О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 19.02.2020г.
Административен
съд - град Шумен, в
закрито заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 121 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.60, ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство по делото е образувано по жалба от "М.5.С.Д." ЕООД, ***,
представлявано от С.Г.Д., срещу Заповед № 147 от 22.01.2020г., издадена от
Кмета на община Върбица. Със заповедта е разпоредено на "М.5.С.Д." ЕООД да премахне
извършения от дружеството незаконен строеж в УПИ I, кв.2а по плана на гр.Върбица, област
Шумен, Държавна частна собственост, на обект "Обор краварник" -
установен с Констативен акт № 4/19.12.2019г. С жалбата е отправено и особено
искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Същото е
аргументирано с причиняването на трудно поправими вреди в резултат на
евентуалното предварително изпълнение на заповедта, което може да накърни
защитата на правото на собственост на оспорващия. В допълнение е посочено, че
общественият интерес не налага изпълнението на заповедта.
С определение от 13.02.2020г.
съдебното производство в частта му досежно "особеното искане" е
оставено без движение, с указание оспорващият да заяви изрично дали особеното искане съдът да спре изпълнението
на Заповед № 147 от 22.01.2020г., издадена от Кмета на община Върбица, следва
да се счита за искане за отмяна на съдържащото се в заповедта разпореждане за
предварително изпълнение на същата.
С молба рег.№
ДА-01-611/19.02.2020г. оспорващото дружество е уточнило, че желае отмяна на
заповедта в частта ѝ, в която е допуснато предварително изпълнение на
същата. В тази връзка се сочи, че в атакуваната заповед не е указан краткият
тридневен срок по чл.60, ал.5 от АПК, поради което и доколкото жалбата, ведно с
особеното искане, са подадени в указания 14-дневен срок за обжалване, искането
за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение се явява депозирано в
срок, респективно процесуално допустимо. По съществото на същото е заявено, че
в заповедта липсват мотиви, поради които със същата е разпоредено
"Заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни дни, считано от датата
на връчване на настоящата заповед на дружеството", явяващо се достатъчно
основание за отмяната ѝ в частта досежно допуснатото предварително
изпълнение. В уточняващата молба е отправено и искане с правно основание чл.60,
ал.6, изр.второ от АПК, а именно - съдът да спре предварителното изпълнение до
окончателното решаване на жалбата срещу предварителното изпълнение.
Именно
тези две искания са предмет на произнасяне с настоящото определение.
От
приложените по делото доказателства се установява следното от фактическа
страна:
Със
Заповед № 147 от
22.01.2020г., издадена на основание чл.225а от ЗУТ, Кметът на Община Върбица е
разпоредил на "М.-58 С.Д."ЕООД да премахне извършения от дружеството
незаконен строеж - в УПИ I, кв.2а по плана на гр.Върбица,
област Шумен, Държавна частна собственост, на обект "Обор краварник"
- установен с Констативен акт № 4/19.12.2019г. Разпоредено е премахването да се извърши чрез премахване
на положените бетонови основи под премахнатите стени с ширина от около 0,5 м.,
дължина 15 м., с неустановена дълбочина и неустановено съдържание на арматурно
желязо; премахване на излетия бетон с дължина около 12 м. и височина 0,50 м. за
укрепване излят бетон за укрепване на основите от суха каменна зидария на
компрометираната тухлена стена; премахване на положения в югоизточната част на
сградата бетон за изграждане на колони и арматурно желязо. Разпоредено е също
заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни дни, считано от датата на
връчване на настоящата заповед на дружеството. Указано е също, че заповедта
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването ѝ пред ШАдмС, като
съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадената жалба не спира изпълнението на
заповедта.
Издадената
заповед е връчена на "М.5.С.Д."
ЕООД на
29.01.2020г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Съдът, след като прецени изложеното в жалбата, намира, че
искането за
отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, обективирано
посредством изразите "Заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни дни, считано от датата на
връчване на настоящата заповед на дружеството" и "съгласно чл.217,
ал.1, т.9 от ЗУТ подадената жалба не спира изпълнението на заповедта" е направено от надлежна страна -
адресат на акта, срещу административен акт, който не подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона и в който е обективирано и разпореждане за
допускане на предварителното му изпълнение по реда на чл.60 от АПК, имплицитно
съдържащо се в разпореденото изпълнение на същата в определен срок, който се
изчислява от датата на връчването ѝ и изричното изявление, че обжалването
не спира изпълнението ѝ. В заповедта, в която е обективирано
разпореждането за предварителното ѝ изпълнение, липсва указание в какъв
срок и пред кой орган подлежи на обжалване това разпореждане, а фигурира общо
указание, че заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването й.
При това положение, независимо, че съгласно чл.60, ал.4 от АПК срокът за
обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение е 3-дневен,
след като административният орган е указал по-дълъг срок, именно този по-дълъг
срок е приложим за преценка срочността на искането. И доколкото заповедта, в
т.ч. и инкорпорираното в нея разпореждане за допускане на предварителното
ѝ изпълнение, е връчена на 29.01.2020г., а жалбата срещу същата, в т.ч. и
обективираното в нея особено искане, е депозирана на 11.02.2020г., т.е. в
указания в заповедта 14-дневен срок, съдът приема, че жалбата срещу
разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта е подадена
в законоустановения срок.
Поради изложените съображения съдът приема жалбата в частта ѝ, с
която се оспорва разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед №
147/22.01.2020г., за основателна, поради което
следва да бъде уважена в тази ѝ част, респективно атакуваното
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта,
обективирано посредством изявленията "заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни
дни, считано от датата на връчване на настоящата заповед на дружеството" и
"съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадената жалба не спира изпълнението
на заповедта", следва да бъде отменено. В останалата ѝ
част, с която е отправено особено искане на основание чл.60, ал.6, изр.второ от АПК да бъде спряно допуснатото предварително
изпълнение на посочената заповед до окончателното решаване на жалбата с влязъл
в сила съдебен акт, жалбата е процесуално
недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Съображенията за това са следните:
I. По отношение на искането за отмяна на разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед № 147/22.01.2020г.:
Съгласно
чл.60, ал.1 от АПК, в административния
акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен нейн интерес. В последния случай административният орган
изисква съответната гаранция.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.60, ал.2 от АПК, разпореждането за предварително изпълнение се
мотивира. Това означава, че за да приложи цитираната разпоредба,
административният орган следва да аргументира наличието на една или повече от
визираните в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, обуславящи разпореденото
предварително изпълнение. В случая липсват каквито и да било мотиви, от които
да е видно по каква причина е разпоредено предварително изпълнение на заповедта
за премахване на незаконен строеж. Нещо повече, административният орган, в
чиято тежест е да докаже наличието на една или повече предпоставки, визирани в
чл.60, ал.1 от АПК, дори не е посочил на какво основание разпорежда
предварителното изпълнение на постановения от него акт, нито е ангажирал
доказателства в тази насока. От естеството на обективираното в акта
властническо волеизявление също не може да се извлече, че е налице някоя от
хипотезите, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. В допълнение следва да се посочи, че
указанието в заповедта, че на основание чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадената
жалба не спира изпълнението ѝ, е незаконосъобразно и защото чл.217, ал.1,
т.9 от ЗУТ регламентира предварителното изпълнение на заповедите по чл.195 и
чл.196 от ЗУТ, докато процесната заповед е такава по чл.225а от ЗУТ, а именно -
за премахване на незаконен строеж, в който случай не е предвидено предварително
изпълнение на заповедта по силата на закона.
По
изложените съображения съдът намира разпореждането за предварително изпълнение
на заповедта за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
II.
По отношение особеното искане на основание чл.60, ал.6 от АПК да бъде спряно
допуснатото предварително изпълнение на Заповед № № 147/22.01.2020г. до
окончателното решаване на жалбата срещу предварителното изпълнение с влязъл в
сила съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6, изречение второ от АПК, жалбата срещу допуснатото предварително
изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го
спре до окончателното ѝ решаване. В случая посоченото искане е
безпредметно. С оглед отмяната на разпореждането за предварително изпълнение от
настоящия съд, не съществува изпълнително основание, както и правен интерес от
обезпечаването на правото на оспорване на разпореждането за предварително
изпълнение, чрез спирането му до разрешаване въпроса за неговата
законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл и съдебната
практика при такива случаи изрично се позовава на чл. 233, ал.
1 от АПК, според която разпоредба частната жалба срещу определението
за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение не спира изпълнението
на определението. Спирането на предварителното изпълнение до окончателното
разрешаване на въпроса за неговата законосъобразност на основание чл. 60, ал. 6 АПК има смисъл при отхвърляне на жалбата против разпореждането, а не и в
обратния случай, какъвто е процесният (в т.см. Определение № 14984 от 6.11.2019
г. на ВАС по адм. д. № 12671/2019 г., I о.,
Определение № 3659 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2019 г., I
о., Определение № 12882 от 1.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11364/2019 г., I о.
и др.). По изложените съображения искането с правно основание чл.60, ал.6, изр.
второ от АПК следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното
и на основание чл.60, ал.7 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане за предварително
изпълнение на Заповед № 147 от 22.01.2020г. на Кмета на Община Върбица, обективирано
в изявлението "заповедта да се изпълни в срок от тридесет работни дни,
считано от датата на връчване на настоящата заповед на дружеството" и
"съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ подадената жалба не спира изпълнението
на заповедта", по същество представляващо разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане с правно
основание чл.60, ал.6, изр. второ от АПК за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на Заповед № 147/22.01.2020г. до окончателното решаване на жалбата срещу
предварителното изпълнение на заповедта с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на РБългария.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137
от АПК.
Административен
съдия: