Р Е Ш Е Н И Е
27.03.2014 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД
МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 27.02.2014
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Р.М.
и с участието на прокурора Емил Овчаров, прокурор при Районна прокуратура
Монтана, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70567 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът, Т.Т.Д.,xxx, чрез процесуалния си
представител адвокат Н.Г.,xxx, твърди, че в продължение на петнадесет години
бил обвиняем, а в последствие и четирикратно подсъдим по обвинение, внесено от
Окръжна прокуратура Монтана за престъпление по чл. 256 ал. 2, предложение
четвърто, във връзка с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК.
Обвинението му било за това, че за периода от
месец април 1998 година до месец май 1998 година, в град Монтана, при условията
на опасен рецидив, в съучастие като съизвършителя с К. Ц. С. от град Видин, чрез
използуване. на неистински документи и с невярно съдържание: два броя писма с №
11-.00/95 от 22.04.1998 г. на Данъчна служба Монтана до Данъчна служба
„Възраждане" София с отразени фиктивни фактури от № 234 до № 266 от м. XII.
1997 г. по фиктивни сделки между ЕТ „С. Р." и ЕТ „К. И." София и с №
11-.00/96 от 22.04.1998 г. на Данъчна служба Монтана до Данъчна служба
„Възраждане" София с отразени фиктивни фактури от № 501 до № 520 и фактури
от № 551 до № 600-. всички от м. XII. 1997 г. по фиктивни сделки между ЕТ „С. -.
С. Я." и ЕТ „Алекс" гр. София, както и СПРАВКА-.ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЗДДС с
№ 2041 от 17.04.1998 г. за данъчен период от 01.12.1997 г. до 31.12.1997 г. на
ЕТ „БОВИЕМ -.Т.Д." гр. София, с отразяване на неверни обстоятелства в
колонки с № 22, 40, 41 и 60 е получил без правно основание от държавния бюджет
неследваща му се парична сума в особено големи размери /от ОББ клон Монтана/ -.
в размер на 77 770.28 деноминирани лева. Първоначалното му обвинение било
за това, че е осъществил състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.
Първоначалното, образувано срещу него наказателно
общ характер дело било под номер 94 по описа на Окръжен съд Монтана за 2007
година.
Това производство приключило с прекратяване и
връщане на Окръжна прокуратура Монтана за отстраняване на констатирани от
Апелативен съд допуснати процесуални пороци.
Подобна на предходната била и съдбата на
следващото образувано в съдебна фаза производство -. НОХД № 127/2011 година
отново по описа на Окръжен съд Монтана.
Последващото, образувано пред Окръжен съд
Монтана дело НОХД № 108/2012 година пред Окръжен съд Монтана приключило с
осъдителна присъда по отношение на него, която след въззивно обжалване била
отменена, а делото -. върнато на Окръжен съд Монтана за ново разглеждане.
Последното съдебно производство, проведено по
внесения от Окръжна прокуратура Монтана обвинителен акт било с № НОХД № 24 /
2013 година, приключило с прекратяване при условията на чл. 81 ал. З, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 80 ал. 1 т. З от НК -. поради изтичане на
абсолютен давностен срок от петнадесет години, считано от датата на
предполагаемото извършване на престъпление.
През целия петнадесет годишен период по
отношение на него били проведени множество съдебно -. следствени мероприятия, през
целия период е бил с мярка за неотклонение, включително и „задържане под стража”,
през целия период неговата лична свобода и право на свободно придвижване са
били ограничени. Поради висящото наказателно производство не бил в състояние да
води нормален обществен живот, бил лишен от възможността да реализира своите
търговски начинания, дори бил лишен от възможността да постъпи на прилична
работа и да осигурява сносен стандарт на себе си и на своето семейство.
Кулминацията в ограничаването на неговата
свобода било вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража” в
периода 04.04.2012 година -. 19.12.2012 година.
През целия петнадесет годишен период на
провеждане на съдебното производство се наложило ползването на скъпоструваща
правна помощ от упълномощени защитници. Заплащал възнагражденията и на определените
му служебни защитници. Всичко това рефлектира твърде сериозно в материалната му
сфера.
Емоционалната
страна на случилото се по отношение на него е повече от ясна.
Неговата претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на две правни основания -. поради незаконно повдигнато обвинение за
извършване на престъпление и поради незаконно задържане под стража.
В този смисъл правното основание на
предявените от него искове е нормата
на чл. 2 ал. I т. 1 и т. З и чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди/ ЗОДОВ/ -. осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от дейност на правозащитните органи.
а/ По искането за обезщетение за причинени неимуществени
вреди от незаконно
задържане под стража, като мярка за неотклонение.
От доказателствата по делото се установява, че
мярката за неотклонение „ задържане под стража", която е взета по отношение на
него е отменена по реда на инстанционния
контрол, като незаконна. Вследствие на това незаконно задържане той е понесъл вреди,
които подлежат на обезщетяване.
б/ по искането за обезщетение, за причинени неимуществено
вреди от незаконно
повдигнато обвинение.
Фактическият състав на гаранционно -. обезпечителната
отговорност на държавата
по чл. 2 ал. 1т. З от ЗОДОВ е безспорно установен по делото. Щетите, които
е претърпял са морални страдания, свързани с
емоционалният му живот: непрекъснат стрес и
страх от несправедлива осъдителна присъда на лишаване от свобода; образуваното наказателно производство се е отразило
негативно върху социалното и материалното му положение -. съконтрахенти, на семейството
му и на съседите и близките му; наказателното
преследване дало изключително негативно отражение върху отношенията с близките
му, приятели и познати, отдръпнали се от него, отнасяли се с недоверие, като
човек, който е подсъдим за тежки криминални престъпления, принуден бил да търпи
отчуждението и пренебрежението на околните.
През цялото време на наказателното преследване
бил принуден да понася всички ограничения, които качеството на обвиняем и
подсъдим му наложи (да отсъства от работа, да се явява на многобройните
заседания, да тръпне от срам, че е подсъдим и от страх, че ще бъде осъден без
да има вина).
Налице са причинени му неимуществени вреди по
всички форми описани в по-.горе.
Безспорен е факта, че едно наказателно
производство с повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление ( измама ), което
се наказва с лишаване от свобода, дава негативно отражение върху емоционалния
живот, психиката и душевния мир на всяко едно лице. Ето защо намира, за
основателни доводите му по отношение това, че по време на продължилото 15 години
наказателно преследване е живял в непрекъснат страх и стрес от една
несправедлива осъдителна присъда, която би му отнела свободата. Нещо повече -.
трикратно получавал осъдителни присъди и то с ефективно изпълнение на наказанието,
както и това, че наказателното преследване се отразило негативно в отношенията
му с близки, познати и приятели, които започнали да се отнасят с недоверие към
него, като към човек, който е подсъдим за тежки криминални престъпления; че
продължителното наказателно преследване, явяването в качеството на обвиняем
пред разследващите органи и на подсъдим в многобройните заседания пред съда, му
създало редица неудобства в чисто емоционален, човешки и морален план. Психичното
състояние, описано по -. горе, представляват факти, които дори не подлежат на
доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК, тъй като са „общоизвестни факти „.
Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем,
а по -. късно и на подсъдим представлява нормална човешка реакция на
упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления на тази
реакция са нравствените страдания на лицето, които са описани по -. горе и са
посочени в исковата молба. Намира, че от доказателствата по делото може да се
направи извода, че изцяло е осъществен фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата, за
което е налице прекратяване. Незаконното обвинение му е причинило
неимуществените вреди, които са описани. Вредите се намират в пряка причинна връзка
с незаконното обвинение.
Претенциите му е за заплащане на сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за причинена от деянието неимуществена
вреда, вследствие на "задържане под стража" за периода от 04.04.2012
година до 19.12.2012 година, както и за присъждане на същото по характер и
размер обезщетение, но за незаконно повдигнатото ми обвинение.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде
осъдена Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинена от деянието неимуществена вреда, вследствие на
"задържане под стража" за периода от 04.04.2012 година до 19.12.2012
година, както и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинена
от деянието неимуществена вреда, вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение, ведно със законната лихва върху горните две суми, считано от датата
на приключване на наказателното производство по отношение на него до
окончателното изплащане, както и да му се присъдят направените деловодни
разноски.
Ответникът, Прокуратура
на Република България, чрез Прокурор при Районна прокуратура Монтана,
Емил Овчаров представя писмен отговор, с
който взема отношение по нередовността, неоснователността и недоказаността на
исковата молба.
Гражданско дело № 70567/201Зг. по описа на РС -.
Монтана е образувано по Искова молба от Т.Т.Д., ЕГН -. xxxxxxxxxx xxx, в която
изрично се сочи, че претенцията е за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на две основания -.причинени от повдигнато обвинение за извършено
престъпление /първоначално по чл. 212, ал. 1 от НК, в последствие по чл. 256, ал.
2, пр. 4-.то, във връзка ал. 1, връзка чл. 20, ал. 2 от НК/ по наказателно
производство, което е прекратено с Определение на ОС -. Монтана, както и
причинени неимуществени вреди в следствие от мярка за неотклонение „Задържане
под стража" за периода от 04.04.2012г. до 12.12.2012г.
Правната квалификация е по чл. 2, ал. 1, т. З
и по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, като всяка от двете претенции е определена по
размер -. по 10 000лв.
Прави възражение
за нередовност на Исковата молба и оставяне без движение до
отстраняване на нейните нередовности, посочени по долу в изложението както
следва:
Исковата молба относно изложението на
обстоятелствата, на които се основават двете самостоятелни претенции не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като не съдържа
твърдение по кое конкретно досъдебно производство и кога ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем за твърдяното престъпление от общ характер; Липсват твърдения относно
конкретните съдебни актове на ОС -.Монтана и АС -. София, включително
осъдителната присъда по НОХД № 108/2012г. на ОС -. Монтана и съдебния акт по
НОХД № 24/201Зг. на ОС -.Монтана с който наказателното производство е
прекратено на основание чл. 81, ал. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно поради изтекла
абсолютна давност; Липсват твърдения за конкретния акт, с който е взета най-.тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража" и за акта, с който тази мярка
е „отменена" по реда на инстанционния контрол като незаконосъобразна.
ОСПОРВА изцяло, както по основание, така и по
размер двете искови претенции.
ОСПОРВА исковата претенция с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ като неоснователна и недоказана.
Ищецът не е ангажирал доказателства за
конкретния акт, с който е взета най-.тежката мярка за неотклонение явяваща се
„Задържането под стража", нито за акта, с който тази мярка е отменена като
незаконна, така и за твърдението от него неимуществени вреди, търпени в периода
от 04.04.2012г. до 19.12.2012г.
Съгласно действащото законодателство /чл. 63 и
следващи от НПК/, мярката за неотклонение задържане под стража /за периода за
който се твърди, че е била взета тази мярка 04.04.2012г. до 19.12.2012г/ се
взема единствено и само от съда. Макар в исковата молба да липсва посочване на
съответния акт, въз основа на който е бил задържан под стража, по отношение на
подсъдимия Т.Д., в хода на разглеждане на НОХД № 94/2007г. по описа на ОС -.
Монтана с Определение е изменена мярката за неотклонение от парична гаранция в
„Задържане под стража". Тъй-.като подсъдимият Д. се е укривал, включително
е бил напуснал територията на Република България, той е установен при връщането
му в страната и съгласно определението на съда, на 04.04.2012г. е бил задържан
в следствен арест гр. Лом, като на следващия ден е преведен в Затвора гр. Враца.
С Определение от 29.11.2012г. по ВЧНД №
108/2012г. на ОС -. Монтана по искане за изменение на мярката за неотклонение
от задържане под стража в по-.лека от подсъдимия Д., същата е оставена без
уважение.
С Определение от 18.12.2012г. по ВНЧД №
1308/2012г. на АС -. София е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д.
от „Задържане под стража" в „Подписка" по сл. дело № 208/1998г. но
ОСлО при ОП -. Монтана, респ. пр. пр. № 1764/1998г. на МОП.
С оглед на изложеното, то мярката за
неотклонение „Задържане под стража" е била взета по отношение на
подсъдимия Д. в съдебната фаза на процеса от съда, поради което и прави
ВЪЗРАЖЕНИЕ, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения самостоятелен
иск. Ако ищецът е търпял някакви вреди, то те произлизат от акт на съда, а не
от акт, издаден от орган на Прокуратурата на РБ.
Претендирания размер обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв. е завишен.
Ищецът по никакъв начин не е доказал
основателността на тази претенция, а това е в негова тежест.
ОСПОРВА като неоснователна и недоказана
претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ /за незаконно
повдигнато обвинение/.
Ищецът не е ангажирал доказателства за
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 212, ал. 2 и по чл. 256, ал. 2 от НК и съдебен акт, с който наказателното производство да е прекратено на
основанията, в изрично предвидените хипотези на посочената т. З на ал. 1 от
ЗОДОВ.
Наказателното производство водено срещу
подсъдимия Т.Д. и подсъдимия К. Ц. С. е прекратено с Определение на ОС Монтана
от 12.06.201З г. по НОХД № 24/201 Зг. на ОС – Монтана, поради изтичане на
абсолютния давностен срок -. чл. 81, ал. З от НК.
В Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК при
ВКС, т. 8 е прието, че процесуалните действия, извършени преди изтичане на
давността, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Т. е. поради
липсата на елемент от фактическия състав на отговорността на държавата, не може
да се ангажира отговорността на правозащитния орган / в случая Прокуратурата на
РБ/, защото извършените действия са били законни.
За да е налице причинена вреда, която да е
съставомерна по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ следва да има повдигнато обвинение
в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В исковата молба липсват твърдения, не са
ангажирани доказателства, ищецът да е направил искане за продължаване на
производството и произнасяне на присъда, независимо от изтеклата абсолютна
давност. Напротив, в съдебно заседание на 12.06.201Зг. по НОХД № 24/201Зг. на
ОС -.Монтана, адвокат Г., защитник на подсъдимия К. С. е направил искане, производството
по отношение на подзащитния му да бъде прекратено поради изтекъл абсолютен
давностен срок. В съдебно заседание съдът е разяснил и на подсъдимия Т.Т.Д., че
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по обвинението, което
е повдигнато по отношение на него е изтекла и е запитан, желае ли наказателното
производство да продължи, въпреки изтеклата абсолютна погасителна давност, по
отношение на него. Подсъдимият Т.Д. е направил изрично искане, делото да бъде
прекратено.
С внесения обвинителен акт от 26.03.201З г. от
Окръжна Прокуратура – Монтана, по отношение на Т.Т.Д. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 256, ал. 2, пр. 4 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност, съгласно повдигнатото обвинение изтича през месец май
2013г. Т. е. в конкретния случай, след изтичане на абсолютната погасителна
давност, не е повдигано обвинение. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 2,
ал. 1, т. З от ЗОДОВ.
Алтернативно, ако съда не приеме
гореизложените съображения оспорвам претендирания размер на обезщетение от 10
000 лв. като завишен.
Ищецът не е ангажирал доказателства за
твърдяните в т. ІІ. 2.б на исковата молба неимуществени вреди, както и че те са
пряк резултат от обвиненията за престъпление от общ характер.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено НОХД № 24/2013 година
по описа на Окръжен съд Монтана, ведно с приобщените към него наказателни дела
и досъдебни производства.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени
следните обстоятелства:
Няма спор между страните относно
обстоятелството, че с Определение от 12.06.2013 година по НОХД № 24 по описа на
Окръжен съд Монтана за 2013 година е прекратено наказателното производство, образувано
срещу Т.Т.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и К. Ц. С., ЕГН xxxxxxxxxx, водено за престъпление
по чл. 256 ал. 2 предложение 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 НК
по отношение и на двамата подсъдими, поради изтекла абсолютна погасителна
давност за наказателно преследване.
В случая, предпоставките
на чл. 24 ал. 1, т. 3 НПК са разкрити в
хода на висящо първоинстанционно производство, и съдът при спазване на
процедурата по чл. 289 НПК и при наличие на съгласие на привлеченото към
наказателна отговорност лице може да прекрати производство. Процесуалният закон
е предвидил това да става със съдебен акт -. определение, постановено преди
приключване на съдебното следствие и постановяване на присъдата. Тези
обстоятелства са безспорни.
Когато абсолютните давностните срокове са
изтекли в един висящ процес, но по отношение на инкриминираното с обвинителни
акт престъпление, и подсъдимият е направил искане за прекратяване, съдът в хода
на съдебното следствие, на основание чл. 289 НПК, във връзка с чл. 24 ал. 1, т. 3 НПК прекратява
производството, което е в конкретния случай.
Различна е хипотезата, когато съдът прилага
давността с присъдата. Без значение е дали признава подсъдимия за виновен по
първоначално повдигнатото обвинение, за което давността е изтекла или прилага
закон за същото, еднакво или по-.леко наказуемо престъпление, за което също е
изтекла давността, съдът е длъжен след като го признае виновен да приложи
правилата за давност, като не му наложи наказание -. чл. 305, ал. 5 от НПК.
В конкретният случай наказателното
производство е прекратено по отношение на двамата подсъдими, в т. ч. и по
отношение на ищеца в настоящия процес, определението не е обжалвано и е влязло
в сила.
За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ, са необходими две предпоставки, а именно: повдигане на обвинение
на лице за извършване на престъпление и прекратяване на наказателното
производство, поради това, че деянието не представлява престъпление. Тази
отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа
в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.
Спрямо ищеца в настоящото производство е било повдигнато обвинение по чл. 256 ал. 2, предложение 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с К. Ц. С. от град Видин, чрез използуване. на неистински документи и с невярно съдържание: два броя писма с № 11-.00/95 от 22.04.1998 г. на Данъчна служба Монтана до Данъчна служба „Възраждане" София с отразени фиктивни фактури от № 234 до № 266 от м. XII. 1997 г. по фиктивни сделки между ЕТ „С. Р." и ЕТ „К. И." София и с № 11-.00/96 от 22.04.1998 г. на Данъчна служба Монтана до Данъчна служба „Възраждане" София с отразени фиктивни фактури от № 501 до № 520 и фактури от № 551 до № 600-. всички от м. XII. 1997 г. по фиктивни сделки между ЕТ „С. -. С. Я." и ЕТ „Алекс" гр. София, както и СПРАВКА-.ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЗДДС с № 2041 от 17.04.1998 г. за данъчен период от 01.12.1997 г. до 31.12.1997 г. на ЕТ „БОВИЕМ -.Т.Д." гр. София, с отразяване на неверни обстоятелства в колонки с № 22, 40, 41 и 60 е получил без правно основание от държавния бюджет неследваща му се парична сума в особено големи размери /от ОББ клон Монтана/ -. в размер на 77 770.28 деноминирани лева.
Съгласно
чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл.
2 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени
вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи -.
юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури
без правосубектност.
Прокурорът
е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по
делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е
доказано, прокурорът съставя обвинителен акт – чл. 235 НПК. Обвиняемият не е
длъжен да доказва, че е невинен – чл. 83 ал. 1 НК. Съгласно чл. 14 ал. 2 НПК той
се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила
присъда, с която се установява противното. Ако констатира че деянието не
съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява
наказателното производство. В първият случай преценката е правна, а във втория
случай -. фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този
случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и
предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства.
Затова, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2 т. 2 ЗОДОВ е, че
деянието не е извършено от лицето. В случая доказателства в тази насока не са
събрани.
В
настоящата хипотеза не може да се ангажира отговорността на държавата, защото
извършените от прокуратурата действия са били законни -. т. е. липсва елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата.
Ако
наказателното производство бе продължило по искане на обвиняемия или подсъдимия
по реда на чл. 21 ал. 2, във връзка с чл. 21 т. 2 и т. 3 НПК и чл. 288 ал. 2 НПК, или прокурорът е внесъл предложение за оправдателна присъда, право на
обезщетение има лицето, признато за невинно с влязла в сила присъда. Тогава
съответният правозащитен орган отговаря за вреди, ако наказателното
производство е било образувано преди наказателното преследване да е било
погасено по давност или деянието амнистирано.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ОСГК при ВКС, т.
8., задължително
за спазване от съдилищата, процесуалните действия, извършени преди изтичането
на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото
са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е
незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща
наказателната отговорност и че впоследствие законодателят е преценил, че трябва
да се заличи престъпния характер на деянието и че виновните извършители следва
да се освободят от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, не
им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по време на
наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията, т. е. липсва
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и не може да се
ангажира отговорността на правозащитния орган, в случая Прокуратурата на РБ, защото
извършените действия са били законни.
Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Обезщетение
за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В
случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на
деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените
дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан;
причинна връзка между незаконността на всяка едно от обвиненията, за които
деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди -. болки и
страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В
тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно
деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.
За да
е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде
доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от
закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане.
В
случая е безспорно, че наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”
не е незаконна. Тя би била такава, когато не отговаря на изискванията по чл. 152а
ал. 7 НПК, във връзка с чл. 152 НПК, а в тази насока липсват доказателства. Това,
че е изменена в „подписка” не означава незаконно наложена първоначална мярка, и
държавата би отговаряла за вреди по чл. 2 т. 1 ЗОДОВ, когато задържането под
стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и
съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконно задържане под стража. Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението
за тях не се поглъща, а се присъжда самостоятелно с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. А от всички събрани по делото доказателства не се установяват
горните обстоятелства.
От приобщените писмени доказателства е безспорно установено, че
спрямо подсъдимия Т.Д., в хода на разглеждане на НОХД № 94/2007г. по описа на
ОС –Монтана, с Определение е изменена мярката за неотклонение от парична
гаранция в „Задържане под стража". Тъй като подсъдимия Д. се е укривал, включително
е бил напуснал територията на Република България, той е установен при връщането
му в страната и съгласно определението на съда, на 04.04.2012г. е бил задържан
в следствен арест гр. Лом, като на следващия ден е преведен в Затвора гр. Враца.
С Определение от 29.11.2012г. по ВЧНД №
108/2012г. на ОС -. Монтана по искане за изменение на мярката за неотклонение
от задържане под стража в по-.лека от подсъдимия Д., същата е оставена без
уважение.
С Определение от 18.12.2012г. по ВНЧД №
1308/2012г. на АС -. София е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Д.
от „Задържане под стража" в „Подписка" по сл. дело № 208/1998г. на
ОСлО при ОП -. Монтана, респ. пр. пр. № 1764/1998г. на МОП.
Съгласно действащото законодателство -. чл. 63
и следващи от НПК, мярката за неотклонение задържане под стража, за периода за
който е била взета -. 04.04.2012 г. до 19.12.2012 г., се взема единствено и
само от съда.
От разпита на св. Снежана Ангелова Денкова и
писмените доказателства по делото се установява, че Т.Д., който е имал мярка за
неотклонение „Парична гаранция", се е укрил от правораздавателните органи,
поради което е бил обявен за общодържавно издирване. Наказателното производство
водено срещу него е спряно за продължителен период от време. След завръщането
му в страната е задържан съгласно Определение на съда.
За да са налице условията по чл. 2, ал. 1, т. 2
от ЗОДОВ, мярката за неотклонение „Задържане под стража" следва да бъде отменена, и тъй-.като в
случая е налице изменение в по-.лека такава – „Подписка”, съгласно
определението на АС -. София, то не може да се приеме, че същата е незаконна и че
е доказана претенцията на ищеца и претенцията му следва да бъде уважена.
Още повече, че от разпита на свидетелката
Снежана Денкова, негова съпруга, чийто показания разглеждат и да се съобразят в
насока като заинтересована от изхода по делото, се посочи, че на два месеца по
веднъж е посещавала съпругът си в затвора, обстоятелството, че тя още в
началото, когато е била открита фирма на името на съпругът и, същият е получавал
пари от другия подсъдим по делото, и по нейно настояване и искане той е отишъл
при нея в чужбина, въпреки че знаела за воденото наказателно производство спрямо
него, не сочат на преживени страдания, а така също и не посочи да е получил сериозно
увреждане, безпокойство, неудобство за Т.Д. и семейството му от наказателните
производства, водени спрямо него.
При
това разбиране, съдът намира, че претенциите за неимуществени вреди са доказани
по основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно
чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, таксите и разноските по делата не се внасят
предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца
да ги заплати съразмерно с отхвърлената част.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Т.Т.Д., ЕГН – xxxxxxxxxx,xxx, срещу ПРОКУРАТУРАТА на
Република България, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 3 и чл. 4 от ЗОДОВ,
за присъждане сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинена от
деянието неимуществена вреда, вследствие на "задържане под стража" за
периода от 04.04.2012 година до 19.12.2012 година, както и сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинена от деянието неимуществена вреда, вследствие
на незаконно повдигнатото му обвинение, ведно със законната лихва върху горните
две суми, считано от 19.06.2013 година, до окончателното изплащане, ИЗЦЯЛО, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА Т.Т.Д., ЕГН – xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 800.00 лв. и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на
сумите.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: