№ 977
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500638 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 285051/26.11.2020г., подадена
от „Солей 06“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Академик А.С.“ №19, срещу решение №260978/30.10.2020г.,
поправено с решение №260368/09.02.2021г., по гр.д. № 12607/2019г. на ВРС,
19 съдебен състав, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Зиб
Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление бул.
«Цар Освободител» №30, сумата 11566,80 лв., представляваща главница по
Договор за наем от 23.05.2018г. и сумата в общ размер от 528,03 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за период
25.10.2018г. до 06.08.2019г., ведно със законна лихва от дата на предявяване
на иска – 07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно. Възразява се срещу
извода на съда, че договорът за наем е продължил действието си за
1
неопределен срок. Излагат се доводи, с които се настоява, че показанията на
свидетеля К.Т., са противоречиви. Оспорва се изводът на съда, че
представените договори за наем с „К-ЕИ-Г“ АД и Е.Д.В. са сключени, защото
наетият имот на ищеца не е бил достатъчен за целите на въззиваемото
дружество. Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на
свидетеля М.М., като се поддържа, че по делото има събрани достатъчно
доказателства, които да кореспондират с показанията на този свидетел. Сочи
се, че нормата на чл.236, ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните са я дерогирали
посредством разпоредбата на чл.3 от договора за наем. Ответникът се е
противопоставил на подписването на анекс и е преустановил ползването на
имота, като не са представени доказателства за продължаване на срока на
договора. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Зиб Строй Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания, за което
се излагат подробни доводи. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №290866/21.12.2020г. от
„Зиб Строй Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление бул. «Цар Освободител» №30 срещу решение
№260978/30.10.2020г., постановено по гр.д. № 12607/2019г. на ВРС, 19
съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.232 ал.2 ЗЗД за
разликата над 11566,80 до предявения пълен размер от 17 280 лева и за иска
по чл. 86 ЗЗД за разликата над 528,03 лева до предявения размер от
788,81лева.
В насрещната жалба се поддържа, че решението в тази част е
неправилно. Сочи се, че подписвайки и осчетоводявайки фактура
**********/29.11.2018г. с месечна наемна цена от 1920лв., ответникът се е
съгласил с този нов размер на наема, като се обосновава и приложимост на
чл.301 ТЗ. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване
на исковете в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК е постъпил отговор на насрещната
2
въззивна жалба от „Солей 06“ ООД, с който се изразява становище за
неоснователност на насрещната въззивна жалба, като се поддържат
съображения, че не е постигнато съгласие за увеличаване на цената. Счита се,
че показанията на свидетелката П.П. не могат да бъдат кредитирани с оглед
забраната на чл.164, ал.1, т.3 и 5 ГПК. Сочи се, че всички други фактури, по
които ищецът претендира заплащане, не са включени в дневниците за
покупки, следователно не е ползван данъчен кредит. Моли се за
потвърждаване на решението в отхвърлителната му част и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбите се поддържат от страните, чрез
процесуалните им представители.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени
са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Зиб
Строй Груп“ ЕООД, ЕИК203890064, против „Солей 06“ ООД, ЕИК148005887,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
3
17280лв., представляваща главница по Договор за наем от 23.05.2018г. и
сумата от 788,81лева - законна лихва върху главницата за периода
25.10.2018г. до 06.08.2019г., /след допуснато изменение в размера на исковите
претенциите по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з от
30.09.2020г./, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска –
07.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата
на сключения между страните на 23.05.2018г. договор за наем, ищецът в
качеството му на наемодател, е отдал за временно и възмездно ползване на
ответника – наемател, недвижим имот, представляващ експлоатационен
център /хале-склад/ и паркинг с административен адрес: гр. Варна, кв.
Виница, ПИ с идентификатор 10135.2013.40, с площ на наетата част от ПИ
200кв.м. Наемната цена за всеки месец била определена на 1285,20лева с
ДДС. Срокът на договора бил до 23.11.2018г. Преди изтичането му, се
провела среща между управителите на дружествата и били уговорени нови
условия, свързани с увеличаване на наемната цена и продължаване на
договора. За тази цел ищецът изготвил анекс, заедно с фактура от
29.11.2019г., получени от ответното дружество, удостоверено с подпис на
представител на длъжника. На 25.02.2019г. бил получен имейл, с който
ответната страна изявила желание за нова среща, с оглед подписване на
документи за продълженото наемно отношение. От този момент нататък били
проведени няколко такива срещи с обещания от ответната страна, че ще
бъдат разписани необходимите документи, както и че ще бъдат заплатени
стари задължения, но така и не бил върнат подписан анексът, или нов
договор, като не било извършено и никакво плащане. Междувременно,
ответното дружество продължило да ползва наетия имот. Във връзка с това,
била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №57/19.07.2019г., но
дори и след нея не последвало плащане. За периода 26.10.2018г.-26.07.2019г.
били издадени 8бр. фактури, с падеж 25-то число на месеца, предхождащ
месеца на ползването на имота, като по никоя от тях не било извършено
плащане. Моли за постановяване на положително решение в негова полза.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с която оспорва иска по основание и размер. Не
4
оспорва, че страните са били обвързани от договор за наем, но твърди, че
същият е прекратен на 23.11.2018г., и че не е уговаряно неговото
продължаване. Именно поради тази причина, имотът бил освободен и бил
нает съседен имот от януари 2019г. Твърди, че не е уговаряна и нова наемна
цена и не било постигано съгласие за такава. Твърди, че няма подписани
фактури за получател по процесния договор, с едно изключение, а именно
фактура №********** /29.11.2018г., която обаче не била подписана от
представител на дружеството. В евентуалност се посочва, че фактурата следва
да се тълкува само до размера на сумата, както и ако се приеме
съществуването на облигационната връзка след датата на прекратяване на
договора, моли размерът на претендираните наемни вноски да бъде
редуциран до 1071лв без ДДС на месец.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Приобщен по делото е договор за наем от 23.05.2018г., съобразно който
ищецът е отдал под наем на ответното дружество недвижим имот,
представляващ експлоатационен център и паркинг с административен адрес в
гр. Варна, кв. Виница, ПИ с идентификатор 10135.2013.40, с площ на наетата
част от ПИ - 200кв.м. Съгласно чл.3 от договора, срокът му е шест месеца,
считано от датата на подписването му и може да бъде променян само с
писмено споразумение между страните. Съобразно Приложение №1 към
договора за наем, месечната наемна цена за срока на договора е в размер на
1071лева /без вкл. ДДС/ и се заплаща в срок до 25-то число на месеца,
предхождащ този, за който се дължи.
По делото са приобщени копия на фактури с №**********/ 29.11.2018;
№ **********/ 19.12.2018г.; № **********/ 28.01.2019г; № **********/
25.02.2019г.;, № **********/ 29.03.2019г., № **********/ 30.04.2019г.
№**********/ 20.05.2019г. и №**********/ 24.06.201г., с издател „ЗИБ
Строй Груп" ЕООД и получател „Солей 06" ООД, като само фактура с
№**********/29.11.2018г, е двустранно подписана за „съставител“ и
„получател“.
Приета е покана за доброволно изпълнение с изх. №57/19.07.19г. от
5
„ЗИБ Строй Груп" ЕООД до ответника, за заплащане на задълженията по
горепосочените фактури и освобождаване на имота в срок до 23.07.2019г.
По делото е приобщена електронна кореспонденция между двете
дружества, видно от която от електронната поща на „Солей 06" ООД е
изпратено съобщение до ищеца с уточнение, че не са подписани фактурите
със завишена цена, тъй като среща между управителите не се е състояла и се
моли такава да бъде осъществена.
Приобщени са 2бр. договори на ответното дружество за наем на
недвижим имот: договор от 01.11.2015г., сключен с Е.Д.В., и от 20.08.2019г.
скл. с „К-ЕИ-Г“АД за наем на недвижим имот с идентификатор
10135.2013.41.
По делото са ангажирани гласни доказателства в полза и на двете
страни. Свидетелят К.Т., разпитан по искане на ищеца, излага че работи като
пазач към дружество с наименование „Аякс“. Свидетелства за това, че
ответното дружество се е намирало в двора на „Аякс“. Складирали
строителни материали в дясната страна на двора им, както и строителна
техника. Твърди, че ответникът е освободил имота на ищеца през лятото на
2019г., в периода м.юни – август, премествайки се в друг съседен двор.
Уточнява, че преди ответникът се е помещавал в двора на „Аякс“ от дясната
му страна, а в момента се помещава от двете страни на „Аякс“.
Свидетелят М.М., воден от ответника, сочи че работи на длъжност
„главен инженер“ в ответното дружество. В края на 2018г. служителите на
ответното дружество получили нареждане от управителите да изнесат
имуществото на фирмата от наетия имот, поради обтягане на отношенията
между търговците. Твърди, че тъй като между имотите е нямало материална
граница или някаква преграда, то били обърнати фургони гръб с гръб и по
този начин били определени границите между дружествата. От друга страна,
тъй като имало само един вход, за да не се преминава през имота на ищеца, се
наложило да бъде направен нов вход откъм главната улица, като с тази цел
била прерязана оградата. Поддържа, че след м. ноември- декември 2018г.
ответникът се е изнесъл от ищцовия имот и е напуснал същия.
От разпита на св. П.П. се установява, че същата работи, като
6
счетоводител в дружеството - ищец, като в момента ползва отпуск за
отглеждане на дете. Разяснява начина на изготвяне и предаване на фактурите
в отношенията с ответното дружество.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че счетоводната отчетност на ищеца е водена
редовно, като процесните фактури са вкл. в дневниците за продажби и в
справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Не се
установяват плащания по тях, като счетоводно е записан дължим остатък от
ответното дружество в размер на 17280лева. Изготвена е и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която процесните фактури не са
осчетоводени при ответното дружество, с изкл. на фактура с №
**********/19.12.2018г. на стойност 3840лева. Последното извършено
плащане от ответника е направено на 07.01.2019г. в размер на 1285,20лева по
фактура №**********/21.09.2018г. Експертът е констатирал отразени
извършени плащания и издадени фактури от ответника за наем на имот с
идентификатор 10135.2013.33, граничещ с процесния имот по
североизточната му граница /по Договор за наем на НИ, от 01.11.2015г.,
сключен с Е.Д.В./ и за наем на имот с идентификатор 10135.2013.41,
граничещ с процесния имот по южната му граница /от 20.08.2019г. скл. с „К-
ЕИ-Г“АД/. Плащанията за имот с идентификатор 10135.2013.33 са отразени
при ответника за периода от 01.02.2016г. до 03.04.2020г., а за този с
идентификатор 10135.2013.41 за периода 19.09.2019г. до 06.04.2020г.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Няма спор по делото, че между страните е валидно възникнала
облигационна връзка по представения с исковата молба договор за наем от
23.05.2018г. на част от недвижим имот с идентификатор 10135.2013.40, с
уговорен срок на договора от шест месеца и при месечна наемна цена от
1071лв. без ДДС, или 1285.20лв.
Спорните въпроси в хода на първоинстанционното разглеждане на
делото, пренесени и във въззивната инстанция, са следва ли да се счита
продължен срокът на договора за наем след изтичането му през м. октомври
2018г. и в рамките на заявения от ищеца период 26.10.2018г. до 26.07.2019г.,
7
както и договорена ли е между страните наемна цена в увеличен размер, както
твърди ищецът.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното: Не се установяват от събраните по делото доказателства
твърденията на ищеца за постигнато съгласие между страните по договора за
наем за увеличаване на наемната цена. Липсва подписано писмено
съглашение за изменение на писмения договор за наем досежно наемната
цена. Подписването от служител на ответника и осчетоводяването на първата,
издадена от ищеца, фактура с по-висок размер на наема, не е годно да
обуслови извод за приемане от ответното дружество тази наемна цена да се
прилага за вбъдеще между страните. Осчетоводяването на фактурата е
обяснимо при получаване на документа от служител на ответното дружество,
доколкото обичайно между страните се е прилагал този начин на отчитане по
сключения договор за наем. Впоследствие обаче, ответникът не е извършил
каквото и да е плащане по тази фактура, а също така от представената от
самия ищец кореспонденция по електронна поща, се установява, че
ответникът се е противопоставил на заплащане на завишената цена и е
преустановил осчетоводяването на последващите фактури с по-висока наема
цена, което се установява и от заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. При това положение, неоснователен е доводът в
насрещната въззивна жалба, че посредством разпоредбата на чл.301 ТЗ може
да се обоснове договорен по-висок размер на наема, тъй като от действията на
наемателя може да се заключи, че се е противопоставил на приемането на по-
висока наемна цена.
Същевременно, въззивният състав споделя и извода на
първоинстанционния съд, че в процесния случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД. Кредитирайки показанията на
свидетеля К.Т., който не се намира в служебна обвързаност с нито една от
страните по спора, съдът установява, че ответното дружество е продължило
ползването на наетия имот до лятото на 2019г. Показанията на този свидетел
са ясни, безпротиворечиви, логични, базирани на непосредствени
впечатления и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.
Видно е, че през м. август „Солей 06“ ООД е наело имот в непосредствено
съседство на дружеството „К-ЕИ-Г“ АД, което съответства на изложеното от
8
свидетеля К.Т., че наемателят се е преместил в съседен имот след напускане
на имота на ищеца. Също така, в електронната кореспонденция от края на м.
февруари 2019г., е обективирано изявление от дружеството – наемател,
изразяващо готовност тепърва да се подпишат документи относно наемната
цена. Това също е индиция, че „Солей 06“ ООД е продължило да ползва
имота и след изтичане на срока през м. октомври 2018г. съобразно писмения
договор. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М.М. при преценка на
обстоятелството кога наемателят е освободил имота, тъй като този свидетел е
служител с основна функция в дружеството „Солей 06“ ООД, а също така
неговите показания не се подкрепят от други, събрани по делото
доказателства. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за
дерогиране на разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД с разпоредбата на чл.3 от
договора за наем. Хипотезата на нормата на чл.236, ал.1 ЗЗД визира именно
случаите, в които е изтекъл срокът на договора и липсва изрично оформено
съглашение между страните за продължаването му и въпреки това,
ползването на наетия имот продължи без противопоставяне на наемодателя,
какъвто именно е процесният случай. И след като наемателят е продължил да
ползва наетия имот, не би могъл чрез противопоставяне клаузата на чл.3 от
договора, да избегне приложението на последицата на чл.236, ал.1 ЗЗД и
заплащането на наемна цена за периода, в който е продължил да ползва
имота.
Така мотивиран, въззивният състав счита, че предявените искове са
основателни и доказани до присъдените от първоинстанционния съд размери
от 11566.80лв. главница за наемна цена за периода 26.10.2018г. до
26.07.2019г., съответстваща на договорения писмено размер на наема, и
528.03лв. обезщетение за забава за периода 25.10.2018г. до 06.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба -07.08.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, съставът на
въззивния съд намира, че въззивните жалби са неоснователни и
първоинстанционното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските в процеса:
С оглед извода за неоснователност на въззивната и насрещната въззивна
9
жалба, разноските за въззивното производство следва да останат за страните
така, както са направени.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260978/30.10.2020г., поправено с
решение №260368/09.02.2021г., по гр.д. № 12607/2019г. на Районен съд -
Варна, 19 съдебен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10