Р
Е Ш Е Н И Е
№
548/30.3.2022г.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Златанова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Милена Несторова-Дичева
2. Христина Юрукова
При
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Даниела Стоянова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 238, по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на И.Д.А., представляван от адвокат П., против
Решение № 2295/16.12.2021 г., постановено по АНД № 6565/2021г. по описа на
Районен съд Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3728690
ОДМВР Пловдив, с който на касатора, на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 (сто
и петдесет) лева като законосъобразен. Възраженията на касатора
са свързани с нарушение на процесуалните правила, липса на описание на
нарушението в ЕФ, неправилна квалификация на нарушението, нарушение на чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН. Иска се от съда да отмени решението и да постанови друго, с
което да отмени ЕФ. Претендират се разноски за двете инстанции на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът
по касационната жалба – ОДМВР Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Белова в писмено становище, оспорва касационната жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставена без
уважение. Счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Административен
съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За
да потвърди с решението си електронния фиш, Районен съд – Пловдив е установил,
че касаторът е санкциониран затова, че на 07.06.2020г.
в 11.30 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу номер 1, в посока изток
управлява МПС автобус Исузу Новости с рег. № ****,
със скорост 72 км/ч, след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, при
ограничение на скоростта 50 км/ч, при което превишаването е било от 22 км./час.
Скоростта е установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство - АТСС TFR1-M 546. За така установеното превишение на скоростта и след подадена декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП на водача на МПС е издаден ЕФ.
Фактическа
обстановка е възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът е обсъдил в решението си възраженията на
жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Съдът е
установил, че ЕФ съдържа всички реквизити на обсъдената норма, като не следва
да отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а на нормата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Приел е, че оплакването за непосочване в ЕФ, че управляваният
автомобил е с предназначение за обществен превоз, е неоснователно, като са спазени
процесуалните правила при установяване на нарушението и издаване на ЕФ. Приел
е, че АТСС е преминало съответната проверка, като са налични доказателства. За
съда е съставен официален удостоверителен документ – протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/2015г., който съдържа всички реквизити. При данни за
подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съответно правилно е ангажирана
отговорността на посочения от регистрирания като ползвател на МПС водач. Отговорено е и на възраженията за приложение на материалния
закон и налагане на глобата на основание чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, с оглед
управление на МПС, предназначено за обществен превоз.
Изводите
на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят от настоящата касационна
инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както и
възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за
установен фактът на извършеното нарушение и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да предпоставят неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа същите
възражения, на които е отговорено в оспореното
решение, поради което съдът изцяло препраща към мотивите на съдебния акт на
Районен съд Пловдив. Ведно с това допълва, че видно от представената в административнонаказателната преписка справка за
собствеността и характеристиките на МПС с рег. № ****, МПС е категория М3, с
брой седящи места и водач 17+1, брой места правостоящи 38 брой, брой врати 2, с което са доказани обстоятелствата за квалифициране
на нарушението по чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните
в жалбата отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не
констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив
следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80
лева. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е провеждането на
едно съдебно заседание, представена писмена защита, без явяване в съдебно
заседание, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 2295/16.12.2021 г.,
постановено по АНД № 6565/2021г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред
касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.