Решение по дело №2946/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                         Р Е Ш Е Н И Е

                                              

                                      № 260021 10.02.2022г.,       гр. Пловдив

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                     ХХІІ-ри гр. състав

            На единадесети януари                 две хиляди двадесет и втора година

            в публично заседание в следния състав:

 

                                                                       Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар: Елена Ангелова

            като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            гражданско дело № 2946 по описа за две хиляди и дeвeнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск по чл.422 от ГПК.

 

            Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис *, Адвокатско дружество „М. и Р.“ моли съда да признае по отношение на ответника С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуване на вземането на Банката по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №31444/2017г. по описа на СРС, в размер на общо 92 677.46евро, от които : 77 572.38евро- главница за периода 10.04.15г.-16.05.17г.; 12 498.47евро, договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода 10.03.15г.-16.05.17г.; 1 112.52евро- банкови такси за периода 12.03.17г.-16.05.17г., произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот №** *****/04.12.2007г., ведно с : Приложение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г., Допълнително споразумение от 04.09.13г., Допълнително споразумение от 23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, сегашна „Юробанк България“ АД, като кредитодател, и М.Ш.и П.Ш.., като кредитополучатели и солидарни длъжници,          ведно със законните последици от това- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 18.05.17г. до окончателното плащане на вземането и съдебните разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №31444/2017г. на СРС, тъй като от длъжниците само ответникът С.Ш. е подал възражение срещу заповедта.

            Изложил е с исковата молба още и обстоятелствата, че:

            Освен описаните в петитума и договори, приложение, анекс и допълнителни споразумения, между страните е съставено още и Приложение от 04.12.07г., удостоверяващо, че заемната сметка по договора за кредит е открита на 13.12.07г.;

            П.Ш.. е починал на **.**.**г., като негови наследници са М.Ш.- съпруга и Ц.Ш.и С.Ш.-деца;

            Споразумението от 12.06.09г. е подписано от Ц.Ш.и С.Ш., като наследници на починалия съкредитополучател /солидарен длъжник, а като страни по подписаните с кредитора допълнителни споразумения към договора за кредит се явяват солидарни длъжници;

            Че вземането по договора за кредит от 04.12.07г. е било два пъти цедирано: с договор от 09.04.08г.- от „Юробанк И Еф Джи“ АД на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с правоприемник „И Ар Би Лизинг България“АД; с договор от 05.03.14г.- от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД на „Юробанк България“АД, като за втората цесия длъжниците били уведомени с нотариални покани, връчени им съответно- на М.Ш.- на 21.03.17г.; на Ц.Ш.и на С.Ш.- на 24.03.17г.;

            Че с нотариални покани, връчени им на вече описаните дати- 21.03.17г. на М. и 24.03.17г. на Ц. и С., длъжниците били уведомени още, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, същият е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, както и били поканени да изплатят изцяло задължението си в седмодневен срок от получаване на поканите, като в противен случай Банката ще предприеме действия по упражняване на правата си по договора;

            Че след изтичане на дадения им с нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем срок, длъжниците не извършили никакви плащания, поради което Банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 92 677.46евро, формирана по вече описания по-горе начин, по което било образувано ч.гр.д. №31444/2017г. на СРС;

            Че в производството по образуваното по заявлението му ч.гр.д. №31444/17г. на СРС, на 07.12.17г. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа които било образувано изп.дело №1675/18г. по описа на ЧСИ М.Б.;

            Че с Определение №25991/30.10.19г., получено от него на 22.11.19г., СРС го уведомил, че длъжникът С.Ш. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което породило интереса му от предявяване на заведения пред този съд иск по чл.422 за установяване съществуването на вземането му, ведно със законните последици от това;

            Че сметката, по която задължението може да бъде заплатено, е : BG ** **** **** ** ** **** **.

            По повод оставяне на исковата молба от съда без движение с Разпореждане №3981/09.06.20г., за да посочи дела на наследника /л.184/, с молба вх.№19610/13.07.20г. /л.194/ ясно е посочил, че С.Ш. е встъпил в дълга като солидарен съдлъжник с подписани повече от девет споразумения и именно в това му качество е издадена заповедта за изпълнение срещу него, а не в качеството му на наследник на починалия П.Ш...

            По повод оставяне на исковата молба без движение с Разпореждане №3981/09.06.20г., за да се посочи как са формирани банковите такси в размер на 1112.52евро /л.184/, въпреки казаното за тяхното формиране на л.12 от делото, и отново- в с.з. от 14.07.20г., за да се обоснове правния интерес от провеждане на иска по чл.422 от ГПК за тях, доколкото в конкретизацията на вземането участват и нотариални такси и такси за застраховане на имущество, които не са банкови, с молба вх.№264671/09.10.20г. /л.224-л.225/ ищецът е посочил отново обстоятелства, които се отнасят до тази част на вземането и неговите компоненти.

            Пледира по същество за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по списъка, представен в съдебно заседание от 11.01.22г. /виж на л.357/.

 

            Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК, предвид спиране течението на сроковете по съдебни дела за времето от 13.03.20г.-21.05.20г., съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г., отговор на исковата молба с вх.№11507/14.05.20г. /л.170/, с който е оспорил иска като изцяло неоснователен, тъй като:

            Е направил отказ от наследството на баща си П.Ш.., вписан на 11.04.2017г., преди издаване на заповедта за изпълнение;

            При изтеглен кредит в размер на 70 000евро, обслужван 10 години, няма как главницата, дължима по него, да бъде в размер на 77 572.38евро, без да е начислявана лихва върху лихва, като анатоцизмът е незаконосъобразен;

            Той не е бил надлежно уведомен нито за извършеното прехвърляне на вземането, нито за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

            Не пледира по същество, но с отговора на исковата молба моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноските в производството.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен, поради което следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца, произтичащо от описаните с исковата молба договор и допълнителни споразумения, до размер на общо 75 105.58евро, от които: 64 822.27евро- главница; 10 080.75евро- възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 202.56евро- наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г., а за разликата до размера от общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница; 12 498.47евро- договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода 10.03.15г.-16.05.17г.; 1 112.52евро- банкови такси за периода 12.03.17г.-16.05.17г., искът следва да се остави без уважение, тъй като вземането на ищеца за същата не се установи в производството, при следните съображения:

 

            І.По допустимостта.

            Предявеният иск е допустим.

            Установи се от кориците на ч.гр.д. №31444/17г. на СРС, изискано за прилагане  по висящото пред този съд дело и постъпило в ПОС с вх.№260318/24.08.20г., че:

            Заявлението на „Юробанк България“ АД до СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници М.Ш., Ц.Ш.и С.Ш. е за парично вземане в размер на общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница за периода 10.04.15г.-16.05.17г.; 12 498.47евро, договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода 10.03.15г.-16.05.17г.; 1 112.52евро- банкови такси за периода 12.03.17г.-16.05.17г., по извлечение от счетоводни книги на Банката към 16.05.17г. по  договор за кредит за покупка на недвижим имот №** *****/04.12.2007г., ведно с прилежащите към него  : Приложение от 04.07г., Допълнително споразумение от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г., Допълнително споразумение от 04.09.13г., Допълнително споразумение от 23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., ведно с разноски от 3625.23лв.- държавна такса и 3 898.70лв.-адвокатски хонорар, е постъпило в СРС на 18.05.17г. /виж заявленеието на л.3-л.14 /;

            На 07.12.17г., въз основа на това заявление, от СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съгласно искането, с изключение на разноските, съставляващи адвокатски хонорар, в която част искането е отхвърлено, получени от представител на молителя на 27.03.18г. /виж заповедта на л.130 и щемпела и отметката на гърба за издадения изп.лист и получаването им/;

            По отказа за издаване на заповед за изпълнение в частта за адвокатския хонорар, разпореждането е било обжалвано с ЧЖ от Банката и отменено в същата част с Определение №11191/16.05.17г. по в.ч.гр.д. №5296/18г. на СГС, който е постановил издаване на заповед за незабавно изпълнение и за сумата от 3 898.70лв.- разноски за адвокатско възнаграждение, каквато СРС е издал на 13.09.18г., заедно с изпълнителен лист /виж съдържащото се в кориците на ч.гр.д. №31444/17г. на СРС в.ч.гр.д. №5296/18г. и заповедта с щемпел за издадения въз основа на нея изпълнителен лист на л.136 от ч.гр.д. №31444/17г./;

            На 31.05.18г., в СРС е постъпило възражение на С.Ш., че не дължи изпълнение на вземането по издадената по ч.гр.д. №31444/17г. заповед за изпълнение на парично задължение, тъй като към момента на издаването и няма качеството на наследник на длъжника П.Ш.., тъй като е налице вписан негов отказ от наследството на същия, съгласно представеното удостоверение, издадено му от РС- Гоце Делчев, под №8/11.04.2017г. /виж възражението на л.132 и удостоверението на л.134/;

            Това възражение е било върнато от СРС с Разпореждане от 08.11.18г., поради неизпълнение от подателя му на указанието на съда да посочи кога е получил призовката за доброволно изпълнение и да представи копие от нея  /виж двете разпореждания съответно на л.138 и на л.137/;

            Разпореждането за връщане на възражението е било обжалвано от С.Ш. и отменено от СГС с Определение №18189/26.07.19г. по в.ч.гр.д. №9619/19г., който е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с подаденото възражение, при изпълнение на указанията, дадени в тази връзка- за събиране на информация за датата, на която заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника С.Ш. /виж съдържащото се в кориците на ч.гр.д. №31444/17г. на СРС в.ч.гр.д. №9619/19г. на СГС/;

            След връщане на делото в СРС, с Разпореждане от 19.09.19г., от ЧСИ М.Б. е изискано да представи на съда разписка за връчената на С.Ш. ПДИ по изп.дело №20188380401675 /виж л.144/, който в отговор на искането на съда е изпратил два броя ПДИ- от 22.05.18г., до два различни адреса, и двете върнати невръчени /виж съобщението от 08.10.19г. на л.145 и двете ПДИ с обратните разписки към тях на л.148-л.151/.

            При тези събрани данни, с Определение №25991/30.10.19г., СРС е признал подаденото от С.Ш. възражение от 31.05.18г. срещу издадената по делото заповед за незабавно изпълнение за подадено в срок, тъй като ПДИ не му е била връчена от ЧСИ Б., уважил е искането му за спиране на изпълнението на издадената заповед, поради направения от него отказ от наследство и е указал на кредитора, че може в 1-месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск срещу С.Ш. относно вземанията, за които му е издадена заповедта, като довнесе следващия се размер на държавна такса за това, а също, че ако не представи доказателства за предявяване на иска си, заповедта ще бъде частично обезсилена /виж това определение на л.152/.

            Допуснатото на основание чл.420 от ГПК от СРС с Определение №25991/30.10.19г. спиране на принудителното изпълнение по изп.дело №20188380401675 на ЧСИ М.Б., в частта по отношение на С.Ш., е било обжалвано от Банката и отменено с Определение №9439/19.06.20г. по в.ч.гр.д. №3989/20г. на СГС, като искането на С.Ш. е оставено без уважение, по съображение, че в заявлението е посочен като солидарен длъжник, а не като наследник в материалното правоотношение с първоначалния кредитополучател, при което отказът му от наследство е неотносим като убедително писмено доказателство по смисъла на чл.420,ал.2 от ГПК в редакция отпреди изменението с бр.100/19г. / виж съдържащото се в кориците на ч.гр.д. №31444/17г. на СРС в.ч.гр.д. №3989/20г. на СГС/;

            Съобщението на СРС, щото длъжникът С.Ш. е подал възражение и кредиторът може да установи вземането си по исков ред, е получено от „Юробанк България“ АД на 22.11.19г. /виж на л.154/;

            На 20.12.19г., в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК, кредиторът е изпратил до СРС данни за изпратена на същата дата до ПОС искова молба срещу С.Ш. с разписка за изпращането и /л.156-л.172/, която е постъпила в ПОС с вх.№38500/23.12.19г. /виж л.2 от висящото пред този съд дело/.

            Приложен е към исковата молба документ за доплащане на следващата се за производството ДТ от 3625.23лв., изчислена върху левовата равностойност от 181 261.36лв. на подлежащото на установяване в производството вземане на ищеца срещу ответника /виж л.164А от делото/.

            /за част от описаните по-горе обстоятелства доказателства е приложил ищецът към исковата молба- л.122-л.138 или са били изискани служебно от съда-л.149-л.157, л.161 преди изискване в цялост на ч.гр.д. №3989/20г. на СРС

            При тези налични в кориците на приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №31444/2017г. на СРС,  може да се заключи, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е допустим, тъй като:

            Е налице обективен идентитет между вземането, за което на ищеца е бил издадена заповед за незабавно изпълнение и вземането, съществуване на което иска да се установи в това производство.

                        Изводът за наличие на обективен идентитет не може да се промени от обстоятелствата, че:

                        В издадената заповед за изпълнение не фигурира периода, за който се сочи като дължимо вземането за главницата, но същият се съдържа в заявлението за издаване на заповедта и в извлечението от счетоводни книги, въз основа което заповедта е издадена, тъй че сега, като го сочи и с иска си по чл.422 от ГПК, ищецът с нищо не излиза от рамките на онова, което е било предмет на проведеното от него заповедно производство;

                        В исковата си молба ищецът сочи като период за задължението по перо такси 12.03.17г.-16.05.17г., макар той да е различен от посочения в извлечението от счетоводните му книги и заповедта за изпълнение период от 12.03.15г. -16.05.17г., но като изцяло се съдържа в него.

            Налице е и субективен идентитет, доколкото ищецът в настоящото производство е бил молител в заповедното производство, а ответникът по иска е един от длъжниците по издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение;

            Подаденото от С.Ш. на 31.05.18г. възражение срещу издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение е такова в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, който не е започнал да тече преди подаване на възражението, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена на С.Ш. до тази дата от ЧСИ Б., както изисква чл.218,ал.5 от ГПК;

            Исковата молба е подадена в срока по чл.415,ал.4 от ГПК, като съобщението за подаденото възражение е връчено на молителя на 22.11.19г., а исковата му молба е изпратена по пощата на 20.12.19г.

            ІІ.По основателността.

            1.В с.з. от 23.03.21г. делото е докладвано и е разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, а на ответника е било дадено и указание, че не сочи доказателства за твърдението си, че сочената като дължима по договора главница е формирана при начисляване на лихва върху лихва /виж протокола в частта на л.259гръб-л.260гръб/. Указания на ответника в същата връзка са били дадени и с Определение №261087/28.05.21г., с което е отменено определение за даване ход на устните състезания по делото от 11.05.21г. /виж определението на л.323/.

            2.Установиха се/не се установиха в производството следните релевантни за предявения иск и повдигнати от ответника възражения факти, настъпили хронологично във времето:

            2.1. На 04.12.07г., между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на кредотор, и М.Т.Ш.и П.С.Ш.., в качеството на кредитополучатели, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот ******* /виж договора на л.41-л.46/, по силата на който :

            Кредитодателят е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 70000евро, от който: 8835евро- за покупка на апартамента, описан в чл.1,ал.1 от договора; 61 165евро- за други разплащания /чл.1,ал.1/.

            За връщане на кредита по договора кредитополучателите отговарят солидарно, при срок от 300месеца /25 години/, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, за което откриванестраните подписват приложение към договора, в което посочват датата на откриване на заемната сметка /чл.1,ал.2 и чл.5,ал.1/.

            За усвоения кредит, кредитополучателите дължат на Банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процентна банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0.15 пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент /БЛП/ на Банката за жилищни кредити в евро е 6.35% /чл.3,ал.1/

            Дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита, а при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовната главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3,ал.2/.

            Действащият БЛП на Банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а Банката уведомява кредитополучателите за новия му размер и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, без изменението му да води до договорените с договора надбавки/чл.3,ал.5/.

            Кредитополучателите погасяват кредита на равни месечни вноски в размер от по 459.61евро, включващи лихва и главница, като при промяна на БЛП за жилищни кредити по време на действие на договора, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитодателите дават своето неотменимо съгласие при подписване на договора /чл.6,ал.1 и ал.3/.

            По кредита се дължат и такси, а именно /чл.4/:

            Такса за управление- 0.75% върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при първо усвояване по кредита;

            Годишна такса за управление, в началото на всяка следваща година, от 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата;

            Административна такса за обработка на документи в размер на 20лв., платима еднократно при подаване на молбата за кредит,

            Като банката си запазва правото по времена действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвата, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането им от органите на Банката и са задължителни за страните по договора /чл.12/.

            Кредитополучателите по договора са се задължили още да поемат изцяло разноските : свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване, подновяване и заличаване, застраховане на обезпечението по кредита /в случая- договора ипотека върху имота, за покупка на който е предоставена част от сумата по кредита/, като се задължава да застрахова от негово име и за негова сметка обезпечението по кредита и оправомощава и упълномощава банката да заплаща от негово име и за негова сметка застрахователната премия, като ежегодно подновява застраховката, а сумите събира служебно от сметките на кредитополучателите, а когато по тях липсва наличност- да увеличи със сумата н аплащането задължението им по договора за кредит със сумата на заплатената от нея застрахователна премия; по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение /чл.10,т.2, чл.13,ал.2, чл.14,ал.3,4 и 5/.

            Със сключване на договора кредотиполучателите са дали неотменимото си и безусловно съгласие Банката служебно да събира всички свои изискуеми вземания, произтичащи от или във връзка с договора, от всички техни сметки в Банката и/или да прихваща вземанията си срещу всякакви техни авоари при нея, при спазване на следната поредност : застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви, главница, като евентуалните курсови разлики са изцяло за тяхна сметка /чл.17/.

            Съгласно договора:

            При намаляване стойността на предоставеното обезпечение или, ако поради промяна на икономическите условия то стане недостатъчно, Банката поиска предоставяне на друго обезпечение или намаляване на задължението до определен от нея размер, а това не бъде направено то кредитополучателите, кредитът става изцяло предсрочно изискуем /чл.15/;

            При непогасяване на коя да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на кое да е друго задължение на кредитополучателите, поето по силата на договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично изискуем /чл.18,ал.1/;

            При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните /чл.18,ал.2/.

            Кредитополучателите са се задължили при промяна на посочения в искането за предоставяне на кредит адрес за кореспонденция /настоящ адрес/ да уведомят Банката, като в противен случай всички съобщения, изпратени им от нея на първоначално посочения адрес се считат за точно и валидно изпратени /чл.23/, както и ще се считат за получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, или с телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора /чл.26/.

            Страните са се съгласили, че във всеки един момент от действие на договора Банката има право да прехвърли вземанията си, произтичащи от него, на дружества или институции от групата на Юробанк И ЕФ Джи, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД /БРС/, или на други финансови и нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация, като в случай на прехвърляне Банката се задължава да уведоми кредитополучателите за новия кредитор и прехвърлянето ще има действие спрямо тях при уведомяването им от страна на Банката /чл.24,ал1/.

            2.2.С приложение към договора от 04.12.07г., страните по него са удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 13.12.07г. /виж приложението на л.47/.

            2.3.На 09.04.2008г., между „Юробанк И Еф Джи“АД, като цедент, и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД /БРС/, като цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който Банката е прехвърлила на БРС всички свои вземания по договори за кредит, изброени в приложения №№1,2 и 3 към договора, ведно с обезпеченията, привилегиите и другите им принадлежности, в това число начислената до датата на прехвърлянето лихва, включително солидарните длъжници по кредитите, сумите по които кредити са усвоени, а неизплатените по тях задължения и основните им параметри са определени в приложенията към договора, срещу заплащане на сумата от 147 215.430.58евро. Банката и БРС се задължават своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по прехвърлените кредити за сключения договор, а Банката- да съхранява доказателствата за осъществените до всички клиенти уведомления /чл.4.1/, като липсва в договора уговорка на страните, съгласно която Цедентът упълномощава цесионера от негово име да извърши уведомленията до длъжниците по вземанията, които е прехвърлил.

            /виж договора на л.75-л.78/.

            В приложение №2-за потребителски и жилищни кредити към този договор за цесия е описан и договор с кредитоискател М.Т.Т., с ЕГН, същ с този на кредитополучателката М.Т.Ш.по договора за кредит от 2007г., който в приложението е описан със същия номер, както в договора за кредит, но не от дата 04.12.07г., а от дата 23.10.07г. /виж приложението на л.79-л.80/.

            В кориците на делото липсват данни за извършени от Банката цедент до кредитополучателите по договора от 2007г. уведомления по чл.99 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията и в полза на Бългериън Ритейл Сървисиз по договора от 09.04.08г., като видно от приложените доказателства в тази връзка, уведомления, които са едноврменно за просрочие, за това, че до 05.03.14г. вземанията по договора за кредит са били прехвърлени на Бългериън Ритейл Сървисиз, а с договор от 05.03.14г. са обратно прехвърлени от Бългериън Ритейл Сървисиз на „Юробанк България“ АД, се съдържат в изпратени от Бългериън Ритейл Сървисиз до М.Ш., С.Ш.и Ц.Ш.през 2017г. нотариални покани, в които се описват като приложени и уведомления, но за цесията, извършена с договора от 05.03.14г. /виж съответно : л.88, л.91 и л.97/.

            2.4.На **.**.**г., П.Ш.., кредитополучател по договора за кредит от 04.12.07г., е починал, оставяйки за свои наследници съпругата си М.Ш.и децата си С.Ш. и Ц.Ш./виж удостоверението за наследници на л.172/;

            2.5.В периода 12.06.09г.-04.09.13г. включително, началната дата на който следва датите на сключване на договора за цесия от 09.04.08г. и на смъртта на П.Ш.. на **.**.**г., а крайната дата предхожда сключването на следващия договор за цесия от 05.03.14г., между Бългериън Ритейл Сървисиз /БРС/, като кредитор, и М.Ш., Ц.Ш.и С.Ш., са сключени шест броя допълнителни споразумения към договора за кредит от 2007г., в първото от които, от 12.06.09г., М.Ш., Ц.Ш.и С.Ш. са сочени просто като страни, а в останалите пет, от 11.06.10г., 29.06.11г., 25.07.12г., 27.07.12г. и 04.09.13г.- като кредитополучател/кредитополучатели, с които споразумения, страните са се съгласили, както следва:

            -Със споразумението от 12.06.09г. /л.48-л.49/:

            Като са констатирали, че задължението на кредитополучателите по договора от 2007г. е към тази дата в размер на 68 897.50евро, от които : 68 467.30евро-редовна главница и 430.20евро-редовна лихва, кредиторът и кредитополучателят са се споразумели за въвеждане на облекчен ред за погасяване на вземанията на кредитора по реда на т.ІІІ, ІV и V от това споразумение, при настъпване на предвидените в него условия за произвеждане на действието му- изплащане на еднократно платима сума, която не е посочена по размер в него, след приспадане на която, ще се формира един тъй наречен Общ дълг, който ще съставлява оттам насетне дължима по договора сума, включваща просрочена главница и просрочени лихви, натрупани до момента.

            -Останалите пет подписани споразумения / виж на л.50-л.64/ са в общи линии еднотипни, като от тях личи, че страните са се споразумели, щото :

            Срещу всеки предоставен от кредитора на кредитополучателите със съответното споразумение дванадесет месечен период на облекчено погасяване на дълга, изразяващо се в заплащане на намалени в сравнение с посочените в договора за кредит равни месечни вноски, в конкретните размери, посочени с чл.4,ал.2 от всяко едно споразумение, съгласно чл.3 са се съгласили всички плащания във връзка с кредита по чл.2,ал.1,т.1-т.4- т.е, просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки, от датата на споразумението да се преоформят служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит /в размер, съгласно чл.2,ал.1,т.5/.

            Или, ясно е, че на практика кредиторът е преоформял дълга, като с всяко следващо споразумение за редовна главница е вземал предвид сума, формирана от т.нар. в предходното споразумение „редовна“ главница и прибавени към нея всички просрочени междувременно суми по чл.2,ал.1,т.1-т.4, за да достигне и до посочената в извлечението от счетоводните си книги и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като дължима към 16.05.17г. по договора за кредит от 2007г. главница от 77 572.38евро /виж л.26 и л.123/. Че това е така, ясно личи и от посоченото от ищеца в извлечението от счетоводните му книги, щото размерът на главницата по кредита е преоформен с натрупани и непогасени суми, съгласно договореното със сключените споразумения от цитираните дати /виж л.25/.

            Извън горе коментирания аспект на сключените споразумения, от тях е видно още, че страните се съгласяват, щото :

            След изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва и начислената, но непогасена през същия перод лихва, а върху общия размер на дълга след договореното натрупване на лихвите, съгласно предходния член, се начислява и годишна лихва в размер, съгласно договора и/или последващите допълнителни споразумения, като с всяко от четирите споразумения от 29.06.11г. до 04.09.13г. включително е договорена и промяна на годишната лихва, която ще се начислява след периода на облекчение, като при уговорка в договора за кредит да се начислява годишна лихва в размер на базовия лихвен процентна банката за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0.15 пункта, при БЛП към датата на сключване на договора за жилищни кредити в евро от 6.35%, се уговаря начисление на годишна лихва в размер на действащия към момента на сключване на всяко споразумение базов лихвен процент/референтен лихвен процент по споразумението от 04.09.13г., към който се прибавя надбавка от съответно 0.01пункта, 0.49пункта и 4 пункта, като в споразумението от 29.06.11г. не е посочен действащия към датата на сключването му БЛП на Банката, а от останалите сключени споразумения личи, че към датите им БЛП/референтния лихвен процент прайм е съответно 8.45% и 5.2%, т.е с надбавките годишната лихва по тях е над 9%- т.е измененията са все в посока на увеличение на договорената следваща се годишна лихва върху така формирания с натрупване на различни суми раззмер на дълга /виж чл.6 в първите и чл.5 в следващите споразумения/. По отношение определяне на референтния лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно ипотечни кредити е представена и подписана от страните методология /виж л.65-л.66/.

            В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, губи правото да погасява дълга при условията на намалените вноски по чл.4,ал.2, а кредиторът може едностранно, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от кредитополучателя, да прекрати действието на чл.4 от  споразумението и да преоформи дълга, съгласно чл.5, като изготви нов план, получаването на който от кредитополучателя не го освобождава от задължението му за плащане на погасителните вноски в сроковете и в размера, определени в този план.

            Сключените от тях споразумения не представляват новация на договора за кредит и не водят погасяване на съществуващите задължения на кредитополучателя към кредитора по този договор и допълнителните споразумения към него, а само преуреждат първоначално договорените условия по съществуващия кредит, като предоставените по него обезпечения запазват действието си до погасяване на дълга и след преоформянето му, съгласно сключените споразумения, а кредитополучателят декларира и е съгласен, щото няма да има никакви претенции към кредитора по отношение на счетоводните операции, извършени при, по повод или във връзка с договореното по споразумението, включително свързаните с преоформяне на кредита.

            Въвежда се и месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни вноски по кредита, в размер, съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора, заплащането на която се дължи до пълното им погасяване.

            2.6.С вписване от 11.01.2013г. в публичния търговски регистър, „Юробанк И Еф Джи България“ АД е преименувана в „Юробанк България“ АД /виж разпечаткат ана л.141/

            2.7.На 05.03.2014г., между Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като цедент, и „Юробанк България“ АД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, съгласно който БРС, в качеството на кредитор, прехвърля на Банката всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити /жилищни и потребителски кредити на физически лица, които са обезпечени с ипотека/, както и всички анекси към тях, ако има такива, с длъжници, изброени в приложенията, неразделна част от този договор, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на прехвърляне лихва, включително правата спрямо солидарните длъжници и поръчители, срещу сумата от 21 183 436.44евро, като неизплатените от длъжниците задължения по всеки от договорите и основните параметри по всеки договор от прехвърлените вземания са описани в приложения №№1 и 2 и от Приложение №1 личи, че предмет на прехвърляне е бил и договор от 23.10.07г., с кредитоискател М.Т.Т., с номер, идентичен на номера на договора от 04.12.07г., подписан от М.Ш.и П.Ш.., и като към датата на прехвърляне на дълга главницата по този договор е 74702.02евро, а общия размер на дълга -76667.71евро. По отношение на вземанията по Приложение №1 към договора е посочено, че прехвърлянето е извършено на 27.01.14г. и кат ос договора БРС и Банката са се задължили своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по договорите за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях, но без в договора да е налично упълномощаване на Банката от страна на БРС, като цедент по договора, да извърши уведомленията от негово име и за негова сметка /виж договора и приложението на л.81-л.87/.

            2.8.След датата на сключване на договора за цесия от 05.03.14г., между „Юробанк България“ АД, като Кредитор, Ц.Ш., чрез упълномощеното лице М.Ш., и С.Ш., наричани в договора кредитополучател, кредитополучатели и заедно с кредитора- страните, са сключени две допълнителни споразумения към Договор за кредит ** *****/2007г. – от 23.12.14г. и от 30.12.14г. /виж на л.67-л.74/ за предоговаряне на съществуващите към датите на сключването им задължения на Кредитополучателя към Банката, уговорките по които са аналогични на вече подробно описаните с предходните споразумения по отношение служебното преоформяне на дълга от Банката, като главницата по всяко следващо споразумение се формира чрез натрупване на всички просрочени суми- от главница, от лихва, от такси и от плащания по застраховки, и с разликите, че вместо едногодишен период на облекчение, е уговорен шест месечен период на облекчение, в който, пак за разлика от предходните споразумения, при които в периода на облекчение лихва не се начисляваше, се дължи начисляване на годишна лихва, но като тя е в по-нисък размер от този, длъжим за периода извън облекчението- съответно сбор от референтния лихвен процент, като какъвто ще се ползва 6-месечния еурибор, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 6.314 процентни пункта в първия случай и плюс договорна надбавка от 8.394 процентни пункта във втория случай, и като е описано доста подробно формирането на индекса Еурибор и предпоставките за актуализиране на приложимата по договора лихва с оглед неговото участие в компонентните на формирането и /виж л.5,ал.2-ал.6/.

            2.9. Както вече се каза в т.2.3. от това решение, уведомления за цесията, извършена с договора от 05.03.2014г., са били изпратени от Бългериън Ритейл Сървисиз едва в началото на 2017г., и доколкото в случая ни интересува само уведомяването, касаещо отв.С.Ш., е видно, че:

            Нотариалната покана и описаното в нея като приложено уведомление са били изпратени до С.Ш. на адрес *** /л.91, л.93/, докато посоченият за С.Ш. във всички сключени допълнителни споразумения, приложени в кориците на делото постоянен адрес,*** ***.

            По отношение на връчването им, от документите по делото личи, че :

            Нотариус В.Б.е удостоверила като връчен на С.Ш. на 24.03.17г., съгласно разписка №19/07.02.17г., екземпляр от нотариална покана рег.№1096, том І, №60 от 07.02.17г., получена от куриер на „Спиди“ АД /виж данните на л.94/, при липса на други данни, които да установят дали заведената в кантората и под този регистърен номер нотариална покана е идентична с представената на л.91-л.92, с рег.№122/20.01.17г. на нотариус А.Г., с район в ***, под който са удостоверени подписите върху документа, като положени от С.Р., в качеството му на пълномощник на „Бългериън Ритейл Сървисиз, с описано като приложено към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, съобразно договор от 05.03.14г., каквото е приложено на л.93 от делото, освен данните, съдържащи се в уведомлението, изготвено от нотариус В.Б.на л.95, че под този номер в офиса и е депозирана покана от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, отправена до С.Ш.;

            От разписка с рег.№19/07.02.17г. на л.96 от делото личи, че описаната вече нотариална покана с рег.№1096/07.02.17г., отправена към С.Ш., е била връчена на 24.03.17г. на А.С.Ш..- чичо, който я е приел със задължение да му я предаде във възможно най-кратък срок;

            От уведомлението на л.95 и данните на л.96, изписани ръкописно под разписката, при липса на данни за лицето, извършило съответните удостоверявания, личи, че след като при посещения на 10.02.17г. и на 24.02.17г. на адреса ул.“***С.Ш. не е бил намерен, нито е намерено лице, което да приеме нотариалната покана, от нотариус В.Б., на 24.03.17г. е изготвено уведомление до С.Ш., че съгласно разпоредбите на чл.47,ал.1 и ал.2 от ГПК го уведомява, щото в кантората и е депозирана нотариална покана с рег.№1096/07.02.17г., изпратена до него от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, която може да получи пак там в двуседмичен срок от тази дата, след изтичане на който поканата ще се счита за редовно връчена.

            2.10. По отношение на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, освен вече коментираната в предходния пункт нотариална покана, изпратена от Бългериън Ритейл Сървисиз до С.Ш. с най- общото изявление да има предвид, че между него, като кредитополучател, и „Юробанк И Еф Джи България, сега Юробанк България- кридитодател, е налице договор за покупка на недвижим имот №** *****/04.12.2007г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, който е в просрочие /виж л.91/, до С.Ш., от „Юробанк България“ АД е изпратена и нотариална покана рег.№121/20.01.17г. на нотариус А.Г.- за удостоверяване на подписите върху документа, рег.№1095/07.02.17г. на нотариус В.Б., получена от нея чрез куриер на Спиди, връчена съгласно извършеното от нотариус В.Б.удостоверяване на С.Ш. на 24.03.17г., съгласно разписка №18/07.02.17г., от която личи, че връчването е извършено аналогично с това по предходния пункт, като поканата е получена от А.С.Ш..- чичо /виж доказателствата на л.107-л.110/.

            С тази покана е конкретно посочено, че поради непогасяване на формирани просрочия, възлизащи към 10.01.17г. на 14 778.04евро и неизпълнение на условията по договора от 04.12.07г., Банката обявява на основание чл.18 от договора кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, като задължението към същата дата възлиза на общо 89 923.51евро, от които: 77 572.38евро- главница; 11 633.74евро- договорни лихви; 717.39евро- банкови такси и дава на длъжника седмодневен срок от получаване на поканата да погаси задължението изцяло, като в противен случай ще се възползва от правата си по договора /виж л.107/.

            2.11. Съгласно удостоверение изх.№345/12.04.17г. на РС- гр.Гоце Делчев по ч.гр.д. №345/2017г., въз основа на Определение №1412/11.04.17г., в особената книга при този съд е вписан извършен от С.П.Ш. и Ц.П.Ш. отказ от наследството на баща им П.С.Ш.., починал на **.**.**г. /виж удостоверението на л.173/.

            Издаденото удостоверение за вписания отказ на С.Ш. от наследството на баща му е описано от С.Ш. като приложено към негово заявление до Банката, за което няма данни дали и кога е постъпило пред нея, съгласно което счита, че издадените срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист ч.гр.д. №31444 на СРС са нищожни, и иска да се преустанови предприетото спрямо него принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело и сда се вдигне наложения върху възнаграждението му запор /виж заявлението на л.174/.

            2.12.Както вече се каза в частта на решението относно допустимостта на иска, заявлението на Банката за издаване на заповед за изпълнение е от 18.05.17г., а заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са 07.12.17г., а по този начин- формално след датата на вписване на отказа от наследството на П.Ш.., извършен от С.Ш. на 11.04.17г.

            2.13. Съгласно писмените доказателства на л.115-л.121 от делото, представени от ищеца:

            Адвокатско дружество М. и Р. е доставчик на услугите „префактуриране на разходи за нотариални заверки- М.Ш.“ и „нотариална покана“ М.Ш., доставени на ищцовата банка по ф-ра №****/21.04.17г., на обща стойност 772.80лв., заплатени на 25.04.17г. /виж л.115 и л.121, същи и на л.241 и л.242/.

            Ако се съди от описаното в исковата молба /л.12/ и в молбата на ищеца от 09.10.20г. /л.224-л.225/, горните доказателства, поне с оглед размера на сумата, за която се отнасят, би следвало да са относими към твърдението му за компонентите, от които е формирано вземането му за 1112.52евро- банкови такси за периода 12.03.17г.-16.05.17г., като левова равностойност на сумата от 395.13евро, но ако се съди от твърденията му, пак там, че се касае до разходи за врачване на изпратените до длъжниците 6 броя нотариални покани- за уведомяване за извършена цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост, на обща стойност 772.80лв. с ДДС, като сумата за изготвяне на нотариалните покани е в общ размер на 360лв. с ДДС, съобразен с чл.6,ал.5 от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, освен тях следва да се вземат предвид и следните още представени от него писмени доказателства, а именно:

            Сметки-фактури №№*****/05.04.17г. и *****/07.02.17г. за сумите от съответно 88.80лв. и 144лв. на нотариус В.Б., платени и с нареждане от 21.04.17г. за сумата от общо 232.80лв., с наредител „Адвокатско дружество М. и Р.“ /виж съответно на л.116, 118 и л.120/, които касаят услугите : нотариална покана, преписи и допълнителни разходи по нотариални покани №№****,****,**** и ****, за които от делото се установява, че са изпратените за връчване от Бългериън Ритейл Сървисиз и Юробанк България до длъжниците С.Ш. и Ц.Ш./виж л.91-л.102 и л.107-л.114/;

            Сметка фактура №№*****/06.02.17г. /л.118/ на нотариус В.М.., касаещи нотариални покани и преписи с №№*** и ***, доколкото, видно от делото, с тези номера са поканите, изпратените за връчване от Бългериън Ритейл Сървисиз и Юробанк България до длъжника М.Ш./виж л.88-л.90 и л.103-л.106/, като сумата по сметката на този нотариус, както е посочено в сметката, е платена в брой, също от Адвокатско дружество М.  и Р., като задължено лице.

            Що се отнася до сметка фактура *****/30.01.17г. /л.119/ на нотариус А.Г., съдът я намери неотносима към предмета на спора, доколкото касае удостоверяване на 12 броя преписи от неизвестно какво и като съобрази, че наличните в кориците на делото данни, свързани с този нотариус, са за извършени от него с  рег.№№***/17г., ***/17г., ***/17г. и ***/17г. заверки на подписите върху документ /нотариални покани/, а не на преписи от документи /виж л.92, л.98, л.108 и л.112/. Освен това, за плащането на сумата от 72лв. по тази сметка, в самата нея липсват данни.

            2.14.Приети са по делото без възражения от коя да е от страните две заключения, като:

            Приетото по делото заключение от 06.07.20г. по експертиза, допусната на ищеца /виж заключението на л.253-л.258/:

                        Е потвърдило изцяло и като общ размер, и като размери по съответните пера, че задължението на длъжниците по договора за кредит от 2007г., ведно със споразуменията към него, е същото, за което е била издадена заповедта за изпълнение;

                        Длъжниците са били в просрочие по отношение плащането за главница от 10.04.15г., а за лихви – от 10.03.15г. и са спрели обслужването на кредита при последно плащане от 25.08.15г., с което е погасена изцяло лихвата, падежирала на 10.02.15г. и частично- лихва с падеж на 10.03.15г.;

                        Последната направена вноска е на каса, от 24.08.15г., като с нея е погасена просрочена лихва с падеж на 10.02.15г. и частично просрочена лихва с падеж 10.03.15г.

            Приетото по делото заключение от 28.09.21г., по експертиза, допусната на ответника, по задачи, конкретизирани от съда в с.з. от 06.07.21г. /виж заключението на л.348-л.350/:

                        Съгласно което, размерите на претендираните вземания към 16.05.17г., ако не бъдат взети предвид капитализациите по договора, извършени в периода 13.05.10г.-10.05.15г./като натрупаните лихви през спасителните периоди не е се капитализират към главницата, а остават в просрочие, биха били съответно: Просрочена главница - 67 679.49евро; Просрочени лихви по редовна главница за периода - 18 358.53евро; Просрочени лихви по просрочена главница - 955.94евро; Просрочени такси за периода - 791.55евро; Имуществени застраховки- 148.36евро,

            2.15.Съгласно представени от ответника документи, изходящи от ЧСИ М.Б., пред когото, въз основа на издадената по ч.гр.д. №31444/17г. на СРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 07.02.17г. е образувано изп.дело №20188380401675 /виж на л.175 и л.309-л.311/:

            По молба вх.№33715/08.06.18г. на взискателя „Юробанк България“ АД, изпълнителното производство срещу С.Ш. и Ц.Ш.е било прекратено, поради представен отказ от наследство /виж л.309/;

            Дългът на длъжника М.Ш. към 09.03.2020г. е за заплащане на главница от 14755.05евро, ведно със законна лихва от 18.05.17г., която до този момент е в размер на 19467.39евро, неолихвяема сума за разноски 11164.16лв., както и следваща се по т.26 от тарифата към ЗЧСИ такса в размер на 4343.90лв. /виж л.175/;

                        към 15.04.21г. е за заплащане на главница от 14755.05евро, ведно със законна лихва от 18.05.17г., която до този момент е в размер на 20848.63евро, неолихвяема сума за разноски 11379.16лв., както и следваща се по т.26 от тарифата към ЗЧСИ такса в размер на 4460.56лв. /виж л.310/;

            След проведена в периода 12.07.19г.-12.08.19г. публична продан на ипотекирания в полза на взискателя имот, възложен на купувача М.Е.за сумата от 152 200лв., в полза на взискателя е била разпределена сума в размер на 143591.20лв. /л.309 и л.311/.

            2.16.Съгласно актуално извлечение за задълженията по договора за кредит, представено от ищеца въз основа вменено му от съда задължение в тази връзка /виж на л.274-л.289, постъпило по е-мейл и също на л.291-л.306- получено по поща/, към дата 07.05.2021г., обобщеният дълг по договора за кредит от 2007г. възлиза, както следва:

            Присъдена главница от 77572.38евро, от която, погасена вследствие на извършени от длъжниците на 04.10.18г., 19.12.18г., 04.02.19г. и 12.03.19г. и превод от ЧСИ Б. по изп.дело №1675/18г. от 23.10.19г. - общо 62 817.33евро и непогасен спрямо присъдената главница остатък в размер на 14 755.05евро /виж л.274лице и гръб и л.289лице, т.1/.

                        Видно от описа в извлечението, при погашението със сумата от общо 62 817.33евро, освен сумата от 59960.11евро, преведена от ЧСИ, участва и сума от общо 2857.22евро, внесена от длъжниците по време след издаване на заповедта за изпълнение /виж л.274лице и гръб/;

            Присъдени възнаградителна лихва от 12 498.47евро и наказателна лихва от 1 494.09евро- общо 13 992.56евро, изплатени изцяло с вноски от 20.06.18г., 07.08.18г., 28.08.18г., 04.02.19г. и с превод от ЧСИ Б. по изп.дело №1675/18г. от 23.10.19г. /виж л.274гръб и л.275лице и л.289гръб, т.2/.

                        Видно от описа, в това плащане, извън сумата от 11 246.59евро, преведена от ЧСИ, участва и сумата от 2745.97евро, от направени от длъжниците вноски след издаване на заповедта за изпълнение.

                        Сумата от 2745.97евро, отишла общо за погашение на възнаградителната и наказателна лихва по заповедта за изпълнение, се разпредели от съда пропорционално на съотношението на сумите на двете вземания /1494.09:12498.47=0.11954/, при което се изчисли, че за погашение на задължението за наказателна лихва, от общата сума 2745.97евро,  следва да се вземе сума в размер от 328.25евро /2745.97 х 0.11954/, а за погашение на задължението за възнаградителна лихва следва да се вземе сума в размер от 2417.72евро;

            Присъдени разноски, съгласно изп.лист от 07.12.17г. и Определение от 16.05.18г., в размер от общо 17479.67лв., от които погасени общо 13 580.97лв. и оставащи непогасени 3898.70лв., по описа и на едните и на другите, формиращи тази разлика, материализиран на л.275лице и гръб и т.3 на л.289гръб.

                        При това погашение е видно, че освен сумата от 4323лв., преведена от ЧСИ, участва още и сумата от общо 9257.97лв., съставляващи направени от длъжниците вноски след издаване на заповедта за изпълнение;

                        От описа в частта за разноските е още ясно видно, че само тези по т.1-т.5 вкл. имат отношение към предмета на спора, като сумите по първите три точки от 1112.93лв., 290.17лв. и 772.80лв., съставляват равностойност в лева на сумите от 569.03евро, 148.36евро и 395.13евро, посочени от ищеца на л.12 от делото като участващи в общата сума от 1112.52евро- такси по издадената му заповед за изпълнение, сумата по т.4 от 3625.23лв. е внесената в заповедното производство държавна такса, присъдена му със заповедта за изпълнение, а сумата по т.5 от 3898.70лв. е адвокатския хонорар, отказан му с издадената заповед за изпълнение и присъден с определението от 16.05.18г. след обжалване на заповедта в тази и част.

                        По този начин, общата сума на таксите по първите три пункта, която е от значение за спора, възлиза в левовата и равностойност на 2175.90лв., а на разноските в заповедното производство по следващите два пункта- на общо 7523.93лв., или общо на 9699.83лв., и без значение за спора са останалите суми от описа по пунктове от 6-11 включително, възлизащи на общо 7779.84лв., които, както е видно от извлечението, са натрупани по-късно във времето;

                        Така, при наличната в договора за кредит от 2007г. уговорка по чл.17, щото погашението на задълженията по договора ще се извършва в поредността застрахователни премии, такси, разноски, комисионни, лихви, главница, и като в случая последователността на сумите, които са постъпили за погашение е първо на сумите от 9197.97лв. и от 60лв.-общо 9257.97лв., внесени от длъжниците, а после на сумата от 4323лв., преведена от ЧСИ, е видно, че в описаната поредност, изцяло със средства от вноски на длъжниците са погасени както застрахователните премии/имуществени застраховки от 148.36евро, с равностойност от 219.17лв. /т.2 на л.275лице, таблицата долу/, така и останалите включени в сумата от 1112.52евро по издадената заповед за изпълнение такси от 569.03евро и 395.13евро, с равностойности съответно от 1112.93лв. и 772.80лв. по т.1 и т.3 от таблицата долу на л.275лице, а дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, е функция от изхода на спора по иска по чл.422 от ГПК, поради което съдът ще обсъди въпроса за тяхното погашение с остатъка от внесената от длъжниците сума от общо 9257.97лв., в частт аза разноските.

            Спорни разноски в размер от общо 7 480.46лв., по описа на л.275гръб-л.276лице и по т.4 на л.289гръб;

            Законови лихви, съгласно изпълнителния лист от 07.12.17г., за периода 17.05.17г.-06.05.21г. в размер на общо 20 951.16евро, от които погасени 0.08евро и непогасен остатък от 20 951.08евро, съгласно описаното на л.276лице-л.289лице и по т.5 на л.289гръб/.

           

            3.При тези установени в производството факти, съдът стигна до извода, че предявеният иск е частично основателен, при следните съображения в отговор на наведените от страните правни доводи и възражения по съществото на спора.

            3.1.Ответникът е надлежно пасивно материално легитимиран да отговаря за задълженията, установяване на вземането на ищеца за които е предмет на производството, макар да е направил отказ от наследството на баща си П.Ш.. на 11.04.17г. и по този начин- преди подаване на заявлението за издаване от ищеца на 19.05.17г. на заповедта за изпълнение по отношение на вземанията, установяването на които е предмет на настоящото производство.

            По аргумент от разпоредбата на чл.60,ал.1 от ЗН, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, може да се счита, че не отговарят за задълженията в масата на наследството наследниците, които са се отказали от наследството по определения за това ред.

            В конкретния случай обаче, от датата на смъртта на П.Ш..- **.**.**г. до датата на извършения от С.Ш. на 11.04.17г. отказ от наследството на баща му П.Ш.., ответникът е подписал заедно със сестра си и с майка си множество допълнителни споразумения към договора за кредит от 2007г., сключен между майка му и баща му, като кредитоискатели, и дружеството, на което Банката е цедирала вземането си по договора от 2007г., както и със самата ищцова Банка, след повторно извършената в нейна полза цесия от 05.03.14г., с които споразумения, макар и да не е бил кредитополучател по договора, е признал наличието на задължение в определен размер към датата на първото споразумение от 12.06.09г. и се е задължил за изпълнението му редом с останалаия жив втори кредитополучател, в лицето на майка му. Затова, макар в никое от споразуменията да не е изрично посочено, щото лицата, различни от първоначалната кредитополучателка М.Ш., встъпват в дълга по съглашение с кредитора и останалия жив длъжник, а същите са сочени просто като „страни“ или като „кредитополучатели“, правният им смисъл е такъв за встъпване в дълг, а на основание чл.101, изр. последно от ЗЗД, встъпилото лице и първоначалният длъжник отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

            При тези обстоятелства, направеният много по-късно отказ на С.Ш. от наследството на баща му П.Ш.. остава ирелевантен по отношение на вземанията, предмет на спора, защото фактите, които пораждат задължението му към ищеца във връзка с тях, произтичат не от наследяването на баща му, макар този дълг да се е намирал в наследството, а от сключените лично от него множество споразумения с кредитора, по силата на които, като е встъпил в дълга по договора за кредит от 2007г., е станал солидарно задължен към кредитора заедно с първоначалния длъжник, в лицето на майка му, към датата на встъпването.

            Ето защо, това възражение на ответника не е годно да го освободи от отговорност за вземанията, предмет на заведения срещу него установителен иск и да обоснове неоснователността му на посоченото от ищеца основание- отказ от наследството на баща му, извършен преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срещу която е възразил.

            3.2. Неподкрепени от доказателствата по делото останаха и другите две възражения на ответника – че не е уведомен за цесията и за предсрочната изискуемост на вземанията, предмет на спора, поради което, макар тези две обстоятелства наистина да са в състояние по принцип да обосноват неоснователност на предявения иск, в случая са несъстоятелни и не могат да доведат до търсеното благоприятно за ответника с тях решение по спора.

            Както се доказа по делото, и уведомлението за цесията от 05.03.14г., извършено от цедента Бългериън ритейл сървисиз, и уведомлението от Банката кредитор, която е цесионер по този договор за цесия, щото поради формирани просрочия прави кредита изцяло предсрочно изискуем, са достигнали до ответника по един и същи начин – връчени са му били чрез чичо му А.Ш.., на адреса, посочен от С.Ш. като регистриран негов постоянен и настоящ адрес във всяко едно от сключените с БРС или Юробанк България в периода 2009г.-2014г., а именно: гр.***, на една и съща дата-24.03.17г., предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.05.17г.

            В хода на производството ответникът се е ограничил да посочи единствено, че нито едното, нито другото уведомление е било извършено, но без да наведе каквито и да е конкретни факти, тъй че те да бъдат подложени на изследване в процеса и да бъде разпределена тежестта за установяването им- конкретно в случая, че чичото А.Ш.. не живее на този адрес и не е друго лице по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК, при което, доколкото книжата са връчени чрез А.Ш.. именно на регистрирания от ответника С.Ш. адрес, съдът приема, че получателят им има качеството на друго лице по смисъла на цитираната разпоредба- пълнолетно лице, което живее на адреса и се е съгласило да получи книжата със задължение да ги предаде на адресата им.

            Отделно от това, със сключване на всяко едно подписано от С.Ш. споразумение е било и изрично закрепено, че всички разпоредби на договора за кредит от 2007г., които не противоречат на споразумението, остават в сила, а съгласно договора за кредит, всички уведомления във връзка с него се извършват в писмена форма на адресите, посочени в договора /в случая- в споразуменията/ и ще се считат за получени, ако са достигнали до този адрес, а междувременно страната го е сменила, без да уведоми другата страна по договора /чл.26/. Затова, макар ответникът да не е твърдял, че уведомленията не са достигнали до него, поради смяна на адреса му, посочен в споразуменията, със събраните от Банката доказателства може да се счита за установено, щото тя е изпълнила поетите с договора задължения относно начина на уведомяване, като е направила същото в писмена форма и го е изпратила на адреса, посочен от ответника в споразуменията, и като е установила с официално извършено нотариално удостоверяване, че те са достигнали до този адрес.

            Спазени са и изискванията на договора, а съобразно трайно установената съдебна практика- и над неговите уговорки по отношение на обявяване на кредита изцяло за предсрочно изискуем, доколкото, съгласно договора, при неиздължаване изцяло или отчасти на коя да е вноска по кредита или неизпълнение на кое да е задължение, поето с договора, Банката може да го направи предсрочно изискуем, а при непогасяване на три последователни месечни вноски целият остатък от кредита се превръща автоматично в предсрочно изискуем, тъй като с приетото първоначално заключение се установи, че последната направена вноска по кредита е от 24.08.15г., тъй че до изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита от Банката през март 2017г., непогасени изцяло са оставали много повече от три последователни месечни погасителни вноски.

            Затова, никое от тези две възражения на ответника не може да се зачете като доказано, тъй че да доведе до отхвърляне на иска, предявен срещу него, като неоснователен.

            Освен това, дори да беше се установило, че ответникът не е бил уведомен надлежно за обявената от кредитора предсрочна изцискуемост на вземането, това пак нямаше да доведе до пълна неоснователност на предявения иск, доколкото никое от основанията, посочени от ищеца като пораждащи вземането му, предмет на спора, не е било оспорено от ответника, а щеше да се приложи задължителното за тези случаи тълкуване по ТР №8/02.04.19г. по т.д. №8/17г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, ако в хода на процеса по иск по чл.422 от ГПК се установи, щото предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, няма пречка искът да се уважи за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по този иск в размерите, съгласно указанията в мотивите му.

            Доколкото съдът прие в случая обаче ответникът да е бил надлежно уведомен за обявената от Банката предсрочна изискуемост на кредита, не намира за необходимо да търси и коментира доказателства, отнасящи се до това кои са падежиралите вноски след сочената от ищеца дата на обявяване на предсрочната изискуемост 24.03.17г. и каква част от тях съставляват главница, и каква възнаградителна лихва.

            3.3.Няма отношение към решаване на спора по същество и установеното от ответника извършено на кредитора плащане на сумата от 143 591.20лв., съставляваща част от сумата, събрана при осъществена публична продан на ипотекирания в полза на кредитора имот по реда на принудителното изпълнение по изп.дело №1675/18г. на ЧСИ Б., изпълнителен титул за което е заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №31444/17г. на СРС, потвърдено с данните относно актуалното състояние на задълженията по договора за кредит в извлечението на л.274-л.289, представено от ищеца в  изпълнение на задължението, вменено му от съда, доколкото, съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

            По силата на същото задължително тълкуване обаче, доколкото от представеното от ищеца актуално извлечение на задълженията по кредита се установи, че освен сумата от общо 143 591.20лв., събрана по реда на осъщественото принудително изпълнение и взела участие в погасяване на задължения по всяко от перата, предмет на предявения установителен иск, в погашенията са участвали и суми от вноски, направени от длъжниците след издаване на заповедта за изпълнение, този  факт следва да се съобрази на основание чл.235,ал.3 от ГПК от настоящия състав като такъв от значение за подлежащото на установяване вземане, като размерът му по перата, участващи в неговото формиране, се намали съответно:

            Със сумата от 2 857.22евро - за главницата;

            Със сумата от 2417.72евро – за възнаградителна лихва;

            Със сумата от 328.25евро – за наказателна лихва;

            Задължението за такси в размер на 1112.52евро следва да се счита за изцяло погасено чрез плащане от длъжниците.

            3.4.Основателно е възражението на ответника, че ищецът е начислявал лихва върху лихва при формиране на задълженията, които са предмет на установяване в настоящото производство, като анатоцизмът е незаконосъобразен, което е по съществото си възражение за нищожност на съответните договорни клаузи, поради противоречие със закона- чл.26,ал.1 във вр. с чл.10,ал.3 от ЗЗД.

            Страни по договора за кредит и сключените допълнителни споразумения са физически лица, поради което за отношенията между тях и банката кредитодател важи изискването на чл.10,ал.3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви да става съобразно наредбите на БНБ. За тези отношения, наредба на БНБ, даваща възможност за подобно олихвяване, не е налична.

            Доводите на Банките кредитори, развивани по съдебни дела, относими към обсъжданото тук възражение на ищеца, както личи от съдебната практика, са обикновено черпени от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр. 40/30.05.2014 г.), която е действала и по време на повечето от допълнителните споразумения, сключени с участие на ответника по делото, като същите са сочили, че преструктуриране на дълга /преоформяне на дълга по договора за кредит чрез включване в дължимата главница и на суми, съставляващи просрочени лихви, съставлява капитализация, а не анатоцизъм, който е забранен от закона, тъй че не е незаконосъобразно.

            Тези доводи на Банки-кредитодатели са били отречени от съдебната практика с поредица от еднозначни решения на ВКС, постановени в периода 2019г.-2021г., като по две от тях касацията е допусната по касационните въпроси „Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр. 40/30.05.2014 г.) уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница“ и „Допустимо ли е начисляването на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица при действието на Наредба № 9 от 03.04.2008 г.“ /виж съответно: Реш №66/29.07.19г. по т.д. №1504/18г. на ВКС, ІІ т.о.; Реш.№30/20.05.20г. по т.д. №739/19г. на ВКС, І т.о./, а с останалите решения- при обсъждане на основателността на касационната жалба по това оплакване /виж напр.: Реш.№132/13.01.21г. по т.д. №2195/19г.- ВКС, І т.о; Реш.№60011/16.06.21г. по т.д. №2852/19г.- ВКС, І т.о.; Реш.№60091/27.09.21г. по т.д. №1345/19г. –ВКС ІІ т.о; Реш.№118/11.12.21г. по т.д. №2278/19г.- ВКС, І т.о.; Реш.№60259/16.12.21г. по гр.д. №687/21г.- ВКС, ІІІгр.отд./, с които е прието, че „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по смисъла  на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ; Преструктурирането на дълга на основание чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.); не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД“

            Тези изводи се споделят напълно и от настоящия състав, който счита, че доколкото ищецът сам е посочил, а и от представените от него допълнителни споразумения към договора за кредит от 2007г. личи, че с всяко едно от тях страните са договорили, че кредитополучателите ще дължат на кредитора редовната главница, посочена в съответното споразумение, формирана като към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначалния предоставения кредит ще се добавят сумите на просрочените към датата на споразумението плащания във връзка с кредита, съставляващи просрочена главница, просрочена лихва, просрочени такси и просрочени плащания по застраховки, както и че след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размерна дълга след договореното натрупване на лихвите, се начислява и годишна лихва съгласно договора за кредит и/или допълнителните споразумения, клаузите на споразуменията в частта, позволяваща описаното преоформяне на дълга, чрез включване в размера на считаната за редовна по споразумението главница и лихви, и тяхното последващо олихвяване като сума на общия формиран дълг, са нищожни поради противоречието им със закона, тъй че не следват да се прилагат, когато се формира размера на дълга, и като на основание чл.26,ал.4 от ЗЗД тяхната нищожност не води до нищожност на сключените споразумения, за които клаузата е приложима, в тяхната цялост, тъй като всички останали данни по делото дават основание да се предположи, че споразуменията биха били сключени и без недействителните им части- сключени са множество споразумения в продължителен период от време, никое от тях не е било оспорено в производството на друго основание, освен поради изтъкнатата от ответника причина, обсъждана в този пункт от решението, и в хода на производството длъжниците са продължили направата на вноски за погасяване на вземанията, предмет на делото.

            Направеният от съда правен извод по това повдигнато от ответника възражение, с оглед съществото на спора, има отношение единствено към спорното вземане в частта за главницата, което, въз основа на приетото по делото второ заключение, следва да се счита такова от 67 679.49евро, а при намаляването му и със сумата от 2857.22евро която се установи като внесена от длъжниците след издаване на заповедта за изпълнение, обсъдена в предходния пункт от това решение, се стигна до извода, че вземането по това перо е установено до размер от 64 822.27евро, а не до размера от 77 572.38евро, за който на кредитора е била издадена заповед за изпълнение и е заведен иска му по чл.422 от ГПК.

            3.5. По отношение размерите на вземанията по перата за възнаградителна и наказателна лихва, извън вече казаното по т.3.3 от това решение, щото :

                        Следва да се намалят със сумите от съответно 2417.72евро и от 328.25евро, за които са погасени чрез плащане от длъжниците, извършено след издаване на заповедта за изпълнение, и по този начин, размерът им следва да се счита за установен в производството съответно за 10080.75евро и за 1165.84евро, вместо съответно за 12 498.47евро и за 1494.09евро, за които размери е издадена заповедта за изпълнение и са установени с приетото по делото първо заключение, което обаче не е отчело тези извършени плащания, тъй като е изследвало задълженията към дата 16.05.17г.,

                        Съдът намери, че по отношение на вземането за наказателна лихва са налице законни основания, при които не може да се признае за установено в размера от 1165.84евро, а следва да се признае за установено в по-нисък от този размер, защото:

                        Както е видно от справката по чл.366 от ГПК, представена от ищеца, в частта на л.34-л.35, тъй като подробна разбивка липсва в извлечението от счетоводни книги, въз основа които е издадена заповедта /виж л.25-л.26/, първоначалната дължима сума от 1494.09евро е формирана като начислената обща сума от 1512.26евро е извадена сумата от общо 18.17евро на извършените погашения за тази лихва;

                        От таблицата в частта за начислените лихви е обаче видно, че:

                        -начислението им е започнало от дата 22.01.07г., когато няма никакво основание за тяхното начисляване, защото договорът за кредит е от 04.12.07г., а просрочието, което дава основание съгласно договора за начисление на наказателна лихва, датира от 10.03.15г., тъй че за периода от 22.01.07г. до 27.02.15г., тяхното начисляване нито има основание, нито съставляват начислени наказателни лихви за периода 10.03.15г.-16.05.17г., както се сочи в извлечението;

                        -начислението им е продължило и след датата 16.05.17г., към която съгласно извлечението от счетоводни книги е формирано задължението, и чак до дата 10.04.19г., за което липсва основание, при положение, че целият кредит е обявен за предсрочно изискуем и върху главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.05.17г., е присъдена законна лихва за забава,

                        -или, в периода от 10.03.15г.-16.05.17г., посочен в извлечението от счетоводни книги като такъв, за който се отнася задължението по това перо, следва да се зачетат единствено начисленията за датите от 29.09.15г.-21.02.17г. включително, които попадат в него, възлизащи на общата сума от 220.73евро, от които, като се приспадне сумата на извършените погашения от 18.17евро, това задължение следва да се счита за установено до размер от 202.56евро.

            3.6. Или, в обобщение на всичко казано в пунктове от 3.1. до 3.5 включително на това решение, съдът намери, че по отношение на ответника може да се признае за установено съществуване на вземане на ищеца по издадената му в производството по ч.гр.д. №31444/17г. на СРС заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение, в размер на общо 75 105.58евро, от които: 64 822.27евро- главница; 10 080.75евро- възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 202.56евро- наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г., а за разликата до общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница; 12 498.47евро- договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за периода 10.03.15г.-16.05.17г.; 1 112.52евро- банкови такси за периода 12.03.17г.-16.05.17г., вземането на ищеца следва да се счита за неустановено в производството.

 

            В частта за разноските.

            С оглед разрешението, дадено от ТР №4/18.06.14г. по т.д. №4/13г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за разноските при разглеждане на исковете по чл.422 от ГПК, и конкретно, че тъй като присъдените разноски в заповедното производство не се включват в предмета на този иск, съдът, който го разглежда, се произнася за дължимостта и на разноските от заповедното производство, и на разноските в исковия процес, съобразно изхода на спора, при частично уважаване на предявения иск, съдът намери, че на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, разноски се следват и на ищеца, и на ответника, съответно- съобразно уважената част /75105.58евро/ и съобразно отхвърлената част /17571.88евро/ на иска.

            Ищецът претендира съгласно представения списък на разноските си такива от общо 3840.23лв. в исковото производство и на направените в заповедното производство разноски от 3625.23лв. за държавна такса и 3898.70лв.-адвокатски хонорар - или всичко за двете производства – 11364.16лв. /виж списъка на л.357, както и списъците на л.195, л.206 и 312/.

            Ищщецът е установил изцяло направата на разноските по списъка /виж съответно по описа: за исковото производство : л.164а и л.187 от това дело и л.5 от в.ч.гр.д. №48/21г., приложено в кориците му; л.15 от ч.гр. №31444/17г. на СРС и л.17 и л.18 от приложеното в кориците му в.ч.гр.д. №5296/18г. на СГС/.

            При горните данни, и при равностойност в лева на уважената част от иска му от 146 893.75лв., по съразмерност с уважената част от иска му се следват разноски от 9209.49лв.

            Както вече се каза в решението по т.2.16 и т.3.3., след вземане за погашение на таксите по издадената заповед за изпълнение на сумата от общо 2175.90лв., от внесената за погашение от длъжниците сума от общо 9257.97лв. е останала сума от 7082.07лв., която, съгласно уговорките на страните за поредността на погашение следва да се счита отишла изцяло за частично погашение разноските в заповедното производство от общо 7523.93лв., които по своята поредност в пункт 4 и 5 от извлечението на ищеца са преди всички останали там отразени разноски.

            Ето защо, с частичното уважаване на иска, като се зачете това вече извършено от длъжниците плащане на част от разноските в заповедното производство, на ищеца следва да се присъдят разноски от двете производства в размер на 2127.42лв.

            Ответникът претендира по списъка, приложен на л.313 от делото, разноски за адвокатски хонорар в размер на 5200лв., направата на които е установил изцяло /виж на л.169/. В производството същият е направил и разноски от 300лв. – хонорар за вещо лице по допуснатата му ССЕ /л.334/. Или, направил е разноски от общо 5500лв.

            При равностойност в лева на отхвърлената част от иска от 34367.61лв., по съразмерност с нея, на ответника се дължат разноски от 1042.81лв.

 

            При тези мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            Уважава частично иска по чл.422 от ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, срещу С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,

            Като признава за установено съществуване на вземане на „Юробанк България“ АД срещу солидарните длъжници М.Т.Ш., С.П.Ш. и Ц.Т.Ш.,

            произтичащо от : договор за кредит за покупка на недвижим имот №** *****/04.12.2007г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, сегашна „Юробанк България“ АД, като кредитодател, и М.Т.Ш.и П.С.Ш.., като кредитополучатели и солидарни длъжници, и приложение към него относно открита на 13.12.07г. заемна сметка по договора; Допълнително споразумение от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г. и Допълнително споразумение от 04.09.13г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 09.04.08г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, и М.Т.Ш., Ц.П.Ш. и С.П.Ш., като страни, кредитополучатели; Допълнително споразумение от 23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Юробанк България“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 05.03.14г., сключен с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, и М.Т.Ш., Ц.П.Ш. и С.П.Ш., като страни, кредитополучатели,

            за което, по заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№3036453/18.05.2017г. на СРС, в производство по ч.гр.д. №31444/2017г. по описа на СРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.12.2017г. и изпълнителен лист от същата дата, с която на длъжниците М.Т.Ш., Ц.П.Ш. и С.П.Ш. е разпоредено да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, сумата от 77 572.38евро, ведно със законна лихва от 18.05.17г.; 12 498.47евро- договорна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г.; 1 112.52евро- такси по договора за периода 12.03.15г.-16.05.17г.,

            за принудителното осъществяване на което е образувано изпълнително дело №20188380401675 по описа на ЧСИ М.Б.,

            срещу която заповед длъжникът С.Ш. е подал възражение,

            до размер на сумата от общо 75 105.58евро, от които: 64 822.27евро- главница, дължима ведно със законната лихва от 18.05.17г.; 10 080.75евро- възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 202.56евро- наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г.,

            а за разликата до общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница; 12 498.47евро- договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.; 1 494.09евро- наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г. и 1 112.52евро- банкови такси за периода 12.03.13г.-16.05.17г., оставя иска без уважение, като не намира за установено съществуването на вземането на ищеца за нея в производството.

            Осъжда С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, сумата от 2127.42- две хиляди сто двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки, разноски по съразмерност с уважената част на иска в заповедното и в исковото производство.

            Осъжда „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, да заплати на С.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1042.81- хиляда и четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки- разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска в исковото производство.

            Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                               Окръжен съдия: