Р
Е Ш Е
Н И Е № 204
гр. Кюстендил, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и четвърта
година, в следния състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
и
секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм.д.№
368/2023 г. по описа на КнАС, за да се произнесе взе предвид:
М.С.Й. ***,
чрез пълномощника си адвокат Д.Т.,***, пл. “Демокрация“ № 1, ет. 2, офис 7,
оспорва Заповед № ЗД/Д-КН-049/24.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност,
поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон, несъответствие с
целта на закона, основания по чл. 146 т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Представени са и писмени
бележки.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност
на оспорения административен акт. Не се претендират разноски.
По делото е разпитан и свидетелят Т.В.Й. – съпруг на
жалбоподателката.
Кюстендилския административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Със Заповед №ЗД/Д-КН-049/24.10.2023 г. на Директора
на ДСП – Кюстендил, на основание чл. 26 ал. 1, във вр. с чл. 4 ал. 1 т. 2, чл.
5 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ е
предприета мярка за закрила спрямо непълнолетното дете Й.А.И.– настаняване в
семейството на роднини /баба и дядо по майчина линия/ до произнасяне на съда с
Решение по чл. 28 от ЗЗД. От този момент детето живее при баба си и дядо си по
майчина линия – Л.А.Х.и С.Д.Х., които полагат грижи за внучката си.
Детето е родено от съжителството
без брак на М.С. Д. и А.И.И., които през 2014 г. са се разделили, като с Решение
№ 355/03.06.2016 г. по гр. д. № 1374/2015 г. на Кюстендилския районен съд,
оставено в сила с Решение № 261/08.11.2016 г. по гр. д. 421/2016 г. на
Кюстендилския окръжен съд, родителските права са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти и издръжка за детето /срав. социален
доклад/.
На 26.09.2023 г. в ОЗД при ДСП – Кюстендил се явяват
непълнолетната Й. И. и нейните баба и дядо Л. и С.Х.и, като непълнолетната Й. И.
депозира заявление, че желае да бъде настанена в семейството на своите баба и
дядо по майчина линия – Л. и С.Х.и по реда на ЗЗД.
След провеждане на съответната процедура, на
основание чл. 26 ал. 1 във връзка с чл. 4 ал. 1 т. 2, чл. 5 ал. 1 и чл. 25 ал.
1 т. 1 и т. 2 от ЗЗДетето, Директорът на ДСП – издал процесната Заповед № ЗД/Д-КН-049/24.10.2023
г., с която е настанено временно непълнолетното
дете Й.А.И.в семейството на роднини – баба и дядо по майчина линия Л.А.Х.и С.Д.Х.,
до произнасяне на съда с Решение по чл. 28 от ЗЗДетето.
Мотивите на органа са свързани с изразено
желание и доказани възможности на бабата и дядото да се грижат за отглеждането
и възпитанието на Й.А.И..
В хода на социалното
проучване е изготвен социален доклад, от
който се установява, че родителите на детето са взели общо решение дъщеря им да
бъде настанена в семейството на Л. и С.Х.и – баба и дядо по майчина линия. По
отношение на детето е констатирано желание да живее при баба си и дядо си по
майчина линия. Чувства се спокойна и желана в дома им. Желае да остане да живее
с тях.
Изводът на социалните работници
е, че на Л. и С.Х.и имат необходимия капацитет да полагат грижи за отглеждането
и възпитанието на Й.А.И..
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда
на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност Заповед
№
ЗД/Д-КН-049/24.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил е индивидуален административен
акт. Същата е издадена от компетентен орган по арг. от чл. 27 ал. 1 от ЗЗДетето
и при спазване изискванията за форма и процесуалните правила. При преценка на
формалните изисквания относно съдържанието й, съдът констатира, че същата
съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването й, поради
което се явява мотивирана.
Оспореният административен акт
е постановен обаче при неправилно приложение на материалния закон.
Основанията за прилагане на
мярка за закрила „настаняване на дете в семейство на роднини и близки“,
предвидена в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДетето, са изчерпателно посочени в чл. 25 ал. т.
и т. 2 от закона. Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 26 ал. 1 вр.
с чл. 4 ал. 1 т. 2, чл. 5 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т.1 и т. 2 от ЗЗДетето. Съгласно
тези разпоредби, може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители
са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права
са ограничени или чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето.
В случая тези обстоятелства
не са налице. Майката М.С.Й. е жива, не е лишена от родителски права, нито същите
са ограничени. Напротив – с Решение № 261/08.11.2016 г. на КОС по гр. дело №
421/2016 г. родителските права са предоставени на нея. В този смисъл не е
налице основанието по чл. 25 ал. 1 т. 1 от ЗЗДетето. Не е налице и основанието
по чл. 25 ал. 1 т. 2 от ЗЗДетето. Не се установява по делото, че майката не
полага своевременни и пълноценни грижи за детето, което е видно и от приложения
социален доклад /лист 42 по делото/. Напротив, изрично е посочено, че майката
подкрепяна полага грижи за детето, „осигурявайки й добри битови условия на
отглеждане и стараейки се да задоволят на добро ниво нейните битови,
образователни и здравни потребности“.
Настаняването на дете за
отглеждане по административен ред е временна мярка, която ЗЗДетето предвижда.
Отделянето на детето от родителя му, който недвусмислено заявява, че има
желание и възможности да полага адекватни грижи за него в семейство, на
практика е вмешателство в личните семейни взаимоотношения и противоречи на
основната цел на закона – да закриля детето. В случая е налице и наличието на брак на майката с Т.В.Й..
Същият в о.с.з. изрично заяви, че желае да се грижи за Й., както го е правил и
преди, т.е. детето до навършване на пълнолетие да живее в нормално семейство.
Независимо от заявеното желание от Й. първоначално да живее при баба си и дядо
си, същите не могат да му осигурят тези потребности, от които се нуждае всяко
дете на тази възраст и които в много по – голяма степен могат да бъдат
осигурени от майката и новият и партньор. Явно това е и причината същата вече
да иска да живее в семейната си среда. Не на последно място по значение е и
фактът, че забраните налагани от майката, са с оглед правилното възпитание на
детето, докато доказателствата по делото сочат, че докато е при баба си и дядо
си, същата не посещава редовно училищни занятия, което при всички случаи не е в
неин интерес.
В издадената заповед не са посочени факти
и обстоятелства, които да поставят непълнолетната в риск по см. на § 1 т. 11 от
ДР на ЗЗДетето. Липсват данни в мотивите
на заповедта, относно това какви мерки са предприети преди органа да прецени,
че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, за да се
пристъпи към настаняването на детето в дома на баба му и дядо му. Напротив по
делото са налице доказателства, че Й. е дете с възможности, което се доказва от
множеството награди, които е получила за участията си в различни конкурси.
С
оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда, счита че не са обсъдени и преценени
всички обстоятелства за определянето на непълнолетната като дете в риск, за да
бъде предприета мярката настаняване в семейството на бабата и дядото по майчина
линия. Настаняването извън семейството се налага като мярка за закрила, след
изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите,
когато се налага спешното му извеждане /арг. от чл. 23 ал. 1 от ППЗДДетето/. Според
изискването на чл. 33 ал. 1 от ППЗДДетето, спешно настаняване извън семейството
се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.
По делото липсват данни към конкретната дата – 24.10.2023 г., да са били налице
обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че съществува риск за
живота или здравето на непълнолетната Й. И. и съответно нуждата от предприемане
на такива спешни мерки. Потребностите на детето задължително се оценяват преди
настаняването му извън семейството. В случая това не е извършено в пълен обем.
Не се твърди и не са ангажирани доказателства от компетентните органи да са
предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна среда, като
например осигуряване на педагогическа, психологическа и/или правна помощ на
родителя по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, насочване на
жалбоподателката към подходящи социални услуги, съдействие за подобряване на
социално – битовите условия за отглеждане на детето, работа за улесняване на
връзката между майката и детето и т.н.
Административният орган е издал оспорения административен
акт по чл. 26 ал. 1 от ЗЗДетето, без преди това да изясни фактите и
обстоятелствата от значение конкретно за защита на най-добрия и висш интерес на
детето, непреценявайки обективно всички предпоставки, заложени в разпоредбата
на § 1 т. 5 от закона и прокламирани в чл. 3 т. 3 от същия, респективно – в чл.
3 от Конвенцията за защита на детето. Приоритет в случая е съхраняване на
физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението, чувствата и
емоциите му, установени в хода на административната процедура В чл.24 от
Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС, 2016/C 202/02) изрично е
разписано, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти
или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва
да бъде от първостепенно значение.
По горните съображения съдът ще отмени Заповед
№ЗД/Д-КН-049/24.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил,
като незаконосъобразна, постановена при наличие на отменителните основания по
чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2
от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗД/Д-КН-049/24.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил,
с която е настанена временно непълнолетното дете Й.А.И., ЕГН ********** в
семейството на роднини – баба и дядо по майчина линия Л.А.Х.и С.Д.Х., до
произнасяне на съда с решение.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане – ДСП – Кюстендил, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Демокрация“ № 55, да заплати на М.С.Й., с посочен по – горе
адрес, сумата от 1 000 /хиляда/ лева, направени разноски по делото,
съгласно приложените доказателства за това.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните чрез връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: