 2 броя напречни и 9 броя
надлъжни греди със сечение 10/10 см; дървени колони - 3 броя със сечение 10/10
см и 2 броя със сечение 6/8 см, разположени във външния (западния) край на
терасата и замонолитени в бетонов борд с височина 20 см. Покривното покритие е
от керемиди, положени върху летвена обшивка. Отводняването е осигурено
посредством улук и водосточна тръба, заустена в общата водосточна тръба на
сградата. Гредата, върху която стъпва навесът, е захваната за стената на
сградата посредством болтове. По данни на собственичката Е.В.Г., навесът е строен пред
месец юли 2020 г. без необходимите строителни книжа. Строежът е четвърта
категория, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУТ, като част от многофункционалната
сграда, която е четвърта категория съгласно чл. 8 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата
на видовете строежи. Констатациите от извършената проверка са описани в
констативен протокол № 1-20/СЛУ-5773/15.10.2020 г. Същият е дал основание за
започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за
издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Съставен е констативен акт № 2-20/СЛУ-5773/15.12.2020 г.,
където е отразено установеното нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ относно
изграждането на процесния навес без строителни книжа.
С писмо изх. №
20/СЛУ-5773-4/21.12.2020 г. е изпратен на Е.Г. констативен акт №
2-20/СЛУ-5773/15.12.2020 г. по пощата. Видно от известието за доставяне, той е получен
е на 30.12.2020 г. лично от своя адресат.
В законоустановения срок срещу
констативния акт в община Перник е постъпило възражение с вх. №
20/СЛУ-5773-5/06.01.2021 г. Същото е разгледано от комисия от служители към
общината и не е прието, поради съображения подробно изложени в съставен
протокол № 3-20/СЛУ-5773/12.01.2021 г. С оглед на изложените мотиви, комисията,
разгледала възражението на Е.Г., е решила да се продължи започнатата процедура
по издаване на заповед за премахване на строеж: „Масивен дървен навес",
намиращ се в УПИ XII-30, кв. 13 по плана на с. ***, община Перник - ***, с
административен адрес: ул. „***" № 91, ап. 8.
В тази връзка на основание чл. 225а,
ал. 1, ал. 3 и ал. 4 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е издадена заповед №172/29.01.2021
г. на кмета на община Перник за премахване на процесния строеж, който е приет
за четърта категория, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУТ вр. с чл. 8 от Наредба №
1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
В хода на съдебното производство е
назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Н.Е..
От заключението на експертизата, което съдът кредитира като пълно и обосновано,
изготвено с необходимите професионални знания и опит се установява, че процесният
строеж „Масивен дървен навес" представлява „Дървен навес" с предназначение
за „Тента" над половината площ на открита тераса - 12.16 м2 (3.80м/3.20м).
Откритата тераса на ап. №8 на втори етаж е с площ 24.32 м2 (7.60 м/3.20 м.),
находяща се в „Многофункционална сграда с магазини, кафене и жилища", УПИ
ХП-30. кв. 13. по плана на с. ***, екологично селище ***. общ. Перник, с
административен адрес ул. „***" № 91. Площа на откритата тераса - 24,32
кв. м. е подложена на атмосферни влияния като дъжд и сняг. За отводняването й е
изпълнен отвор в стоманобетоновия борд на терасата в западния ъгъл за отичане
на водите в съществуващите барбакан и олук по западната фасада на основната
сграда. Плочата на терасата завършва със стоманобетонов борд 30/20 (шир./вис.)
по периметъра откъм западната и южна фасада. Терасата е оградена с дървен
парапет по целия външен периметър над борда. Дървеният парапет е с височина 80
см. Състои от дървени колонки 10/10/75 през 95 см., обединени в горния край на
кота +80 см. с дървена гредичка 10/6 (см) по цялата дължина. Хоризонтално между
колонките е изпълнено ажурно затваряне посредством дъски 10/2 (см) по цялата
дължина, съгласно одобрения архитектурен проект на основната сграда. Процесният
строеж „Масивен дървен навес" представляващ „Дървен навес" се състои
от дървен покрив подпрян от едната страна върху дървена града -12/12/410 (см),
закрепена на външната стена на ап. 8, а от другата страна се подпира на пет
броя дървени колони 10/10/190 (см), които са: два броя съществуващи колонки на
парапета 10/10(см), са надградени със 110 см от същия размер, като общата им
височина е 190 см; три броя колони са новоизпълнени 10/10/190 (см), на местата
на демонтираните три броя колонки от съществуващия парапет. Захванати са в
съществуващите отвори на оригиналните колонки на парапета посредством дюбел 14 мм
и болт 10 мм. към съществуващия стоманобетонов борд на откритата тераса. Дървеният
покрив е с наклон на запад и се отводнява посредством олук, включен в
съществуващия барбакан. Дървеният покрив се състои от две надлъжни дървени
греди и четири напречни с размери 10/10. По гредите са наковани дъски /сачак/,
покрит е с керемиди от същия цвят и модел както на основната сграда.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник,
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Видно
от приложеното към административната преписка известие за доставяне е, че
процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 11.02.2021 г., а жалбата срещу
нея е депозирана на 19.02.2021 г. чрез административния орган. Ето защо следва
да се приеме, че депозираната срещу заповедта жалба е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването й, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че строежът е извършен без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, поради което е прието, че е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т т. 2 от ЗУТ. В заповедта са посочени констативен протокол № 1-20/СЛУ-5773/15.10.2020 г., констативен акт № 2-20/СЛУ-5773/15.12.2020 г. и протокол № 3-20/СЛУ-5773/12.01.2021 г., съставени от длъжностни лица за установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ.
Съдът
приема, че заповедта е издадена от кмета на община Перник, в рамките на
неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта,
пета и шеста категория. Безспорно строежът е четвърта категория чл. 8 от
Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – кмет
на община Перник. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В достатъчна степен ясно и точно е описан
строежът, който следва да се премахне, защото е квалифициран като незаконен. От
нейното съдържание по категоричен начин става ясно, че заповедта е издадена и
подписана от кмета на община Перник – Станислав Владимиров. Според
регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл. 225 и чл. 225а, право на
органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде издадена
заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица
стават нейни адресати. Съгласно § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г.:
"Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или
извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за
премахване на незаконния строеж.". В случая жалбоподателят Е.В.Г. е собственик
и възложител на незаконния строеж, което й качество правилно е възприето от
административния орган за квалификация – адресат на заповедта.
Съдът
намира, че не са допуснати и съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на оспорения административния
акт. Тези правила са регламентирани в разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ. Касае се
за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото
изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ служители за контрол по строителството в администрацията
на община Перник е извършили проверки и са съставили съответно констативен
протокол № 1-20/СЛУ-5773/15.10.2020 г., констативен акт №
2-20/СЛУ-5773/15.12.2020 г. за установяване на незаконния строеж, състоянието
на строежа и липсата на издадено разрешение на строеж. Жалбоподателят Е.В.Г. е
уведомен надлежно за съставените констативни протоколи и актове. Законът
вменява задължение актът да бъде връчен, което е изпълнено видно от данните от
административната преписка. С горните действия е било изпълнено
процесуалноправното изискване на чл. 35 от АПК за издаване на административния
акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Жалбоподателят в определения по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ седмодневен срок е подал
възражение, с което е оспорил констатациите в акта. Неговото възражение е
разгледано от комисия от служители към община Перник и е прието за
неоснователно поради до
Подробно
изложени мотиви. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Материално-правното
основание за издаване на заповедта е, че процесният строеж е извършен без за
същия да има издадено разрешения за строеж. Административният орган се е мотивирал
с констатациите на контролните органи -липсата на издадено разрешение за
строеж. Със съставения констативен акт е установено съществуването на
незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констатациите в акта не
са оборени, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които да ги
опровергават. Напротив приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза изцяло потвърждава техническите констатации на административни
орган, които са възпроизведени включително и в съдържанието на процесната
заповед. От експертизата се установява, че изпълненото на място съответства на
описаното в констативния акт и в оспорената заповед. Предвид фактите, които се
установяват от административната преписка и от заключението на вещото лице по
отношение на конкретните извършени строително-монтажни работи, съдът намира, че
за изпълненото строителство е било издаване на разрешение за строеж, съгласно
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изпълненото строителство не попада сред хипотезите по
чл.151, ал.1 от ЗУТ, при които не се изисква издаване на разрешение за строеж.
Безспорно
се установява, че строежът представлява „дървен навес", състоят от дървен
покрив подпрян от едната страна върху дървена града -12/12/410 (см), закрепена
на външната стена на ап. 8, а от другата страна се подпира на пет броя дървени
колони 10/10/190 (см), които са: два броя съществуващи колонки на парапета
10/10(см), са надградени със 110 см от същия размер, като общата им височина е
190 см; три броя колони са новоизпълнени 10/10/190 (см), на местата на
демонтираните три броя колонки от съществуващия парапет. Захванати са в
съществуващите отвори на оригиналните колонки на парапета посредством дюбел 14
мм и болт 10 мм. към съществуващия стоманобетонов борд на откритата тераса.
Безспорно процесният навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, който е категоризиран като
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение
за строеж. Не се и спори между страните, че за обекта „навес“ - предмет на
премахване с оспорената заповед няма издадени разрешение за строеж, тъй като
такива не са приобщени към делото. Тази констатация категоризира процесния
обект като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той подлежи на
премахване.
Съдът
намира, че с оглед функционалното предназначение на описания в заповедта обект
и неговите технически характеристики, т.е. неговото обективно фактическо
състояние и начин на изпълнение, същият е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ, т.е. налице е изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до
трайно и съществено изменение на същността и характеристиките на имота /земя
или сграда/ с или без промяна в начина на ползването на имота. Неоснователно
оспорващият твърди, че изпълненото не е масивен строеж, респ. за него не се
изискват строителни книжа. За процесното строителство е било нужно издаване на
разрешение за строеж, като е без значение какво е техническото решение за
конструкцията му – дали да е масивно или е изпълнено с дървена, метална или
друга конструкция. Съдът съобразява също така, че става въпрос за навес,
изпълнен към терасата на апартамент от съществуваща 3-етажна сграда,
реализирана в съответствие с действащия ПУП-ПРЗ, т.е. строежът е от четвърта
категория според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. ”д” във вр. с б ”б” от ЗУТ.
Несъстоятелно
е възражението на жалбоподателя, че дървеният навес не представлява стоеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а е преместваем обект съгласно т. 80 на § 5
от ДР на ЗУТ. Обосновано административният орган е заключил, че изграденият
дървен навес не отговаря на нито едно от посочените предназначения в легалната
дефиниция за преместваем
обект. Също така безспорно е, че дървените подпори на навеса са трайно прикрепени
към терена (терасата) и конструкцията на покрива също е трайно прикрепена към фасадата
на сградата. Ето защо навесът не може да бъде отделен от повърхността и
преместен без да бъде разглобен, т.е. той губи своята индивидуалност и не може
да бъде ползван на друго място без да бъде отново сглобен. Определението за
преместваем обект изисква запазване целостта на целия обект при демонтирането
му, а не на отделни негови елементи. Нещо повече изграденото променя и
възможностите за използване на терасата и нейното предназначение, поради което
също следва да се квалифицира като строеж. Безспорно е, че за строежа няма
издадено строително разрешение, което го квалифицира като незаконен строеж.
Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед
със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица
премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния
строеж са налице предпоставките за търпимост, които в настоящия казус липсват.
Неприложими
в настоящия казус са разпоредбите, уреждащи института за търпимост. Доказателствената
тежест за установяване на евентуална търпимост на строежа е изцяло върху
оспорващия. Събраните доказателства навеждат на извод, че процесният строеж е
извършен след 2019 г. Разпоредбата на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е приложима за незаконни строежи, извършени в
периода от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. За строежи, изградени преди 1998 г. (което е напълно изключена
хипотеза за разглеждания случай), е относима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗ на
ЗУТ. За да бъдат търпими, е следвало такива строежи да бъдат декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото деклариране
в случая не е налице.
Предвид
изложеното е налице незаконен строеж като такъв, изграден без строителни книжа.
Спрямо строежа не са налице предпоставките за търпимост, поради което същият
подлежи на премахване. Характеристиката на строежа, като незаконен и нетърпим,
е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като
процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Като е издал
оспореният административен акт, административният орган е постановил валиден и
законосъобразен административен акт. Правилно строежът е преценен от
административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Оспореният
акт е в съответствие и с преследваните от ЗУТ цели – недопускане на незаконно
строителство. Ирелевантно е дали изпълненото незаконно строителство създава
опасност за гражданите, както и дали е налице или не съгласие от етажните
собственици, доколкото не е налице издадено разрешение за строеж.
От
така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган съобразно неговите правомощия - кметът на общината, в установената от
закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Заповедта е издадена в съответствие и
с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява искането на ответника за присъждане
на разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
тяхното извършване. Следва да бъдат присъдени 200 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда за настоящата инстанция на основание чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.В.Г. с ЕГН:**********
срещу заповед №172/29.01.2021 г., издадена от кмета на община Перник на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Е.В.Г. с ЕГН:********** *** сумата
от 200 лева, представляваща сторени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/