Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 14.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14254 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД.

Ищецът – В.В.Г., ***, че през 2009 г. заедно със съпругата му решили да купят на територията на Република България имот,като за целта регистрирал „В. Г.” ЕООД и открил свои лични и фирмени банкови сметки в „ЦКБ” АД и в „Ю. И Е.Д.Б.” АД. По тези сметки следвало да се набират суми, с оглед извършване на преводи от негова страна от други банкови сметки, както и чрез изпращане на суми от ответника, които последният е следвало да внася по личната му банкова сметка. Твърди, че ответникът е негов пълномощник по силата на даденото от ищеца пълномощно, съгласно което да го представлява на територията на РБ, включително и пред банковите институции в страната по открити на негово име спестовни и разплащателни влогове, както и по отношение на фирмените му сметки. Пълномощното било съставено с оглед обстоятелството, че пребивавал преимуществено на територията на Руската Федерация и при евентуално възнакнала спешна необходимост от сключване на предварителни договори или капарирането на евентуален имот, който би желал да закупи, следвало да има на територията на страната лице, което след като получи от него одобрение, да е в състояние да изтегли необходимата за целта сума от банковата му сметка и да предприеме от негово име и за негова сметка необходимите действия. След извършена справка през м.07.2012 г. в посочените банки относно състоянието на личната му и на фирмената му сметка е установил, че по сметката му в „Ю. и Е.Д.Б.” АД не е налична сумата от 48 388 евро, тъй като ответникът на 22.06.2011 г. е изтеглил сумата от 23 00 евро и 5 000 евро, а на 22.06.2011 г. е изтеглил два пъти сумата от по 10 000 евро. Твърди, че сумите са изтеглени без негово знание и са употребени от ответника в негов интерес, а не в интерес на ищеца. Общият размер на изтеглената от посочената банка сума възлиза на 103 000 евро. На 14.10.2011 г. ответникът е изтеглил от левовата му сметка в същата банка сумата от 15 000 лв., а на 21.11.2011 г. – сумата от 22 570 лв. На посочените в исковата молба дати ищецът е изпращал суми в общ размер от 24 900 щ. д., които ответникът не е внесъл по личната му сметка. Счита, че извършените от ответника действия не са в интерес на ищеца, тъй като макар и пълномощник към момента на посочените тегления, е следвало да му даде отчет и в случай, че средствата са изразходени за нещо, то това е следвало да бъде  негов интерес. На 07.08.2012 г. е изпратил писмо до ответника, с което го е уведомил, че не му е дал обяснения за причината, поради която се е наложило тегленото на сумите, кое е наложило задържането на получените суми и невнасянето им по банковите му сметки и да даде обяснения за какъв негов интерес са употребени. Отправена е покана до ответника да върне изтеглените суми от банковите му сметки и получените от него преводи. С писмо от 21.08.2012 г. ответникът му отговорил, че не може да му даде отговор, тъй като счетоводителя му бил в отпуск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 48 000 евро (останалите 55 000 евро са предмет на гр. д. № 13132/2012 г. по описа на СГС, І ГО, 5 състав), сумата от 37 570 лв. и 24 900 щ. д.  – които е следвало да отчете, както и да му присъди сторените по делото разноски.  

Ответникът – К.В.Ц., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта, че е бил пълномощник на ищеца, но винаги е действал с неговото знание и съгласие по негова поръчка и в негов интерес. Всички суми, които е изтеглил и внасял по негово нареждане са били такива във връзка с дейностите на ищеца в България – за закупуване на имоти и за изграждане на къща № 2, в ПИ с площ 2 461 кв. м., находящ се в с. К., община Е.П., област С., съставляващ имот пл. № 036024 по плана на селото, преотреден за жилищно застрояване съгласно влязъл в сила ПУП – ПЗ с посочени граници.   

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.12.2009 г. ищецът е подписал нотариално заверено пълномощно в полза на ответника, с което го е овластил да извършва всички правни и фактически действия, необходими за регистрацията на „В. Г.” ЕООД, като за целта може да подава, приема, обявява и подписва всякакъв вид книжа и документи; да представлява и подписва ищеца лично и в качеството му на представител на посоченото дружество пред „ЦКБ” АД и „Ю. И Е.Д.Б.” АД, „У.К. Б.” АС, „П. И. Б.” АД, „ОББ” АД, „Р. (Б.” АД и/или всички други търговски банки и техните клонове в РБ, независимо, че не са изрично упоменати в пълномощното, като от негово име и за негова сметка: открива и закрива банкови сметки, внася суми по лични сметки и се разпорежда с тях без ограничение, нарежда преводи и тегли суми в брой без ограничения относно размер и честота, нарежда операции за трансфер в страната и чужбина, покупко – продажба на валута без ограничение, поръчва интернет банкиране, получава извлечения и информация за движението по сметките му в лева и валута, открива набирателна сметка на името на дружеството, внася необходимите суми по набирателна сметка, получава удостоверението за внесен капитал и след регистрацията на дружеството трансформира сметката в разплащателна или закрие сметката; разписва с подписа си с последици за ищеца при упражняване на пълномощията; да го представлява пред всички държавни, общински, административни, данъчни и съдебни органи, застрахователни институции, трети физически и юридически лица , нотариуси, НАП, КАТ, като подава, подписва и получава всякакви документи, молби, заявления и декларации, включително да го представлява пред съответните органи и лица, като от негово име и за негова сметка получи удостоверение за липса на задължения. Посочени е също така, че има право да извършва всички необходими правни и фактически действия, които ищецът лично или в качеството на управител на горепосоченото дружество би могъл да извършва за постигане на целите на пълномощното. Пълномощното е нотариално заверено на датата на съставянето му от нотариус Румен Димитров, с район С., рег. № 274 на НК.

В подкрепа на твърденията си за извършване на посочените в исковата молба банкови операции ищецът е ангажирал по делото неподписани извлечения от негови сметки и на „В. Г.” ЕООД, а относно извършените преводи е представил заявления за изпращане на пари.

Представените извлечения съставляват частни документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали, предвид нормата на чл.180 ГПК. Действително те не са лишени от доказателствена стойност, но те се ценят след като се установи лицето, което е техен автор, заедно с всички обстоятелства по делото. В случая ищецът не е поискал и съответно не е изслушана съдебно – счетоводна експертиза във връзка с извършените от ответника тегления от посочените в исковата молба банки. В представените, неподписани извлечения, се съдържат данни за теглени от ответника суми от лични сметки на ищеца, както и на „В. Г.” ЕООД. При преценка на тяхната доказателствена стойност обаче, следва да се съобрази, че ответникът е разполагал не само с разглежданото пълномощно, на което ищецът основава иска си. В нотариалното производство по нотар. д. № 464/2010 г. са представени пълномощно с рег. № 3849 за удостоверяване на подписа и рег. № 3850, том І, акт № 87/30.06.2010 г. за удостоверяване на съдържанието на нотариус Л. Х. с рег. № 521 на НК с район на действие ЕПРС, относно представителство на дружества, включително и на „В. Г.” ЕООД, собственост на ищеца. Тези пълномощни са във връзка със сключване на договор за покупко – продажба на недвижим имот с нотариален акт № 142, том ІІ, рег. № 4946, дело № 464/2010 г. Ето защо въз основа на посочените извлечения не би могло да се направи обоснован извод, че заявените в исковата молба суми са изтеглени от ищеца, както и относно основанието за това – пълномощното от 18.12.2009 г. или пълномощното 30.06.2010 г.

От представените по делото заявления за изпращане на пари, придружени с точен превод на български език, в съответствие с изискването на чл.185 ГПК, не би могло да се направи обоснован извод, че изпратените от ищеца суми реално са получени от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В случая ищецът основава исковата си претенция на упълномощителна сделка. Пълномощното е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. С оглед на това, следва да се съобразят твърденията на ищеца относно отношенията му с ответника и съответно търсената от съда защита, за да се определи дали основанието на иска е договорно или извъндоговорно.

Предвид обстоятелството, че ищецът се позовава в исковата молба на поети задължения от ответника за внасяне на суми по личната му банкова сметка, *** капарира имот, следва да се приеме, че същият основава иска си на пълномощно в полза на ответника във връзка с договор за поръчка. В подкрепа на този извод е и твърдението на ищеца, че ответникът е следвало да му даде отчет, т. е. претендира неизпълнение на задължението на довереника да даде отчет на доверителя. Макар ищецът да се позовава на института на неоснователното обогатяване, правно релевантно в случая е, че се твърди наличието на валидно правно основание при тегленото, респ. получаването на паричните средства – издадено пълномощно, както и липсата на отчет (в с. з. на 19.06.2013 г. ищецът е заявил, че не знае за какво са разходвани средствата). С оглед на това следва да се приеме, че ищецът се стреми да ангажира договорната отговорност на ответника. В тази насока са задължителните разяснения, дадени с решение № 98 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012г., ІV ГО на ВКС; решение № 208 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 916/2012 г., ГК, ІV ГО на ВКС; решение № 103 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2363/2008 г., ІV ГО, ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение № 792 от 23.10.2009 г. по гр. д. № 1594/2008 г., ГК, ІV ГО на ВКС и др.

С упълномощаването на ответника от страна на ищеца да извършва описаните в обсъденото по – горе пълномощно действия, съдът приема, че ищецът е извършил не само упълномощителната сделка, а паралелно с нея е сключил с ответника и мандатен договор. С посоченото пълномощно ищецът е възложил на ответника правни и фактически действия, включително задължението му да внася суми по личната сметка на ищеца. С оглед на това следва да се приеме, че страните по делото са били обвързани от договор за поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, по силата на който ответникът, в качеството му на довереник, се е задължил да извърши за сметка на ищеца – доверител, възложените от последния действия.

Нормата на чл.284 ЗЗД регламентира задължението на довереника да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, както и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

В доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата, че ответникът е изтеглил посочените в исковата молба суми, както и че е получил изпратените му парични средства, в каквато насока са указанията на съда, дадени с доклада на делото. В хода на производството същият не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже тези обстоятелства. При това положение не следва да се обсъжда дали ответникът е изпълнил точно задължението си да даде на ищеца отчет във връзка с изтеглените, респ. получените от него суми, поради което ангажираните от ответника доказателства в тази насока не следва да се обсъждат.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.В.  Г., роден на *** г. в гр. М., Р. Ф., със съдебен адрес гр. С., пл. „Р. Д.” № *, ет.*, ап.* – адв. И.Т.С., срещу К.В.Ц., ЕГН **********,***, с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД – за заплащане на следните суми: 48 000 (четиридесет и осем хиляди) евро; 37 570 (тридесет и седем хиляди петстотин и седемдесет) лв. и 24 900 (двадесет и четири хиляди и деветстотин) щ. д., като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                               

                         

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: