Р
Е Ш Е Н И Е
№16
06.02.2020 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на шестнадесети
януари две
хиляди и дваесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
в присъствието на прокурор Константин Тачев
като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева
КАН дело
№493
по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална Дирекция по горите гр. Стара Загора против Решение №333/18.10.2019г.,
постановено по АНД №950/2019 год.
по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление
№272/02.05.2019 год., издадено от Директора на РДГ Стара Загора с наложена на Д.В.Д.
глоба в размер на 210лв на основание чл. 266 ал.1 от ЗГ за това, че на
08.03.2019г. в 15.30ч, източно от магазин на **** съхранява 7.0 пространствени кубични
метра дърва за горене от зимен дъб, непридружени с превозен билет. С
наказателното постановление са отнети в полза на държавата и вещите, предмет на
нарушението: 7.0 простраствени кубични метра дърва за горене от зимен дъб, на
основание чл. 273 ал.1 от ЗГ като сумите от продажбата им се привеждат в полза
на РДГ Стара Загора. НП е издадено въз основа на АУАН №272/21.03.2019г.
съставен от заместник директора на ТП ДЛС «Мазалат» срещу Д.В.Д. за това, че на
08.03.2019г. в ***** съхранява седем пространствени кубични метра дърва за
огрев от зимен дъб, непридружени с превозен бил. Свидетели по установяване на
нарушението са Д. И. И. и Д. М. Н.. Лицето, срещу което е съставен АУАН е дало
обяснение, че има превозен билет, но за бор. За извършената на 08.03.2019г.
проверка на мястото на нарушението е съставен Констативен протокол ЮИДП №151680
от свидетеля по АУАН – Д. И. И. на длъжност горски надзирател при ДЛС «Мазалат»
с участието и на актосъставителя инж К., и Д. Н. – началник участък в същото
ДЛС «Мазалат». При проверката е присъствал и Д.В.Д.. В Констативния протоколе
вписано, че проверения двор, източно от *****
е собственост на Д.В.Д.. При
проверката са установени следните обстоятелства: Подаден е сигнал от телефон
112. Установено е съхранение на дървесина в домакинството на адрес ***– 7
простр. куб.м. дърва за горене от зимен дъб и 1 пр.куб.м. дърва за горене от
черен бор. На част от дървата личи контролна горска марка с номер Б-1087, като
документ за дървесината са представени: позволително серия ЮИ номер 000030 от
07.03.2019г. на В.Д.Д., за закупуване на остатъци от сечта 3 пр. куб.м вършина
от черен бор и 3 пр. куб. б. дърва за огрев черен бор и превозен билет номер
9716/00064 от 08.03.2019г, издаден от М. М. – 2 пр.куб.м черен бор дърва за
огрев и 6 пр.куб.м. вършина от черен бор. Задържани са представените документи,
а 7 пр. куб.м зимен дъб са оставени на отговорно пазене на Д.В.Д. в качеството
му на проверявано лице. В НП е вписан и
постоянния адрес по лична на наказаното лице, който е в ****.
С въззивната
си жалба Д.В.Д. е оспорил авторството на деянието с доводи, че описанието на
мястото на нарушението, съвпадащо с мястото на съхранението, не позволява
защита срещу обвинението. Посочено е, че двора е източно от ****, което
означава че всеки може да бъде извършител. Релевирани са доводи за нарушение на
чл. 42 ал.1 т.3 и т.4 от ЗАНН с аргумента, че не може свидетеля по установяване
на нарушението, вписан в АУАН да е официалното длъжностно лице, съставило и
протокола за извършената проверка. По този начин участва в производството по
ЗАНН в две процеуални качества, а именно като установил нарушението, макар и не
той да е съставил АУАН, и като свидетел по установяване на деянието, което му
е предявено от актосъставителя К..
Твърди, че е налице обективна несъвместимост между обстоятелствата описани в
констативния протокол, АУАН и НП.
В хода на
съдебното дирене свидетелите на обвинението са заявили, че дървата от вида
зимен дъб са измерени с рулетка, намерени са на земята в задния двор на къща,
намираща се до един магазин на ******. Дървата са били в къщата на Д.Д., но там
е бил и В. Д.Д. / свидетел на защитата – син на Д.В.Д./. Според тях адресът на Д.Д.
е в тази къща, а този на В. е в село Горно Сахране. Нарушителят е казал, че
дървата са негови. Имало е валидна горска марка, а превозният билет за
вършината от черен бор бил редовен. Свидетеля на защитата В.Д.Д. е заявил, че е
платил билета си и е получил разрешително. Горският е ударил печата и показал
откъде да се товарят дървата, но не е присъствал на товаренето. След
натоварването им на камиона, горският е сложил марките. Твърди, че всички
документи са на негово име и е присъствал на разтоварването, както и че
контролните органи не са мерили дърветата. В позволително серия ЮИ №000030 от
07.03.2019г., издаден от Началника на ГСУ Турия, с./м Язовира, село Долно
Сахране, за закупуване на дървесина като купувач е вписан В.Д. ***, като му е
позволено да закупи за лична употреба от отдел 187, подотдел Ф, местност
Язовира, дърва за огрев три пр. куб.м от черен бор вършина и 3 пр.куб.м черен
бор в резултат на събиране на остатъци от сечта. В иззетите превозни билети
като получател е вписан Д.Д. ***, с направление ****.
За да отмени НП, РС Казанлък е
приел, че обвинението е недоказано с доводи, че липсват каквито и да са
доказателства за лично неправомерно поведение на жалбоподателя. Освен това е
приел, че след като част от дървесината има контролна горска марка, то остава
недоказано обвинението за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, доколкото
осъществяването му е обусловено от изискването на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ. РС
Казанлък се основава на изискването за издаване на превозен билет само за
маркирана дървесина, поради което при установяване липсата на контролна горска
или производствена марка, отговорността на лицето следва да се ангажира за
нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, съответно по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ за
съхраняване на маркирана дървесина, но без превозен билет.
С касационната жалба се иска
от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се
постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление с доводи за
допуснато нарушение на материалния закон – чл.213 от ЗГ, според който
изискванията за съхраняване на дървесина са кумулативни и следователно без
правно значение е наличието или липсата на контролна марка, ако не се представи
превозен билет. Сочи се, че представеното позволително и превозен билет е неотносимо към главния въпрос по делото за
съхраняване на дървесина от вида зимен дъб, доколкото за същата не е представен
документа по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
Ответника по касация Д.В.Д.
поддържа доводите, изложени и във въззивната му жалба, цитирани по-горе и иска
от иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
касационната жалба и предлага на съда да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на РС Казанлък за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на
РС Казанлък е постановено при правилно приложение на материалния закон и не са
налице основания за неговата отмяна.
Видно от
обстоятелствената част на НП, мястото на нарушението не е индивидуализирано
спрямо пространството, защото източно от магазин на ***** не указва дали се
касае за обществено пространство или за имот, сбоственост на конкретни лица с
административен адрес ***. В тази връзка
възниква въпроса административния адрес **** на кой имот принадлежи
- на магазина или на имот, който е
разположен източно от магазина. В АУАН мястото на нарушението е описано по
идентичен начин, което означава, че повдигнатото обвинение по отношение
пространствените предели на административното нарушение не се основава на
констатациите по протокола за извършена проверка № 151680/08.03.2019г. на двор,
източно от магазин на ***. Следователно протокола в частта за удостовереното
място на проверката не може да бъде годно доказателствено средство в подкрепа
на обвинителната теза. Дадените свидетелски показания от страна на обвинението
за местонахождението на 7 пр.куб.м. зимен дъб, по същите аргументи не могат да
бъдат ценени като факти, установяващи мястото на извършване на съставомерното
деяние, доколкото двор с административен адрес **** не е посочено като място на
нарушението в АУАН и в НП. Съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН мястото на
нарушението е задължителен реквизит и следва да бъде описано по начин,
позволяващ упражняване на правото на защита. В Протокола за извършена проверка
е посочено, че двора е собственост на Д.Д., а в касационната жалба се поддържа,
че нарушителят живее на посочения адрес, който факт обуславя извода на АНО за
владение, а следователно и съхранение на
предмета на нарушението. Местоживеенето
на Д.Д. *** не е посочено в АУАН и в НП,
което от своя страна прави необосновано обвинението за извършване на
съставомерното действие «съхранение». Липсата на обстоятелства по извършване на
нарушението, които го доказват, прави издаденото НП незаконосъобразно. В тази
връзка следва да се каже, че изменение на обвинението от фактическа и правна
страна в хода на съдебното дирене е недопустимо, съгласно чл.63 от ЗАНН.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.1, от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №333/18.10.2019г.,
постановено по АНД №950/2019 год.
по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.