Мотиви към Решение № 831, постановено по НОХД №1894 по описа
за 2017 г. на Районен съд-гр.Бургас
Производството пред БРС е
започнало по повод внесен от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинителен акт с
който срещу Ж.Н.Д. с ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.293а от НК за това, че през периода от
26.09.2013 година до 26.09.2014 година в град Бургас, след като е бил осъден да
изпълни парично задължение към Н. М. М., ЕГН ********** - сумата от
8 000.00 (осем хиляди) лева, представляваща вземане по договор за заем с
падеж на връщане от 01.09.2010 година; сумата от 2 350.00 (две хиляди
триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 01.09.2010 година до 21.03.2013 година и сумата от 207.00 (двеста
и седем) лева - разноски по делото, с влязъл в сила съдебен акт - Заповед №
1352 от 25.03.2013 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГД № 2076/2013 година по описа на Районен съд Бургас, влязла в законова
сила на 26.09.2013 година, в продължение на една година от влизането му в сила
от 26.09.2013 година до 26.09.2014 година не е изпълнил задължението си към
кредитора Н. М. М., ЕГН **********, въпреки наличието на парични средства от
трудови доходи и имущество за това - престъпление по чл. 293а от НК.
В разпореждането си съдът е установил, че производството следва да
продължи по реда на Глава ХХVІІІ от НПК чл.378 и сл НПК.
Редовно призован за открито
съдебно заседание обвиняемият Ж.Д. се явява лично. Не се признава за виновен и
отказва да дава обяснения. За него редовно упълномощен се явява адв. Ч. ***. Защитата
иска от съда да оправдае обвиняемия Д. поради несъставомерност на деянието както
от обективна, така и от субективна страна. Доводите, които навежда са, че към
процесния период обвиняемият Д. не е разполагал
с парични средства и дори не е знаел за токова задължение. Освен, че не е разполагал
с парични средства, не е разполагали и със собствени недвижими имоти в
процесния период. Освен това се сочи, че
в едногодишния период Д. е работел на минималната работна заплата, който доход
се явява несеквестируем. Не се сочат
нови доказателства.
Прокурорът поддържа обвинението
от обективна и от субективна страна. Иска от съда да признае обвиняемия Д. за
виновен и да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание глоба в минималния размер.
Съдът след преценка събраните
в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност установи следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият Д. и свидетелят М. били приятели.
През месец август на 2010 година обвиняемият Д. поискал в заем сумата от 8000 (осем
хиляди) лева от свидетеля М. за закупуване на имот и лечение на болната си
майка. Свидетелят М. се съгласил и му дал исканата сума, като за предаването
съставили разписка, която обвиняемият собственоръчно подписал и определил
датата на падежа. След тази дата две години поред свидетелят М. искал връщането
на сумата от обвиняемия, но последният само обещавал и не изпълнявал. На
последната среща между двамата през месец май на 2012 година обвиняемият Д.
изрично заявил, че няма да върне сумата. Тогава свидетелят М. потърсил правата
си по съдебен ред. На 26.09.2013 година
Районният съд - гр.Бургас се произнесъл със съдебен акт - Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1352 от дата 25.03.2013г.
по ЧГД № 2076/2013 г.по описа на Районен съд -гр.Бургас (лист №32 от ДП) , с
която обвиняемият Ж. Н. Д. бил осъден да заплати на свидетеля Н. М. М., сумата
от 8000,00 лева, сумата от 2350,00лева-обезщетение за забава върху главницата и
сумата от 207,00 лева разноски по делото за държавна такса като вземането
произтича от обстоятелството, че обвиняемият Д. - длъжник е страна по договор
за заем за послужване с падеж от 01.09.2010 г. След изтичането на една година
от влизането в сила на съдебния акт обвиняемият Д. не е изпълнил задължението
си към свидетеля Н. М. М.-кредитор за времето от 26.09.2013 г до 26.09.2014 г.
Бездействието след изтичането на тази година е довело до това, че на 31.08.2015
г свидетелят М. е сезирал със жалба Районна прокуратура –гр.Бургас и с
постановление от 09.11.2015 г. е било образувано настоящото наказателно
производство за извършено от обвиняемия Д. престъпление по чл.293а от НК.
От представените от частния
съдебен изпълнител документи става видно, че длъжника, не е изплатил дължимата
сума.
Справка на Дирекция „Бюро по
труда" - Бургас (л.143 от ДП) удостоверява, че обвиняемият Д. за периода
от 13.09.2013г. до изготвянето и 09.11.2016г. не е бил регистриран като
безработен с изплащано възнаграждение.
От приложена по делото справка
с приложения от НОИ ТД „Бургас” (л.146 и сл.) е видно, че за обвиняемият в
базата данни на ТП на НОИ-Бургас има данни за провеждано осигуряване на лицето
през периода 2013г.-2014г. по две трудови правоотношения. От писмо на лист № 140
от ТД на НАП – Бургас е видно за времето от 01.-1.2013 г. до 31.10.2014 г. обвиняемият
Д. е имал регистрирани трудови договори със „3С Г. Б.“ ООД с ЕИК ... за времето
от 10.08.20132 г. до 11.09.2013 г. и с „Б. п.“ ЕООД с ЕИК ... за времето от
02.04.2014 г. до 10.04.2014 г. За времето от 11.09.2013 г. до 10.01.2014 г.
обвиняемият е бил регистриран в сектор ПОБГВ и е получил обезщетение за
безработица (лист № 146 от ДП).
От събраните по делото
доказателства е установено безспорно, че обвиняемият Д. няма регистрирани на негово име търговски
дружества и движими вещи. Справка на ПП КАТ Бургас приложена по делото (л. 48)
удостоверява, че на името на обвиняемия Д. няма регистрирани собствени превозни
средства.
От представените справки от Службата
по вписванията в Бургас и нотариални актове (лист № 122-л. 130 от ДП) е
видно, че обвиняемият Д. притежавал недвижими имоти, находящ се в гр. Б., с
които е имал възможността да изпълни задължението си към свидетеля М. описани
както следва: апартамент в гр.Б., с РЗП 67.28 кв.м ¼ идеална част (продаден
на 17.07.2015 г. лист №129 и 130 от ДП); апартамент в гр.Б. -1/2 идеална част купен
на 04.08.2015 г.
В хода на досъдебното
производство Ж.Н.Д. с ЕГН ********** е привлечен на 01.04.2016г. в качеството
на обвиняем за извършването на престъпление по чл. 293а от НК, за което
предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до една година или
пробация. Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемото лице Ж.Н.Д.
признава виновно поведение, описва фактическата обстановка, дава обяснения за
случилото се, представя вносна бележка и споразумение, изразява съжаление.
Горната фактическа обстановка
се доказа по несъмнен начин от прочетените и приобщени в хода на съдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства събрани в хода на
досъдебното производство.
Изложената фактическа
обстановка сочи за осъществен от обвиняемия Ж.Н.Д. от обективна страна
престъпен състав по чл.293а от НК. Това е така, защото след като е осъден да
изпълни парично задължение сумата от 8000,00 лева, представляващо вземане по
договор за заем с падеж на връщане от 01.09.2010г.; сумата от 2 350,00 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.09.2010г. до 21.03.2013г. и сумата от 207,00 лева - разноски по делото, с
влязъл в сила съдебен акт - Заповед № 1352 от 25.03.2013 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД №2076/ 2013г. по описа на Районен
съд-гр.Бургас, влязла в законова сила на 26.09.2013г., в продължение на една
година от влизане му в сила (от 26.09.2013г. до 26.09.2014г.), не е изпълнил
задължението си към кредитора Н. М. М. с ЕГН ***********, въпреки наличието на
парични средства от трудови доходи и имущество за това.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия виновно, при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на
чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемият Ж.Д. е извършил престъплението съзнавайки
общественоопасния му характер, предвиждайки неговите общественоопасни последици
и е искал и целял настъпването на тези последици. Цялостното поведение на
обвиняемия към извършване на престъплението и непосредствено след това, води до
извода, че е действал съвсем целенасочено и осъзнато относно действията си и
техните последствия. В тази насока и престъплението се явява доказано и от
субективна страна.
Съдът не кредитира
възраженията на защитата по следните причини:
Престъплението по чл.293а от НК е в Глава Осма, Раздел трети от особената част на НК –престъпления против
правосъдието, което ангажира отговорността на всяко лице, което след като е
осъдено да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в
продължение на една година от влизането му в сила, не изпълни задължението си
към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество за това. За
да бъде осъществен състав на чл.293 а от НК е необходимо на първо място лицето
да е осъдено с влязъл в сила съдебен акт да изпълни парично задължение и на второ
място, след като е изтекла една година от влизането му в сила, все още да не е
изпълнило своето задължение към съответния кредитор. В закона е визиран още
една предпоставка, а именно посоченото лице да има налични парични средства, с
които да удовлетвори вземането на длъжника или пък да притежава имущество за
това –движимо или недвижимо. От делото
безспорна се установи, че след изтичането на едногодишния срок от влизането в
сила на съдебния акт, обвиняемият Д. е станал собственик на недвижим имот,
който продал и впоследствие е купил и станал собственик да друг недвижим имот.
Безспорно е установено, че
обвиняемият е бил осъден със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 1352 от 25.03.2013г. по ЧГД № 2076/2013 г. по описа на Районен съд
- гр.Бургас (лист №32 от ДП), с която Ж.Н.Д. бил осъден да заплати на свидетеля
Н. М. М., сумата от 8000,00 лева, сумата от 2350,00 лева-обезщетение за забава
върху главницата и сумата от 207,00 лева разноски по делото за държавна такса
като вземането произтича от обстоятелството, че обвиняемият Д. - длъжник е
страна по договор за заем за послужване с падеж от 01.09.2010 г. Заповедта е
влязла в сила на 26.09.2013 г. На обвиняемия е било изпратено съобщение, които
или е връчено лично, или е било залепено по реда на чл.47 ал.5 и ал.7 от ГПК, което
залепване е редовен способ за връчване. Даден му бил 14 дневен срок за писмени възражения на
Заповедта по чл.410 от ГПК. По делото не са представени данни обвиняемият Д. да
се възползвал от дадената му от закона възможност да обжалва Заповедта. Същата
е влязла в сила на 26.09.2013 г. На кредитора М. на 02.10.2013 г. бил издаден
изпълнителен лист. По молба на същия е било образувано изпълнително дело №600/2013
г по описа на ЧСИ рег.№ ... - И. Б.
Изпълнителното дело е било прекратено по молба на взискателя на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК (лист №133 от ДХП). По делото е приложено
извънсъдебно споразумение, с което длъжникът се задължава да плати 6000 лева,
от която сума да се заплатят и разноските по делото. На 30.06.2016 г са били
заплатени разноските по делото (лист №136 от ДП).
Престъплението по чл.293а НК е формално
престъпление. Едва след изтичането на едногодишния срок от влизането в сила на
акта на съда деецът започва да осъществява от обективна страна състава на
престъплението. Да се твърди обратното означава незнание на елементите от
обективната страна. В конкретния казус
престъплението е съставомерно и от субективна страна. В подкрепа на този извод
са обясненията на обвиняемия и представените от него писмени доказателства находящи
се в ДП. Неоснователно е възражението на защитата за изтекла абсолютна давност
За престъплението по ч.293а от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК (в редакцията от 2010
г. ДВ бр.26/2010 г.) действаща по време на извършването на деянието, срокът на
обикновената преследвателска давност е три години. Този срок започва да тече от
довършване на престъплението, т.е. след едногодишния срок от влизане в сила на
съдебното решение - 26.09.2014 г. Абсолютният давностен срок е четири години и
половина и едва след изтичането му на 26.03.2019 г. наказателното преследване
би се погасило по давност.
Обвиняемият Ж.Н.Д. е роден на ******.
Той е българин, с българско гражданство, неосъждан, със средно образование,
разведен, работи като охранител, с настоящ адрес за призоваване в страната - град
Б., ул. „Л. К.“ № ...
Предвид факта, че в случая е
налице кумулативната даденост на всички, визирани от закона предпоставки,
налагащи приложението на чл. 78а от НК, отчитайки данните за личността на
дееца, липсата на причинени имуществени вреди, предвиденото в НК наказание,
неговите цели, биха могли да бъдат изпълнени в пълен обем с освобождаването на Ж.Н.Д.
с ЕГН ********** от наказателна отговорност и налагане на наказание по
административен ред.
Налице в кумулативна даденост са всички
необходими предпоставки на чл.78а, ал.1:
1.За престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
2.Обвиняемият Д. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма от НК
3.От престъплението няма
причинени съставомерни имуществени вреди.
4.Обвиняемият е
пълнолетно лице.
Съгласно чл.78а ал.1 минималното
административното наказание е 1000 лева. По делото не са представени
доказателства относно имотното състояние на дееца, но е видно от неговата
възраст, семейното му положение и наличие на трудова заетост-по негови данни.
Предвид на изложеното, съдът е на мнение, че глобата в размер на 1000 (хиляда)
лева би изпълнила целите на наказанието предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК
обвиняемият Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Бургас направените в хода на съдебното производство
съдебно-деловодни разноски в размер на 5,00 (пет) лева, представляващи държавна
такса за служебно издавена на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното,
Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав постанови решението си, което
обяви на страните в открито съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова