МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 717
по описа на С. районен съд
за 2017г.
Районна
прокуратура - С. е внесла обвинителен акт срещу А.М.Д. ***, ЕГН **********, за престъпление
по чл.183, ал.1 НК, затова че за периода 13.07.2015г. – 13.09.2017г., след като
е осъден с влязло в сила на 13.07.2015г. Решение № 361/13.07.2015г. по гр.д.№ 907/2015г. на Районен съд гр.С.
да издържа своите низходящи – децата А.
А. Д., роден на ***г., В. А.Д., роден на ***г., Г. А.Д., роден на ***г. и Д. А.Д.,
родена на ***г., като им заплаща чрез тяхната майка и законен представител С.В.Д.
ежемесечна издръжка в размер от по 100 (сто) лева за всяко дете, съзнателно не
е изпълнил задължението си за срок повече от два месеца, а именно за 26 месеца
с възлизащо общо за всички деца задължение в размер 10 400 (десет
хиляди и четиристотин) лева.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава
ХХVІІ НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението и счита същото за доказано по несъмнен начин от
доказателствата по делото. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен, но
спрямо същия да не се налага наказание, тъй като се сочи, че преди заседанието е
изплатил напълно сумата по обвинението, което обуславяло приложението на
чл.183, ал.3 НК. Отбелязва, че от момента на постановяване на съдебното
решение, с което Д. е бил осъден за заплаща издръжките, той изтърпява ефективно
наказание лишаване от свобода за друго престъпление и което по някакъв начин го
е препятствало да изпълнява задължението си.
Защитникът споделя
становището на прокурора, като подчертава, че преди съдебното заседание приятел
на подсъдимия е предоставил дължимата по обвинението сума 10 400 лева на
майката на децата му, поради което моли след признаването на Д. за виновен
същият да не бъде наказван.
Подсъдимият А.Д.
в последната си дума се признава за виновен и моли съда да не му налага
наказание.
Подсъдимият А.М.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. С постановеното по чл.372, ал.4 НПК протоколно определение от 05.12.2017г.
и съобразно визираната разпоредба, съдът прие направеното самопризнание като съответно
на събраните в досъдебното производство доказателства.
След преценка и обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната взаимовръзка, както и въз основа на направеното от подсъдимия
признание на фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2007г. подс.Д. и и св.Д. сключили граждански брак през време на
който се родили децата им А. А. Д., роден на ***г., В.А.Д., роден на ***г., Г. А.Д.,
роден на ***г. и Д.А.Д., родена на ***г. С Решение № 361/13.07.2015. по бр.д.№ 907/2015г. на РС-С., влязло в
сила на 13.07.2015г., бракът бил прекратен по взаимно съгласие като упражняването
на родителските права по отношение и на четирите деца било предоставено на
майката. Подсъдимият са задължил да заплаща ежемесечна издръжка от по 100 лева
за всяко от децата.
Присъствието на А.Д. в посоченото брачно производство било осигурено от
служители на ОЗ „Охрана“ –С., тъй като бащата вече бил задържан с оглед
отвеждането му в МЛС поради изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД № 369/2007г. на РС-С., с която бил
осъден на четири години лишаване от свобода. На 16.07.2015г. постъпил в
Затвора-Б., където до настоящия момент търпи ефективно посоченото наказание,
започнало при първоначален строг режим. На
22.06.2017г. св.С.Д. подала жалба до Районна прокуратура-С. срещу бившия си
съпруг с искане той да понесе наказателна отговорност за умишлено престъпление
за това, че от момента на съдебното решение по брачното дело не е плащал издръжка
за децата си. Междувременно свидетелката образувала изпълнително дело срещу
подсъдимия и започнала да получава издръжката от община С.. Пред съда се
представи разписка за получена от свидетелката деня преди съдебното заседание сума
в размер 10 400 лева, предоставена за покриване на цялостното задължение
на Д. за процесния период визиран в обвинителния акт - 13.07.2015г. –
13.09.2017г.
Фактите по делото съдът приема за установени на база съвкупната преценка
на събраните в ДП данни посредством свидетелските показания, обясненията на
подсъдимия и писмените доказателства – протокол от 13.07.2015г., по Бр.дело №
907 от 2015 г.
по описа на РС – С. и Решение № 361 (л.9-10) и (л.11) и (л.41-42), протокол за
разпит на обвиняем А.М.Д. от 18.09.2017 г. (л.21-22), справките за съдимост,
издадени от Бюро за съдимост при Районен съд – С. (л.24-29), Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, протокол за разпит на
свидетел С.В.Д., протокол за разпит на свидетел А.Д.Д., като всички те помежду
си са еднопосочни досежно факта на неплащане на издръжката за периода по
обвинението.
От обективна страна подсъдимият не е осъществил следващите се по
изпълнение на задължението му действия да предоставя паричните средства, след
като за него такова е възникнало по силата на влязъл в сила съдебен акт. Същевременно
обаче в същите тези доказателства е фиксирано, включително и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че Д. е нямал обективната
възможност да набави необходимите за заплащане на издръжката в цялост средства.
Още от момента на влизане в сила на съдебното решение по брачното дело до посочената
като краен момент на изпълнителното деяние дата – 13.09.2017г., включително и
към момента на съдебното производство по настоящото дело, подсъдимият фактически
е лишен от свобода и пребивава в МЛС. Това обстоятелство обективно препятства
възможността му да работи на свободния пазар с оглед реализация на доходи.
Преди датата на разпоредителното
заседание по делото са постъпили изискани от съда документи от ГДИН относно
режима на изтърпяване на наказанието и получавано трудово възнаграждение – писмо
изх.№ КП-3/2008 г. от 05.10.2017г. на Районна прокуратура – С., вх.№
7646/06.10.2017 г. по описа на РС – С. (л.24), писмо рег.№ ЗД 211/15 от
10.11.2017 г. на Началника на Затвора – гр.Б., вх.№ 8765/15.11.2017 г. на РС – С.
(л.48-49), писмо рег.№ И 14841/22.11.2017 г. на Началника на сектор „Режимна
дейност” към ГД „Изпълнение на наказанията” – гр.С., вх.№ 9009/23.11.2017 г. на
Районен съд – С. (л.52), която информация обаче не е застъпена в рамките на
обстоятелствената част в обвинителния акт, тъй като тези данни са събрани след
внасяне на ОА, в който са визирани фактите по обвинението след приключване на
ДП.
Предвид факта, че
делото премина по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване именно на
визираните в ОА обстоятелства, сред които горните данни не са отразени поради
неизследването им от страна на прокурора в хода на ДП, същите няма как да бъдат
обсъждани. За ангажиране на наказателната отговорност на дееца е необходимо
инкриминираното неизпълнение по неплащането на издръжката на низходящите да е съзнателно
– да са налице представи за наличието на съответното задължение и за периода от
време, за който се дължи изпълнението, като за субективните измерения на това
поведение е от съществено значение да е налице обективна възможност за това, да
не са налице пречки от непреодолим характер. В конкретния случай подсъдимият Д.
изначално е бил обективно възпрепятстван да изпълнява визираното задължение
поради ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от
четири години, предвид което съдът го оправда по така повдигнатото обвинение.
Заплащането на издръжките на децата, макар и да не е платено лично от него, по
същността си представлява изпълнение на морален дълг, което не променя фактите
по обвинението.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: