№ 17805
гр. София, 04.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110118980 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.З.“ АД
искова молба насочена против С.О., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1179,85 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, ведно с ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от
дата на подаване на исковата молба 01.04.2025 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 334,53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.02.2023 г. до 01.04.2025 г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
с полица № 0320219912013956 от 21.07.2021 г. между „Д.З.“ АД и „О.Л.“ ЕООД е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за л.а. модел „Лексус РХ“, с рег. №
СВ**** НТ, със срок на действие от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г. при уговорено
покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно ОУ на предлаганата застраховка. Сочи,
че на 23.07.2022 г. около 18:30 ч. по време на движение по ул. „улица“ в кв. „К.“ в гр.
София, водачът на л.а. „Лексус РХ“, с рег. № СВ**** НТ - Н. А. Б., преминала през
необезопасена и необозначена неравност на пътя /дълбока дупка/. При опит да излезе
от препятствието, водачът предприел маневра за движение на заден ход, но поради
дълбочината на дупката и нейните ъгли, настъпили увреждания по предната част на
автомобила. Излага, че след настъпване на застрахователното събитие, е подадено
искане за оценка на причинените вреди и образувана ликвидационна преписка №
*********, като ремонтът по възстановяването на автомобила бил възложен на
автосервиз „Т.А.“ ООД. Твърди, че е извършен оглед на автомобила, по време на който
са установени увреждания по ляв ъгъл на предна броня, ляв преден спойлер и ПВЦ
вежда на преден ляв калник. Сочи, че са издадени калкулация и фактура №
7064826/12.10.2022 г., видно от които разходите по отремонтиране на вредите възлизат
на 1 164,85 лв. Посочената сума се твърди, че е преведена от ищцовото дружество в
полза на сервиза, извършил ремонта, на 14.10.2022 г. Ищецът излага, че е сторил и
1
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Развива съображения в насока, че
ответникът в качеството му на стопанин на пътя, не е изпълнил задължението си да
поддържа пътя в изправност. Твърди, че е изпратил до ответника регресна покана с
изх. № *********/01.02.2023 г., но с отговор с вх. № 310В004174/16.02.2023 г.
ответникът отказал плащане. Претендира мораторна лихва за периода от 10.02.2023 г.
до дата на депозиране на исковата молба в размер на 334,53 лв. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от С.О., с който
исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва съществуването на
пътна неравност, като обръща внимание и че мястото на твърдяното ПТП е ул. „С.с.“,
но без номер. Излага, че съгласно констативен протокол, изготвен от служители на
район „В.“ на 30.04.2025 г., „настилката е паважна, в добро състояние, без дупки и
пропадания“, както и че от процесната дата до дата на изготвяне на протокола не са
възлагани ремонти, от което счита, че следва извода, че към дата на ПТП не е имало
пътни неравности. Твърди, че съгласно извадка от Google Street view към месец Юли
2022 г. и към 2024 г., на процесното място не е имало неравност. Оспорва механизма
на ПТП, както и причинната връзка, като сочи и че в случая доказателствата за
евентуалното наличие на пътна неравност изхождат единствено от заинтересованото
лице. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, като излага, че
представената полица не е подписана от застрахованото лице и в този смисъл оспорва
застрахователния договор като нищожен. В условията на евентуалност твърди, че
липсва покрит застрахователен риск. Отново в условията на евентуалност оспорва
размера на претенцията, като счита, че не дължи ДДС върху платеното обезщетение.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между него и
собственика на увредения автомобил е било налично валидно застрахователно
правоотношение, породено от сключен договор за имуществено застраховане, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, което е довело до
увреждането на застрахованото при ищеца МПС, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата
молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при
ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищцовото
дружество е изплатило в полза на автосервиза „Т.А.“ ООД, извършил ремонта, сумата
от 1 164,85 лв. на 14.10.2022 г.; че ищецът е изпратил до ответника регресна покана с
изх. № *********/01.02.2023 г., както и че с отговор с вх. № 310В004174/16.02.2023 г.
ответникът е отказал плащане.
От приложеното на л. 146 по делото копие на застрахователна полица се
установява, че процесният лек автомобил „Лексус“ с ДК № СВ **** НТ е имал
валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца със срок на застрахователно покритие
2
29.07.2021г. – 28.07.2022г., респективно доколкото ПТП-то е настъпило на 23.07.2022г.,
към датата на настъпването му автомобилът е бил застрахован при ищеца.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не се доказва
наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, доколкото
полицата не била подписана от собственика на застрахования автомобил.
На първо място в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца представи копие на подписана застрахователна
полица /л. 146/.
На следващо място, за пълнота следва да се посочи, че наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил
се установява от приложените по делото материали от застрахователната преписка,
изготвена във връзка с процесното ПТП. Следва да се отбележи и следното: договорът
за застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка,
която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-
застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази
насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната
полица не дава основание на някоя от страните по правоотношението да оспорва
договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се
заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2
а/. Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с извършените от
страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата
застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по
аналогия, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от
страните по договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то
следва да се приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение.
След като никоя от страните по него не може да се позовава на неговата
недействителност, то такова възражение не може да прави и ответникът по регресното
вземане. Затова и липсата или наличието на представен оригинал на застрахователната
полица по делото, както и това кой точно и дали я е подписал, в конкретния случай е
ирелевантно за крайния извод, че е налице застрахователно правоотношение.
Аналогичен е и изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в
застрахователната преписка / в този смисъл Решение № 263443 от 27.05.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г./.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки приобщените по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел / водач на автомобила/ и
заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, изведе следния
механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 23.07.2022г., около
18.30часа, свидетелят Н. Б. управлява процесния лек автомобил „Лексус“ с ДК № СВ
**** НТ на територията на С.О., в частност кв. „К.“, ул. „С.с.“, като по време на
движение автомобилът попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно /дупка/, при което са настъпили увреждания по МПС-то.
Така изведения механизъм на произшествието намира опора в приобщените по
делото писмени доказателства – искане за оценка на вреди /л. 19/, възлагателно писмо
/л.26/, опис на претенция /л. 27/, калкулация ремонт /л. 28 /, фактура /л. 32/. В насока
изведения механизъм са и показанията на разпитания по делото свидетел Н. Б., която е
управлявала процесния автомобил при настъпване на ПТП. В унисон с механизма е и
заключението на вещото лице по САТЕ, както и становището на експерта, застъпено в
проведеното на 26.09.2025г. открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б.
"в" от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
3
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Установи се по делото, че ПТП-то е настъпило в рамките на урбанизираната
територия на гр. София, поради което отговорност за поддържането на пътната мрежа
в градска среда в изправно състояние носи С.О.. Лицата, които стопанисват пътя,
следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в
рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед
изложеното следва извода, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск,
респективно доводите му, че не носи отговорност са неоснователни.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът
кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че щетите по процесния автомобил
„Лексус“ с ДК № СВ **** НТ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото произшествие.
Видно от заключението на експерта, както и становището на вещото лице,
застъпено в проведеното открито съдебно заседание, стойността необходима за
възстановяване на процесния автомобил е 1164.85лв., като след като към тази сума се
добавят и 15.00лв. ликвидационни разноски, ответникът следва да възстанови на
ищеца сумата от 1179.85лв. Доколкото исковата претенция е заявена именно за сума в
такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато
задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в
забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за плащане,
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От приложеното на л. 36 по делото копие
на регресна покана, се установява, че ищецът е изпратил до С.О. покана за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в срок от 7 дни от
получаване на поканата. Поканата е получена от ответника на 02.02.2023г., срокът за
изпълнение е изтекъл на 09.02.2023г., респективно считано от 10.02.2023г. С.О. е в
забава.
Акцесорната претенция е заявена за периода 10.02.2023г. – 01.04.2025г., като
размерът на дължимата се мораторна лихва върху сумата от 1179.85лв., изчислен с
помощта на компютърна програма е 336.89лв.
Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер, същата
се явява изцяло основателна за 334.53лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 750.00лв., от които 100.00лв. –
държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 500.00лв. – депозит
вещо лице и 50.00лв. – депозит свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: /адрес/, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумите както следва: 1179.85лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета *********, във връзка с настъпило на
23.07.2022г., в гр. София, ПТП с лек автомобил „Лексус“ с ДК № СВ **** НТ, с
включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 01.04.2025г., до окончателно изплащане на сумата и 334.53 лв. -
мораторна лихва за периода от 10.02.2023 г. до 01.04.2025 г.
ОСЪЖДА „С.О.“, с адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, сумата от 750.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5