Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 91

град Габрово, 21.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари  ................................ през две хиляди и двадесета година ......... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 83 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Д.К.Д. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0892-000824, издадено на 27.09.2019 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП същият е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от „Един месец”, наложени на осн. чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По съображения, подробно изложени в жалбата и развити чрез процесуален представител, който упълномощил по предвидения ред, жалбоподателя е счел наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството му на такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

 Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателя е правоспособен водач от категориите „В”, „М” и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч Габрово, който до датата, описана в акта и наказателното постановление, е бил санкциониран чрез осем влезли в сила други такива постановления за нарушения на разпоредби от ЗДвП, извършени при управление на МПС.

Свидетелите С.С. и Д.Г. са служители на Сектор „Контрол и правоприлагане” – Велико Търново в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна структура”. На 07.05.2019 година двамата са работили съвместно в състав на мобилен екип на този сектор, който е изпълнявал служебните си задължения на път III-5004 в района на км. 7+150 от него - на отбивка, водеща от същия за кв. „Киевци” на град Габрово. Към тази дата нито един от тях не е имал униформено облекло, но е бил облечен със светоотразителна жилетка с надписи „ТОЛ контрол”. С такива надписи и ясно различима (поради  нейните размери) камера за контрол, монтирана на покрива, е бил снабден и служебния автомобил, използван от двамата при придвижването им до това място.

Около 15,45 часа на 07.05.2019 година свид. Н. и Д. забелязали лек автомобил марка „БМВ” с Рег. № ОВ 61-39 ВМ, който се движел по път III-5004. Тъй като монтираната в служебния автомобил система за контрол отчела, че за това МПС няма регистриран електронен винетен стикер, при приближаването му свид. С. подал сигнал за спиране към неговия водач. Сигнала бил подаден чрез стоп-палка с надпис „Стоп” от едната страна и „ТОЛ” от другата, като едновременно с него С. посочил и мястото за спиране. Водача не се подчинил, и след като преминал покрай тях, продължил движението си по пътя. В края на своята смяна двамата свидетели изготвили докладна записка до Началника на Сектор „Контрол и правоприлагане” – Велико Търново в Националното ТОЛ управление, в която изложили описаните по-горе обстоятелства и посочили регистрационния номер на МПС, чиито водач не се подчинил на подадения сигнал.

Въз основа на тази докладна записка, както и на предприетите с оглед на нея действия по установяване на водача на автомобила в лицето на неговия собственик – жалбоподателя Д.К.Д. ***, на 03.08.2019 година последният попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП (на л. 7), в която посочил, че около 15,45 часа на 07.05.2019 година автомобилът с Рег. № ОВ 61-39 ВМ е бил управляван от него. Във връзка с изложеното на 09.08.2019 година, след като се явил в сградата на РУ Габрово, в присъствието на Д. и това на двамата служители от Националното ТОЛ управление е бил съставен акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя. Актът е бил съставен от свид. К.К. – на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, който е приел, че след като около 15,45 часа на 07.05.2019 година, на път III-5004, км. 7+150 (в посока Габрово, на отбивка за кв. „Киевци”), при управление на собствения си лек автомобил марка „БМВ” с Рег. № ОВ 61-39 ВМ, при подаден сигнал за спиране от контролен орган (сигнализиран със светлоотразителна жилетка и бадж)  чрез стоп-палка по образец-длъжностно лице, определено от председателя на АПИ С.М.С. – инспектор в Национално ТОЛ управление, Сектор „Контрол и правоприлагане” – Велико Търново, не е спрял на посоченото от него място или в най-дясната част на платното за движение, жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Този акт е бил подписан от  жалбоподателя, който се запознал с отразените в същия констатации във връзка с описаното нарушение и изложил определени възражения по повод на тях. Освен в акта, Д. е депозирал такива възражения и в рамките на допълнителния тридневен срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този акт и на останалите материали по административно-наказателната преписка, от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е било издадено и посоченото наказателно постановление № 19-0892-000824/27.09.2019 г., което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Данните в разписката към приложения на л. 6 от делото екземпляр на НП сочат, че той е получен от жалбоподателя на 09.01.2020 г. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 14.01.2020 г., или преди края на седемдневния срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се санкционира чрез него. Същият трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тях действително са спазени. До 03.08.2019 година не е било известно кое лице е управлявало лекия автомобил към съответния момент, в който един от двамата служители на Националното ТОЛ управление е подал сигнал за спиране към неговия водач. След като това е така, а въпросното обстоятелство е станало известно едва при попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП (на л. 7) от страна на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушителя се явява открит именно на свързаната с нея дата - 03.08.2019 гадина. Актът е съставен не след, а преди изтичането на предвидения в чл. 34, ал. 1, б. „В” тримесечен срок от тази дата - противно на твърденията в жалбата, както и преди изтичането на една година от деня за извършване на описаното в него нарушение. Срока за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на това нарушение. Актът е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, като същият и наказателното постановление съдържат всички реквизити, предвидени под формата на задължителни чрез нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган, тъй като направеното позоваване в него и т. 2.12 от посочената в последното Заповед с Рег. № 8121з-515/14.05.2018 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 25-26 от НАХД № 83/2020 г., водят до заключение, че Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово е бил компетентно по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП лице, разполагащо с права да издава такива постановления за нарушения на норми от същия закон.

Съпоставката между показанията на свидетелите С.С. и Д.Г. и отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че по делото са установени обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни от фактическа страна. Те се отнасят не само до това, че описания в акта и НП автомобил с Рег. № ОВ 61-39 ВМ е бил управляван от жалбоподателя Д.Д. на 07.05.2019 година по път III-5004 на територията на Община Габрово, но и до факта, че в района на км. 7+150 (в посока Габрово, на отбивка за кв. „Киевци”) от него към водача е бил подаден сигнал за спиране, на който той не се е подчинил. Поддържаните в жалбата твърдения за липсата на такъв сигнал не намират никаква опора в събраните по делото доказателства. Те се опровергават категорично от показанията на посочените по-горе свидетели, които са дадени под страх от наказателна отговорност и напълно кореспондират помежду си по отношение на него. Освен във връзка с изложеното до момента, като безспорен следва да се оцени и факта, че поради естеството на причините, въз основа на които тези свидетели са били на описаното място, към 07.05.2019 година всеки един от тях се е явявал орган, който по силата на заеманата длъжност е осъществявал (съобразно чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП) функции по контрол върху заплащането на съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, за изпълнението на които е разполагал с предвидената в чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП възможност да спира движещи се МПС чрез сигнали, подавани от стоп-палка. Като безспорно следва да се приеме и обстоятелството, че към 07.05.2019 година жалбоподателя е притежавал закупен винетен стикер, който е бил залепен върху предното панорамно стъкло на автомобила. То е установено не само от показанията на тримата свидетели, дадени по време на проведеното съдебно заседание, но и от приложеното (на гърба на л.14) копие от фискален бон под № **********/14.08.2018 година. Същото сочи, че на тази дата е била извършена покупка на винетен стикер (със сериен № **********) за МПС от категория К3 (към което е спадал и управлявания от Д. автомобил), която (при датата за нейното закупуване и съответния времеви период) е била със срок на валидност до 14.08.2019 година.

След като отчете изложените по-горе обстоятелства, съдът прие, че събраните по делото доказателства сочат за съществуване на умишлено поведение, проявено при неизпълнението на задължението за спиране след подаване на сигнал с тази цел към управлявания от жалбоподателя автомобил. Макар и към 07.05.2019 година свидетелите С. и Г. да не са носели униформено облекло, на тази дата всеки един от тях е бил облечен със светлоотразителна жилетка с надписи „ТОЛ контрол”. Тези надписи са давали възможност за обективното възприемане на двамата именно като лица, натоварени с контролни функции, още повече и поради характера на ясно различимите отличителни надписи със същото обозначение, с които е бил снабден техния служебен автомобил. Поради изложеното не би могло да се счита, че водача на лекия автомобил е имал основателни причини да смята тези две лица за строителни работници, включително и от аспект на това, че твърденията относно съществуването на такива работници, които са го отклонявали по време на пътуването му от град Севлиево за гр. Габрово на тази дата поради извършван ремонт на пътя, също не се подкрепят от събраните доказателства. Дори и те да отговарят на истината, следва да се има предвид, че жалбата не съдържа твърдения, че такива работници са осъществявали ремонтна дейност на участъка от пътя, на който е бил подаден сигнала за спиране. Следва да се отбележи, че освен с оглед на изложеното, Д. не би могъл да е изпаднал в заблуждение по отношение на тези двама свидетели и поради използваната за самото спиране стоп-палка, която не е възможно да бъде свързана със строителни работници, а именно със служители, натоварени с контролни функции във връзка с осъществяваното движение на МПС по пътя. Обстоятелството, че палката не е имала червена светлина, съгласно описаното в чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, не налага различни изводи, тъй като наличните означения върху самата палка - надпис „Стоп” от едната страна и „ТОЛ” от другата, също са давали възможност за заключения във връзка със служебното качество на лицето, което е подало сигнала с нея. Поради това следва да се заключи, че отказа на Д. да се подчини на този сигнал, е бил умишлен. Той не се дължи на поддържаните от него причини, а по-скоро на обстоятелството, че същият е възприел този сигнал като незадължителен за него, тъй като е разполагал със закупен винетен стикер, валиден към датата за извършване на самото нарушение. Поради изложеното може да се приеме, че Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е бил санкциониран, както и че неговата правна квалификация като такова по чл. 103 от ЗДвП се явява правилно определена.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на личността на нарушителя и самото осъществено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, съдът прие наложените за същото наказания за законосъобразни и по отношение на техните размери. Преди всичко следва да се отбележи, че те са определени въз основа на правна норма, която изрично предвижда такива за водач, отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, т.е. при наличие на обстоятелства, каквито са установени и в конкретния случай. От приложените писмени материали е видно, че до 07.05.2019 година жалбоподателя е бил санкциониран с осем влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на норми от ЗДвП, а това обстоятелство, съпоставено едновременно с естеството на проявеното поведение, с което се характеризира самото нарушение, не би могло да доведе до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи посочената норма и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно (в т.ч. и с оглед на указаните в чл. 12 от ЗАНН цели на превенцията) наказателно постановление, индивидуализирайки чрез него наложената за нарушението глоба в лицето на минималния по смисъла на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП размер, под който тя (с оглед на съдържащата се забрана в чл. 27, ал. 5 от ЗАНН) не би могла да се наложи. В минимален размер се явява наложено и другото наказание, свързано с лишаването на жалбоподателя от право да се управлява МПС. Въз основа на тези съображения съдът намира, че няма основания за отмяна или изменяване на издаденото наказателно постановление, и счита, че като правилно, обосновано и законосъобразно то следва да се потвърди.

Воден от изложеното, на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0892-000824, издадено на 27.09.2019 година от Началник на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП на Д.К.Д. ***, ЕГН **********, са наложени ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева и ЛИШАВАНЕ от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ЕДИН МЕСЕЦ – на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................