Р Е Ш Е Н И Е
№ 382
гр. Перник, 10.10.2019 г..
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 491/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х.В.Т.
с адрес: ***, против решение № **** от 03.07.2019г. на директора на ТП-П. на
НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **** от 22.05.2019г.,
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване („ПО“) в ТП-Перник на НОИ, с
което на Х.В.Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В жалбата се сочи, че
оспореният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно не е зачетен стаж в ****, за които стаж е представил
документи. Иска оспореното решение да се отмени и преписката да се върне на
органа да му отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата–
директорът на ТП-П. на НОИ редовно призован не се явява и не изпраща
представител. В становище от
20.09.2019г., депозирано по делото ст. юк. Й. С., пълномощник на ответника
оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се на влязло в сила решение № 8076
от 30.05.2019г. на ВАС, с което е разрешен окончателно спора във връзка с
положения от жалбоподателя „стаж“ в затвора, като в административното
производство, по което е постановено оспореното решение не са представени нови
доказателства за осигурителен стаж и възраст, които да породят право да се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на това иска
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник,
след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна
проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление № 2113-13-58 от 23.01.2019г. с което Х.В.Т. е поискал да му се
отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Под опис е приложил
документи за удостоверяване на осигурителен стаж, между които са трудова книжка
№ 371, военна книжка, писмо адресирано до Т. с изх. рег. № П-205/1988 г. от
22.05.2017 г. на Района прокуратура-гр. П.
и писмо с изх.№ 6529 от 17.05.2017 г. на Министерство на
правосъдието-Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр. С., УП-3 № 260 ат
29.04.2015г. от Община З., УП-3 № 1 от 22.01.2016г. от потребителска
кооперация-Е.***, регистрационна карта от Бюро по труда. Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване е прегледало представените документи и е приело, че не са
представени нови, непредставяни до този момент документи за осигурителен стаж и
доход. При постановяне на разпореждане № *** от 22.05.2019г. е съобразена
навършената към дата на подаване на заявлението възраст и зачетения и
незачетения осигурителен стаж. Изведен е извод, че не се следва отпускане на
ЛПОС, тъй като заявителят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С тези мотиви е постановено разпореждане с № *** от 22.05.2019г., с което
е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Ръководителят на ПО в ТП-П. към НОИ в
разпореждането си от 22.05.2019г. е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал.1 и ал. 2 от КСО и чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО, като е изложил мотиви, че към дата на депозиране на
заявлението заявителят има навършена възраст 63г., 08месеца и 17 дни и общ
осигурителен стаж превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд-11год,
09мес. и 02 дни. На Х.Т. не са зачетени за осигурителен стаж периодите: от
08.09.1974г. до 23.05.1975г.; от 04.09.1979г. до 05.12.1986г.; от 11.03.1988г.
до 26.08.1991г.; от 20.05.1994г. до 19.06.2008г.; от 23.03.2010г. до
17.08.2012г. и от 17.04.2013г. до 30.12.2014г., ******, което не е признато по
съответния ред за неоснователно наложено в съответствие с разпоредбата на чл.
9, ал. 3, т. 3 от КСО. Органът не е зачел и осигурителен стаж в периода
22.01.2013г. до 17.10.2013г., тъй като в този период лицето е било в неплатен
отпуск (самоотлъчки). Същият няма и навършена възраст за мъж за 2019г.-64г. и
два месеца и изискуемия се стаж от 38г. и 8м. Разпореждането е получено от
жалбоподателя на 03.06.2019г. и срещу него е подадена жалба в ТП-П. на НОИ,
регистрирана с вх.№1012-13-26.
Директорът на ТП-П. на НОИ е постановил
решение № **** от 03.07.2019г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждане № ****
от 22.05.2019г. на длъжностното лице по „ПО“ в ТП-П. на НОИ.
Решението е съобщено на Х.В.Т. на 09.07.2017г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата
срещу решението е подадена чрез административния орган до съда на 18.07.2019г., видно от поставения входящия
индекс върху нея.
От административната
преписка се установява, че Х.Т. многократно е подавал заявления за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. По заявленията са постановявани откази с
№ *** съответно от дати: 09.05.2015г.,
03.11.2015г., 28.08.2017г., 21.12.2017г., 20.09.2018г. и 22.05.2019г.. Разпореждането
с № *** от 21.12.2017г. е обжалвано по съдебен ред. С решение № 8076 от
30.05.2019г. постановено по АД № 15240/2018г. по описа на ВАС е оставено в сила
решение № 400 от 08.11.2018г. постановено по АД № 263/2018г. по описа на
Административен съд-П.. От същото е видно, че правилно не е зачетен стаж
за периодите: от 08.09.1974г. до
23.05.1975г.; от 04.09.1979г. до 05.12.1986г.; от 11.03.1988г. до 26.08.1991г.;
от 20.05.1994г. до 19.06.2008г.; от 23.03.2010г. до 17.08.2012г. и от
17.04.2013г. до 30.12.2014г., **** което не е признато по съответния ред за
неоснователно наложено в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО. Правилно не е зачетен и осигурителен стаж в периода 22.01.2013г. до
17.10.2013г., тъй като в този период лицето е било в неплатен отпуск
(самоотлъчки) и за част от този период е бил в ***. Посочено е още, че
осигурителният стаж от първа категория е 4г., 6м. и 27дни, за втора категория
труд - 2г., 8м. и 6 дни и осигурителен стаж от трета категория е 9м. и 9дни.
При това положение е прието, че Т. не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал.
1 и ал. 2 от КСО за 10г. осигурителен стаж от първа категория, съответно няма и
осигурителен стаж 15 г. от втора категория. Общият осигурителен стаж превърнат
на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд е 11г., 09м. и 02дни.
Същият няма и навършена възраст. Въз основа на изложеното е прието, че отказът
на длъжностното лице да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж е
законосъобразен.
По заявление с вх. №
2112-13-42 от 01.02.2019г. длъжностно лице в пенсионен отдел е постановило
разпореждане № *** от 11.03.2019г., с което считано от 20.10.2016г. му е
отпуснало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Гореописаната фактическа
обстановка се възприе от административната преписка, съдържаща документи приети
като годни доказателства. Същите като неоспорени от страните, хронологично
представящи развилите се събития и кореспондиращи си, съдът ги кредитира и цени, а установените с
тях факти се приемат за доказани.
При така установената
фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
Административен съд-Перник, извърши преценка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна,
адресат на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения по чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок и отговаря
на изискванията на чл. 150 от АПК. С оглед на това същата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:
Оспореното решение на директора на ТП-П. към НОИ е
валиден индивидуален административен акт, издаден от административен орган в
кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО
и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването
му. Оспореният в настоящето производство акт е мотивиран. Същият съдържа както
фактически, така и правни основания. Волята на административния орган е ясна и
непротиворечива, като мотивите кореспондират изцяло с диспозитива на решението.
Същото се отнася и до разпореждането на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване, издало разпореждане № *** от 22.05.2019г.. При произнасянето си,
то се е позовало на зачетен и незачетен осигурителен стаж с предходни
разпореждания, съобразило е, че по заявлението не са представени нови
документи, които да променят зачетения до датата на подаване на заявлението
стаж, преценило е и навършената възраст на заявителя и въз основа на съвкупната
преценка е постановило отказът за отпускане
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поради тази причина се приема, че оспорения акт е мотивиран. Дори да има
процесуално нарушение, то е несъществено и не може да породи отмяна на акта на
това основание. При запознаване с всички приложени по настоящето дело заявления
се установява, че при всяко поредно заявление са подавани и различни документи,
в случая за пръв път е представена регистрационна карта от дирекция „Бюро на
труда“. Това
ново обстоятелство изключва идентичност между заявленията подавани до настоящия
момент, с които е поскано от органа отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради което същият е дължал произнасяне по същество на направеното
искане. Поради тази причина се приема, че органът правилно е разгледал
подаденото заявление. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице
предпоставките за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
При издаването на решението не са налице противоречия
с материалноправните разпоредби и същото е съобразено с целта на закона. Правните разпоредби, свързани с предпоставките за отпускане и изменение
на различните видове пенсии, както и за определяне на техния размер се съдържат
в Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и в подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане. Направените от решаващия орган правни изводи
са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с
доказателствения материал и на законовите разпоредби.
Между страните се формира спор относно незачетения
осигурителен стаж. Настоящия състав приема, че този въпрос към дата на постановяване на атакуваното решение на
директора на ТП-П. при НОИ е решен и е недопустимо ревизия на същия в
настоящето производство. Това е видно от влязло в сила съдебно решение № № 8076 от 30.05.2019г.
постановено по АД № 15240/2018г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила
решение № 400 от 08.11.2018г. постановено по АД №***/2018г. по описа на
Административен съд-П.. С това решение е
разрешен преюдициалния и за настоящето производство въпрос дали на жалбоподателят следва да се зачете времето, в
което е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и времето през което е бил в
самоотлъчки, за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Решението е влязло в сила и съгласно чл. 297 от ГПК то е задължително
за всички съдилища, учреждения в Република България. Въз основа на него се
приема, че правилно пенсионният орган не е зачел стаж за периодите: от 08.09.1974г. до 23.05.1975г.;
от 04.09.1979г. до 05.12.1986г.; от 11.03.1988г. до 26.08.1991г.; от
20.05.1994г. до 19.06.2008г.; от 23.03.2010г. до 17.08.2012г. и от 17.04.2013г.
до 30.12.2014г., ****, което не е признато по съответния ред за неоснователно
наложено в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО и правилно не
е зачел осигурителен стаж в периода
22.01.2013г. до 17.10.2013г., тъй като в този период лицето е било в неплатен
отпуск (самоотлъчки) и за част от този период е бил в затвора. По зачетения
осигурителен стаж от първа категория от
4г., 6м. и 27дни, за втора категория труд - 2г., 8м. и 6 дни и осигурителен
стаж от трета категория е 9м. и 9дни не се спори. Общият осигурителен стаж
превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд е 11г., 09м. и
02дни. При това положение и с оглед на факта, че реално лицето не е представило
нов документ за осигурителен стаж и осигурителен доход, който да доведе до
промяна на осигурителния стаж правилно е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Представената регистрационна карта от дирекция
„Бюро на труда“, с дата на първа регистрация 17.11.2017г. не рефлектира по
начин, който към датата на подаване на заявлението да е благоприятна за
жалбоподателя. От доказателствата по делото се приема, че Т. не отговаря на изискванията на чл. 69б, ал.
1 и ал. 2 от КСО, тъй като същият няма положен осигурителен стаж от 10 години от
първа категория, съответно няма и осигурителен стаж от 15 години от втора
категория, няма и сбор от осигурителен стаж и възраст в размер на 100 точки. Съответно
същият към дата на подаване на заявлението няма и изискуемата се за мъж през
2019г. навършена възраст-64г. и два месеца, а е на възраст 63г. и осем месеца, Доколкото страните не спорят, че жалбоподателят няма
навършена необходимата възраст за мъж през 2019г. – 64 години и два месеца, а
общият му осигурителен стаж, превърнат на основание чл.104 от КСО към трета
категория труд, е 11 г., 09 м. и 02 дни, то правилен е и извода в оспорвания
акт, че не са изпълнени условията на
закона за предоставяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО.
По изложените в
настоящето решение мотиви жалбата на Х.В.Т.
против решение № **** от 03.07.2019г. на директора на ТП-П. на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№ **** от 22.05.2019г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано да му се отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО ще се отхвърли като неоснователна.При
извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да
доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
валидно проведено административно производство компетентният административен
орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти и жалбата като неоснователна ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора
ответната страна има право на разноски. Такива не са заявени, поради което и не
се дължи произнасяне.
Въз основа на изложеното и на основание чл.172, ал.2,
пр. последно от АПК, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Т. с ЕГН **********
и адрес: ***, против решение № **** от 03.07.2019г. на директора на ТП-П. на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № ****
от 22.05.2019г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП- П. на НОИ.
Решението може да се обжалва от страните пред
Върховен административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок
от връчването му.
СЪДИЯ:/П/